Решение по дело №134/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 188
Дата: 31 март 2020 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия: Симеон Георгиев Захариев
Дело: 20195300900134
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   188

 

гр.Пловдив, 31.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:

                                               СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

 

при секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията   търговско дело № 134 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Държавна Агенция за бежанците при Министерския съвет, ЕИК *********, адрес: град София, бул. Княгиня Мария Луиза, твърди, че на 04.01.2017 г. е сключила, в качеството си на възложител, с ответника Е.П.М., в качеството й на ЕТ „Металик – И.М. – Е.М.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. В. Априлов 149, съдебен адрес:****, като изпълнител, договор за възлагане на обществена поръчка № УС-17/04.01.2017 г. с предмет: „проектиране и строителство на строеж Трансформиране на Транзитен център – с. Пъстрогор, община Свиленград от открит в закрит тип център по три обособени позиции…“. Твърди, че от датата на подписване на договора до съставянето на акт Образец 15 за приемане на строежа на 02.08.2017 г. са изминали общо 210 календарни дни, като ответникът е в забава относно изпълнението на задължението си за срок с 54 дни. Ето защо, моли да се осъди ответника, да й заплати, както следва: сумата 972 лв. -  неустойка за забава от 54 дни, изчислена за периода 07.06.2017 г. – 31.07.2017 г., за неизпълнение на задължението по чл.1.1, т.2, вр. с чл.3.1, б.“б“ от Договора; сумата 275 464.80 лв. – неустойка за 54 дни забава, изчислена за периода 07.06.2017 – 31.07.2017 г., за неизпълнението на задължението по чл.1.1., т.3 и 4 вр. с чл. 3.1., б.“в“ от Договора. Претендира също законната лихва върху посочените суми, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски.

Твърди конкретно, че ответникът не е изпълнил в уговорения срок задълженията си по посочените договорни текстове за упражняване на авторски надзор по време на строителството и за извършване на строително-монтажни работи и изработване на необходимата екзекутивна документация като е изпаднал в забава съгласно поетите с посочения договор задължения, считано от 07.06.2017 г. и е изпълнил същите на 02.08.2017 г., на която дата е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строеж – образец 15. Претендира присъждане на разноски.

Ответницата Е.П.М., в качеството й на ЕТ „Металик – И.М. – Е.М.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. В. Априлов 149, съдебен адрес:****, оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че с Допълнително споразумение от 26.06.2017 г., договорът е изменен, като е договорено срокът за неговото изпълнение да бъде 120 дни от датата на съставяне на протокол 2, но не по-късно от 31.08.2017 г. Твърди също, че забавата се дължи на действия и бездействия на ищеца, свързани с: необходимост от заплащане на такси за замервания, липса на участие или забава за покана и подписване на Акт, образец 2; неосигуряване на достъп и организиране на подписване на Акт, Образец 15. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 12.1 от договора, на основание чл. 26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като твърдяното неизпълнение на договора от страна на ответника не е довело, според ответника, до неблагоприятни последици за ищеца, било е обезпечено с банкова гаранция, със задържане на част от сумата и с възможност ищеца да прихване неустойката от последното плащане. Твърди, че клаузите по чл.2.1 и чл.3.1. са нищожни, поради липса на съгласие, невъзможен предмет, противоречие със закона и добрите нрави. Претендира исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни като се присъдят разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните са сключили договор № УС-17/04.01.2017 г., по силата на който, по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „проектиране и строителство на строеж Трансформиране на Транзитен център – с. Пъстрогор, общ. Свиленград от открит в закрит тип център по три обособени позиции: Обособена позиция № 1 – Външна инфраструктура /ограда, осветление, видеонаблюдение и външен паркинг/; Обособена позиция № 2 – ремонт и преустройство на вътрешни сгради и охранителни решетки; Обособена позиция № 3 – независим строителен надзор и инвеститорски контрол“, ищецът, в качеството му на възложител, е възложил, а ответника като изпълнител, е приел да изпълни: по Обособена позиция № 2 „ремонт и преустройство на вътрешни сгради и охранителни решетки: 1. Изработване на технически инвестиционен проект; 2. Упражняване на авторски надзор по време на строителството; 3. строително-монтажни работи; 4. изработване на екзекутивна документация, съгласно техническа спецификация – Приложение № 1; Приложение № 2 – техническо предложение и Приложение № 3 – ценово предложение на изпълнителя. Съгласно чл.2.1. договорът е следвало да бъде изпълнен „до 120 календарни дни от датата на подписването му“.

Съгласно раздел IV и раздел VI от Техническата спецификация, в срока от 120 дни не се включва срока за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект.

Не се спори между страните, че изработеният от изпълнителя инвестиционен проект, е приет от Възложителя на 15.03.2017 г. с Протокол вх. № УС-460/16.03/2017.

Ищецът твърди, че неизпълнението на ответника е по две от така поетите задължения: не е упражнен авторски надзор по време на строителството /чл.1.1., т.2/, за което ищецът е заплатил на ответника 3 600 лв. с ДДС /чл.3.1, б.“б“/, както и неизпълнение в срок на задължението да приключване на строително-монтажните работи и екзекутивна документация /чл.1.1., т.3 и т.4/, за което е заплатена сумата 1 020 240 лв. с ДДС. /чл.3.1, б.“в“/.

По делото са приети като доказателства: протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, издаден на 18.04.2017 г., на която дата следва да се приеме, че ответникът е започнал изпълнението на възложените му СМР; писмо от 26.07.2017 г., изпратено от ответника до ищеца, с което се иска назначаване на приемателна комисия на 31.07.2017 г., както и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, издаден на 02.08.2017 г.

            Прието е и сключено между страните допълнително споразумение № 2/26.06.2017 г., по силата на което се променя чл.2.1 от договора като „Срокът за изпълнение на СМР по договора е до 120 календарни дни, като започва да тече от датата на съставяне и подписване на протокол Образец 2 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, но не по-късно от 31.08.2017 г.“

            Протокол образец 2, съгласно цитираната Наредба № 3/31.07.2003 г. за актовете и протоколите, съставяни по време на строителството, е именно протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, издаден на 18.04.2017 г.         Основният по делото въпрос е: кога е настъпил падежът на задълженията на ответника по процесния договор?

Съгласно раздел II „Срокове на договора“ в подписания на 04.01.2017 г. между страните договор, общият срок за изпълнение на поръчката, е 120 календарни дни. При това, не е налице разграничен отделен срок за изготвяне на инвестиционния проект и за изпълнение на СМР. Казаното означава, че ако не е налице друго, изпълнителят се е задължил за срок от 120 календарни дни от подписване на договора, както да изготви инвестиционен проект, така и да изпълни предвидените с него строително-монтажни работи.

Същевременно, съгласно чл.1.2 от договора, договорените между страните работи следва да се изпълнят в съответствие с договора и приложенията, неразделна част от него – Техническа спецификация – Приложения № 1 и Приложение № 2 – техническо предложение на изпълнителя.

В Раздел IV от Техническата спецификация, която се отнася до „Изпълнение и организация на строителния процес“, относно срок на изпълнение е посочено, че той „започва да тече от датата на съставяне и подписване на Протокол Образец 2 по Наредба № 3/2003 г.“ И още: „С подписване на Протокол за завършване на обекта /Акт обр.15/, се счита, че обекта е приключен“.

В раздел VI дословно е казано: „Максималният срок за изпълнение на поръчката не следва да е по-дълъг за обособена позиция № 2 /процесната/ от 120 календарни дни като необходимото време за съгласуване на инвестиционните проекти не се включва в срока за изпълнение на поръчката.“

Налага се извод, че е налице противоречие между договореното между страните в раздел „Срокове на договора“, където е предвиден еднозначно общ срок от 120 календарни дни за изпълнение на предмета на договора /проектиране и СМР/, и съдържанието на раздел IV и раздел VI от Техническата спецификация, които:

-          Без да променят общия срок за изпълнение на цялата обществена поръчка от 120 дни, конкретизират, че срокът за изпълнение на частта за СМР, започва да тече от издаване на протокол за строителна линия и ниво и приключва с издаване на Акт, обр.15, но

-          Необходимото време за съгласуване на инвестиционните проекти не се включва в срока за изпълнение на поръчката.

Така, според съда, с предвиденото в Раздел VI от общия срок от 120 календарни дни изрично следва да се изключват дните, необходими за съгласуване на инвестиционния проект. И това е напълно житейски обосновано, доколкото съгласуването на проекта, по естеството си представлява неговото одобрение от специализираните контролни органи, експлоатационни дружества и общинска администрация, след внасянето му при всеки от тях от изпълнителя, т.е. това са технически срокове, върху които изпълнителят не може да влияе обективно.

Ето защо, предвид посоченото в Раздел VI, съдът намира изключването на тези дни за основателно. В тежест на ответника бе да установи колко на брой са посочените дни за съгласуване към всеки от посочените органи и администрация, но такива доказателства не се ангажираха.

Това обаче не се отразява по същество на крайния извод по делото.

Не се спори между страните, че изработеният от изпълнителя проект е приет от възложителя на 15.03.2017 г. /С протокол с вх. № УС-460/16.03.2017 г./, т.е. е изработен за 70 дни.

На основание изложеното, тъй като страните са се съгласили за общ срок от 120 календарни дни за изпълнение на целия предмет на поръчката, налага се извод, че строителството /втората част от договореното/ е следвало да започне и да приключи в рамките на оставащите 50 дни до края на общо договорения срок.

Съгласно цитирания раздел VI от Техническата спецификация, началото на този срок за изпълнение на СМР, е датата на издаване на протокол за определяне на строителна линия и ниво, което се е случило на 18.04.2017 г. Следователно, крайният срок следва да изтече след 50 календарни дни или на 06.06.2017 г. /13 кал.дни през м.04.2017; 31 кал.дни през м.05.2017 и 6 кал.дни през м.06.2017 г./

Ето защо, ако не бе налице друго, считано от 06.06.2017 г. до датата на подаване на молба от изпълнителя за съставяне на комисия за издаване Акт, обр.15 /31.07.2017 г./ действително същият би бил в забава.

            Страните обаче са сключили цитираното по-горе допълнително споразумение № 2/26.06.2017 г., по силата на което се променя чл.2.1 от договора като „Срокът за изпълнение на СМР по договора е до 120 календарни дни, като започва да тече от датата на съставяне и подписване на протокол Образец 2 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, но не по-късно от 31.08.2017 г.“

            Следователно, с така подписаното споразумение страните договарят отделен, изричен срок за изпълнение конкретно на СМР, независимо от процеса на изготвяне и приемане на проекта. Те договарят, от една страна, че този срок е 120 календарни дни само за изпълнение на СМР, и от друга страна установяват краен срок за изпълнението им – 31.08.2017 г. Фактически, така договорената промяна в срока само на СМР, води и до промяна в крайния срок на договора.

            Казаното означава, че с подписаното допълнително споразумение първоначално договорения срок от 120 календарни дни за изпълнение на всички договорени работи по обществената поръчка, вече е променен като е прието, че срокът за изпълнение само на СМР е 120 календарни дни и те не трябва да приключат по-късно от 31.08.2017 г.

            Установи се, че СМР са започнали на 18.04.2017 г. Този факт е бил известен на страните към датата на сключване на допълнителното споразумение и следва да се приеме, че е взет предвид от тях при подписването му. 120 Календарни дни, следователно, изтичат на 16.08.2017 г., а е безспорно, че Акт, обр.15, с който се приема, че процесното строителство е изпълнено, е издаден на 31.07.2017 г. Т.е. не може да се направи извод, нито че СМР са продължили повече от 120 календарни дни, нито че е пропуснат крайния срок от 31.08.2017 г. – двете нови условия, договорени между страните с допълнителното споразумение.  

            Няма нито едно основание, договореното между страните с това допълнително споразумение да бъде игнорирано. По същество, ищецът не е изложил и доводи срещу посочения нов срок.

            Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава. Посоченото изключва основание да му бъдат начислявани неустойки по договора, на каквото основание е претенцията на ищеца.

Предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

            На основание чл. 78, ал.3 от ГПК и предвид изхода от спора, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, общо в размер на 7 500 лв.

            Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Предвид правната и фактическа сложност на спора, както и размера на претенцията на ищеца, съдът намира същото за неоснователно. Възнаграждението е съобразено изцяло и с правни интерес и минималния размер на адвокатските възнаграждения.

            Ето защо, съдът на основание чл. 79 във вр. с чл.92 от ЗЗД

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на Държавна Агенция за бежанците при Министерския съвет, ЕИК *********, адрес: град София, бул. Княгиня Мария Луиза, против Е.П.М., в качеството й на ЕТ „Металик – И.М. – Е.М.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. В. Априлов 149, съдебен адрес: ****, за заплащане на сумата 972 лв. -  неустойка за забава от 54 календарни дни, изчислена за периода 07.06.2017 г. – 31.07.2017 г., за неизпълнение на задължението по чл.1.1, т.2, вр. с чл.3.1, б.“б“ от Договора; както и сумата 275 464.80 лв. – неустойка за 54 дни забава, изчислена за периода 07.06.2017 – 31.07.2017 г., за неизпълнението на задължението по чл.1.1., т.3 и 4 вр. с чл. 3.1., б.“в“ от Договор за възлагане на обществена поръчка № УС-17/04.01.2017 г. с предмет: „проектиране и строителство на строеж Трансформиране на Транзитен център – с. Пъстрогор, община Свиленград от открит в закрит тип център по три обособени позиции Обособена позиция № 1 – Външна инфраструктура /ограда, осветление, видеонаблюдение и външен паркинг/; Обособена позиция № 2 – ремонт и преустройство на вътрешни сгради и охранителни решетки; Обособена позиция № 3 – независим строителен надзор и инвеститорски контрол“.

ОСЪЖДА Държавна Агенция за бежанците при Министерския съвет, ЕИК *********, адрес: град София, бул. Княгиня Мария Луиза, да заплати на Е.П.М., в качеството й на ЕТ „Металик – И.М. – Е.М.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. В. Априлов 149, съдебен адрес:****, деловодни разноски в размер на 7 500 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       Съдия: