Р Е Ш Е Н И Е № 4
гр. Търговище, 08.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА
ИВАНОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурора Васил Ангелов, като разгледа докладваното от
председателя кас. адм. нак. д. № 174 по описа на АС – Търговище за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ш.А.Ш.
*** против решение № 102 от 18.11.2019г., постановено по АНД № 128/2019г. по
описа на Районен съд гр.Омуртаг, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 44-0000358/27.06.2019г. на
началника на отдел „Автомобилна администрация“- Търговище към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, с което му е наложено административно
наказание в размер на 500лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.6 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ за таксиметров превоз на пътници на основание чл.93,ал.2 от ЗАвП. Твърди
се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като
деянието му е несъставомерно. Според него непредставянето на кочан с фактури не
е административно нарушение по чл. 93, ал.2 от ЗАвП, тъй като текстът предвиждал
наказание само за непредставяне на документи, издадени от съответни държавни
органи, които документи позволяват извършването на обществен превоз на пътници.
В тази връзка обосновава още, че законът предвижда административно-наказателна
отговорност за подобно нарушение за обществения превоз на пътници и товари, но
не и за таксиметровия превоз. Прави се искане, съдът да постанови решение, с
което да отмени решението на ОРС и да постанови друго с което да отмени
наказателното постановление.
Ответникът – Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр.Търговище към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, редовно призован, не се представлява, не изразява
становище по делото.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалбата.
Административен съд – Търговище,
първи касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като
извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК,
установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение ОРС е
потвърдил Наказателно постановление № 44-0000358/27.06.2019 г. на Началника на
ОО “Автомобилна администрация” - гр.Търговище, с което на Ш.А.Ш., с адрес: ***,
е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв., на основание чл.93,
ал.2 от ЗАП, за извършено нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 34 от
1999 г. за таксиметров превоз на пътници на МТ.
За да постанови този резултат
районният съд е приел от фактическа страна, че на 05.06.2019 г. около 11.32
часа в гр. Омуртаг, срещу шивашка фабрика „М - Трико“, жалбоподателя, като
водач на лек таксиметров автомобил марка „Дачия“, с рег. № ……….., оборудван
и обозначен според изискванията на Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ,
извършвал таксиметров превоз на пътници, с попълнен пътен лист № 33/05.00.2019г. от пътна книжка серия ВГ, № 1,
заверена на 17.04.2019г., като при проверката бил без прономерован кочан с
фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице.
Въз основа на тези факти е обоснован
извод за доказаност на административното нарушение, за липса на пречки за
ангажиране на административно-наказателната на отговорност на Ш. и като цяло за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Решението на районния съд е съобразено
с материалния закон. Фактическата обстановка е установена въз основа на
надлежно събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът правилно е
интерпретирал събраните по делото доказателства, като спрямо тези факти
правилно е приложил материалния закон Правилно съдът е преценил, че таксиметровият
превоз е вид обществен превоз – превоз с МПС срещу заплащане, уреден е в закона
за автомобилните превози и няма каквото и да било основание нормата на чл. 93,
ал.2 от ЗАвП да не се прилага по отношение на този вид обществен превоз. Именно
защото понятието „обществен превоз“ е общо, нормата на чл. 93, ал.2 от ЗАвП се
прилага за всички видове обществени превози, в частност и за
таксиметровите.
Съгласно нормата на чл. 93, ал. 2 от
ЗАвП, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва
с глоба 500 лв. Граматическото и систематичното тълкуване на текста сочат, че
под „други документи“ следва да се разбират всякакви други документи – частни или официални, които се изискват
от нормативен акт. Няма нормативно основание разбирането на жалбоподателя, че
текстът визира само официални документи. При определяне на съдържанието на
понятието „документ“, доколкото ЗАвП не съдържа специална дефиниция, следва да
се изхожда от законите за тъждеството и за изключеното трето. Документът е вещ,
върху която с писмени знаци е материализирано изявление.
На следващо място нормата на чл. 31,
ал.1 от Наредба № 34/1999г. регламентира, че при управление на таксиметров
автомобил водачът е длъжен да носи: Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2002 г.)
При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи: разрешението
за извършване на таксиметров превоз, удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил", контролния талон към знака за периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и картата
за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил, пътна книжка, издадена от
превозвача, прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно
задълженото лице. Именно защото е предвидено кочанът с фактури да е
прономерован, и да е издаден на името на данъчно задължено лице, същият следва
да се приеме за документ – частен, а не за вещ. Т.е. нормата на чл. 31, ал. 1
от Наредбата предвижда задължение за водача да носи определен набор от
документи, сред които и прономерован кочан с фактури, издаден на името на
данъчно задълженото лице.
При тази нормативна рамка правилен е
изводът на съда, че е осъществен състав на административно нарушение по чл. 93,
ал. 2 от ЗАвП. Наложеното наказание е в абсолютния размер, определен от закона.
Правилна е преценката, че няма доказателства, които да обосновават приложението
на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че наведеното в
жалбата касационно основание нарушение на
закона, не е налице. Решението на районния съд като правилно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 18.11.2019г.
на Районен съд – Омуртаг, постановено по НАХД № 128/2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.