Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми тричленен състав, в публично съдебно
заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря С. В. и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2779/2021
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от М.С.М., ЕГН **********, подадена чрез процесуален
представител адв. И.Г., адрес *** против Решение № 911/19.11.2021г. на ВРС,
постановено по НАХД № 3586/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 23-0000350 от 17.05.2021г. на Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което за
нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ, на осн. чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвП на М.С.М. е наложено наказание глоба в размер на 2 000
лева.
Касаторът
твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Конкретно сочи, че въззивният съд
неправилно е отразил фактическата обстановка свързана с извършеното нарушение. Твърди,
че разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, в редакцията й, към датата на
извършване на нарушението, предвожда наказание за водач на МПС, който извършва
превоз на товари за собствена сметка без
документи, издадени за моторното превозно средство, като сочи, че картата за
квалификация не се явява такъв документ, тъй като не касае превозното средство,
а самия водач. Излагат се твърдения, че в случая следва да се приложи
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, според която, ако до влизане в сила на НП
последват различни нормативни актове, се прилага онзи от тях, който е по –
благоприятен. С оглед, на което се твърди, че поради отпадане на наказанието за
конкретното деяние, е следвало да се наложи наказание на основание чл. 105, ал.
1 ЗАвП. По така наложените доводи касаторът моли решението на ВРС да бъде
отменено, а в условия на алтернативност решението да бъде отменено и да се
измени НП, в частта, в която на водача е наложена глоба в размер на 2000 лв.,
като се приложи разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗАвП и му се наложи
административно наказание глоба, в размер на 200 лв. Отправя искане за присъждане на сторените по
делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, в подаден чрез
процесуален представител отговор оспорва касационната жалба. Налага
съображения, че правилно административният орган е приложил чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвП, тъй като същия е специален, а чл. 105, ал. 1 се явява общ. Изложение са
доводи, че картата за квалификация е документ, необходим за извършването на
обществени превози, като липсата на такъв документ е основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност по реда на ЗАвП. Изложени са
твърдения, че санкционната норма в случая е именно чл. 93 ЗАвП и след
изменението й не предвижда разграничение между документите, необходими на
водача и тези необходими за МПС.
Моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна пред ВРС е установено, че М.С.М. не притежава карта за
квалификация на водача, но въпреки това на 13.01.2021г. е управлявал товарен
автомобил марка „Мерцедес“, кат. N 3, с рег. № *****, собственост на „******“ ЕООД. На посочената дата М. е извършил
превоз на пясък с товарния автомобил от собствена кариера на дружеството в с. ***** до обект в гр. Варна. Около 12,15ч.
на посочената дата, по автомагистрала „Хемус“, в района на пътен възел
„Летище-Варна“, пред входа на летището, движейки се в посока гр. Варна, същият е
спрян за проверка от служители на РД „АА“-Варна, в хода на която е установено,
че автомобилът е обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“, като в този
момент е без товар. Извършена е справка в информационната система на ИА „АА“ и е
констатирано, че водачът не притежава карта за квалификация за категорията на
управляваното от него превозно средство. Във връзка с тези констатации на 13.01.2021г.
е съставен акт за установяване на административно нарушение на касатора за
това, че извършва превоз на товари за собствена сметка, без да притежава карта
за квалификация на водача за неговата категория, издадена по реда на Наредба № 41/19.08.2008г.
на МТИТС. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е и е
подписан с общи възражения. Писмени възражение не са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на
съставения акт на 17.05.2021г. е издадено и атакуваното наказателно постановление,
с което на М. е наложена глоба в размер на 2000,00 лв., за извършено нарушение
на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ.
За да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че АУАН и
НП са съставени от компетентни лица, в кръга на правомощията им. В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като е установено по безспорен начин извършеното от касатора нарушение,
за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност. В мотивите си, въззивният съд сочи,
че от приложената по делото заповед, с която на М. се нарежда да извърши
превоза се установява, че осъщественият превоз е правилно квалифициран, като
такъв за собствена сметка. ВРС приема, че факта, че към момента на проверката
превозното средство е без товар, не обосновава извод, че в случая не става
въпрос за превоз за собствена сметка. Варненски районен съд е изложил подробни
съображения защо приема, че следва да се приложи нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвП. Въззивният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да отличават
случая от обикновените случаи на нарушение и няма основание за прилагане на чл.
28 ЗАНН.
В заключение ВРС е изложил, че НП се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така
постановеното решение е неправилно
и следва да бъде отменено.
Разпоредбите
на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП предвиждат санкция за онзи водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТС водачите
на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство
за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1,
D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози,
превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването
за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари по шосе.
Въпреки, че в мотивите на решението си въззивният съд е
цитирал разпоредбата на чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, в актуалната й редакция /ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г./, не е взел предвид факта, че според новата редакция на нормата,
инкриминираното поведение на водача е обусловено само от условието да извършва
превоза без издаден за моторното превозно средство документ, изискуем от
подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП. Картата за квалификация на
водача несъмнено не се явява такъв документ, тъй като не касае моторното
превозно средство, а самия водач.
Нормата
на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП няма установени изисквания към самите водачи,
извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари,
каквото изискване е установено от нормата на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г., по отношение на водачите да притежават карта за
квалификация.
В
предходната редакцията на чл. 93, ал. 1, т. 1 /ДВ бр. 9 от 2017 г./,
санкционната разпоредба е гласяла: "Водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. глоба 2000 лв. – при
първо нарушение." Към тази редакция на ЗАвП тогава е била относимата
санкционна разпоредба за извършеното нарушение, тъй като Наредба №
41/04.08.2008 г. е издадена на основание чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от ЗАвП /съгласно § 4 от ПЗР
на същата/, т. е. представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на
ЗАвП, съответно извършването на обществен превоз от водача без изискуемия от тази наредба документ –
притежавана от водача карта за квалификация на водача, при действието на тази
редакция на закона е подлежала на санкциониране с глоба в размер на 2000 лв.
Граматическото
тълкуване на нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП (в приложимата редакция) води
до извода, че за наличието на съставомерно деяние по смисъла на тази норма е
нужно извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари с МПС, по отношение на което МПС не са изпълнени изброените в
нормата изисквания. Това означава, че в нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП
няма установени изисквания към самите водачи, извършващи обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари, каквото изискване е установено
от нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. (приложима редакция)
именно по отношение на водачите - да притежават карта за квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, за нарушение на
този закон и на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание, се
налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв.
С
оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция, счита, че за допуснатото от М. административно
нарушение, изразяващо се в извършване на превоз за собствена сметка с МПС без
да притежава карта за квалификация, въззивният съд следва да извърши преценка
за наличието на основания за евентуалното му преквалифициране.
Прилагането
спрямо М. на санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, налага извод
за неправилно приложение на закона. С оглед изложеното съдът намира
възраженията, направени с жалбата за основателни.
Според
т. 2 от Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на Върховния административен
съд, ОСС от I и II колегия
на ВАС, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след
като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба. Такива правомощия има районният съд, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2
от НПК
във връзка с чл. 84 от ЗАНН.
В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира
основание за отмяна на атакувания съдебен акт на Варненския районен съд и
връщане на делото за ново разглеждане на жалбата на М.С.М. срещу наказателно
постановление /НП/ № 20-0000350/17.05.2021г.
от друг съдебен състав, който да извърши проверка за
възможно приложение на санкционна разпоредба предвиждаща по-леко наказание за
нарушителя.
При този изход на спора пред
касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане
на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим
от горното, Варненският административен съд, VІІ-ми касационен състав, на
основание чл. 221, ал. 2 АПК
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Решение № 911/19.11.2021г.,
постановено по НАХД № 3586/2021 г. по описа на Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав на същия съд съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона
в мотивите на настоящото решение.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.