ПРОТОКОЛ
№ 4
гр. Пловдив, 10.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:К. Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно
търговско дело № 20235001000231 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподателят ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД уведомен, се представлява от адв.
С.Е.-М. редовно упълномощена.
Въззиваемите Н. С. Й. и К. Б. Й. уведомени, не се явява. За тях се адв.
В. и адв. М., редовно упълномощени.
Вещите лица В. Г. С., И. П. И. и М. С. Т. се явяват.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. В.: Представям на съда и на другата страна заверен препис от
влязла в сила присъда.
Адв. М.: Не възразявам да се приеме.
1
Съдът намира, че следва да се приеме представеният препис от присъда
по НОХД № 1234/2023 г. на Окръжен съд Стара Загора, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство Присъда № 58/18.12.2023 г. по
НОХД № 1234/2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на заключението по назначената
тройна съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещите лица С., И.
и Т..
Сне се самоличността на вещите лица и същите се предупредиха за
наказателната отговорност по чл. 291 НК
В. Г. С. на 51 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без
родство със страните.
Поддържам представената експертиза. Известна ми е наказателната
отговорност. Обещавам да дам вярно заключение.
И. П. И. на 64 г., неосъждан, без родство и дела със страните.
Известна ми е отговорността по чл. 291 НК. Обещавам да дам вярно
заключение.Поддържам заключението на тройната експертиза, ведно с
допълнението към нея.
М. С. Т. на 65 г., неосъждан, без родство със страните.
Поддържам заключението, предупреден за наказателната отговорност.
От името на трите вещи лица:
В.Л.С.: Поддържам представеното заключение. Направил съм с
колегите анализ, който е на ПТП между два автомобила, като между тях е
имало преграда, да го кажем така, тяло, което се е движило попътно на
движенията на автомобилите. В случая проблемът в експертизата беше във
времето преди настъпване на удара, защото той е в един момент, който
позволява от скоростта 90 км./ч., което е около 25 м. в секунда, автомобилът
да бъде върнат много назад във времето. Анализът сме го направили на база
обективните данни, като сме свели до минимално вариантите на база
показанията на свидетелите, т.е. както казах времето преди настъпването е
много и траекторията и скоростите може да се изменят, както и
разположението. Разработили сме вариант, в който сме се съобразили с
2
показанията на свидетелите относно разположението на автомобилите в
пространството. Липсата на обективни данни за промяна на скоростта на
лекия автомобил „Ф.“ сме го приели, че се е движил равномерно преди
настъпване на удара. Характерно е когато един автомобил предприема
маневра изпреварване, той да почва да ускорява, т.е. скоростта да нараства
нагоре. В случая обаче ние нямаме такива обективни данни и в тази връзка
сме приели движението да е равномерно.
На въпроса дали скоростта на движение на участниците в ПТП-то може
да се характеризира с абсолютна сигурност отговарям, че абсолютна
сигурност може да бъде постигната на база други средства, с които ние не
разполагаме, например видеофайл, джи пи ес разпечатка. Нямаме такава
информация. Винаги в един анализ промяната, на която и да цифра ще доведе
до други стойности. Предвид казаното от мен, навсякъде в експертизата се
говори за около еди-си толкова километра, около еди-си колко дистанция.
Няма как да бъдем достатъчно точни в преценката на някои обстоятелства
като коефициент на триене, на сцепление, деформации. Автомобилите, които
са участвали в удара, конкретно говорим за л.а. Ф., автомобилът не е нов.
Краш-коефициентите, с които ние работим, при блъскането им се използват
нови автомобили. Обикновено това се прави преди автомобилът да бъде
пуснат в експлоатация на пазара. С течение на времето експлоатационните
качества на материала се влошават и тези коефициенти се влошават. Ако един
чисто нов автомобил го блъснем с 60 км./ч. и блъснем един двадесет годишен
автомобил със същата скорост се очаква да са по-големи деформациите.
Доколкото сме могли, сме свели стойностите за приемливи за конкретния
анализ.
На въпроса дали при навлизане в дясното пътно платно за движение
водачът на М.та е имал видимост към Ф.а отговарям по следния начин:
говорим за пътна лента. При навлизане на платното за движение, ако приемем
данните, които се съдържат в разказа на водача, той не е възприел другия
автомобил. Това за нас не са обективни данни. Възприемането и
представянето на едно събитие са индивидуални за всеки човек, т.е. той може
да го е възприел, може да е имал техническа възможност, но нямаме
обективни данни дали го е възприел. Бих се изразил по следния начин: зоната
на видимост на един водач трябва да позволи при включване в движението
3
това да се случи безопасно. Това е от техническа гледна точка. Ако е нямал
такава видимост, мисля, че и в самата експертиза го казваме, технически
правилно е водачът да изчака или да предприеме такава позиция, от която да
има видимост към останалите участници в движението.
В кориците на делото няма данни за удар между друго моторно
превозно средство.
На въпроса дали водачът на Ф.-а е имал видимост към М.-та при
навлизане в лявото пътно платно непосредствено преди удара, отговарям, че
както казах възприемането е индивидуално. Ако говорим за техническа
възможност, тя също не може да бъде определена еднозначно и категорично.
С риск да се повторя ще кажа така: от момента, в който водачът на л.а. Ф. в
неговата опасна зона е попаднал другия автомобил, дистанцията е много
голяма назад във времето и разположението на препятствието може да
позволява, а може и да не позволява визуално да го възприеме. Много е
голямо времето и интерпретацията на скоростите позволява вариантност.
В.Л. И.: Допълнително са изчислени около видимостта при тази, която
е посочена като минимален праг и като тази, която е изчислена над 100 км./ч.,
няма данни такава скорост да е нарушила хоризонталното зрително поле на
водача на лекия автомобил Ф.. Известни са тези геометрични съотношения
между надлъжна и странична видимост и удара, който е хоризонталното
зрително поле.
От техническа гледна точка няма ограничение на видимостта по
отношение на скоростния фактор, тъй като скоростният фактор влияе върху
възприемането и способностите на водача. Това е преизчислено в
експертизата и твърдим, че самият скоростен фактор не е оказал влияние
върху разпознаването. Влияние е оказало наличието на автомобил пред лекия
автомобил Ф..
В.Л.С.: На въпроса дали водачът на Ф.-а е задействал спирачната
система и дали е опитал да намали скоростта от момента, в който е възприел
водача на л.а. М., отговарям, че на първо място не знаем дали го е възприел.
Възприел и техническа възможност да го възприеме са две различни неща,
т.е. дали самият водач е възприел не се знае. Водачът на л.а. Ф. е имал
техническа възможност да възприеме лекия автомобил М. при навлизане в
лявата лента за движение, но това се е случило когато М.-та е попадала
4
дълбоко в опасната зона за спиране, т.е. няма обективни данни дали е
задействал спирачната система.
Относно времето за задействане на спирачната система, това е описано
в пресмятането на опасната зона. В случая за Ф.-а сме взели 0,8 време за
реакция на водача на конкретната опасност.
Искам да направя едно уточнение относно момента на възникване на
опасността. Това е юридически казус и ние сме направили в тази връзка
многовариантност на този момент, понеже кога възниква не е наша работа.
Ние изследваме всички варианти. Ако се приеме, че има друг вариант, то ако
ни бъде указано, ние може да правим нови изчисления, но в конкретния
случай разстоянието, на което е от момента на навлизане от дясна в лява
пътна лента, това е моментът, в който е попадал в опасната зона и то дълбоко,
на лекия автомобил Ф..
На въпроса дали би могъл да бъде избегнат удара или неговата
интензивност би била значително по-малка в хипотезата ако водачът на Ф.-а
реагира с екстремно задействане на спирачната система с максимална
интензивност отговарям, че посоченото на стр. 50 от експертизата 75,65 м. е
опасната зона за спиране, т.е. от мястото на удара като върна автомобила
назад в пространството и във времето, ако в началото на реакция на водача,
т.е. към конкретно нещо със същото време той започне да асимилира какво се
случва, той ще спре точно до мястото на удара при скоростта, с която се е
движил. Тоест, ако в този момент за него има опасност и той започне
своевременно да реагира на тази опасност, ще спре точно там. Ако в този
момент, на стр.50 от експертизата, водачът е имал основание да реагира на
нещо, да започне да реагира на нещо и той бе екстремно задействал
спирачната система би спрял без да настъпи удара.
На въпроса къде би се намирал другия автомобил, отговарям, че това е
показано на стр. 50 от експертизата. На стр. 50, долната фигура е представен
анализа. В този момент това е във време 3,022 сек. преди настъпване на
сблъсъка. Ако в този момент на фигурата, понеже е много назад във времето,
се позволява водачът на л.а. Ф.-а да бъде както в дясно, така и в лява лента. В
случая л.а. М. е навлязъл частично с лява предна част, може би зоната на
лявото колело е навлезнало в дясната пътна лента. В тази ситуация лекият
автомобил М. не може да бъде определен като автомобил, който ще прави
5
маневра на ляво, т.е. завой на ляво или обратен завой, т.е. той може да бъде
възприет и включително като това. Въпросът е дали може да бъде определен
само така. Той може да бъде възприет и като включващ се в дясната лента.
Лекият автомобил Д. е малко спорно на какво разстояние е бил, защото ние
приемаме едно движение, но той стои на около 41,17 м. от момента, в който
ще настъпи сблъсъка, към 50 м.- 55 м. от мястото на сблъсъка е стоял от
момента, в който водачът на Ф.-а, ще го кажа така теоретично, ако започне да
възприема някаква опасност.
В момента, в който л.а. М. започва някаква маневра, в който момент е
стъпил с тази част на дясната линия, този момент е бил малко по-рано от
опасната зона, защото вече където е опасната зона, той е стъпил с лявото си
колело на дясната пътна лента, критично. Няма навлизане в лявата пътна
лента със сигурност. В този момент е нямало навлизане, частично е бил с
лявото колело, предно, навлязъл в дясната лента.
Нямаме данни лекият автомобил Д. да е бил технически неизправен.
Един път такова спиране може да бъде възприето визуално, директно и още
по-сигурно, че автомобилът променя скоростта си, е чрез стоп светлините,
ако са били задействани.
В.Л.И.: На въпроса каква е била скоростта на движение на Ф.-а
непосредствено преди и по време на удара, предвид посоченото от мен в
допълнението ми, отговарям, че аз действително съм се въздържал и съм
посочил мотиви за моето въздържание по отношение на скоростта на лекия
автомобил Ф.. Считам, че както съм го написал, това е една минимално
аналитична стойност. Автомобилът се е движил според мен със скорост над
100 км./ч. Едно от основните неща, на които основавам този извод е, че
изчислената 90 км./ч. тя е в режим на енергиен дефицит, т.е. пестеливост на
енергия и не отчита другите два удара. Има три последователни удара в това
ПТП. Първият е косо страничен, при който има масирани пластични
деформации по двете врати, по цялата дължина и ширина, както и преден
десен калник, където протичат процеси на високо контактно триене. На второ
място това е във втория удар. Там има редица неизвестни величини. Една от
тях е, че не знаем разстоянието между втория и третия удар. За такъв трети
удар никъде не се говори в абсолютно нито едно дело. Обаче дигиталния
фотогеничен материал го доказва по безспорни факти. Такъв е имало и там
6
има система от отломки, които са паднали до това дърво, но тъй като никой
от нас не е правил такъв оглед, не знаем къде е станало това ПТП, там има
редици енергии, които не са отчетени. Другото място е завъртането на самия
лек автомобил М., който консолидирано поддържаме, че е имало такова
завъртане. Лек автомобил Ф. при база 90 км./ч. притежава 20 пъти по-голяма
кинетична енергия от л.а. М., вече той и там също прави определен разход. И
не на последно място бих акцентирал на безспорния факт, който е че
акумулатор, тежащ 15 кг., е установен на 13,7 м. от мястото на втория удар в
бетонните елементи. Това е изключително важен факт, който подчертавам и
от целия доказателствен материал по гражданското и наказателното
производство аз не съм установил такива изследвания с този акумулатор, но
изрично акцентирам на това обстоятелство. Това са моите мотиви да считам,
че минималният праг е с около 10 % от соченото около 90, а вече за
конкретна стойност не бихме могли да се ангажираме, тъй като там е
скоростен интервал.
В.Л. С.: Имахме известен диспут с колегите относно този акумулатор.
Ако се приеме, че е от удара, ние първо не знаем в кой момент се е отделил от
автомобила. Възможно ли е този акумулатор да е свален, за да не се
предизвика електрическо късо съединение и да стане пожар – тези неща не са
изяснени и в този момент на фазата на това производство не може да се каже.
Акумулаторът е една част от един автомобил. Имаме една част, която е
стигнала крайната си позиция и това е автомобилът и имаме един акумулатор,
който е по-напред. Отделянето на този акумулатор, ние не знаем дали той е
бил напред или е бил нагоре. Това е една интерпретация със симулации, които
може би трябва да се правят в многовариантност, за да се каже скоростта
следва да се повиши. Практиката в анализ на ПТП е, че колкото по-голямо е
едно тяло, толкова вероятността за промяната му в стойностите е по-малка.
Да, факт е, че този акумулатор е на неестествено място спрямо автомобила,
но пак ще кажа, че имаме две тела, които при отделянето ако това нещо е
настъпило в удара, скоростта им е била еднаква. Няма как в момента на удара
скоростта на автомобила да е една, а на акумулатора да е различна. Те се
движат в комплект.
В.Л.И.: Във връзка с отделянето бих искал да кажа, че има безспорни
доказателства по делото, че става въпрос за кипящ, димящ акумулатор. Това
7
значи, че електролита, който е разредена сярна киселина, е бил изтекъл и се
вижда, че има ударени деформации върху самия акумулатор. Затова държах
много да се направи оглед на място.
В.Л. С.: Често в ПТП, когато няма други данни, има физични
зависимости, при които на база дължината и на база отделянето като
височина на едно тяло, може да бъде определена неговата скорост. В
конкретния случай обаче не може да има такава конкретика, говорим за
точния момент на отделяне на акумулатора.
В.Л. И.: По отношение на този акумулатор бих искал да кажа, че аз
много добре съм го изследвал този акумулатор, всичките му страни и то има
фото-документалистичен албум, приложен по делото. Има единствено следи
от удара върху него, няма каквито и да е следи за плъзгане и одраскване
върху стикерите. В огледния протокол по ДП е посочено. Отделно от това има
гласни доказателства, както в настоящото производство.
Колегата постави много важен въпрос за момента на отделяне. При
всички положения може да се обобщи, че това е удар. Другият факт, на който
искам да обърна внимание, ако допуснем другата хипотеза, че автомобилът
носи акумулатора със себе си и го отделя при последващ удар, но той излиза
от монтажното си място. Беше правен експеримент на място. Монтажното
място е сплескано, този акумулатор не може да се монтира. Той няма как да
се премести едновременно с автомобила, което навежда огромната
вероятност, че точно при този удар в бетонните елементи, тогава е полетял.
На въпроса дали кинетичната енергия и последствията биха били други,
ако ударът е получен от нов автомобил или от по-стар автомобил, отговарям
по следния начин: единствената разлика, която е, в случая това е, че в процеса
на дългогодишната експлоатация при всички автомобили в рамови и горните
части текат процеси на повърхностно корозионни разрушения. Има разлика
между нови части и амортизация 20 и няколко години. Действително
протичат процеси на повърхностно корозионни разрушения, процеси на
стареене и други,.
Този извод за скорост около 100 км./ч. съм го изградил въз основа на
научен опит и емпиричен опит и стъпвам върху базата, която е посочена, а не
само по научен път.
8
В.Л.С.: Относно въпроса за скоростта искам да кажа, че още в началото
казах, че навсякъде се пише „около“ по простата причина, че промяната във
всяка една стойност ще доведе до различни резултати. Възможно е скоростта
да е около 90 км./ч. или по-малко от 90 или повече. Всяка експертиза има в
самия метод заложена грешка. Хора, които се водят за светила в тази
практика, казват така: когато се изгради т.нар. план на скоростите, в случая
този метод го нямаме изграден, т.е. аз съм го направил, но тук не е приложен,
защото не е изискан такъв. Когато се пресметна по друг метод, имаме т.нар.
ударен импулс. Третият закон на Нютон гласи, че на всяко действие има
равно по-големина и обратно по посока противодействие. Когато ударният
импулс за единия и за другия автомобил застанат успоредни, т.е. на 180
градуса, тогава има вероятност анализът да е верен. Всичко друго има някаква
грешка. В случая тази скорост, която е определена и пресметната, е през друг
метод и там се получава грешка около 0,01.
Адв. М.: Нямам повече въпроси. Оспорваме заключението единствено в
частта относно скоростта на л.а. Ф., тъй като изводите там са противоречиви,
съответно не кореспондират с останалия доказателствен материал, в частност
със свидетелските показания, според които Ф.-а се е движил с много висока
скорост. Подробни съображения ще изложим по същество. Нямам искания
във връзка със заключението.
Адв. В.: Моля да се приеме заключението. Считам, че същото е
обосновано и експертизата е работила въз основа на събрания доказателствен
материал, като още в самото начало инж. С. спомена, че е предимно върху
обективните данни. Оспорвам т.нар. допълнение към заключение, доколкото
същото считам дори, че не следва да се приема, доколкото е възприета
скорост от 100 км./ч., заявена в днешното съдебно заседание от вещото лице
И., тъй като считам, че същата е определена на база научни познания,
определена е хипотетично и в разрез на събрания по делото доказателствен
материал.
Правя възражение за сумата на възнаграждението на вещото лице И..
Докторските степени не влияят за определяне на възнаграждение, а относно
това допълнително заключение, считам, че не е имало такива поставени
задачи, да се правят огледи.
Адв. М.: Действително възнаграждението на в.л. И. е по-високо от
9
обичайното. Правя възражение за прекомерност. Смятам, че това
възнаграждение е завишено и моля да бъде определен по-нисък размер.
Съдът намира, че следва да се приеме заключението на вещите лица.
С оглед представената справка-декларация от вещото лице В. С. на
същото следва да се определи окончателно възнаграждение в размер на 1355
лв. съобразно представената справка-декларация.
По отношение на вещото лице М. Т., съдът ще определи окончателно
възнаграждение след представяне на справка-декларация.
По отношение на вещото лице И. И., съдът ще вземе отношение по
дължимото се възнаграждение след представяне на становища от страните за
дължимия на вещото лице И. размер на възнаграждението. Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещите лица, ведно с допълнение с молба
вх. № 10250/ 22.12.2023 г. на вещото лице И. П. И..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на В. С. в размер на 1355 лв.
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД да внесе по сметка на
Апелативен съд – Пловдив допълнително възнаграждение за вещото лице В.
С. в размер на 855 лв. в 5- дневен срок от днес.
На вещото лице С. се изплати възнаграждение в размер на 500 лв. от
внесения депозит, за което му се издаде РКО.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице М. Т. да представи справка-
декларация.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните 5-дневен срок да представят
становище относно дължимото на вещото лице И. възнаграждение.
Адв.М.: Нямам други искания. Представям списък на разноските.
Адв. В.: Нямаме други искания. Да се даде ход на делото по същество.
Правя възражение за недължимост на претендираните разноски, респективно
за прекомерност на същите.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да
бъде даден ход по същество и затова
10
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да отмените първоинстанционното решение и да отхвърлите изцяло
предявените срещу доверителя ми искове като неоснователни и недоказани. В
случай, че ги уважите, моля да намалите размера на присъдените обезщетения
за всеки от ищците, доколкото по делото са налице данни за съпричиняване и
доколкото определените от първоинстанционния съд обезщетения не
представляват справедлив еквивалент на понесените болки и страдания, както
и не кореспондират с установената в аналогични хипотези практика на
съдилищата. Моля да бъдат присъдени на доверителя ми всички направени по
делото разноски.
Моля да ми дадете срок за писмени бележки.
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
подадените въззивна и частна жалба от ответната страна, тъй като същите
останаха недоказани и са неоснователни. Подробни съображения сме
изложили в отговора на въззивна жалба, с които моля да се съобразите при
постановяване на решението. С оглед приетата в днешното съдебно заседание
комплексна експертиза се установи, че за водача на лекия автомобил Ф.
увреждащият автомобил М. не е представлявал опасност на пътя, когато
същият е потеглил извън платното за движение, нито когато същият е
навлязъл на платното за движение, за да направи включване в движението по
платното за движение, съответно той не е могъл да избегне и не е бил длъжен
водачът на л.а.Ф. да реагира без наличие на такава опасност на пътя.
Подробни съображения ще изложим в писмена защита, за което молим
за срок.
Претендираме направените в производството разноски, така както са
претендирани в нашия отговор.
Адв. М.: Присъединявам се към становището на адв. В..
Адв. М.: Възразявам срещу искането на въззиваемите за присъждане на
11
разноски за безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв., доколкото не са
представени доказателства за наличие на някое от основанията по този текст.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Определя 10-дневен срок на страните за представяне на писмени
бележки.
Съдът обяви, че ще обяви решението си в срок до 12.02.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 15.01 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12