№ 1159
гр. Пазарджик, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220101540 по описа за 2025 година
Предявен е иск, с правна квалификация чл.19, ал.3 ЗЗД от Н. С. В. срещу
В. Г. С. за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 15.01.2025г., по силата на който ответницата се задължила
да продаде на ищцата 8/63 ид. части от сграда с идентификатор 55155.505.95.1
по КККР на гр. Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.505.95 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-
97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
сградата от 22.03.2023 г., с адрес гр. Пазарджик, ****** със застроена площ:
34 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение на обекта жилищна сграда — еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, за сумата 2100 евро.
Ищцата твърди, че с ответницата са сключили предварителен договор от
15.01.2025г., по силата на който В. С., в качеството й на продавач, се е
задължила да сключи с Н В. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ 8/63 ид. от сграда с идентификатор 55155.505.95.1 по КККР на
гр. Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.505.95
по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на
ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 22.03.2023
1
г., с адрес гр. Пазарджик, ****** със застроена площ: 34 кв. м., брой етажи: 1,
брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение на
обекта жилищна сграда — еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, за сумата 2100 евро.
Излага, че заплатила продажната цена в деня на сключване на
предварителния договор.
Твърди, че окончателният договор е трябвало да бъде сключен на
30.01.2025 г. В деня на сключване на предварителния договор ответницата
съставила пълномощно, с което упълномощила ищцата да продаде
горепосочения имот на себе си.
На следващия ден — 16.01.2025 г. В. се явила пред нотариус М М, лично
и като пълномощник на ответницата и сключила договор във формата на
нотариален акт за продажба на 8/63 ид. ч. от сградата, предмет на
предварителния договор. Съдията по вписвания при РС – Пазарджик обаче
постановил отказ за вписване на нотариалния акт, тъй като не отговарял на
императивните изисквания за форма - липсвало посочване на документа за
самоличност на продавача. В този смисъл и на основание чл. 576, във вр. с чл.
580, т. 3 ГПК нотариалния акт бил нищожен. С Определение № 153/11.03.2025
г. по ч. гр. д. № 20255200500086 по описа на Окръжен съд Пазарджик, отказът
на съдията по вписвания да впише нотариалния акт бил потвърден.
Излага, че продавачката отказала да направи необходимото, за да се
снабди с валиден български документ за самоличност, с което
възпрепятствала сключването на окончателен договор и била в неизпълнение
на задълженията си по предварителния договор.
По изложените съображения, иска от съда да се произнесе с решение, с
което сключеният предварителен договор да бъде обявен за окончателен.
Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не депозира отговор на исковата
молба.
Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като
обсъди представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
установи следното от фактическа правна страна:
На 15.01.2025г. между В. Г. С. и Н. С. В. е сключен Предварителен
2
договор за покупко - продажба на недвижим имот, с който В. С. се е
задължила да прехвърли на Н. С. В. всичко, което притежава от сграда с
идентификатор 55155.505.95.1 по КККР на гр. Пазарджик, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.505.95 по КККР на гр. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо сградата от 22.03.2023 г., с адрес гр. Пазарджик,
****** със застроена площ: 34 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, с предназначение на обекта жилищна сграда —
еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, за
сумата 2100 евро. Уговорено е окончателният договор да бъде сключен в срок
до 30.01.2025г.
Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните, не е едностранно развален, поради което обвързва
валидно страните.
На същата дата ответницата е упълномощила ищцата да сключи от
нейно име договор за покупко – продажба, като да продаде, на когото намери
за добре, при цена и условия каквито договори, включително и да договаря
със себе си и с трети лица, които представлява, имота, предмет на
предварителния договор. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа и
съдържането на упълномощителката, с което са спазени изискванията на чл.
37 ЗЗД.
В нотариалното производство по удостоверяване на съдържанието на
пълномощното и подписа на упълномощителката, самоличността на В. С. е
установена с двама свидетели, тъй като се е явила пред нотариуса без
документ за самоличност.
Установява се от показанията на свидетеля И С Ш, свидетел и при
установяване самоличността на В. С. в нотариалното производство по
съставяне на пълномощното от 15.01.2025г., че на същата дата, в кантората на
нотариуса ищцата е предала на ответницата сумата от 2 100 евро,
представляваща продажната цена по предварителния договор. Ответницата е
преброила сумата и тогава е съставила пълномощното на ищцата.
Съдът, кредитира показанията на свидетеля Ш, отчитайки
съжителството му на семейни начала със сестрата на ищцата и възможната му
заинтересованост от изхода на правния спор.
3
Видно от представените по делото преписи от предварителен договор за
покупко – продажба от 15.01.2025г. и пълномощно от същата дата е, че са
съставени на една и съща дата, от един и същ помощник нотариус и номерът
на заверките и последователен. Това обосновава извод, че ищцата и
ответницата са се намирали на 15.01.2025г. едновременно в нотариалната
кантора, където по това време е бил и свидетелят Ш положил подпис в
нотариално завереното пълномощно, като удостоверяващ самоличността на
ответницата, което прави показанията му логични и правдиви. Освен това не
се твърди и не се събраха доказателства, оборващи показанията на свидетеля
за заплащане на сумата.
На 16.01.2025г. Н. В. се е явила лично и като представител на
ответницата пред нотариус с район на действие районен съд - Пазарджик, за
да сключи договор за покупко – продажба на имота, предмет на
предварителния договор във формата на нотариален акт. Нотариален акт, с
който се С. прехвърля на В. 8/63 ид. части от имота е съставен, но с
Определение № 1 от 16.01.2025г. на съдия по вписванията при Районен съд –
Пазарджик е постановен отказ за вписването му в Службата по вписвания при
Районен съд – Пазарджик, тъй като в него не били посочени постоянен адрес,
местожителство и номер на документ за самоличност на продавача, което
правело нотариалното удостоверяване нищожно и опорочавало нотариалния
акт. Определението е потвърдено с Определение № 153/11.03.2025г. по ч. гр. д.
86/2025г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Предварителният договор за покупко – продажба е съглашение, по
силата на което страните по него поемат насрещни задължения едната да
продаде, а другата да закупи обещаната й вещ при уговорената от тях цена. т.е.
насрещните престации са правото на собственост върху вещта и цената. Под
насрещно задължение на прехвърляне на собствеността се разбира престиране
на насрещното благо т. е. на цената.
При неизпълнение на насрещните задължения на страните по
предварителния договор, с оглед целта, за постигането на която е сключен – да
се подготви и извърши впоследствие окончателен продажбен договор, всяка
една от тях може да предяви иск за сключване на окончателния договор. За
уважаване на иска, е необходимо към момента на вписване на исковата молба
ответникът – продавач да е титуляр на правото, което ще бъде прехвърлено
4
със съдебното решение, и задължението за прехвърляне на собствеността да е
изискуемо. Изискуемостта на това задължение настъпва с изтичането на
уговорения между страните срок за сключване на окончателния договор. Ако
към този момент купувачът не е изпълнил задължението си за плащане на
цената и е неизправна страна по договора, правата на продавача се уреждат от
разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК. Заплащането на уговорената цена от
купувача, дори и когато в предварителния договор е предвидено то да се
осъществи преди сключването на окончателния договор, не следва да се
разглежда като абсолютна предпоставка за основателността на иска по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД и съответно липсата й да има за задължителна последица
отхвърлянето на претенцията. В производството по този иск следва бъде
разрешен спорът между страните относно наличието на предпоставките за
сключване на окончателния договор, включително и спорните въпроси
относно съдържанието на поетите с предварителния договор права и
задължения, доколкото неизпълнението на задължението на купувача може да
се дължи на спор между страните относно действителната цена, на
поведението на продавача, който неоснователно не приема изпълнението или
не оказва необходимото съдействие. Дори и в производството по иска с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да се установи, че ищецът – купувач е неизправен и
неизпълнението на задължението за заплащане на цената не се дължи на
обективни причини или на забава на кредитора, това обстоятелство не е
пречка за уважаването на иска, когато то не е довело до прекратяване на
облигационната връзка между страните. /в този смисъл ТР № 4/09.05.2023г. по
тълк. дело № 4/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
Следователно предпоставка за уважаване на иска е наличието на
валидно облигационно задължение по сключен предварителен договор,
съдържащ съществените условия на окончателния-предмет и цена и
принадлежността на правото на собственост у продавача на предмета на
престацията към датата на вписване на исковата молба за предявяване на иска
с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В случая е налице валидно действащ предварителен договор за покупко
- продажба на притежаваните от ответницата идеални част от правото на
собственост върху сграда с идентификатор 55155.505.95.1 по КККР на гр.
Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.505.95 по
5
КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД
на АГКК, с адрес гр. Пазарджик, ****** със застроена площ: 34 кв. м., брой
етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение на обекта жилищна сграда — еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. Договорът е сключен в
предвидената от чл. 19, ал. 3 ЗЗД писмена форма и съдържа съществените
уговорки на окончателния - имотът по отношение на който е поето
задължение да бъде продаден и неговата цена. Предметът на бъдещата
продажба е реално обособена съществуваща вещ, годен обект на правото на
собственост.
Правото да се иска сключване на окончателен договор е възникнало
едновременно и за двете страни, най – късно до 30.01.2025г. Ищцата е
изправна страна по него. Изпълнила е задължението си да заплати продажната
цена от 2 100 евро, което се установи от събраните по делото гласни
доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля И С Ш. В случая
ответницата не оспорва, че е получила цената за имота, а и както вече се
посочи неплащането на цената не е основание за отхвърляне на иска.
Към датата на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция ответницата е собственик на процесния имот.
В. С. е дъщеря и наследник от първи ред на Г П Н, починал на
25.10.1963г.
Установява се от Удостоверение изх. № 540/14.07.2025г., издадено от
Дирекция „Архитектура и териториално устройство“ при Община Пазарджик,
че през 1957г. на наследодателя й е учредено право на строеж върху държавно
дворно място, съставляващо имот пл. номер 2242 в кв. 447 / нов кв. 77/ по
действащия тогава КРП на гр. Пазарджик. С удостоверение за признато право
на строеж върху държавно дворно място от 06.06.1972г. Г Н е признат за
собственик на постройка в имот пл. № 2242 в кв. 447 по плана на гр.
Пазарджик.
В регулационния план на гр. Пазарджик, одобрен през 1983г. бившият
имот пл. № 2242 е отразен с нов пл. № 9811, записан е в разписната книга като
държавна собственост с АДС № 1198/27.03.1954г., в който е отразено
отстъпено право на строеж на Г П Н.
6
В КККР на гр. Пазарджик, одобрена през 2008г., бившият имот пл. №
9811 е отразен като имот с идентификатор 55155.505.95. В имота е заснета
като съществуваща сграда с идентификатор 55155.505.95.1 – едноетажна,
еднофамилна, застроена върху 34 кв. м. По действащия ПУП ПРЗ на гр.
Пазарджик, одобрен с Решение № 195/29.10.2009г. на Общинския съвет за
имота е предвиден УПИ I – 95 в кв. 451.
Имотът, за който е признато отстъпено право на строеж на Г П Н с
Удостоверение за признато право на строеж върху държано дворно място от
06.06.1972г., е идентичен с поземлен имот с идентификатор 55155.503.95 по
КККР на гр. Пазарджик.
Въз основа на учреденото право на строеж наследодателят на
ответницата е придобил правото на собственост върху процесната едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 55155.505.95.1 по КККР на гр.
Пазарджик.
След неговата смърт на 25.10.1963г. правото на собственост е наследено
от неговите общо осем деца – М ГН, П Г Б, Н Г. М, В. Г. С., К Г Н, А Г Н П Г
Н, Н Г Н и преживялата го съпруга Д К Н, при равни дялове, съгласно чл. 5, ал.
1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН. Смъртта на Г П Н е настъпила преди влизане в сила на
първия действащ Семеен кодекс от 1968г. /Обн. ДВ. бр.23 от 22.03.1968г., в
сила 22.05.1968г./ предвиждащ режима на съпружеската имуществена
общност и за заварените бракове и ограниченията на по чл. 14, ал. 7 СК, при
прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта на единия
от съпрузите, преживелия съпруг да не наследява дела на починалия, заедно с
децата му. Следователно дяловете на низходящите и съпругата на
наследодателя са равни или всеки е получил по 1/9 ид. част жилищната сграда.
Съпруга на Г Н е починала на 03.02.1987г. и е оставила за наследници
общите им деца П Г Б, Н Г. М, В. Г. С., К Г Н, А Г Н П Г Н, Н Г Н, които са
наследили при равни дялове притежаваната от нея 1/9 ид. част от процесната
сграда, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, или всеки е получил по наследство от майка си
1/63 ид. част. Заедно с наследената от Г Н 1/9 ид. част, по наследство от
родителите си, Г Н и Д Н П Г Б, Н Г. М, В. Г. С., К Г Н, А Г Н П Г Н, Н Г Н са
станали собственици на по 8/63 ид. части от сградата, а еднокръвната им
сестра М ГН на 7/63 ид. части.
Макар според твърденията в исковата молба страните да са сключили
7
договор за покупко – продажба на притежаваните от ответницата 8/63 ид.
части от жилищната сграда във формата на нотариален акт, пропускът да се
опише в него номерът, датата, мястото и органът на издаване на документа за
самоличност, опорочава изискването за форма на нотариалния акт и съгласно
императивната разпоредба на чл. 576 ГПК нотариалното удостоверяване е
нищожно. Порокът във формата прави сделката нищожна.
Формата на сделките представлява установени от закона изисквания
относно начина на извършване на волеизявленията при определени сделки и
неговото правно значение. За някои видове сделки /между които е и покупко -
продажбата на недвижими имоти/ законът предвижда форма за
действителност на сделките - нотариална. При тези сделки спазването на
нотариалната форма е материалноправно условие за тяхната действителност.
Нотариалната форма включва правило с чисто процедурен характер
/задължение на нотариуса да изповяда сделката в нотариалната си кантора, да
провери самоличността на участниците в производството и собствеността на
имотите, да назначи тълковник на немите, глухите и глухонеми лица, да
прочете текста на нотариалния акт на участниците и да го подпише след като
актът бъде одобрен и подписан от тях и пр./, както и изисквания към формата
на документа и към неговото съдържание, изразяващи се в спазване на
определени в закона реквизити. Съдържанието на нотариалния акт е
регламентирано с чл. 580 ГПК, като данните относно самоличността на
участниците в нотариалното производство, които нотариалният акт трябва да
съдържа са посочени с чл. 580, т. 3 ГПК. След първото изменение на ГПК през
м. май 2008 г. /§ 23 ЗИД, ДВ, бр. 50/2008 г. г., в сила от 30.05.2008 г./ текстът на
чл. 580, т. 3 ГПК е допълнен с въведено изискване за описание и на документа
за самоличност-номер, дата, място и орган на издаване на документа за
самоличност. Тези промени не са случайни. Тенденцията да се явяват пред
нотариуса лица под чужда самоличност с подправени документи, за да
извършват сделки и породената необходимост за защита на интересите на
физическите лица обосновава необходимостта в нотариалните актове да се
описват подробно документите за самоличност на участниците в
нотариалното производство. Изискването за описание на документа за
самоличност в нотариалния акт е с повелителен характер. Съгласно
законовата рекламентация достатъчно данни за самоличността на участника в
нотариалното производство се съдържат в нотариалния акт само когато в него
8
са описани пълното име, ЕГН, номерът, датата, мястото и органът на издаване
на документа за самоличност /в този смисъл Решение № 42 от 10.02.2011 г. по
гр. д. № 423/2010 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС/.
Нищожните сделки не пораждат правни последици, следователно за
ищцата е налице правен интерес да иска обявяване на предварителния
договор за окончателен, доколкото правото на собственост върху
притежаваните от ответницата идеални части от сградата, не са преминали в
нейния патримониум. За уважаване на иска не е необходимо нищожността на
договора за покупко – продажба да е прогласена по съдебен ред. Достатъчно е
в производството по обявяване на предварителния договор за окончателен
страната да се позове на нея и съдът да я установи в мотивите на съдебното
решение.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Съдебното решение по делото има значението на нотариален акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 264 ДОПК, прехвърлянето на вещни
права върху недвижими имоти се допуска след проверка, че прехвърлителя
няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, което за имота се
удостоверява в данъчната му оценка. В настоящия случай по делото е
представено актуално удостоверение за данъчна оценка на жилищна сграда с
идентификатор 55155.505.95.1 по КККР на гр. Пазарджик, в което е вписано,
че нейният собственик ответницата В. Г. С. няма непогасени публични
задължения. Следва да се посочи обаче, че непредставянето на актуална
данъчна оценка, в която да е вписано, че собствениците на имота нямат
непогасени публични задължения пред съда, разглеждащ иска по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД или наличието на непогасени публични вземания, удостоверено в
актуалното удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, не
съставляват пречка за уважаване на предявения конститутивен иск, предвид
разпоредбата на чл. 364, ал. 2 ГПК. Целената с тях ефект - за защита на
интересите на фиска - в случай на уважаване на иска, се постига с вписване на
възбрана върху имота - предмет на договора до заплащане на нотариалните и
местни такси по прехвърляне на имота и със забраната да бъде издаден препис
от решението до представяне на доказателства за плащането им /в този
9
смисъл решение № 313 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 584/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на
ВКС, решение № 100 от 03.07.2012 г. по т. д. № 307/2011 г., т. к., ІІ т. о. на
ВКС/.
Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да заплати следващите
се нотариална такса и местен данък, като върху имота следва да се впише
възбрана за обезпечение на вземанията.
Нотариалната такса се дължи по сметка на съда, чието решение има
функцията на нотариален акт, съгласно чл. 87 изр.1 вр. чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗННД.
Относно размера на същата следва да намери приложение Тарифата за
нотариалните такси към ЗННД, раздел II, т. 8 ред 4. Съгласно чл. 96, ал. 3 вр. §
2 ПЗР ЗННД вр. чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗМДТ интересът, върху който се определя
нотариалната такса, е продажната цена /2100 евро или 4107,24 лева/, тъй като
същата се явява по-висока от данъчната оценка /877,64 лв. на притежаваните
от ответницата идеални части/. Същата възлиза на 100,67 лева.
По продажната цена следва да се определи и дължимият местен данък
съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ. Данъчният размер е 3 на сто /чл. 46, ал. 2, т. 1
ЗМДТ, вр. чл. 35, ал. 2 от Наредба на определяне на размера на местните
данъци на територията на Община Пазарджик, издадена, на осн. чл. 1, ал. 2 от
ЗМДТ от Общински съвет Пазарджик/, т. е. 123,21 лв.
На основание чл. 364, ал. 2 ГПК ищцата Н В. не може да се снабди с
препис от решението, докато не представи доказателства за платените
разноски по прехвърлянето на имота и за наличните задължения на
праводателя му за публични вземания и тяхното погасяване.
При този изход на правния спор право на разноски има ищцата Н С. В..
Искането за заплащането им е заявено своевременно – в хода на устните
състезания пред настоящата инстанция.
По делото ищцата е заплатила разноски за държавна такса в размер на
50 лв., които следва да се възложат в тежест на ответницата. В производството
по делото В. е представлявана от адв. И. П. -АК Пазарджик. От приложения
по делото Договор за защита и съдействие /л. 45/ се установява, че е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 1030 лв., в брой, с което размерът на
възнаграждението и начинът на плащане се явява доказан.
Следователно ответницата следва да заплати на ищцата разноски в
10
размер на общо 1080 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд -
Пазарджик
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения между Н. С. В., ЕГН:
**********, с адрес гр. Пазарджик, ***** и В. Г. С., ЕГН: **********, с адрес
гр. Пазарджик, *****, Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.01.2025г. на 8/63 ид. части от сграда с идентификатор
55155.505.95.1 по КККР на гр. Пазарджик, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.505.95 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със
Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на
КККР, засягащо сградата от 22.03.2023 г., с адрес гр. Пазарджик, ****** със
застроена площ: 34 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, с предназначение на обекта жилищна сграда —
еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, за
сумата от 2 100 евро.
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Пазарджик, *****, да
заплати на ДЪРЖАВАТА сума в размер от 123,21 лв. лева /сто двадесет и три
лева и 21 ст./- местен данък на основание чл. 46, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 47, ал. 2
ЗМДТ, във вр. чл. 35, ал. 2 от Наредба на определяне на размера на местните
данъци на територията на Община Пазарджик и сума в размер от 100,67 лева
/сто лева и 67 ст./, на основание чл. 85 от ЗННД във връзка с т. 8 от Тарифа за
нотариалните такси към ЗННД.
НАРЕЖДА на Службата по вписванията при РС-Пазарджик, на
основание чл. 364, ал. 1, ГПК и чл. 25 от Правилника за вписванията, да
впише възбрана върху следния недвижим имот: 8/63 ид. части от сграда с
идентификатор 55155.505.95.1 по КККР на гр. Пазарджик, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.505.95 по КККР на гр. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо сградата от 22.03.2023 г., с адрес гр. Пазарджик,
****** със застроена площ: 34 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, с предназначение на обекта жилищна сграда —
еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, до
11
заплащане на разноските по прехвърлянето му, както следва: сумата в размер
от 123,21 лв. лева /сто двадесет и три лева и 21 ст./, представляваща местен
данък на основание чл. 46, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. чл.
35, ал. 2 от Наредба на определяне на размера на местните данъци на
територията на Община Пазарджик и сума в размер от 100,67 лева /сто лева и
67 ст./, на основание чл. 85 от ЗННД във връзка с т. 8 от Тарифа за
нотариалните такси към ЗННД.
НАРЕЖДА на основание чл. 364, ал. 2 ГПК да не се издава препис от
решението, докато ищцата не докаже, че са заплатени разноските по
прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
Дава, на основание чл. 115, ал. 2 изр.1 ЗС, шестмесечен срок на Н. С. В.
за отбелязване на настоящето решение в Служба по вписванията – Пазарджик.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Г. С., ЕГН: **********, с адрес
гр. Пазарджик, *****, да заплати на Н. С. В., ЕГН: **********, с адрес гр.
Пазарджик, *****, разноски по гр. д. 1540/2025г. на Районен съд – Пазарджик,
в размер на 1 080 лв. /хиляда и осемдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12