Р Е
Ш Е Н
И Е №260178
гр.Кюстендил, 13.08.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на втори март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№493/2020г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на адв.М.Т.П.,
в качеството му на пълномощник на „*******************“ ЕООД, с ЕИК *******************,
със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.„Г.С.“ ******* против решение
№188/06.03.2020г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№1274 по описа за 2019г. на същия съд.
С посоченото
решение ДнРС е: 1/ осъдил Община Д., с адрес: гр.Д., пл.„С.“ *******, да заплати на А.А.В., с ЕГН **********, сумата **********************лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от претърпяно травматично увреждане на левия крак
на 13.11.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 13.11.2018г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения от същата иск за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер до първоначалния размер
от **********************лева; 2/ осъдил е Община Д., с адрес: гр.Д., пл.„С.“ *******, да заплати на А.А.В.,
с ЕГН **********, направените разноски по делото, съразмерно с уважената част
от иска, на стойност ***********лева; 3/ осъдил е по
предявения обратен иск с правно основание чл.54 от ЗЗД, дружествата „***************“ ЕООД, „*******************“ ЕООД и „***************“ ЕООД, да заплатят солидарно на Община Д. сумата **********************лева - главница по първоначалния иск, ведно
със законната лихва, считано от 13.11.2018г. до окончателното изплащане, както и
сумата ***************лева – разноски по делото по първоначалния иск, при условие, че Община Д. изпълни постановеното срещу нея
осъдително решение по първоначалния иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, като
до пълния предявен размер е отхвърлил иска за главница и 4/ осъдил е „***************“
ЕООД, „*******************“ ЕООД и „***************“ ЕООД, да заплатят на
Община Д. направените разноски по делото по обратния иск, съразмерно с
уважената част от иска, на стойност **************лева. Решението е било постановено при участието на привлечените трети лица – помагачи „***************“ ЕООД, „*******************“ ЕООД и „***************“ ЕООД на страната на ответника по
първоначалния иск.
Решението се
обжалва в частта, в която ДнРС е осъдил по предявения от Община Д. обратен иск по чл.54 от ЗЗД, дружествата „***************“ ЕООД, „*******************“ ЕООД и „***************“ ЕООД, да заплатят солидарно на Община Д. сумата **********************лева - главница по първоначалния иск, ведно със законната
лихва, считано от 13.11.2018г. до окончателното изплащане, сумата ***************лева – разноски по
делото по първоначалния иск, при условие, че Община Д. изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по
първоначалния иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, както и е осъдил същите
дружества да заплатят на Община Д. направените разноски по делото по обратния
иск, съразмерно с уважената част от иска, на стойност **************лева.
Твърди се,
че в обжалваните му части решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Изразява се несъгласие с разбирането на съда, че ДЗЗД „***************“,
в което дружество съдружник е жалбоподателят, не е изпълнило задължението си по
договора за строителство от 06.03.2018г., сключен с Община Д., в частност – по
чл.14 ал.3 за осигуряване безопасността на гражданите с поставяне на подходящо
осветление, съгласно изискването на чл.50 от Наредба №3/16.08.2010г. Оспорва се
изводът на ДнРС за липса на осветление, както и за наличие
на пряка причинна връзка с претърпените от ищцата вреди. Жалбоподателят сочи,
че по делото е било установено безспорно, че шахтата, в която е пропаднала
ищцата е била собственост на „***************“ АД и намира, че независимо, че
във въпросния жилищен квартал на гр.Д. ДЗЗД „***************“ да е извършвало
строително-монтажни дейности, то същите по никакъв начин не са били свързани с
шахтите, собственост на телекомуникационните дружества, които са били
разположени на тротоарите в жилищния комплекс. В жалбата се твърди, че
дружеството по ЗЗД е изпълнило задължението си да обезопаси участъците, в които
са били извършвани строителни дейности, включително, чрез осветяването им, като
обръща внимание на факта, че строителните дейности са били извършвани на уличните
платна, а не по тротоарите, поради което за същото не е имало задължение да
осветява шахтите, намиращи се на тротоарите, още повече такива, ползвани от
телекомуникационните дружества, което е било вън от предмета на възложената
работа, свързана с канализационната мрежа по уличните платна. Жалбоподателят
сочи, че е изпълнил задълженията си по договора и счита, че не може да носи
отговорност за липсата на улично осветление в целия жилищен комплекс, тъй като
обхватът на извършваните СМР е било уличното платно, не и участъците извън
него. Твърди, че вредите, претърпени от ищцата по никакъв начин не са били
свързани с дейността на изпълнителя по договора, а произтичат от неизпълнение
на задължението на „***************“ АД да поддържа в изправност и с поставен
капак шахтата, която използва. С тези доводи се аргументира разбиране, че
обратният иск не е доказан и съдът неправилно го е уважил. Претендира се отмяна
на решението в обжалваните му части.
В срока
по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от А.В., чрез пълномощника й адв.К.Д., в който се излагат съображения за неоснователност
на въззивната жалба и се моли потвърждаване на
решението на районния съд в обжалваната му част. Според въззиваемата,
същата е претърпяла вреди от това, че на 13.11.2018г. е пропаднала в
необезопасена шахта, намираща се на тротоар пред входа на бл.56 в ж.к.„Б.“ в
гр.Д. в участък, който не е бил осветен. Счита, че след като е било установено
наличие на бездействие, от което са настъпили вреди, то същите следва да бъдат
обезщетени. Поддържа, че през месец май 2020г. Община Д. й е изпатила
присъденото от ДнРС обезщетение.
Община Д. не
е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание представителят на Общината сочи, че след постановяване на първоинстанционното решение между Община Д. и А.В. е било
сключено споразумение за изплащане на обезщетение за претърпените на
13.11.2018г. вреди, по което е било извършено плащане.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба и отговор, намери, че въззивната жалба е допустима, като
подадена в срок, от страна, която
има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
По същество съдът приема следното:
Производството пред РС-Д. е било образувано по исковата молба на А.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, пл.„С.“ *******, с която е бил предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника Община Д. да заплати на
ищцата сумата от **********************лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
травматично увреждане на левия й крак, получено на 13.11.2018г., в резултат на
падане в необезопасена шахта на неосветен участък в ж.к.„Б.“ в гр.Д.,
ремонтиран от Общината, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.11.2018г. до окончателното изплащане.
Ответникът
Община Д. е оспорил исковата претенция, като в срока за отговор по чл.131 от ГПК, поддържайки, че описания в исковата молба ремонт е бил извършван въз
основа на сключен между Община Д. и ДЗЗД „*************“ договор, съгласно
който изпълнителят е следвало да обезопаси и сигнализира за извършваните
строително-ремонтни дейности, е направил искане за привличане на съдружниците в ДЗЗД „*************“, а именно - „***************“
ЕООД, „*******************“ ЕООД и „***************“ ЕООД, като трети лица - помагачи
на страната на ответника. Съдът е уважил искането и е приел за разглеждане предявения
от Община Д. обратен иск срещу трите дружества, с правно основание по чл.54 ЗЗД
и искането - при условия на евентуалност, в случай, че бъде осъден ответника и
заплати на ищцата обезщетение за претърпени вреди, да бъдат осъдени ответниците по обратния иск да заплатят на Община Д.
солидарно сумата, заплатена по първоначалния иск, ведно с законната лихва,
считано от 13.11.2018г. до окончателното изплащане, както и направените разноски.
В решението,
постановено по делото, РС-Дупница е приел от фактическа страна, че през месец
ноември 2018г. в ж.к.„Б.“ в гр.Д. се е извършвал ремонт на водопровода и
канализацията, който е бил осъществяван въз основа на сключен между Община Д. и
ДЗЗД „*************“ договор от 06.03.2018г., както
и, че съдружници в гражданското дружество са дружествата:
„***************“ ЕООД, „*******************“ ЕООД и „***************“ ЕООД. Съдът
е приел, че в чл.14 ал.3 от така сключения договор, гражданско дружество, в
качеството му на изпълнител, се е задължило преди започване на изпълнението на
каквито и да било работи по строежа и до неговото приключване за своя сметка да
вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на гражданите, като
постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението, подходящо
осветление и др. подобни, съгласно изискванията на приложимите нормативни
актове.
Съдът е
приел за установено, че в участък, в който по силата на горния договор са били
извършвани ремонтни дейности, на 13.11.2018г., около 19 часа, ищцата А.В., вървейки по тротоара, не видяла
шахта, която била без капак и паднала в нея. При падането ищцата изпитала силна
уплаха и болка. Съдът приел, че отворът на шахтата бил необезопасен, а
позовавайки се на показанията на свидетелите Й.М.и Х.Г., установил, че към
датата на инцидента районът, в който се извършвали строителните дейности, не
бил осветен.
От
приложените към исковата молба медицинските документи и изготвено заключение по
назначената съдебно-медицинска експертиза, съдът намерил, че при описаната
злополука ищцата е получила контузия на дясното коляно и счупване на талуса на левия крак; механизмът на причиняването им
отговаря на описания в исковата молба – посредством падане и директен удар
върху дясното коляно и по оста на левия крак, както и, че за около месец и
половина е била нарушена функцията на двата крака на пострадалата; същата около
месец ползвала бастун, а да се придвижва;
средният период за пълно възстановяване е около 45 дни, при възможни последващи оплаквания от болка при промяна на времето.
На база
показанията на свидетеля С.Т.– **************в „*******************“ ЕООД, районният
съд приел, че процесната шахта е част от съоръженията
на ************** /”***************” ЕАД/, както и, че при извършваното
съгласно договора с общината изграждане на тротоарните настилки, били подменяни
плочките до шахтите на електроразпределителните и телекомуникационните
дружества, след което служители на тези дружества изравнявали нивото на шахтите;
след инцидента свидетелят се свързал със служителите на ************** /”***************”
ЕАД/ и те поставили капаци на шахтата, каквито преди това нямало. Според
свидетеля всички изкопи били обезопасявани със знаци, сигнални ленти и мрежи.
На база на
тази фактическа обстановка, ДнРС е намерил за
доказани всички елемети от отговорността на ответника
Община Д. по реда на чл.49 от ЗЗД, като е аргументирал разбиране, че ищцата е
доказала, че е претърпяла неимуществени вреди в резултат на противоправно
деяние на лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД – Община Д., е възложил
работа, както и, че вредите са настъпили при или по повод изпълнение на възложената
работа. В този смисъл, съдът намерил за доказано, че на 13.11.2018г. около 19.00ч.
пред входа на блок 56 в ж.к. „Б.“ в гр.Д. ищцата е паднала в шахта – част от
съоръженията на ************** /”***************” ЕАД/, която шахта била без
поставени капаци, поради извършван в този период ремонт на тротоарната настилка
и подравняване на нивото на шахтите с нивото на настилката, а също и, че
районът, в който се извършвали строителните дейности, не е бил осветен.
Вследствие на падането, ищцата получила травматичните увреждания, описани в
приложената медицинска документация и констатирани от вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза.
Според съда,
по делото е било безспорно установено, че посоченото изграждане на тротоарните
настилки в ж.к.„Б.“ в гр.Д. се е извършвало по възлагане от Община Д. по
договор от 06.03.2018г. с ДЗЗД „*************“, в качеството на изпълнител,
поради което съдът приел, че отговорността на Община Д. произтича
от обстоятелството, че като
възложител на работа по смисъла
на чл.49 от ЗЗД е допуснал
наличието на неосветен участък от улица, създаващ опасност за движението. Съдът се е позовал на чл.50 от Наредба №3 от 16.08.2010г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците, според който площите, върху които се извършват СМР, в обхвата на улиците трябва да са осветени
през нощта.
ДнРС е посочил,
че отговорността на ответника,
като гаранционно-обезпечителна,
е обективна: независимо от наличието
или липсата на вина, той отговаря
за действията или бездействията
на лицата, които е натоварил с извършване на възложената работа – изграждане
на тротоарните настилки, породило необходимост и от изравняване
на нивото на процесната
шахта, за което били махнати
обезопасяващите я капаци. Липсата на нормативноизискуемото
осветление през нощта е
довела до падането на ищцата
в шахтата и причинените й травми. Разпоредбата на чл.49
от ЗЗД е императивна и съдът е посочил,
че възложителят не може да
се освободи от отговорност, позовавайки
се на чл.21 от договора с изпълнителя, съгласно който не носи отговорност при настъпили вреди, дължащи се на поведението на изпълнителя.
Безспорно, според
ДнРС, е, че самото изравняване на нивото на шахтата не е извършвано по възлагане от ответника, респ. - в причинна връзка с инцидента се намирали и
действия и бездействия и на други лица /демонтирали предпазните капаци/, за които ответникът не отговарял по чл.49 от ЗЗД, но това
обстоятелство е било оценено като неотносимо към
въпроса за отговорността на Общината, предвид установената в чл.53 ЗЗД
солидарна отговорност на причинителите на вредата - всеки от тях отговаря към
увреденото лице за всички причинени от деликта вреди
в пълния им размер, а не съобразно приноса си.
На основание
чл.52 от ЗЗД, съдът е аргументирал разбиране, че преценката на всички значими обстоятелства
дава основание да се определи обезщетение за претърпените от ищцата болки и
страдания в размер на **********************лева, ведно със законната лихва,
считано от 13.11.2018г. до окончателното изплащане, като е уважил иска по чл.49
от ЗЗД за тази сума и го е отхвърлил за горницата над **********************лева
до претендирания от **********************лева.
В частта, в
която ДнРС се е произнесъл по иска с правно основание
чл.49 от ЗЗД първоинстанционното решение е влязло в сила.
Жалбоподателят
обжалва решението единствено в частта, в която е уважен предявения от Община Д.
обратен иск за същата сума, ведно със законна лихва и разноски.
Във въззивното производство се представи и прие сключена
спогодба между Община Д., от една страна, и А.А.В.,
от друга, с дата 20.05.2020г., към който момент решението в частта по иска по
чл.49 от ЗЗД не е било влязло в сила, с която спогодба страните по нея са
договорили отношенията си във връзка с травматичното увреждане от 13.11.2018г.,
относно което е било водено гр.д.№1274/2019г. по описа на ДнРС,
като страните са се съгласили Община Д. да заплати на А.В. сумата от **************лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
претърпяно травматично увреждане на крака на 13.11.2018г., както и сумата от ***********лева
– разноски по делото, като плащането бъде извършено в 14-дневен срок от
подписване на спогодбата, а В. е заявила, че тези суми я удовлетворяват и няма
други претенции към Община Д. във връзка с инцидента, предмет на делото. В
рамките на въззивното производство В. поддържа, че
тези суми са й били заплатени.
Като прецени
изложеното по-горе, настоящият състав на КнОС приема,
че решението на ДнРС е валидно и допустимо в
обжалваната му част.
Оплакванията
на въззивника са свързани преди всичко с твърдения за
липса на предпоставки за ангажиране отговорността му като съдружник в
дружеството по ЗЗД, което е било изпълнител на строително-монтажни работи по
проект „Главен канализационен клон 1 и прилежащата му мрежа в ж.к.„Б.““, тъй
като всички дейности са били извършени в съответствие с нормативните и
договорните задължения на изпълнителя.
Въззивният съд в
настоящото решение подробно посочи всички мотиви на районния съд, послужили
като основание за уважаване на исковата претенция по чл.49 от ЗЗД. Последното
се намери за потребно с оглед обстоятелството – вече упоменато – че по тази
искова претенция е налице влязло в сила съдебно решение, постановено в
производството по гр.д.№1274/2019г. по описа на ДнРС,
в което въззивникът „*******************“ ЕООД е бил конституиран
като трето лице – помагач на страната на ответника Община Д..
В тази
връзка следва да се отбележи, че привличането на трето лице – помагач в процеса
е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да
улесни защитата си срещу насрещната в процеса страна с помощта на привлеченото
лице, като в случай на неблагоприятен за нея изход на делото да подчини
привлеченото лице на задължителната сила
на мотивите на постановения съдебен акт. И в двете хипотези конституирането
на трето лице – помагач има за цел да обвърже последното в отношенията му със
страната, на която помага или която го е привлякла, със задължителната сила на
мотивите на решението – чл.223 ал.2 от ГПК.
В случая,
налице е влязло в сила съдебно решение, постановено с участието на въззивника като трето лице-помагач на ответника, поради
което същият е обвързани от задължителната сила на мотивите към решението по
предявения на основание чл.49 от ЗЗД иск против възложителя на работата – Община
Д.. Ето защо и съдът в настоящото производство е длъжен да зачете доказателствената сила на мотивите на решението, съгласно
императивното изискване на чл.223 ал.2 от ГПК.
Влязлото в
сила съдебно решение обвързва различните участници в производството според
тяхното действително качество: насрещните страни – със силата на пресъдено нещо, а участниците на една страна – с
обвързващата сила на мотивите. По този начин третото лице – помагач се обвързва
от съдебното решение така, че при един последващ спор
с подпомаганата страна, правнорелевантните факти да
не бъдат установявани повторно. Същото важи и в хипотезата, при която обратен
иск е предявен в рамките на същото производство, а решението по първоначалния
иск е влязло в сила като необжалвано, както е в настоящия случай.
В конкретиката на разглеждания казус, след като с влязлото в
сила съдебно решение искът на А.В. ***, по който спор „*******************“
ЕООД е било подпомагаща страна, е уважен като основателен, то в продължаващото производство
по разглеждане на иска, предявен от Община Д. срещу „*******************“ ЕООД,
фактите относно неизпълнението на задълженията на ответното по обратния иск
дружество относно осигуряване при извършване на СМР на осветление на площите,
върху които се извършват такива, според изискванията на чл.50 от Наредба №3 от 16.08.2010г. и чл.14 ал.3 от договора от
06.03.2018г., са безспорно установени.
Видно от мотивите на влязлото в сила съдебно решение, е налице неизпълнение от
страна на въззивника на възложеното му задължението
да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на гражданите, с
поставяне на подходящо осветление, във връзка с което неизпълнение са настъпили
процесните щети. В този смисъл всички релевирани във въззивната жалба
възраженията е недопустимо и не могат да бъдат обсъждани.
По
изложените съображения, депозираната въззивна жалба
настоящата съдебна инстанция намира за неоснователна.
При все
това, по причини от обективен характер, решението на ДнРС
отчасти следва да бъде отменено, тъй като във въззивното
производство се установи, че спорните отношения между В. *** са договорно
уредени, чрез намаляване на определения от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди, поради което и регресната
отговорност на прекия причинител следва да бъде ангажирана в съответния обем.
Противното би довело до неоснователно обогатяване, което е недопустимо. Поради
посоченото, в обжалваната му част решението следва да бъде отменено за
горницата над **************лева – обезщетение, както и за присъдената законна
лихва, като в тези части исковата претенция на Община Д. бъде отхвърлена.
С оглед
обстоятелството, че решението се отменя по обективни причини, на жалбоподателя
не се дължат разноски.
Ответниците по жалбата не са претендирали такива.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
О Т М Е Н Я решение №188/06.03.2020г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№1274 по описа за 2019г. на същия съд, в частта, в която „*******************“ ЕООД, с ЕИК *******************, със седалище и адрес на
управление в гр.Б., ул.„Г.С.“ ******* е осъдено солидарно с дружествата „***************“ ЕООД и „***************“ ЕООД, да заплати на Община Д. сума в размер над **************лева - главница по
първоначалния иск, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2018г.
до окончателното изплащане, при условие, че Община Д. изпълни постановеното срещу нея
осъдително решение по първоначалния иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, като
вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
О Т Х В Ъ Р Л Я като неоснователен предявения от Община Д., с адрес гр.Д., пл.„С.“ *******
обратен иск с правно основание чл.54 от ЗЗД, за осъждане на „*******************“ ЕООД, с ЕИК *******************, със
седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.„Г.С.“ *******, да заплати на Община
Д. солидарно с дружествата „***************“ ЕООД и „***************“ ЕООД, сума в размер над
**************лева - главница по първоначалния иск, както и законна лихва върху
цялата сума на обезщетението от **************лева, за времето от 13.11.2018г. до окончателното изплащане, при условие,
че Община Д. изпълни постановеното срещу нея
осъдително решение по първоначалния иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №188/06.03.2020г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№1274 по описа за 2019г. на същия съд, в останалата обжалвана част, в която „*******************“ ЕООД, с ЕИК *******************, със
седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.„Г.С.“ ******* е осъдено солидарно с
дружествата „***************“ ЕООД и „***************“ ЕООД, да заплати на Община Дупница сума в
размер на **************лева -
главница по първоначалния иск, както и
сумата от ***************лева – разноски по делото по първоначалния иск, при условие, че Община Д. изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по
първоначалния иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
В останалите
части решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.