РЕШЕНИЕ
№
гр.Плевен 12.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ–ми наказателен състав в открито съдебно
заседание от двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧАВДАР ПОПОВ
при секретаря Дарина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 225/2020 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление №19-0938-04595 от
02.09.2019г. на ***, с което на И.С.Й. с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл. 178 Е от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“, в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 15, ал.7 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят, който го обжалва
в срок и моли съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят, който е
уведомен, не се явява. Представлява се от ***В.М. ***, който поддържа жалбата и
моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител
и не взима становище по жалбата.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното
постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред
наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Наказателното
постановление е издадено за това, че на 24.08.2019г. в 13,40ч. в ***, на път Общински
№PVN 3149
като водач на лек автомобил *** с рег.№ *** при обстоятелства : на
24.08.2019г. в 13.35ч. м-т „***“ , пешеходна и велоалея, зад кафене „***“, като
водач на собствения си автомобил паркира в природен парк, на пешеходна и
велоалея, извън обозначените за това места, с което виновно нарушил чл.15, ал.7
от ЗДвП.
Така изложените в акта фактически
констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът
възприема и кредитира показанията на разпитаният в съдебно заседание
актосъставител Б.П.М., чиито показания
съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. От тях се установява,
времето и мястото на извършеното нарушение, личността на извършителя –
жалбоподателя Й.. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не
бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от
тази, описана в АУАН.
Неоснователно е становището на повереника на
жалбоподателя, че нарушителят е бил спрял за зареждане със стока на
управлявания от него търговски обект и не следва да бъде санкциониран въобще.
Беше доказано, че в рамките на 15-20 мин. нарушителят не се е появявал до
автомобила, не е извършвал такава дейност по
зареждане със стока тогава.
Затова съдът приема, че И.С.Й. с ЕГН
********** виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на
административни нарушения по смисъла на чл.15, ал.7 от ЗДвП, поради което
законосъобразно наказващият орган е приел за извършени тези нарушения и е
наложил наказания за тях. При проверката на цялото административнонаказателно
производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния
и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Размерът на наказанието обаче не е съобразен с
тежестта на нарушението, което е извършено за първи път от жалбоподателя. Съдът
взе предвид, че наказващият орган не се е мотивирал на какво основание налага
именно този максимален размер наказание. Следва да се отбележи и факта, че
жалбоподателят е пребибвавал на посоченото място във връзка с извършваната от
него търговска дейност и притежава „някакъв“ пропуск за преминаване през тази
защитена местност. Според съда безспорно неоснователно и необосновано
наказващия орган е наложил твърде висок размер на наказанието. С оглед тези
обстоятелства съдът намира, че наложеното наказание глоба следва да бъде
определено не към максимума, както е сега, а към минимума на предвиденото в
закона, а именно – 50лв.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0938-04595 от 02.09.2019г. на ***, с което на И.С.Й. с ЕГН **********
на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл. 178 Е от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 15, ал.7 от ЗДвП,
като намалява размера на глобата от 200 на 50лв.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: