Разпореждане по дело №272/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20227140700272
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

301/15.07.2022 г., гр. Монтана

 

В името на народа

 

            Административен съд – Монтана, ІV-ти съдебен състав в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                            Административен съдия: Мария Ницова

 

при секретаря Лазарова и с участието на прокурор Александрова,

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 272 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

            Образувано по жалба вх.№ 1485/05.07.2022 г., подадена от лишения от свобода К.Т.П., понастоящем в затвора гр. Враца, ЗОЗТ гр.Бойчиновци – 1гр., кл.№1, „ да се образува дело за нанасяне на  психически тормоз и натиск срещу мен и накърняване на човешките ми права, засягащи личните ми права  с нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, моля да проучите моя случай и да върнете камерите на 24.06.2022 г. към 6.45 ч. Старшината на пост се държи арогантно и ме обиди циганин мърсен и ме псува на циганска ми майка, а другите старшини се смяха и ме подиграха, че ги помолих ключа за банята, да се изкъпя след работа…..старшината по заповед на Светослав Панов началник на ЗОЗТ Бойчиновци и началник  режимен Румен Вачев на ОЗ Враца да ми накърняват човешките права налагащи върху мен тормоз и натиск от подчинените им старшини да злоупотребяват с властта си като ми нарушават чл.3 ЗИНЗС...“ След разпореждане на съда от 05.07.2022 г. л.с.П. уточнява, че е описал арогантното поведение на старшината Вени, който отказал да му даде ключа за банята, който след като се разправяли му хвърлил ключа за банята и започнал да го обижда на расова основа..“

            В съдебно заседание лишеният от свобода П., редовно призован, се явява лично. Поддържа искането си и моли съда да разпореди на „ надзирателите, ИСДВР-тата и началника на затвора, защото се оплаках пред всички и те одобриха изказванията и псувните на расова основа към мен...“ да прекратят  действия в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Твърди, че само с него се държали лошо. Като в с.з. вече заявява, че иска отмяна на заповед за наложеното му наказание във връзка с докладна за случая от 24.06.2022 г.

            Ответникът – длъжностно лице мл.инспектор В.И.В. се явява лично и  оспорва жалбата, като излага съображения по същата, като  иска от съда да отхвърли искането като неоснователно. Твърди, че жалбата е предвид докладната която той е написал и последващото наказание за л.с. К.П., т.к. същият постоянно има претенции и постоянно е в пререкания, обижда и  заплаша цялата смяна и ръководството на ЗОЗТ Бойчиновци  с жалби до всички възможни инстанции.

            Представителят на ОП Монтана дава заключение за неоснователност на искането в жалбата.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, съдът съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            В  жалбата се твърди, че на 24.06.2022 г. около 6.45 часа в ЗОЗТ Бойчиновци, на л.с. П. са му нарушени личните права,  т.к. поискал ключа за банята, а старшината Вени му отказал, а после му го хвърлил. В съдебно заседание  излага допълнителни доводи които не са относими към това производство, а именно епикриза от 2009 г. и становище на медицинско лице от 2020 г.. Поддържа  твърденията за лошо, дискриминационно отношение, но вече заявява искане съдът да отмени наложеното му наказание от началника на ЗОЗТ Бойчиновци, което е потвърдено от началника на затвора Враца, което е по повод станалото на 24.06.2022 г. Твърди, че отношението на всички старшини към него е лошо, защото така им е наредено от началника на затвора Враца и началника на затворническото общежитие Бойчиновци, приема, че е налице дискриминационно отношение.

            Съдът съобразно разпоредбата на чл. 277, ал. 4 от ЗИНЗС, с разпореждане от 05.07.2022 г. и с определение от 08.07.2022 г., е задължил началника на затворническото общежитие Бойчиновци  да предостави поисканите записи от камерите, както от посочения от П. час около 6.45, така и от 18 до 19 часа на посочената от П. дата 24.06.2022 г.  Ответникът е предоставил исканите записи, но е представил и административна преписка във връзка с докладна от мл.инспектор В. относно поведението на л.с.П. на 24.06.2022 г. в 18.40 часа, след което е направено предложение и л.с.П.  наказан със заповед рег.№ Л-1729/29.06.2022 г., която е обжалвана със същите мотиви за расова дискриминация и е потвърдена с решение рег.№ 3477/05.07.2022 г. от началника на затвора Враца. Тук видно от приложената докладна от…л.с.П. е наказван многократно.

            От приложените доказателства и след като прегледа представените записи от камерите на 24.06.2022 г. от ЗОЗТ Бойчиновци, съдът установи следното:

             К.Т.П. е имал пререкания с дежурните инспектори на 24.06.2022 г. към 18.40 часа относно това да му се предостави ключ от банята. След като му е обяснено, че няма топла вода и че има и други л.с. които следва да имат възможност да ползват банята, той несъгласен с това е започнал пререкания с надзирателите. Какво са си разменили като реплики съдът не можа да установи безспорно, но от представените записи на камерите се установява, че л.с.П. се разхожда по халат и явно има някакви действия, т.к. се вижда, че нещо пада на земята, но е вдигнато от друг л.с. в жълта блуза и е подадено на л.с.П., за което той твърди, че му е хвърлен ключ от банята. В производството се установява безспорно, че е имало пререкания относно искането на л.с.П. да ползва банята веднага, преди вечеря, както и, че на същия е обяснено, че няма топла вода, а има и други които следва да ползват банята. След обиди и заплахи от негова страна му е предоставен  ключа от банята, който действително е бил хвърлен през решетката.

            Тези факти се потвърждават и от представената административна преписка от във връзка с докладна записка от мл.инспектор В.И.В., т.е. длъжностното лице  срещу което в уточнението се твърди, че се държи арогантно.

            При тези фактически установености, съдът прави  следните правни изводи:

            Между страните няма спор, че към момента на подаване на жалбата, както и към момента на провеждане на съдебното заседание,  оспорващият е лишен от свобода и изтърпява наказанието си в затвора Враца, ЗОЗТ Бойчиновци, поради което е активно процесуално легитимиран да предяви иск по смисъла на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС. Основната цел, преследвана от закона и Европейска Конвенцията за правата на човека е да не се допуска никой, в т. ч. и лишените от свобода, да не бъде подлаган на нечовешко или унизително отнасяне и/или наказание, в който смисъл е забраната на чл. 3 от ЗИНЗСЗ. Наличието на такова отнасяне е относително и се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими доказателства по делото и тяхното кумулативно въздействие. В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

            Съответно според чл. 276, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Според втората алинея - липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението по чл. 3. Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът се произнася с разпореждане в срока по чл. 278, ал. 1, като съгласно ал. 2, с разпореждането съдът може да отхвърли искането /т. 1/ или да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответно длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това /т. 2/. Съгласно чл. 283 от ЗИНЗС, за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел І от АПК.

            Разпоредбите на чл. 276-283 от ЗИНЗС се прилагат само за фактически действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията или на длъжностни лица, които действия/бездействия нарушават забраната по чл. 3 по отношение на лицето, търсещо защита.

            Съгласно чл. 278 от ЗИНЗС, съдът е изискал от началника на ЗОЗТ Бойчиновци данни относно твърдението на л.с.П. за действия на старшината Вени  на 24.06.2022 г. към 6 .45 часа. С  представените писмени доказателства, безспорно се установява, че същият е имал пререкания/разправия относно негово искане за предоставяне на ключ за банята  на тази дата към 18.40 часа.  Очевидно същият  като узнал  на 30.06.2022 г. за заповед за наказание рег.№ Л-1729/29.06.2022 г. на началника на ЗОЗТ Бойчиновци, обжалвал същата по административен ред, но решил да подаде жалба  за нарушение на правата му по чл.3 от ЗИНЗС и до съда, пощенски плик с клеймо от 04.07.2022 г.  Оплакванията му, че е обиждан на расова основа не се доказаха в производството, както самият той заяви само с него се отнасяли лошо. Що се отнася до ключа за банята същият макар и подхвърлен през решетката му е бил предоставен,  което той не отрича.

            В с.з. л.с. П. навежда още другите общи оплаквания касаещи администрацията, както на ЗОЗТ Бойчиновци, също и началника на затвора Враца, но същите съдът намира за твърде общи и неясни, т.к. не се сочи нито времеви период, нито конкретно действие или бездействие, няма данни и за заявени от оспорващия П. искания към затворническата администрация.

             При така обсъдените доказателства, съдът намира за недоказано твърдението на жалбоподателя, „нанасяне на  психически тормоз и натиск срещу мен и накърняване на човешките ми права, засягащи личните ми права  с нарушение на чл.3 от ЗИНЗС ..“, още по-малко това да е сторил съгласно твърденията му старшината Вени, т.к. такива действия не се установяват и при прегледа на записа от  камерите. Същият е посочен от л.с.П. явно предвид докладната която същият е написал.

Следва да се отбележи, че с оглед на разпоредбите на цитирания чл.104 от ППЗИНЗС“Към лишените от свобода и задържаните под стража лица не могат да се прилагат мерки, които имат за цел причиняване на физически страдания или унижаване на човешкото им достойнство…“, пред съда не бяха представени доказателства за това твърдение. От всички представени писмени доказателства, се установява, че по отношение на лишеният от свобода К.Т.П. са взети мерки, т.к. същият е имал непристойно поведение по повод негово искане да му се предостави ключ за банята преди вечеря, а на същия е казано, че ще има такъв но след 19.30 часа, от което същият останал много недоволен и започнал да заплашва надзирателите.  Горното не се опровергана и от обясненията на лишения от свобода, разпитан в съдебното заседание, той твърди, че банята се полза от 70 човека и че действително има проблем с топлата вода, но не става ясно защо твърди, че това е  на основата на расова дискриминация. В съдебно заседание същият заяви, че иска съдът   да  отмени заповедта за наказание, т.е. същият е наясно за какво е наказан и прави опит да оправдае своите действия твърдейки, че е дискриминиран.

            Изложените общи доводи за ограниченията и неудобствата, които в случая лишения от свобода търпи са пряко следствие от наказанието, наложено му с влязла в сила присъда, а не са в следствие на незачитане на закона от страна на затворническата администрация. Още повече, че от събраните доказателства става ясно, че същият постоянно има претенции, многократно е наказван. Явно не се съобразява и спазва установения ред в ЗОЗТ Бойчиновци.

            С оглед направените констатации за липса на извършено незаконосъобразно действие или бездействие от страна на длъжностни лица на ответната страна, не е установено и доказано спрямо оспорващия да са извършени действия, които да представляват нечовешко и унизително отношение, респективно които да обосновават нарушение на чл. 3 от Европейска Конвенцията за правата на човека, чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и такива за нарушаване на чл. 3 ЗИНЗС.

            Предвид изложените мотиви и на основание  чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в затвора гр.Враца, ЗОЗТ Бойчиновци,  за преустановяване на „нанасяне на  психически тормоз и натиск срещу мен и накърняване на човешките ми права, засягащи личните ми права  с нарушение на чл.3 от ЗИНЗС“, с която на основание чл. 276, ал. 1, т. 1 и 2 ЗИНЗС се иска да бъде прекратено незаконосъобразното действие на ответника в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС на расова основа“.

            Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Монтана, в срок от 3 дни от съобщаването му на страните съгласно чл. 281 от ЗИНЗС.

               На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от разпореждането да се изпрати незабавно на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

                                                           Административен съдия: