О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ І- 937 10.03.2020 година,
гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение- първи граждански състав, на десети март
през две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.
Пламена Върбанова
2. мл.с.Марина Мавродиева
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №
1491 по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. №
560/13.01.2020 г., подадена от адв. Д.Ф.- САК, със съдебен адрес: ***,
процесуалния си преставител на Д. Йордянова Д., ЕГН **********, с която се иска
изменение на постановеното по делото
Решение № І- 151 от 03.12.2019г. в частта за разноските. В
молбата се посочва, че с горецитираното решение въззивният съд е потвърдил
решение на Районен съд- Бургас, постановено по гр.д.№6582/2018г., като
въззивната жалба, подадена от ,,4ФИНАС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1700, р-н Студентски, ул.,,Никола Габровски“№79,
ет.2, е отхвърлена като
неоснователна.Молителката заявява, че с отговора на въззивната жалба отправила искане за присъждане адвокатски
хонорар по реда на чл.38,ал.2 от ЗА- за оказаната безплатна правна помощ на
матетериално затруднената си доверителка(въззиваема по делото).Подчертава, че съгласно
разпоредбата на чл.,38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното
производсто наспрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът имал право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда. Посочва, че
горецитираната норма уреждала субективното материално право на адвокатско
възнаграждение, чийто титуляр е оказалия помощ адвокат, а не неговия доверител.
В подкрета на изложеното цитира съдебна ппактика (Определение№163 от
13.06.2016г. по ч.гр.д.№2266/2016г. на ВКС, І г.о.,;Определение №8515/02.10.2015г. на ВКС, І-во г.о.;
Определение№163/13.06.2016г. по ч.гр.д.№2266/2016г. на ВКС, І--во г.о../Заявява,
че в конкретния случай
материалният интерес се определял от стойността на имущественото
благо по договора за кредит- в размер на 640 лева. Посочва, че съгласно
чл.7,ал.2,т.1 от ТРМАВ, приета с Наредба№1 на ВАдвС, при дела с материален
интерес до 1000 лева, минимумът на адвокатското възнаграждение следвало да бъде
в размер на 300 лева.Намира, че са налице предпоставките по чл.248, ал.1
от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
В определения от съда срок е постъпил отговор на молбата от ,,4ФИНАНС“
ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на същата.Навеждат се
аргументи, че при липса на представен по делото договор за правна помощ, не
следвало да се присъждат разноски.Изтъква се обстоятелството, че осъщественото
от адв.Ф. процесуално представителство във въззивното производство се свеждало
единствено до подаване на отговор на въззивната жалба.Иска се в случай, че бъдат присъдени разноски на
пълномощника на насрещната страна, същите да се определят в минимален размер
поради естеството на осъществената правна помощ и защита.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид постъпилата молба, прецени материалите по
делото и разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за
изменение на решението в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗА е подадена в едномесечния срок по чл.248,ал.1 от ГПК от
постановяване на необжалваемото въззивно решение и изхожда от активно легитимирано
лице.
В същото време
настоящата инстанция намира тази молба за процесуално недопустима,тъй като не е
представен списък
на претендираните от страната разноски.Липсата
на списък по чл. 80 ГПК
води до недопустимост на молбата, с която е поискано изменение на решението в
частта за разноските (ТР-6-12-ОСГТК, т. 9).Този извод
не се разколебава от обстоятелството, че се претендира единствено адвокатско
възнаграждение за указване на безплатна адвокатска помощ на материално
затруднено лице. Макар че адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА
се присъжда директно на процесуалния представител на страната, по отношение на
неговото присъждане се прилагат процедурните правила по чл. 78 и сл. ГПК,
респ. правилата по чл. 248 ГПК.
Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК
се присъжда по искане на страната и следва да бъде включено в списъка на разноските. С оглед
разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е част от разноските по делото,
а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна.
Липсата на отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ГПК,
респ. за изменение на решението в частта за разноските, обуславя валидността на
тълкуването, направено в т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т. д. №
6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС и по отношение на разноските по чл. 38, ал. 2 ЗА,
а именно - че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските,
когато страната не е представила списък
по чл. 80 ГПК,
е недопустима. В този смисъл е и последователната практика на касационната
инстанция, а именно: определение №
9/07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3590/2015 г. по описа на ВКС, II т.
о., определение №
195/06.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1033/2017 г. по описа на ВКС, III
г. о., определение №
97/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 860/2017 г. по описа на ВКС, III г.
о.;Определение № 123 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2018 г.,
IV г. о., ГК.
По изложените съображения и
като процесуално недопустима молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без
разглеждане.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба
с вх. № 560/13.01.2020 г., подадена от
адв. Д.Ф.- САК, със съдебен адрес: ***, за изменение на постановеното по делото Решение № І- 151 от
03.12.2019г. в частта за разноските.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.мл.с.