Решение по дело №15743/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................

гр. София, ........................

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР Л. САНТИРОВ

                                                                  

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 15743 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 42747 от 31.08.2018 г., постановено по гр.д. № 21086/2011 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, е признато за установено по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от "Т.С." EАД, че В.П.Т. *** EАД сумата от 2 611,67 лв. със законната лихва от 21.02.2011 г. до окончателното  й изплащане-стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент №75, находящ се в гр. София, р-н ******по абонатен №297633, за периода м.05.2008 г.-м.04.2010 г., за която сума е издадена Заповед от 22.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1753/2011 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о.-90 състав, като е отхвърлен предявения иск за сумата 2 729,99 лв. (над дължимите 2 611,67 лв. до пълния размер на иска от 5 341,66 лв.), както и е признато за установено по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, предявен от "Т.С." EАД, че В.П.Т. *** EАД сумата от 346,95 лв.- мораторна лихва за периода 01.07.2008 г.-21.01.2011 г за която сума е издадена Заповед от 22.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1753/2011 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о.-90 състав, като е отхвърлен предявеният иск за сумата от 362,92 лв. (над уважената част от иска-346,95 лв. до пълния му размер от 709,87 лв.).

Срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете  е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца „Т.С.” ЕАД. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че ответницата, която е починала в хода на процеса, е била собственика на процесния имот през исковияпериод, поради което за нея е възникнало задължение да заплати доставената топлинна енергия и съдът неправилно е отхвърлил иска в тази част.

Ответникът по жалбата в законоустановения срок не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.И.” ООД.

Решението е влязло в сила в необжалваната уважителна част.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Въззивното решение е обжалвано в частта, в която СРС е отхвърлил предявените установителни искове с правно основание чл. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1  ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е безспорно между страните и се установява от представения по делото нотариален акт, че ответниците са собственици на процесния имот, който е топлоснабден.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

 В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В случая не е установено по делото, партидата да е открита на трето лице със съгласието на собственикът на имота. Партидата е открита на един от двамата собственици и ответници по делото, като по делото е представена молба-декларация от същия за откриване на партида за процесния имот. От приетата като писмено доказателство декларация се установява, че собственикът В.Т. е декларирал, че имотът се ползва от четири лица. Въззивният съд не споделя изводът на първоинстанционният, че от обстоятелството, че партидата е пткрита на името само на един от собствениците означава, че само той е потребител на топлинна енергия и задължен да я заплаща. Видно от отговора на исковата молба ответниците не оспорват да са потребители. Твърденията и възраженията им са във връзка със стойността на доставената топлинна енергия и извършените реални отчети. Поради изложеното, Софийски градски съд намира, че ответницата Л.Г.(починала в хода на процеса) има качеството потребител за доставената и незаплатена топлинна енергия от ищцовото дружество в процесния имот за исковия период.

От приетото и неоспорено по делото заключение по техническата експертиза се установява, че отчитането и дяловото разпределение на ТЕ са правилно извършени, в количеството на ТЕ, чиято стойност е начислена като задължение на ответниците съответства на доставените и разпределени количества топлинна енергия за имота и на определените цени на топлинна енергия за битови нужди, като изравнението е извършено съгласно отчетените показания на разпределителите, а за един от отоплителните сезони е извършено служебно поради неосигурен достъп за отчитане съобразно предвидения в тази хипотеза начин. Вещото лице дава заключение, че за процесния период стойността на потребената топлинна енергия е 5282,49 лв. Следователно искът срещу ответницата Л.Г.(починала в хода на процеса) е основателен за сумата от 2641,25 лв.

С оглед основателността на главния иск, основателен е и искът за законна лихва за забава. Съгласно общите условия, действащи за процесния период, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена  топлинна енергия  в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи лихва за забава. Размерът на дължимата законна лихва за забава от ответницата е по-голям от претендирания, поради което искът по чл. 86 от ЗЗД следва се уважи в пълен размер.

Поради изложеното въззивната жалба се явява частично основателна и първоинстанционото решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен главния иск за сумата от 2641,25 лв. и в частта, в която е отхвърлен искът за законна лихва за сумата от 362,92 лв.

 

По разноските:

Предвид изхода на правния спор следва на ищцовото дружество да се присъди сумата от 517,23 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, сумата от 203,49 лв., представляваща разноски за заповедното производоство и сумата от 167,32 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

                     

ОТМЕНЯ Решение № 42747 от 31.08.2018 г., постановено по гр.д. № 21086/2011 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от "Т.С." EАД иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,  че В.П.Т. ЕГН ********** (конституиран на мястото на починалата в хода на процеса ответница Л.Д.Г. ЕГН **********) дължи на "Т.С." EАД сумата от 2 641,25 лв. със законната лихва от 21.02.2011 г. до окончателното  й изплащане-стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент №75, находящ се в гр. София, р-н ******по абонатен №297633, за периода м.05.2008 г.-м.04.2010 г., за която сума е издадена Заповед от 22.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1753/2011 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о.-90 състав, както и часта, в която е отхвърлен предявеният от "Т.С." EАД иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че В.П.Т. ЕГН ********** (конституиран на мястото на починалата в хода на процеса ответница Л.Д.Г. ЕГН **********) дължи на "Т.С." EАД сумата от 346,95 лв.- мораторна лихва за периода 01.07.2008 г.-21.01.2011 г за която сума е издадена Заповед от 22.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1753/2011 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о.-90 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "Т.С." EАД иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,  че В.П.Т. ЕГН ********** (конституиран на мястото на починалата в хода на процеса ответница Л.Д.Г. ЕГН **********) дължи на "Т.С." EАД сумата от 2 641,25 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и един лева и двадесет и пет стотинки) със законната лихва от 21.02.2011 г. до окончателното  й изплащане-стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент №75, находящ се в гр. София, р-н ******по абонатен №297633, за периода м.05.2008 г.-м.04.2010 г., за която сума е издадена Заповед от 22.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1753/2011 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о.-90 състав.

ПРИНЗАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "Т.С." EАД иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че В.П.Т. ЕГН ********** (конституиран на мястото на починалата в хода на процеса ответница Л.Д.Г. ЕГН **********) дължи на "Т.С." EАД сумата от 346,95 лв.(триста четиридесет и чест лева и деветдесет и пет стотинки) - мораторна лихва за периода 01.07.2008 г.-21.01.2011 г за която сума е издадена Заповед от 22.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1753/2011 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о.-90 състав.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42747 от 31.08.2018 г., постановено по гр.д. № 21086/2011 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.П.Т. ЕГН ********** (конституиран на мястото на починалата в хода на процеса ответница Л.Д.Г. ЕГН **********) да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********сумата от 517,23 лв. (петстотин и седемнадесет лева и двадесет и три стотинки) , представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.П.Т. ЕГН ********** (конституиран на мястото на починалата в хода на процеса ответница Л.Д.Г. ЕГН **********) да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********сумата от от 203,49 лв. (двеста и три лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща разноски за заповедното производоство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.П.Т. ЕГН ********** (конституиран на мястото на починалата в хода на процеса ответница Л.Д.Г. ЕГН **********) да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********сумата от 167,32 лв. (сто шестдесет и седем лева и тридесет и две стотинки), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е взязло в сила в необжалваната уважителна част.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.И.” ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:   1.                   

 

      2.