Определение по дело №474/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1091
Дата: 17 март 2023 г. (в сила от 17 март 2023 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20233100500474
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1091
гр. Варна, 17.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500474 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на ЕТ „Амбитус
Димитричка Щ.“ ЕИК *********, Д. И. Щ., ЕГН ********** и Н. А. Щ., ЕГН
**********, тримата с адрес: гр.Варна, район „Приморски“, ул.“Свети
Димитър Солунски“ № 33, срещу разпореждане №23932/07.07.2022г.,
постановено по ч.гр.д. №7735/2022г. по описа на Варненски районен съд, 49
състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по делото в
полза на заявителя „ЛЕНО“ АД /с предишно наименование “Ленно“ АД/, ЕИК
********* заповед № 4217/07.07.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е разпоредено
издаването на изпълнителен лист.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържат се доводи за недължимост на
вземанията по заповедта поради погасяването им чрез плащане с постъпили
суми в общ размер на 13035 лева. Твърди се превеждане по сметка на
заявителя на суми от 4000 лева на 11.09.2019г. и 4200 лева на 25.09.2019г.
Претендираните със заявлението падежирали вноски се твърди да са
заплатени. Представят се 19 бр. вноски бележки в полза на заявителя за
периода 18.09.2018г. - 27.09.2019г. Оспорва се на общо основание начина на
изчисляване, описване и присъждане на договорната лихва. Поддържа се
липса на ясна аргументация досежно основанието за начисляване на
договорната лихва, респ. основанието за начисляване на размера й.
В предоставения срок ответникът по жалбата представя писмен отговор,
в който изразява становище за нейната недопустимост, тъй като релевираните
възражения предполагат осъществяване на защита чрез искане за спиране по
чл.420 от ГПК, каквото в случая е допуснато. По същество поддържа, че
жалбата е неоснователна, тъй като не съдържа възражения, извлечени от акта
1
по чл.417 от ГПК. Твърденията за погасяване на вземанията чрез плащане се
оспорват по съображения, че представените платежни нареждания не се
отнасят за претендирания период, а и служат за изплащане на задължения по
два договора за кредит, а не само по процесния. Представя се счетоводна
извадка за постъпилите суми, от която са видни реално постъпилите суми по
договора.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК в случаите на обжалване
на разпореждането за незабавно изпълнение, възраженията на длъжника
могат да произтичат само от съображения, касаещи редовността на актовете
по чл.417 от ГПК. От това следва, че оплакванията в частната жалба могат да
са свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от външна
страна, тъй като в това производство въззивният съд не може да се произнася
по съществуването на удостовереното с тях вземане.
В депозираното заявление вземанията се основават на договор за кредит
с нотариална заверка на подписите, като изискуемостта е обоснована с
настъпил падеж на претендираните погасителни вноски от 13 до 44 вкл.
Представеният Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 5977 от
21.09.2018 г. с нот.заверка №5313/21.09.2018г. на нот. Борис Василев с район
ВРС, представлява редовен от външна страна документ, предвиден в
разпоредбата на чл.417, т.3 от ГПК, въз основа на който на основание чл.418,
ал.1 и 2 ГПК може да се допусне незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение. В договора е инкорпориран погасителен план, видно от който
погасителни вноски от 13 до 44 са с падеж в периода 21.10.2019г. –
21.05.2022г., настъпил преди подаване на заявлението на 17.06.2022 г. В този
смисъл изискуемостта на вземанията следва от самия документ по чл.417 от
ГПК.
Кредитополучател по договора е ЕТ „Амбитус Димитричка Щ.“, а
физическите лица Д. И. Щ. и Н. А. Щ. са встъпили в дълга по реда на чл.101
от ЗЗД като солидарни длъжници. Търговското качество на заемополучателя
изключва потребителския характер на договора, поради което съдът не дължи
проверка за неравноправни клаузи.
Възраженията на жалбоподателя досежно възнаградителната лихва са
бланкетни, а по същество – неоснователни. В чл. 2.3., б.“а“ лихвата е
уговорена във фиксиран размер от 30% върху усвоената и непогасена част от
главницата, а конкретният й размер като компонент от погасителната вноска е
изрично посочен в погасителния план. Общият й размер е изведим като
аритметичен сбор от посочените помесечни стойности.
Възраженията за погасяване на вземанията чрез плащане са извън
обхвата на проверката за законосъобразност на допуснатото незабавно
изпълнение. Те са относими към производството по чл.420 от ГПК, каквото в
случая е инициирано. Единствената преценка, която заповедният съд дължи в
производството по чл.418 ГПК, е за това, дали представеният документ е
редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Дали действително вземанията по този документ
2
съществуват по основание и размер може и следва да бъде установено в
рамките на състезателното исково производство по чл.422, във вр. с чл.415,
ал.4 от ГПК, указания за предявяването на който иск са били дадени от
заповедния съд с разпореждането му от 09.12.2022г.
С оглед изложеното и на основание чл.418, ал.2 ГПК съдът намира, че
въз основа на представения нотариално заверен договор следва да се допусне
незабавно изпълнение на издадената в полза на заявителя заповед за
изпълнение, като се издаде и изпълнителен лист.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №23932/07.07.2022г., постановено по
ч.гр.д. №7735/2022г. по описа на Варненски районен съд, 49 състав, с което е
допуснато незабавно изпълнение на издадената по делото в полза на
заявителя „ЛЕНО“ АД /с предишно наименование “Ленно“ АД/, ЕИК
********* заповед № 4217/07.07.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е разпоредено
издаването на изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3