Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 08.06.2015                         Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                               Петнадесети  граждански състав

На eдинадесети март                                                         Година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                       Председател : Олга Златева

                                                                                             

Секретар Е.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 4217 по описа за 2014 година.

 

Предявени са обективно съединени искове по чл. 128 т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от С.К.Ж. *** против „ЗАПРЯНОВИ” ООД - гр.Стара Загора. Ищцата твърди, че е в трудово правоотношение с ответника от 08.05.2012г., на длъжността „Главен счетоводител", и към настоящия момент не й били изплатени трудовите възнаграждения за годините и месеците, както следва: м.11.2012г.-в размер на 423.56 лева, ведно с мораторната лихва, считано от 01.01.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 90.14 лева; за м.12.2012г.- в размер на 582.18лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.02.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 103.43лв.; м.01.2013г.-в размер на 830.93 лева, ведно с мораторната лихва, считано от 01.03.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 140.44лв.; м.02.2013г.-в размер на 1246.40лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2013г. до 01.10.2014г в размер на 200.94 лв.; м.03.2013г.-в размер на 1246.40лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.05.2013г. до 01.10.2014г., в размер на 190.17 лв.; м.04.2013г.-в размер на 1246.40лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.06.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 179.75 лв.; м.05.2013г.-в размер на 1246.40лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.07.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 168.99лв.; м.06.2013г.-в размер на 1246.40лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.08.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 158.57лв.; м.07.2013г.-в размер на 941.19лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.09.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 111.62лв. Или ответникът дължал общо сумата от 10 354.01лв. Въпреки неколкократно отправените устни покани сумите не били издължени.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да изплати сумата от 10 354.01лв., представляваща дължими, но неизплатени трудови възнаграждения и мораторни лихви, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника, с който счита предявения иск за неоснователен. Не се спори, че от 08.05.2012г. страните се намират в трудови правни отношения по силата, на които ищцата изпълнявала длъжността „Главен счетоводител". Оспорват се останалите твърдения в исковата молба, а именно: че за периода от м. 11.2012г. до м. 07.2013г. тя не е получавала полагащото й се трудово възнаграждение. Сочи се, че ответното дружество винаги било коректно към своите работници и служители и ежемесечно управителят или упълномощената от него Д.З. предоставяли необходимите средства в брой за изплащане на трудовите възнаграждения, осигуровки и данъци на всички служители в дружеството на ищцата в качеството й на главен счетоводител, за получаването на което последната не издавала какъвто и да е било документ за предаване и приемане. Съгласно заеманата от нея длъжност, част от основните й задължения били да организира, планира, ръководи и контролира цялостната финансово-счетоводна дейност - изготвяне на ведомост за заплати на всички служители в дружеството, изготвяне на документите за внасяне на сумите за здравно и обществено осигуряване на всички работници в дружеството, включително и декларациите обр. № 1 и № 6 и съхранение и разходване по предназначение на поверените й парични средства, собственост на дружеството. Освен това, съвместявала и функцията на касиер, като извършвала текущите разплащания „в брой", вкл. и заплащане, както на нейното трудово възнаграждение, така и това на останалите работници и служители. Нейно задължение било след получаване на необходимите средства да изплати заплатите на всички работници и да изготви всички необходими документи за изплащането им и да подаде необходимите декларации към НАП. Задължение, което тя не изпълнявала в пълен обем. Не оформяла необходимите документи, че тя и останалите работниците на дружеството получавали ежемесечно трудовото си възнаграждение, но същевременно подавала необходимите декларации обр.1 и обр. 6 към НАП, като в декларация обр.6 декларирала, че за всеки месец от процесния период полагащите се трудови възнагражденията на всички работници в дружеството били изплатени и удържан дължимият данък, който съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗДЦФЛ се удържал от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.

Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощника си моли исковете да се уважат. Претендира разноски, съгласно представен списък.

В съдебно заседание представителят на ответното дружество моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски, съгласно представен списък. Представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не е спорно по делото, че страните се намират в трудовоправни отношения от 08.05.2012г. до края на исковия период – месец юли 2013г., по силата, на които ищцата изпълнявала длъжността „Главен счетоводител". Това се установява и от приетите писмени доказателства: трудов договор № 69/08.05.2012 г. и допълнително споразумение към него № 12/01.02.2013г. Трудовото възнаграждение на ищцата е в размер първоначално на 1000 лв., а съгласно допълнителното споразумение, основното месечно трудово възнаграждение е 1500 лв., считано от 01.02.2013г.

Разпитаната по делото 1 бр. свидетелка сочи, че парите за заплати на всички работници и служители са били изтегляни от банката, давани са на ръка на ищцата като главен счетоводител, били са разпределяни в пликове и са давани на съответните лица от ищцата. В по- ранния период заплащанията на трудовите възнаграждения е ставало по откритите им банкови сметки, но по- късно това е било преустановено от ищцата по неизвестни за свидетелката причини. Съдът кредитира тези свидетелски показания, макар че свидетелката е в близки родствени отношения с управителя на ответното дружество, тъй като показанията й са вътрешно непротиворечиви, не се опровергават от други писмени или гласни доказателства, и съответстват изцяло на събраните по делото писмени доказателства и на заключението на съдебно- счетоводната експертиза.

Видно от представените по делото протоколи, справки и декларации, подадени в НАП- Стара Загора, както и видно от първоначалното заключение на съдебносчетоводната експертиза /с неговото допълнение и корекция/ и допълнителното заключение, дължимите суми от работодателя – ответник, към работника – ищец, са съответно: за месец януари 2013г. – 830,93 лв., за месеците март, април, май и юни 2013г. – по 1246,40 лв., и за месец юли 2013г. – 941,19 лв., като общият размер на мораторната лихва, считано от последващия месец от полагането на труда до 01.10.2014г. е в размер на 1089,35 лв.

За процесния период от време от месец 11.2012г. до месец 07.2013г. има подадени от работодателя ответник справки – декларации – Образец 1 „данни за осигуреното лице” на името на ищцата С.Ж., където са посочени по месеци и години нейното брутно и нетно трудово възнаграждение. За същия този процесен период от време при ответника има регистрирани 19 бр. трудови договори, като липсват данни за подадени справки Образец 1 за три бр. лица, но ищцата не е сред тях. За процесния период от време ответникът – работодател е подавал редовно справки-декларации Образец 6, с посочена дата на изплащането/начислението на дължимите трудови възнаграждения, с точно посочен размер на удържания данък, след изплащане на трудовото възнаграждение по смисъла на чл. 42 от ЗДДФЛ.

За процесния период от време ответникът – работодател е декларирал пред НАП-Стара Загора, трудовите възнаграждения на работника – ищец, с общ осигурителен доход – брутно 11919,92 лв. – нетно 9370,20 лв., като мораторна лихва е в общ размер 1328,14 лв., считано от последващия месец на полагането на труда до завеждане на делото /допълнително заключение/. Видно от заключението, подаваните декларации Образец 6 в НАП с „вид на плащането” код 5 и посочена сума само в ред 16 „удържан данък по чл. 42 и чл. 49 ал. 5 от ЗДДФЛ” показват, че те са подавани само при изплащане на дължимите трудови възнаграждения, съгласно чл. 3 ал. 3, т. 1 от Наредба № Н8/2005г. Плащанията очевидно са за цялото трудово възнаграждение за всеки съответен месец, тъй като съгласно чл. 42 ал. 6 от ЗДДФЛ – когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец, работодателят внася данъка по ал. 4, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания. Въпреки, че са констатирани известни малки разминавания и несъответствия, съгласно „Справка по ЕИК, по БУЛСТАТ за съответствие между декларираните данни с декларация Образец 1 и 5, декларирани задължения по декларация Образец 6 и направените вноски по месец, година и вид задължение” по партидата на ответника – работодател за периода от 01.11.2012г. до 31.12.2013г., работникът – ищец е получил трудовите си възнаграждения за всички процесни месеците по искова молба, а именно от ноември 2012г. до юли 2013г. включително. Следователно, ответникът не дължи на ищцата суми за неплатени трудови възнаграждения за процесня период от време, тъй като декларираните в НАП трудови възнаграждения са й били изплатени изцяло и своевременно ежемесечно. Още повече, че справките и декларациите са подписвани от управителя на ответното дружество- работодател, но са изготвяни единствено и само от самата ищца- служител, като работещ на длъжността „главен счетоводител” при работодателя си, и това дружество не е имало друг счетоводител, който да е в състояние да ги изготви и попълни адекватно.

Тъй като от всеки от процесните месеци работодателят своевременно е подавал декларации и справки в НАП за изцяло платените трудови възнаграждения на ищцата за всеки съответен процесен месец и тъй като няма забавяне в подаването на декларациите, деклариращи и доказващи своевременното изплащане на трудовото възнаграждение за съответния месец, то и не е налице забавяне в тези плащания, което да обосновава дължимост на обезщетения за забавено плащане. Поради което и претенциите за мораторни лихви са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на спора, в тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, вещо лице и депозит за свидетел, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК – в размер на общо 1330 лв. Ищцата следва да заплати по  сметка на Старозагорския районен съд сумата от 95 лв. - възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда.

 

         Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К.Ж., ЕГН **********,***, искове за осъждане на „ЗАПРЯНОВИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.  „Индустриален”, ул. „ Промишлена” No 5, да й заплати следните суми – неплатени трудови възнаграждения и лихви за забава в размер на общо 10 354.01лв: за месец ноември 2012г.- 423.56 лева, ведно с мораторната лихва, считано от 01.01.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 90.14 лева; за месец декември 2012г.- 582.18лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.02.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 103.43лв.; за месец януари 2013г.- 830.93 лева, ведно с мораторната лихва, считано от 01.03.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 140.44лв.; за месец февруари 2013г.- 1246.40лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 200.94 лв.; за месец март 2013г.- 1246.40лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.05.2013г. до 01.10.2014г., в размер на 190.17 лв.; за месец април 2013г.- 1246.40лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.06.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 179.75 лв.; за месец май 2013г.- 1246.40лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.07.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 168.99лв.; за месец юни 2013г.- 1246.40лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.08.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 158.57лв.; за месец юли 2013г.- 941.19лв., ведно с мораторната лихва, считано от 01.09.2013г. до 01.10.2014г. в размер на 111.62лв., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2014г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА С.К.Ж., с посочен адрес и ЕГН, да заплати на „ЗАПРЯНОВИ” ООД, с посочен ЕИК, седалище и адрес на управление, сумата от 1330 лв., направени по делото разноски.

ОСЪЖДА С.К.Ж., с посочен адрес и ЕГН, да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 95 лв. – за възнаграждение на вещото лице.

 

     Решението може да се обжалва от страните пред окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му.

 

   

                                                                          Районен съдия: