РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Враца, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420101857 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ЮБЦ” ЕООД
срещу Х. Д. В..
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу Х. Д. В. за сумата от 86,29 лв. – главница, както и за
сумата от 22.59 лева – мораторна лихва за забава.
Заповедта за изпълнение № 260067 / 12.01.2021 г. е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Х. Д. В., въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г.
Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик
на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора.Твърди се, че ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната № ************.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
********* и Х. Д. В., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********* от дата 08.12.2016. г., с който
абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, по избран тарифен план
1
*********** с месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, от които дружеството
има интерес да претендира, цедираната му незаплатена услуга, на обща стойност 86,29
лв., фактурирани за последователни отчетни месеци - за месец 02/2018г., 03/2018 г. и за
месец 04/2018г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Главницата е формирана като за периода от месец 02/2017 г. до месец 04/2017 г.
Х. Д. В. не е платила месечните абонаменти такси за всяка една от посочените услуги.
Претенцията на заявителя 86.29 лв. е формирана от месечните абонаменти, съгласно
посочените по-горе и представени със заявлението договори.
Моли съда да установи вземането за главница така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.С молба вх.№ 1977 / 15.06.2021 г.
ищцовото дружество е уведомило съда, че не поддържа иска си за признаване за
установено, че ответника му дължи сумата от 22.59 лева – мораторна лихва за забава.
В срочно подаден отговор по реда на чл.131 ГПК, особения представител на
ответника оспорва иска.Оспорва договора за прехвърляне на вземания / цесия /,
сключен между ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ********* и ищеца „ЮБЦ” ЕООД. Посочва се,
че договора е без номер, като се оспорва и авторството на подписа, положен за
цедента.Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, както и оспорва
авторството на подписа в договора за мобилни услуги, като се твърди, че същия не е
положен от цедента.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 56 /2021 г. по описа
на РС – гр. Враца, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „ЮБЦ”
ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Х. Д. В.
е издадена Заповед № 260067 / 12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от
86.29 лева, дължима по неизпълнение на дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на далекосъобщителни услуги по договор от 08.12.2016 г.;
договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. и договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., за които са издадени 3 броя
фактури за периода от 15.01.2018 г. до 15.04.2018 г.; 22.59 лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 02.05.2018 г. до 30.11.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.01.2021 г. до
окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25,00 лв.
държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.
От представения по делото договор от 08.12.2016 г. се установява, че третото за
спора лице "БТК" ЕАД и ответницата Х. Д. В. са били обвързани от договор за
предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги при уговорените в същия
условия. Абонатът е добавил за ползване мобилен номер ***********, по избран
тарифен план *****************, с месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с
ДДС за срок от 24 месеца.
Гореописания договор съдържат подпис на ответника в качеството му на абонат,
представени са общи условия, придружени с декларация, подписана от ответника, че е
получил подписан от мобилния оператор екземпляр от същите, приема ги и се
задължава да ги спазва.Подписа положен по договора не е оспорен от ответника Х. Д.
В..
2
Представени са следните фактури:№ **********/15.02.2018 г., №
**********/15.03.2018 г. и № **********/16.04.2018 г. за периода от 15.01.2018 г. до
15.04.2018 г. Фактурите са придружени от справки за потреблението през съответния
отчетен период, от които е видно, че всички сключени договори са фактурирани с
обща фактура. В последната фактура са начислени всички задължения по предходните
фактури.
Представен е Договор № **********/16.10.2018 г. за прехвърляне на парични
задължения (цесия), по силата на който цедентът "БТК" ЕАД е прехвърлил на
цесионера – трето по делото лице "С. Г. Груп" ООД вземанията, произтичащи от
договорите по Приложение № 1. От потвърждение за прехвърляне на вземане,
издадено от "БТК" ЕАД, е видно, че дружеството е прехвърлило вземането си срещу
ответницата на "С. Г. Груп" ООД
Представен е и Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) пот
01.10.2019 г., по силата на който цедентът "С. Г. Груп" ООД е прехвърлил на
цесионера - ищец по делото "ЮБЦ" ЕООД свои вземания от трети физически и/или
юридически лица, като вземанията са подробно индивидуализирани по основание,
размер и длъжник в Приложение № 1.
От извлечение от Приложение № 1 е видно, че вземането срещу ответницата
Х.В. е сред прехвърлените с договора за цесия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че ответника Х. Д. В. дължи на
дължи на „ЮБЦ” ЕООД сумата от 86,29 лв., формирана от неизплатените месечни
абонаменти за ********, за мобилен номер **********, съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 08.12.2016 г.
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на спорното
право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни правоотношения,
възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните мобилни услуги;
2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника
далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размера на месечните
абонаментни такси. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и Х. Д. В., ЕГН
********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *********от дата 08.12.2016. г., с който абонатът е добавил за
ползване мобилен номер ********, по избран тарифен план **********, с месечна
абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.Съгласно
посочения договор ищецът предоставя на абоната мобилни услуги по предварително
уговорен месечен абонаментен план, а ответникът – абонат дължи заплащане на
стойността на предоставените му и ползвани от него услуги, ведно с вкл. ДДС.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението
си по договора.В конкретния случай се претендира само неплатените абонаментни
такси по процесния договор, като не се претендира доставени далекосъобщителни
услуги на определена стойност. За установяване на това обстоятелство са представени
издадени фактури: № **********/15.02.2018 г., № **********/15.03.2018 г. и №
**********/16.04.2018 г. за периода от 15.01.2018 г. до 15.04.2018 г. Доколкото цената
3
на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора,
предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален телефонен номер,
чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат
както при изходящи, така и при входящи повиквания, за доказването на това вземане в
полза на доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя
договори за съответния абонаментен план. Липсва и оспорване от ответника на
обстоятелството, че през процесния период телефонните номера на мобилните
телефони са били активни. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема за
доказана дължимостта на претендираните суми за абонаментни такси въз основа на
представения договор за мобилни услуги.
Установи се от предстаевния Договор № **********/16.10.2018 г. за
прехвърляне на парични задължения (цесия), че по силата на същия цедентът "БТК"
ЕАД е прехвърлил на цесионера – трето по делото лице "С. Г. Груп" ООД вземанията,
произтичащи от договорите по Приложение № 1. От потвърждение за прехвърляне на
вземане, издадено от "БТК" ЕАД, е видно, че дружеството е прехвърлило вземането си
срещу ответницата на "С. Г. Груп" ООД
От представения Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.10.2019 г. се установи, че цедентът "С. Г. Груп" ООД е прехвърлил на цесионера -
ищец по делото "ЮБЦ" ЕООД свои вземания от трети физически и/или юридически
лица, като вземанията са подробно индивидуализирани по основание, размер и
длъжник в Приложение № 1. От извлечение от Приложение № 1 е видно, че вземането
срещу ответницата Х.В. е сред прехвърлените с договора за цесия.
Съдът счита за неоснователно и възражението на особения представител на
ответника, че представеният договор за цесия, с който е прехвърлено процесното
вземане от ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ********* на ищеца „ЮБЦ” ЕООД не носи
подписа на представителя Султанка Иванова.Действително съгласно чл. 42 от ЗЗД
лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го
потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора. Доколкото представляваната страна е
юридическо лице, търговец приложение намира разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Според
текста на цитираната разпоредба, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В хипотезата на чл.301 от ТЗ ефектът на
потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на
търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването
им. Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след
узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността.
Това противопоставяне трябва да е изрично и по категоричен начин да изразява
непризнаването на действията на мнимия представител. Приложението на
презумпцията на чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може
да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил
извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи
чл.301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо
одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се
ползва от целения с тях правен резултат. В случая с подписването на Договор за
прехвърляне на вземания (Цесия) от 01.10.2019 г. цедентът ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК
********* е одобрил подписания от негово име договор, като е прехвърлил вземането
по договора на ищцовото дружество. Предвид горното възражението на ответника се
явява неоснователно.
По изложените съображения искът се явява основателен и следва да бъде
4
уважен, като на ищеца се присъди сумата 86.29 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението – 10.01.2021 г. до окончателното
погасяване на вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък
по чл. 80 ГПК следните разноски в общ размер от 355 лева, от които: 25,00 лева –
платена държавна такса, 180,00 лева – платен адвокатски хонорар с ДДС, както и
150,00 лева – депозит за особен представител на ответника. С оглед изхода от делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в пълен размер.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на
205,00 лева, от които 25,00 лева – платена държавна такса и 180,00 лева – платен
адвокатски хонорар с ДДС. С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
в пълен размер.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, че Х. Д. В., ЕГН ********** дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. София сумата от 86,29 лева,
формирана от неизплатените месечни абонаменти за ******, за мобилен номер
*********, съгласно Договор за мобилни услуги от дата 08.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението –
10.01.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, за която сума е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 260067 /
12.01.2021 г., по ч. гр. д. № 56/2021 г. по описа на РС – гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. Д. В., ЕГН ********** да заплати
на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София
сумата от 355,00 лева - разноски в производството по гр. дело № 1857/2021 г. по описа
на РС Враца, както и сумата от 205,00 лева - разноски за заповедното производство по
ч. гр. д. № 56/2021 г. по описа на РС – гр. Враца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5