РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Велико Търново, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20244110100530 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от И. А. И., чрез адв. Г. Д.
– ВАК, срещу „Европа – Транс 2001“ ЕООД – град Велико Търново искове с правно
основание чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във връзка с чл. 225 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че последният е бил
назначена при ответника с трудов договор от 13.05.2020 година на длъжност ,,шофьор
товарен автомобил 12 и повече тона“ на 8-часов работен ден и е основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 610.00 лв. за периода от 13.05.2020г. до
31.12.2020 година; 650.00 лв. за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г.; 710.00 лв. за
периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. и 1 000.00 лв. за периода от 01.01.2023г. до
15.09.2023г. Твърди, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения като шофьор
както в България, така и в чужбина, но за целия период на трудовия договор
работодателят му е изплащал само възнагражденията за командироване, съобразно
императивните правила на трудовото законодателство, но не и трудовите му
възнаграждения за периода от 13.05.2020 година до 31.12.2022 година. Посочва, че от
03.01.2023г. до 28.12.2023г. ищецът е в отпуск по болест, но въпреки това на
13.12.2023 година ищецът е получил пратка от своя работодател, съдържаща Заповед
№ 164 от 15.09.2023 година, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е прекратено
трудовото му правоотношение с ответника, както и два броя трудови книжки, в една от
1
които е вписана дата на прекратяване на трудовото правоотношение 15.09.2023 година .
Твърди, че ищецът не подавал молба за напускане, така както е посочено във връчената
му заповед, поради което прекратяването на трудовото му правоотношение е
незаконно. Навежда доводи, че на основание чл. 225, ал. 1 КТ работодателят му дължи
и сума в размер на 3 000.00 лв., представляваща обезщетение за това, че в резултат на
незаконното прекратяване на трудовото му правоотношение за времето от 15.09.2023г.
до 13.12.2023г. е останал без работа. Направено е искане да бъде признато уволнението
на И. А. И. със Заповед № 164 от 15.09.2023 година за незаконно и същото да бъде
отменено, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност при ответника,
ответникът по делото да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в
размер на 3 000.00 лева за периода от 15.09.2023г. до 13.12.2023г., както и ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 19 870.62 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 13.05.2020 година до 31.12.2022
година, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 04.04.2024 година
на съда по делото е допуснато изменение нас предявения по делото иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ в частта относно неговия размер, като същият се счита за
предявен за сумата в размер 15 766.12 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 13.05.2020 година до 31.12.2022 година.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са признати. Процесуалният
представител на ответника развива съображения, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1,
т. 3 е неоснователен, както по основание, така и по размер. Оспорва твърденията на
ищеца, че същият е останал без работа за периода от 15.09.2023 година до 13.12.2023
година, както и размера на дължимото му обезщетение, доколкото през 2023 година
ищецът няма пълен отработен месец, а последният отработен пълен месец е месец
декември 2022 година. Твърди, че ищецът е получавал месечните си възнаграждения в
брой, срещу полагане на подпис в разчетно-платежните ведомости на дружеството.
Посочва, че единствено за месеците ноември и декември 2022 година ищецът не е
положил подписи във ведомостите, тъй като работодателят поради допусната грешка е
наредил по банковата сметка на ищеца сума, в размер на 4 200.00 лева, с посочено
основание - за глоба, наложена в Германия, а глоби всъщност са били наложени на
друг служител с името И. Ц., като след проведен телефонен разговор между ищеца и
Управителя на дружеството същите се договорили да му бъдат приспаднати
възнагражденията му за месеците ноември и декември 2022 година, както и
командировъчните суми за тези два месеца, но предвид продължителния болничен на
ищеца, работодателят е нямал възможност да прави допълнителни прихващания
/приспадания/. В този случай, ищецът неоснователно се е обогатил със сумата от 4
2
200.00 лева. С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане на
сумите от 718.52 лева - трудово възнаграждение за месец ноември 2022г. и 718.52 лева
- трудово възнаграждение за месец декември 2022г. със сумата от 4 200.00 лева -
заплатена на ищеца без основание, като е направено искане след извършване на
съдебно прихващане между посочените суми претенциите на ищеца за трудово
възнаграждение да бъдат отхвърлени. Направено е и възражение за изтекла
погасителна давност, на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 111 б. А ЗЗД,
по отношение на претендираните трудови възнаграждения за периода от 13.05.2020г.
до 31.12.2020г. в общ размер на 4 676.67 лева. Направено е искане по отношение на
исковете с правно основание чл. 344, т. 1 и т. 2 КТ да бъде постановено решение
съобразно признанието, а предявените искове с правно основание чл. 344, т. 3, във
връзка с чл. 225 КТ и чл. 128, т. 2 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира да бъдат присъдени направените на дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във връзка с чл. 225 КТ и чл. 128, т. 2 КТ. За уважаване на
предявения конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е необходимо ищецът да
установи съществуването на трудово правоотношение между страните към датата на
уволнението. В тежест на ответника по иска е да докаже, в условията на пълно и
главно доказване, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с
работника.
Не е спорно, а и от приложеното заверено копие на Трудов договор № 235/
13.05.2020г. /л. 58/ се установява, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемала при ответника длъжността
,,Шофьор, товарен автомобил 12 и повече тона“. Не е спорно между страните и че
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед № 164 от 15.09.2023
година /л. 178/ на основание чл. 325, ал. 1, т. КТ – по взаимно съгласие на страните.
В случая по делото ответникът признава предявените по делото искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като посочва, че действително не е осъществено
основанието, предвидено в разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, поради което тези
искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Уважаването на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до извода, че
за ищеца е възникнало правото на обезщетение за оставането му без работа в резултат
от незаконното уволнение за периода, посочен в исковата молба от 15.09.2023 година
до 13.12.2023 година по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото от
приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че в този
период ищецът е бил безработен. Спорният по делото въпрос по отношение на този иск
3
е размерът на БТВ, въз основа на което следва да бъде изчислено процесното
обезщетение. В тази връзка разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ предвижда, че брутното
трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ КТ,
включително обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не
е предвидено. В практиката безпротиворечиво се приема, че месечно брутно трудово
възнаграждение е това, което работникът или служителят е получил за отработени
всички работни дни за календарния месец /Например Решение № 490 от 28.06.2010
година по гр.д. № 342/2009г. на ІV г.о. на ВКС/. Ето защо и доколкото ищецът не
оспорва, че последният пълен отработен месец при ответника е месец декември,
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се изчисли в съответствие с него, а
именно 718.52 лева, респективно – дължимото от работодателя обезщетение за
периода, посочен в исковата молба от 15.09.2023 година до 13.12.2023 година е в
размер общо на 2 174.47 лева - 378.17 лева за 10 работни дни от общо 19 такива за
месец септември 2023 година, 718.52 лева за месец октомври 2023 година, 718.52 лева
за месец ноември 2023 година и 359.26 лева за 9 работни дни от общо 18 такива за
месец декември 2023 година. Предвид гореизложеното предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен за сумата в размер на 2 174.47 лв., представляваща
обезщетение за оставане на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 15.09.2023 година до 13.12.2023 година. За разликата над уважения размер
до пълният предявен размер от 3 000.00 лева, която разлика е в размер на 825.53 лева,
предявеният иск е неоснователен, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ не е спорно между страните по
делото съществуването на валидно трудово правоотношение за периода, за който
претендира трудово възнаграждение, както и че ищецът изпълнявал трудовите си
задължения за този период. По делото са приложени заверени копия на платежни
ведомости на „Европа транс-2001“ ЕООД за периода 01.05.2020г. - 31.12.2022г., като в
графата за подпис, след сума за получаване е положен подпис на И. А. И. с
изключение на ведомостта за месец декември 2022 година. Неоснователно в тази
насока се явява възражението на процесуалният представител на ищеца, че последният
е подписал водомостите за заплати, но реално не ги е получавал, като същият е мислел,
че това са осигуровките, които работодателят внася и ми се представят за запознаване.
По този въпрос практиката на съдилищата също е константна, като изрично в Решение
№ 42 от 30.03.2018 година по гр.д. № 434/2014 година на IV г.о. и цитираните в него
много други решения ВКС посочва, че изпълнението на произтичащото от писмения
трудов договор парично задължение за изплащане на трудово възнаграждение се
4
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в
разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника, както и че
подписаната от работника ведомост доказва основанието, на което е извършено
плащането. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че с приложените по
делото ведомости за заплата ответното дружество доказа изплащането на трудовото
възнаграждение на ищеца за периода от месец май 2021 година до месец ноември 2022
година, включително. По отношение на трудовото възнаграждение месец декември
2022 година съдът съобрази, че между страните не е спорно, че на 28.11.2024 година по
банкова сметка на ищеца е преведена сумата в размер на 4 200.00 лева с основание
„Глоба Германия“, както и че сумата е преведена поради допусната грешка. Изслушан
по реда на чл. 176 ГПК в проведеното на 18.04.2024 година съдебно заседание ищецът
заявява, че се обадил на Е. /управителя на дружеството/, който му казал че е станала
грешка и да звънне на счетоводителката и по отчетите, които правят да му я
приспаднат, а на 21.12.2022 г., като се върнал от курс, питал М., която прави отчетите
и на която се отчитат, и тя му казала, че всичко е точно. Видно от приложеното по
делото заверено копие от извлечението от банковата сметка на ищеца /л. 19/ на
25.11.2022 година ищецът е получил сумата в размер на 2 209.00 лева с основание
„командировка23“, която кореспондира със сумата за командировъчни пари по
осъществената командировка от 09.11.2022 година до 22.11.2022 година и съответства
на приложения Отчет № 23 /л. 140 и 142/, т.е. последната е изплатена. Другите две
командировки – за периода от 23.11.2022 година до 08.12.2022 година и за периода от
09.12.2022 година до 21.12.2022 година са на обща стойност 3 795.02 лева /л. 144 и
148/, а преведената на ищеца сума е в общ размер на 4 438.00 лева - 4 200.00 лева,
получена на 28.11.2022 година и 283.00 лева, получена на 03.01.2023 година, с
основание командировка, т.е. му е преведена сума с 642.98 лева повече от сумата,
дължима за двете командировки и с която сума настоящият съдебен състав приема, че
е погасено задължението на работодателя за трудово възнаграждение на ищеца за
месец декември. Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния
представител на ищеца, че същият е изминал повече километри, съгласно
представената извадка от дигиталната карта на ищеца като водач, поради което сумите
за командировъчни пари следва да са повече. От една страна представените отчети №
24 и № 25 са изготвени от самия водач и в тях са посочени изминатите километри във
връзка със съответните командировки. От друга страна следва да се държи сметка, че
между края на една командировка и началото на друга така се изминават допълнителни
километри с превозното средство, доколкото края на едната и началото на другата като
населено място не съвпадат. С оглед изложеното съдът, в настоящия му състав приема,
че предявеният по делото иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е неоснователен и
недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
5
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 117.00 лева, съответстващо на
осъщественото процесуално представителство на уважените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата в размер на 2 640.00
лева с ДДС, представляваща заплатено от ответника адвокатско възнаграждение във
връзка с отхвърления иск с правно основание чл. 128, т. 1 ГПК, като съдът съобрази и
че направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност
на заплатено от ответника адвокатското възнаграждение е основателно. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд - Велико Търново сумата в размер на 186.98 лева – по 50.00 лева за исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и по т. 2 КТ и 86.98 лева върху уважената част на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на И. А. И. от *, с ЕГН **********, извършено със Заповед № 164 от
15.09.2023 година на Управителя на „ЕВРОПА ТРАНС 2001“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ул. „Мария Габровска“ № 24, вх. Г, ет. 2, ап.
14, с ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, И. А. И. от *, с ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност ,,Шофьор, товарен автомобил
12 и повече тона“ в „ЕВРОПА ТРАНС 2001“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. „Мария Габровска“ № 24, вх. Г, ет. 2, ап. 14, с
ЕИК *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, „ЕВРОПА
ТРАНС 2001“ ЕООД , със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.
„Мария Габровска“ № 24, вх. Г, ет. 2, ап. 14, с ЕИК ********* да заплати на И. А. И.
от *, с ЕГН ********** сумата в размер на 2 174.47 лв. /две хиляди сто седемдесет и
четири лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
оставане на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
15.09.2023 година до 13.12.2023 година, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 09.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, като
отхвърля иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата
над уважения размер до пълният предявен размер от 3 000.00 лева, която разлика е в
размер на 825.53 лева /осемстотин двадесет и пет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа в резултат от
6
незаконното уволнение за периода от 15.09.2023 година до 13.12.2023 година, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.02.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователен.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно заплащането на присъденото обезщетение за оставане без
работа.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. И. от *, с ЕГН ********** срещу „ЕВРОПА
ТРАНС 2001“ ЕООД , със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.
„Мария Габровска“ № 24, вх. Г, ет. 2, ап. 14, с ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 15 766.12 лева /петнадесет хиляди
седемстотин шестдесет и шест лева и дванадесет стотинки/, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 13.05.2020 година до 31.12.2022
година, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЕВРОПА ТРАНС 2001“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. „Мария Габровска“ № 24, вх. Г, ет. 2, ап. 14, с
ЕИК ********* да заплати на И. А. И. от*, с ЕГН ********** сумата в размер на
1 117.00 лв. /хиляда сто и седемнадесет лева/, представляваща направените от него
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с уважените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
ОСЪЖДА И. А. И. от *, с ЕГН ********** да заплати на „ЕВРОПА ТРАНС
2001“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Мария
Габровска“ № 24, вх. Г, ет. 2, ап. 14, с ЕИК ********* сумата в размер на 2 640.00 лв.
/две хиляди шестстотин и четиридесет лева/, представляваща направените от
дружеството разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
отхвърления иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „ЕВРОПА ТРАНС 2001“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. „Мария Габровска“ № 24, вх. Г, ет. 2, ап. 14, с
ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в
размер на 186.98 лв. /сто осемдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща държавна такса за производството по делото, както и 5.00 лева /пет
лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от 02.05.2024 година, предвид разпоредбата на чл. 315, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7
8