Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 07.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-и състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                   председател:    РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

            при секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е исково с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3  КТ.

Н.Б.В. ЕГН ********** *** е сезирал съда с обективно съединени искове срещу ОБЩИНА К. за обявяване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 5170,80 лева за периода от …. г. Претендира и равностойността на 10 пр. куб м дърва за огрев.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работел при ответника на длъжност “горски стражар“, когато със Заповед № ….. г. е било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй не е мотивиран – в нея не са посочени какви качества липсват на ищеца, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения  В подкрепа на твърденията си ищецът представя трудов договор №   г. и Заповед №   г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не взема становище по иска

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2  ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, а и от представения по делото писмени доказателства – Трудов договор №   г. и допълнително споразумение № 160/01.06.2018 г., се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което В. е изпълнявал длъжността “горски стражар” при общинска администрация К., като със Заповед № 17/29.11.2018 г. и това правоотношение е било прекратено. Като основание за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочен чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата.

От представеното удостоверение, издадено от Учебен център за повишаване на квалификацията на кадрите се установява, че ищецът на 12.06.1995 г. е завършил курс з за обогатяване и опресняване на знанията по защитени територии и обекти, а от удостоверение № 2015 – че е завършил курс за повишаване на квалификацията като „секач моторист“. Освен това, видно от удостоверение № 6877/25.06.2012 г., издадено от Изпълнителна агенция по горите, Н.В. е регистриран в публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика.

Съгласно  представеното разрешение № 10/2018 г- Н.В. във връзка със заявление от 22.03.2018 г. е получил разрешение за ползване на 10 пространствени кубични метра дърва за огрев от общински гори К. срещу заплащане на разходите за добив на основание чл. 193, ал. 3 от Закона за горите.

От заключението на счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установява, че обезщетението за оставане без работа, поради уволнението за периода от .. г. до … г., когато е започнал друга работа,  възлиза на 4947,51 лева, като последното му брутно трудово възнаграждение преди уволнението е в размер на 861,80 лева. Вещото лице е посочило, че стойността на 10 пространствени куб. м дърва за огрев е 600 лева

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Тежестта за доказване в производството по установяване на незаконността на уволнение лежи върху работодателя, тъй като правото на уволнение е субективно преобразуващо право на работодателя и твърдението на работника или служителя, че уволнението е незаконно се основава на неговото упражняване.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.5 поради  при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата

Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 и т. 11 КТ е безвиновно – когато работникът или служителят не притежава необходимите качества за изпълняваната работа Обективният характер на отговорността предпоставя задължение заповедта да бъде мотивирана – в нея да се съдържат конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Т.е. работодателят е следвало в самата заповед да посочи какви са качествата,  които работникът е следвало да притежава за изпълнение на работата Ако работодателят бе сторил това, съдът би могъл да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите (отсъствието на качествата) в обективната действителност, както и правилното им квалифициране (подвеждане под съответна правна норма).

В случая заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е немотивирана, доколкото в нея не е отразено какви качества се изискват за изпълнение на работата, която е било възложено да изпълнява ищеца, респ. отсъствието на които да са основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че заповедта на работодателя незаконосъобразна, поради което уволнението е незаконно и следва да бъде отменено.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ с оглед акцесорността на тази претенция и доколкото съдът намери, че искът, с който се признава уволнението за незаконно се явява основателен и доказан, то и искането за възстановяване на предишната работа е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 КТ       

Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ предвижда, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Макар и тази претенция да е акцесорна по отношение на главния иск за установяване на незаконността на уволнението, за разлика от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, при иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тежестта на доказване е за работника или служителя – той трябва да установи както оставането си без работа, така и претърпените вреди, както и причинната им връзка с незаконното уволнение.

В хода на производството бе установено, че ищецът е останал без работа от момента на прекратяването на трудовото правоотношение – 29.11.2018 г. до 21.05.2019 г., когато е започнал нова работа, т.е. е претърпял вреди, изразяващи се в липсата на трудово възнаграждение. От събраните по делото писмени доказателства бе доказано, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е 861,80 лева, т.е. размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е 4947,51 лева

По отношение на претенцията за предаване на 10 куб м дърва за огрев или тяхната равностойност, съдът приема, че същата е неоснователна. От една страна по делото е представено разрешение № 10/2018 г. за ползване на дърва за огрев, което означава, че за 2018 г. ищецът е имал право да добие полагащите му се по силата на чл. 193, ал. 3 от Закона за горите 10 пр. куб м дърва за огрев. Това дали го е сторил или не е извън предмета на настоящото производство, като отсъства основание работодателят да изплати равностойността на тези дърва. За 2019 г. би имал право да се ползва от тази привилегия само в случай, че притежава особеното качество по чл. 196, ал. 3 ЗГ /работницк или служител или служител на ИАГ и нейните структури на централните управления на държавните предприятия, на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и на общините - собственици на гори/, което би придобил след като заеме длъжността, на която е възстановен.

            По разноските

Доколкото съдът намери, че от предявените от страна на ищеца искове са основателни, следва ответникът да му заплати сторените разноски, които включват изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 560,00 лева

На основание чл. 78, ал. 6 и чл. 72, ал. 1 от ГПК, както и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ИРС сумата от 297,90 лева - държавна такса за уважените обективно съединени иска (по 50,00 лева за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 197,90 лева, представляващи 4 на сто от уважения размер на претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ). Ответникът следва да заплати по сметка на ИРС и възнаграждението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в размер на 120,00 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н.Б.В. ЕГН ********** ***  със Заповед № … г. на Кмета на община К..

            ВЪЗСТАНОВЯВА Н.Б.В. ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението работа на  длъжност “горски стражар“ в община К.

            ОСЪЖДА ОБЩИНА К. БУЛСТАТ . ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Б.В. ЕГН ********** *** сумата от 4947,51 лв. (четири хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и петдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа – от . г. до .. г., като отхвърля иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен размер от 5170,80 лева.

            ОСЪЖДА ОБЩИНА К. БУЛСТАТ .. ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Б.В. ЕГН ********** *** сумата от 560 лв. (петстотин и шестдесет лева), разноски в производството.

            ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Б.В. ЕГН ********** *** против ОБЩИНА К. за заплащането на сумата от 600 лева, представляваща  равностойността на 10 куб. м  дърва за огрев.

         ОСЪЖДА ОБЩИНА К. БУЛСТАТ … да заплати по сметка на ИРС държавна такса в размер на 297,90 лв. (двеста деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки) лева, възнаграждение на  вещо лице в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет лева).

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок, считано от 07.08.2019 г., на която дата е съобщено на страните, че решението ще бъде обявено.

 

Районен съдия: 

                      /Р. Йорданова/