№ 346
гр. Т., 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200746 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Д. АЛ. от град Т. против Наказателно
постановление № 21-1292-001803/28.09.2021г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Т. , с което на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания: глоба в размер на 3000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по
чл. 104б т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят определя НП като незаконосъобразно и
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила поради
следното: 1/оспорва приетата в АУАН и в НП фактическа обстановка с
довода, че не е извършил вмененото му нарушение; 2/допуснати нарушения
на чл. 40 ал.1, чл. 42 т.3, 4 и 5 ЗАНН; 3/ допуснати нарушения на чл.57 ал.1
т.5 и 6 ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление
изцяло като незаконосъобразно и неправилно. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуалния пълномощник адв. Д.П. от ТАК, който поддържа и
претенцията за разноски съобразно представен списък на разноските.
Ответникът – ОДМВР – гр. Т. , Сектор „Пътна полиция“, не изпраща
представител по делото и от негова страна не е взето становище по същото.
1
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
В приложения към административно - наказателната преписка АУАН
с.Д, №974511 от 01.09.2021г. е констатирано, че “на 11.08.2021г., около 20.47
ч.в община Т., гр. Т. по бул.“Митрополит Андрей“ от кръстовище между
ул.“Трети март“, ул.“П.Р.Славейков“, бул.“Цар Освободител“/Стария бряст/ в
посока към кръгово кръстовище с ул.“Поп Сава Катрафилов“ М. Д. АЛ. от
град Т. управлява лек автомобил “БМВ 535 Д” с рег.№Т2615КК, собственост
на Д. А. М. от гр. Т., като при навлизане в кръговото кръстовище не използва
пътищата за обществено ползване по предназначение, т.е. умишлено и
целенасочено подава рязко газ на управлявания от него лек автомобил, на
който задната му част поднася и движението му става близко до напречното
на завоя, с което създава опасност и пречки за другите участници в
движението /пешеходци/. Водачът прави два пълни така наречени кръга в
кръговото кръстовище и се оттегля в посоката, от която е дошъл. С тези си
действия А. използва път, отворен за обществено ползване и за други цели
освен за превоз на пътници и товари.“. Като нарушена законова разпоредба е
посочен чл. 104б т.2 ЗДвП. Актът е подписан в деня на съставянето му от
актосъставителя и двама свидетели. Визираният нарушител е отказал да
подпише акта като отказът му е установен с подписа на един свидетел.
Същият е отказал и да получи препис от акта, което е удостоверено с подписа
на свидетел, различен от предходните. От материалите по приложената
АНПреписка е видно, че до съставянето на посочения АУАН се е стигнало
след извършването на проверка и събиране на сведения като поводът за това
са били подадени на 11.08.2021г. в 20.54 часа сигнал от лицето С.М. за
дрифтове на кръговото кръстовище на банята, поради които лицето едва
преминало с детска количка, като в дневника за постъпили сигнали при
отразяване на посочения сигнал са вписани и данни за „рег.№ххххх БМВ
черен“, както и сигнал от 11.08.2021г. в 20.47 часа от лицето С. Н. за МПС
марка „БМВ“черен седан с рег.№ххххх, преминал през кръговото кръстовище
до старата баня в гр. Т. и се насочил към „Бряста“ след като едва не
предизвикал ПТП с пешеходци на кръговото, въртял гуми и шофирал
рисково. Служителите на Сектор“ПП“ са предприели търсене и събиране на
видеоматериали от камери за видеонаблюдение, разположени на кръстовища
в град Т. : между улиците .“Митрополит Андрей“ и „Ал.Стамболийски“,
2
между „Трайко Китанчев“ и бул.“М.Андрей“, както и по ул.“Поп Сава
Катрафилов“ във времевия интервал на описаното нарушение. Събрани са
писмените сведения на подателите на сигналите С.М. и С.Н.. По преписката е
изготвена на 19.08.2021г. докладна записка от инсп.Д.А., в която е отразено,
че след установяване на собственика на посоченото в сигнала МПС същата се
е свързала по телефона с този собственик - Д. А. М. от гр. Т., и е провела
разговор в присъствие на още двама полицаи, за да му разясни, че следва да
попълни декларация по чл. 188 ЗДвП относно водача, управлявал автомобила
му на 11.08.2021г., при този разговор М. заявил, че е в чужбина и не може да
попълни декларация до края на годината като пояснил, че в негово отсъствие
автомобилът му се управлява от сина му М. Д. АЛ.. Подобна информация е
отразена и в изготвената на 24.08.2021г. докладна записка от друг полицейски
служител. В дадените от М.А. писмени обяснения в хода на проверката
същият е признал, че ползва в отсъствие на баща си лек автомобил марка
„БМВ 535“ с рег.№ххххх, но за 11.08.2021г. изрично посочва, че в 20.00 часа
той лично паркирал автомобила пред дома си и след това не е шофирал
същия. На 31.08.2021г. на жалбоподателя А. е връчена покана на осн.чл. 40
ал.1 и 2 ЗАНН да се яви на 01.09.2021г. в сградата на Сектор „ПП“ – Т. с
оглед съставяне на АУАН. На 01.09.2021г. в присъствие на визирания
нарушител е бил съставен горепосочения АУАН. Въз основа на съставения
акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 21-1292-
001803/28.09.2021г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.
Т., в което е приета фактическа обстановка, абсолютно идентична с описаната
в съставения АУАН. АНОрган е приел, че при тези обстоятелства А. е
извършил следното нарушение: „Водач на МПС използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари“, с което виновно е нарушил чл.
104б т.2 ЗДвП. В санкционната част на НП са определени следните
административни наказания за установеното нарушение: 1. на основание чл.
175а ал.1 предл.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В рамките на проведеното съдебно следствие и за изясняване на
констатациите по акта са допуснати и разпитани като свидетели
актосъставителя Д.Й. и свидетелите по акта С.Н. и С.М.. В показанията си
актосъставителят пояснява, че лично не е възприел описаните от него
3
фактически обстоятелства в акта, а е съставил последния изцяло въз основа на
показанията на посочените в същия свидетели и съставените по случая
докладни записки. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който
отказал да го подпише и да получи препис от същия. Свидетелят Н. се
представя като свидетел – очевидец на случая и посочва, че през м.август
2021г. един ден около 18.00 часа бил в дома си на ул.“Климент Охридски“ в
град Т., в близост до кръговото кръстовище на „Старата баня“ и през
отворените прозорци на стаята чул внезапно свистене на въртящи се гуми и
видял, че автомобил „БМВ“, черен на цвят се върти в кръговото кръстовище.
Същият си спомня, че съпругата му записала регистрационния номер на
автомобила, а той лично се обадил на тел.№112 и подал сигнал. Според
свидетеля посоченият автомобил се завъртял два пъти на кръговото
кръстовище и продължил движението си в посока към светофарите на
„Стария бряст“ като при излизане от кръстовището същият поднесъл и
застрашил майка с дете, която се готвела да пресече по пешеходна пътека.
Свидетелят възприел наличието на няколко лица в автомобила като до водача
имало пътник и на задната седалка също имало лица. Свидетелката М. сочи,
че един ден през м.август 2021г. около 20.30 часа се намирала на кръговото
кръстовище на „Старата баня“в град Т. като била с детската количка, в която
било детето й, и се готвела да пресече по пешеходна пътека. В този момент с
видимо висока скорост пред нея преминал черен автомобил марка „БМВ“и тя
моментално се спряла на островчето, за да предпази себе си и детето си.
Според същата посоченият автомобил правел „дрифт“ – въртял гуми, движел
се с висока скорост като при движението си бил нестабилен и гумите
поднасяли. Свидетелката си спомня, че автомобилът направил 2-3 обиколки
на кръговото кръстовище и се върнал в посоката, от която дошъл – към
кръстовището на „Стария бряст“. Същата успяла да види номера на
автомобила и го посочила при обаждането си на тел.№112. Според нея
водачът бил на видима възраст от около 20 години, а на задната седалка
имало още един млад човек. При преценката на събраните свидетелски
показания съдът намира, че същите кореспондират помежду си относно
изнесените с тях факти с изключение на времето на осъществяване на тези
факти. По повод изтъкнатия от пълномощника на жалбоподателя довод за
разминаване на дадените от свид. Н. показания пред съда и изложените в
писмените му сведения в хода на полицейската проверка, съдът също
4
установи такива различия относно времето на случилото се и относно
мястото, на което е бил свидетеля в този момент. Като цяло относно начина
на движение на автомобила двамата свидетели дават съвпадащи показания.
Въз основа на обсъдените събрани доказателства и установените по
делото факти съдът направи следните правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени
наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и
НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен
санкционен акт.
По отношение съставения АУАН – актът е издаден от компетентно
длъжностно лице, овластено за целта съгласно т.1.3 от Заповед №8121з-515
от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи с оглед заеманата от това
лице длъжност „младши автоконтрольор“ при Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Т.. Съставеният АУАН притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН
реквизити. Не е налице нарушение на изискванията на чл. 40 ал.1 ЗАНН,
както и относно процедурата по съставяне и връчване на акта.
По отношение на издаденото Наказателно постановление – първото
подлежащо на преценка обстоятелство относно законосъобразността на НП е
дали същото е издадено от компетентно длъжностно лице, надлежно
овластено за целта по силата на закона или по пълномощие, както и дали са
налице обстоятелства, опорочаващи компетентността му като АНОрган. В
случая предвид посочената длъжност на АНОрган в НП и съгласно т.2.7. от
издадената на основание чл. 189 ал.12 ЗАНН Заповед №8121з-515 от
14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи АНОрган, издал процесното
НП има компетентността да стори това. При преглед на съдържанието на НП
съдът намира, че същото съдържа визираните от чл. 57 ЗАНН реквизити.
Въпреки използвания при описанието на нарушението израз „създава
опасност и пречки за другите участници в движението“, АНОрган е внесъл
достатъчна яснота относно приетото нарушение, а именно, че с начина на
движение на посочения автомобил не се използва пътя, част от който е
описаното кръгово кръстовище, по предназначение за превоз на хора и
товари, като съответно е квалифицирал това нарушение по чл. 104б т.2 ЗДвП.
В ЗДвП няма легална дефиниция за популяризираното в общественото
общуване понятие „дрифт“. Но смисълът, който се влага в това понятие,
5
обхваща техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда
автомобила извън контрол чрез "презавиване", постигайки по този начин
загуба сцеплението на задните гуми. От свидетелските показания може да се
направи извода за преднамерено поведение от страна на водача на описания
автомобил, тъй като същият се е движел със сравнително висока скорост, чрез
рязко подаване на газ, което е довело и до загуба на сцепление с пътната
настилка и е създало шум и отклоняване от праволинейното движение, за
което няма данни да се е дължало на техническа неизправност на автомобила,
на пътните или метрологични условия, или на причини у самия водач като
употреба на алкохол, наркотични вещества, умора и др. Но въз основа на
всички събрани в хода на делото доказателства съдът счита, че остава
неизяснен безспорно въпроса за авторството на описаното в НП нарушение.
От събраните в хода на АНПроизводство данни е установен автомобила, с
който е извършено това нарушение – лек автомобил марка „БМВ“ с рег.
№ххххх, а след направени служебни справки е установен и собственика му -
Д. А. М. от гр. Т., който е баща на жалбоподателя. Нито в писмените
сведения, снети от очевидци в хода на проверката, нито в събраните по
делото свидетелски показания има ясни данни за водача, управлявал този
автомобил в момента на установеното нарушение. Извършеният в с.з. преглед
на видеофайловете в приложения по АНПреписка CD също не съдържат
информация за извършителя на нарушението. Единствените данни, дадени от
свид. М., за приблизителната възраст на водача, не са достатъчни за
индивидуализирането на последния. Жалбоподателят не признава да е
управлявал посоченото МПС в дадения момент като дори сочи, че същото в
този момент е било паркирано пред дома му. В тежест на АНОрган е да
докаже извършването на административното нарушение, в т.ч. и авторството
му. По преписката липсват подписани от собственика документи/декларация
или сведения/, които да съдържат изявлението му, че е предоставил
собствения си автомобил на конкретно лице в даден момент, както изисква
чл. 188 ал.1 ЗДвП. Отразеното в докладната записка провеждане на телефонен
разговор със собственика на МПС, според който в негово отсъствие
автомобилът се управлява от сина му М.А., не представлява събрано по
надлежния ред изявление на собственика или доказателство за авторството на
деянието по настоящия случай. Определянето на едно лице за извършител на
административно нарушение неминуемо води до реализиране на неговата
6
АНОтговорност, а това означава, че това определяне не може да се базира на
предположения, а на категорични доказателства. Разпоредбата на чл. 53 ал.1
ЗАНН възлага като правомощие на АНОрган да издаде наказателно
постановление едва след като се установи, че нарушителят е извършил
деянието виновно и ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29 ЗАНН.
В настоящият случай събраните в хода на АНПроизводство данни и
доказателства не обосновават категоричния и безспорен извод, че именно
жалбоподателят е извършил описаното в НП административно нарушение. А
това означава, че не е налице една от важните предпоставки за издаване на
НП срещу това лице. Пред актосъставителя е стояла възможността да
извърши в рамките на предвидените в чл. 34 ал.2 ЗАНН давностни срокове
/до една година от извършване на нарушението/ проверка и събиране на
необходимите данни, въз основа на които да бъде установен извършителя на
нарушението. Като не е сторил това, а е издал АУАН срещу лице, за което
няма безспорни данни, че е извършител на нарушението, актосъставителят е
издал незаконосъобразен акт. Не извършвайки дължимата проверка по чл. 53
ал.1 ЗАНН чрез събиране на необходимите доказателства, АНОрган е издал
също незаконосъобразно НП срещу лице, което не може да се определи
категорично като дееца, извършил нарушението.
С оглед на изложените фактически и правни изводи обжалваното НП
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в
случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя съобразно
представен списък на разноските за сумата от 540 лева – платено адвокатско
възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от
01.10.2021г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 450
лв.без ДДС, платимо по банков път. Приложена е фактура №82 от
01.10.2021г., в която Адвокатско дружество „П. и Венкова“ е фактурирало
договореното възнаграждение с ДДС в размер на 540 лева. Налице е
подпечатана от банката на 01.10.2021г. вносна бележка за внасяне на сумата
от 540 лева по горепосочената фактура от жалбоподателя А. по сметката на
посоченото адвокатско дружество. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
7
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното
НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния
АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
производство разноски. Съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 до 5000 лв.
минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв. При интерес в размер на 3000 лева в случая, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер над 440 лева, което означава, че е
договорено възнаграждение над минималния размер. Това възнаграждение се
явява данъчна основа за определяне на подлежащото на заплащане адвокатско
възнаграждение с включен ДДС на адвокати, регистрирани по ЗДДС.
Съгласно §2а от ДР към Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка
върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Това означава,
че предвидените в разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатски възнаграждения са без включен в тях ДДС, който се начислява
отделно върху вече определеното по реда на посочената наредба
възнаграждение. При това положение договореното в случая адвокатско
възнаграждение подлежи на присъждане ведно с начисления върху него и
заплатен като реални разходи от спечелилата делото страна ДДС. В т.см. са
8
Решение № 3824 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8692/2020 г., VIII о.,
докладчик съдията Т.К. и Решение № 6064 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 10111/2020 г., VII о., докладчик съдията К.А.. Ето защо ОДМВР – Т. като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 540 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
Постановление № 21-1292-001803/28.09.2021г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – гр. Т. , с което за административно нарушение по
чл. 104б т.2 ЗДвП, на М. Д. АЛ. от град Т. са наложени следните
административни наказания : на основание чл. 175а ал.1 предл.3 от ЗДвП -
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН ОД на МВР - Т. със седалище в
град Т., представлявано от директора М.М., да заплати на М. Д. АЛ. от град Т.
ЕГН – **********, сумата в размер на 540/петстотин и четиридесет/лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство за платено
възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Т. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
9