Решение по дело №1756/2020 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1549

 

гр. Пловдив, 18 август 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти август, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1756 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

М.И.И., ЕГН **********,***, партер, представляван от адвокат Д.П.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001619006686-091-001 от 15.04.2020г., издаден от Т.В.П.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и М.Д.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №286 от 22.06.2020г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващо се лице, са установени вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) за самоосигуряващо се лице по Кодекса за социално осигуряване (КСО); установени са вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд (УПФ) за самоосигуряващо се лице по КСО; установени са вноски за здравно осигуряване (ЗО) за самоосигуряващо се лице по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г., както следва:

 

 

Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 1397). На 07.08.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№12413 (листи 1402-1403), в която се излагат допълнителни съображения в подкрепа на заявеното искане.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт П.Б.- пълномощник (лист 1399), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 06.08.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№12355 (лист 1401), подкрепяща изразеното становище.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Ревизионното производство е повторно. С Решение №572 от 03.10.2019г. (листи 176-179) на ответника е отменен РА с №Р-16001618006959-091-001 от 10.07.2019г. (неприложен по делото) и преписката е върната за провеждане на нова ревизия.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001619006686-020-001 от 17.10.2019г. (листи 186-187, 189-190) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за вноски за ДОО по КСО за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г.; задължения за вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. и задължения за вноски за ЗО по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. За ревизиращи органи са определени М.Д.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Георги Груев Мишев- главен инспектор по приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 29.10.2019г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 191), както и според нарочна разписка (лист 188).

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001619006686-020-002 от 24.01.2020г. (листи 180-181) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 28.02.2020г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 24.01.2020г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 182), както и според нарочна разписка (лист 188).

Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001619006668-092-001 (листи 58-75) е изготвен на 11.03.2020г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и връчен електронно на жалбоподателя на 18.03.2020г., според нарочна разписка (лист 75).

Против РД постъпва възражение с Вх.№94-00-2591 от 15.04.2020г. (лист 53).

Ревизионният акт (листи 41-45), предмет на настоящето производство, е издаден на 15.04.2020г. и получен от жалбоподателя по електронна поща на 23.04.2020г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 52).

По делото са приети разпечатки от уеббазиран Публичен регистър на електронни подписи (ПРЕП), удостоверяващ притежаването на такива от Г.Г.М.(лист 19) и М.Д.К. (лист 20). А при служебно извършена проверка в ПРЕП, на адрес в интернет: https://www.b-trust.bg/#7 настоящият състав на съда констатира наличието на валидни електронни подписи по отношение на: Г.Г.М.(G.G.M.), М.Д.К. (M.D.K.) и Т.В.П. (T.V.P.).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по делото са приети: заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (листи 4-6), заверено копие на Заповед №РД-09-21 от 10.01.2017г. (лист 7), както и заверено копие на Заповед №РД-09-1230 от 11.07.2017г. (лист 8) на директора на ТД- Пловдив на НАП, според които заповеди на Т.В.П. и на заместващия я при отсъствие Г.Н.Ч.(и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии.

Прието е заверено копие и на Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018г. (листи 17-18) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед М.Д.К.- главен инспектор по приходите, с място на работа- Пловдив, е определена за длъжностно лице, което да изпълнява функциите на ръководител на екипи в Дирекция “Контрол“, Отдел “Ревизии“ при ТД- Пловдив на НАП за срок от 01.10.2018г. до 30.09.2020г.

Посочените делегиране на правомощия, определяне на заместващ орган, както и определяне на ръководител на ревизионен екип, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.

С нарочен Протокол с №1569165 от 26.02.2020г. (листи 99-100) към ревизионната преписка са присъединени РА с №Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019г. (листи 102-110, 1389-1381), както и РД с №Р-16001618001021-092-001 от 22.07.2019г. (листи 112-150, 1368-1330), изготвени в рамките на ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г., както и задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ (едноличен търговец) за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г., както и материалите, събрани в рамките на посочената ревизия. Според РА с №Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019г., на жалбоподателя са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012г. в размер от 143,33 лв. и законни лихви върху посочената сума от 91,34 лв.; както и данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер от 986,10 лв. и законни лихви върху посочената сума в размер от 428,05 лв.

При служебно извършена проверка в деловодната система на Административен съд- Пловдив се установи, че по жалба на И. против РА с №Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019г., потвърден с Решение №644 от 11.11.2019г. на директора на Д“ОПОД“- Пловдив, при ЦУ на НАП, е образувано административно дело №3736 по описа на Административен съд- Пловдив за 2019г., XIII-ти състав. С Решение №833 от 30.04.2020г. (неприложено по делото) на Административен съд- Пловдив, XIII-ти състав жалбата на И. е отхвърлена и в полза на Д“ОДОП“- Пловдив, при ЦУ на НАП, е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 345,42 лв. По касационна жалба на И. против Решение №833 от 30.04.2020г. е образувано административно дело №6784 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2020г., Осмо отделение, което е насрочено за разглеждане в открито заседание на 11.11.2020г. от 11:00ч. Съответно, РА с №Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019г. не е влязъл в сила.

Според Протокол №Р-16001618001021-ППД-001 от 22.07.2019г. (листи 1328-1326), към преписката по ревизията, приключила с издаването на РА с №Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019г., се присъединяват доказателствата от ревизионното производство, приключило с издаването на РА с №Р-16001618006959-091-001 от 10.07.2019г. Според последно посочения протокол, като доказателство към него е приложена ЗВР с Р-16001618006959-020-001 от 15.11.2018г. (неприложена по делото), с която е образувано първоначалното ревизионно производство спрямо жалбоподателя. Предвид обстоятелството, че първоначалната ревизия на жалбоподателя е възложена със заповед от 15.11.2018г., както и предвид обстоятелството, че между страните няма формиран спор относно обстоятелството, че ЗВР с Р-16001618006959-020-001 от 15.11.2018г. е получена от жалбоподателя най-късно до 31.12.2018г., то следва да се приеме за установено, че настоящето ревизионно производство е образувано в съответствие с изискването на чл.109, ал.1 от ДОПК.

Освен това, с нарочен Протокол с №1351230 от 18.07.2018г. (листи 712-713) към ревизионната преписка, послужила за издаването на РА с №Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019г., е присъединен Протокол №П-16001617038594-073-002 от 31.01.2018г. (листи 709-702), изготвен в рамките на проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) спрямо жалбоподателя, с всички приложени доказателства. Като доказателство по делото е прието и заверено копие на Резолюция за извършване на проверка №П-16001617038594-0РП-001 от 08.03.2017г. (лист 701).

В рамките на ревизията е установено, че в периода 04.01.1999г. – 14.04.2015г. жалбоподателят е страна по трудово правоотношение с “ХРИСТОВ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, заемащ длъжност “организатор продажби автосалон“, за което по делото са приети: заверено копие на Трудов договор №7 от 04.01.1999г. (лист 670, 1019), както и 15 броя заверени копия на допълнителни споразумения към посочения трудов договор (листи 1020-1034). Посоченото се подкрепя и от нарочна справка за актуално състояние на всички трудови договори за жалбоподателя (лист 1250, 1286).

Според нарочни Справка – данни за осигуряване по ЕГН (листи 675-674, 1249-1248, 1288-1287), жалбоподателят е осигуряван по трудово правоотношение с “ХРИСТОВ КОМЕРС“ ЕООД за периода 01.2012г. – 04.2015г.; за периода 04.2015г. – 08.2015г. жалбоподателят е осигуряван от Националния осигурителен институт (НОИ) като безработен; а считано от 13.10.2016г. жалбоподателят е самоосигуряващо се лице в качеството му на собственик на капитала на “И. 2010“ ЕООД, ЕИК *********, според нарочна Справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице (лист 1285).

Според приетите по делото заверени копия на нарочни удостоверения (листи 159-162, 667-671), издадени от “ХРИСТОВ КОМЕРС“ ЕООД, жалбоподателят е получавал брутни месечни трудови възнаграждения, чиито размери са идентични с размерите на месечния осигурителен доход, върху който за жалбоподателя са правени осигурителни вноски, а именно- за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г.- общо 6 422,40 лв.; за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г.- общо 6 860,52 лв.; за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г.- общо 7 032,48 лв.; за периода 01.01.2015г. – 30.04.2015г.- общо 2 047,76 лв.

В рамките на ревизията, приключила с издаването на РА с №Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019г., е прието за установено, че за ревизирания период И. развива редовно стопанска дейност, свързана с покупко-продажба и регистрация на автомобили. И. не отчита тази дейност чрез ЕТ или ЕООД, не декларира доходи от тази дейност с годишна данъчна декларация (ГДД) и не заплаща данъци. Прието е за установено, че доходите на И. в периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г., които не са декларирани от негова страна, са доходи от търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от Търговския закон (ТЗ)- услуги по регистрация и покупко-продажби на моторни превозни средства (МПС). Прието е за установено, че извършваните от И. разходи за ревизирания период превишават получените доходи. Превишението се приема като недеклариран и необложен с данък доход и се определя като данъчна основа по реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. С Уведомление с №Р-16001618001021-113-001 от 13.11.2018г. (листи 1310-1311) жалбоподателят се уведомява, че данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.201г.- 31.12.2016г. и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК.

Според РД с №Р-16001618001021-092-001 от 22.07.2019г. (лист 143, 1337), в рамките на ревизията, приключила с издаването на РА с №Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019г., е прието за установено, че жалбоподателят реализира облагаеми доходи от дейност като ЕТ, които не са декларирани и не са обложени с данък, както следва:

Облагаем доход за 2012г. – 2 255,85 лв.

Счетоводна загуба за 2013г. – 6 700,55 лв.;

Счетоводна загуба за 2014г. - 12 905,80 лв.;

Счетоводна загуба за 2015г. – 1 403,98 лв.;

Счетоводна загуба за 2016г. - 4 767,81 лв.

Приетото за установено от фактическа страна в рамките на ревизията, приключила с издаването на РА с №Р-16001618001021-091-001 от 09.08.2019г., че спрямо жалбоподателя са установени посочените по-горе облагаеми доходи по реда на чл.122 от ДОПК, е възпроизведено в процесния РД, като същото се квалифицира като обстоятелство по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК- наличие на данни за укрити приходи или доходи, даващо право на органите по приходите да установят задълженията на жалбоподателя за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) по особения ред на чл.чл.122 – 124 от ДОПК.

Изготвено е Уведомление с №Р-16001619006686-113-001 от 15.01.2020г. на основание чл.124, ал.1 от ДОПК (лист 88, 90), с което И. се уведомява, че осигурителният доход за установяване на задължения за вноски за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. за ДОО за ДЗПО-УПФ и ЗО ще бъдат определени по реда на чл.чл.122 – 124а от ДОПК. Изготвено е Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №Р-16001619006686-139-001 от 15.01.2020г. (листи 91-93). Също така, с Искане за представяне на документ и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16001619006686-040-002 от 15.01.2020г. (листи 95-96) от жалбоподателя е изискано представянето на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за ревизираните години.

Според приетите по делото два броя Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 89, 94), посочените два броя нарочни уведомления и ИПДПОЗЛ са получени от жалбоподателя по електронна поща на 20.01.2020г.

Като приложение към нарочна декларация с Вх.№94-00-6575 от 03.02.2020г. (лист 83) по преписката постъпва декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК (листи 84-87).

По аргумент от разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК, според която норма основата за облагане с данъци (респективно, установяването на задължения за ЗОВ) се определя след анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.т.1-16 от кодекса, като органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизираното лице.

След извършен подробен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и събраните в рамките на ревизията доказателства за приходите и разходите на жалбоподателя, извлеченията от банковите сметки на жалбоподателя; данните за необходимите средства за обичайна издръжка и живот на едно лице, взети по официална информация на Националния статистически институт (НСИ) за всяка от годините през ревизирания период, от страна на ревизорите е прието за установено, че по отношение на И. са налични основи за определяне на ЗОВ за самоосигуряващо се лице, както следва:

за 2012г. – 2 255,85 лв.

за 2013г. – 6 700,50 лв.;

за 2014г. - 12 905,80 лв.;

за 2015г. – 1 403,98 лв.;

за 2016г. - 4 767,81 лв.

Жалбоподателят И. е лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО- задължително осигурено за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, тъй като упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Жалбоподателят И. е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО- физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Според чл.6, ал.2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Според чл.6, ал.8 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Тъй като жалбоподателят е роден след ***г. (***г.), то той дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в УПФ (чл.127, ал.1 от КСО), които осигурителни вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО (чл.157, ал.6 от КСО). На основание чл.6, ал.9 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за ДЗПО и в размерите за фонд “Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл.33 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК (чл.29, ал.3 от ЗЗО). А съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, жалбоподателят, в качеството му на лице по чл.4, ал.3, т.2 от КСО (упражняващ трудова дейност като едноличен търговец), следва да се осигурява авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

Според чл.6, ал.1, т.2 от КСО, размерът на осигурителните вноски за ДОО за лица, родени след ***г., осигурени за старост, инвалидност и смърт, за фонд “Пенсии”, е както следва: за 2012г.- 12,8%, за 2013г.- 12,8%, 2014г.- 12,8%, за 2015г.- 12,8% и за 2016г.- 12,8%.

Според чл.157, ал.1, т.1, б.”в” от КСО, размерът на осигурителните вноски за ДЗПО-УПФ е 5 на сто, а според чл.157, ал.5 от КСО, вноските за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка.

Според ЗБДОО за периода на ревизията, минималният и максималният месечен осигурителен доход, са както следва: за 2012г.- 420,00 лв. и 2 000,00 лв.; за 2013г.- 420,00 лв. и 2 200,00 лв.; за 2014г.- 420,00 лв. и 2 400,00 лв.; 2015г.- 420,00 лв. и 2 600,00 лв.; за 2016г.- 420,00 лв. и 2 600,00 лв.

Според разпоредбата на чл.2 от законите за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК), за периода 2012г. – 2016г., здравноосигурителната вноска е осем на сто.

Предвид посоченото до тук, ревизорите установяват за периода 01.01.2012г. – 12.10.2016г., а ответникът в производството изменя за периода 01.01.2013г. – 31.12.2014г., ЗОВ и законни лихви върху тях, както следва:

2012г.

Вноски за ДОО в общ размер от 645,12 лв. (12 х 53,76 лв. (12,8% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 534,58 лв.

Вноски за ДЗПО-УПФ в общ размер от 252,00 лв. (12 х 21,00 лв. (5% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 208,71 лв.

Вноски за ЗО в общ размер от 403,20 лв. (12 х 33,60 лв. (8% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 316,30 лв.

Констатацията на ревизорите е мотивирана с обстоятелството, че през 2012г. са установени доходи от жалбоподателя от търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ и следва да извършва авансови вноски през цялата година.

2013г.

Вноски за ДОО в общ размер от 645,12 лв. (12 х 53,76 лв. (12,8% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 437,63 лв.

Вноски за ДЗПО-УПФ в общ размер от 252,00 лв. (12 х 21,00 лв. (5% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 170,95 лв.

Вноски за ЗО в общ размер от 403,20 лв. (12 х 33,60 лв. (8% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 273,50 лв.

Констатацията на ревизорите е мотивирана с обстоятелството, че през 2013г. са установени доходи от жалбоподателя от търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ и следва да извършва авансови вноски през цялата година.

2014г.

Вноски за ДОО в общ размер от 645,12 лв. (12 х 53,76 лв. (12,8% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 372,09 лв.

Вноски за ДЗПО-УПФ в общ размер от 252,00 лв. (12 х 21,00 лв. (5% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 145,35 лв.

Вноски за ЗО в общ размер от 403,20 лв. (12 х 33,60 лв. (8% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 232,58 лв.

Констатацията на ревизорите е мотивирана с обстоятелството, че през 2014г. са установени доходи от жалбоподателя от търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ и следва да извършва авансови вноски през цялата година.

2015г.

Вноски за ДОО в общ размер от 645,12 лв. (12 х 53,76 лв. (12,8% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 306,58 лв.

Вноски за ДЗПО-УПФ в общ размер от 252,00 лв. (12 х 21,00 лв. (5% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 119,74 лв.

Вноски за ЗО в общ размер от 403,20 лв. (12 х 33,60 лв. (8% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 191,62 лв.

Констатацията на ревизорите е мотивирана с обстоятелството, че през 2015г. са установени доходи от жалбоподателя от търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ и следва да извършва авансови вноски през цялата година.

2016г.

Вноски за ДОО в общ размер от 821,52 лв. (12 х 68,46 лв. (16,3% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.). Тъй като за годината са внесени вноски за ДОО в размер от 179,30 лв., то с оспорения РА на жалбоподателя са определени за довнасяне вноски за ДОО в размер от 642,22 лв. (821,52 лв. – 179,30 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 246,91 лв.

Вноски за ДЗПО-УПФ в общ размер от 252,00 лв. (12 х 21,00 лв. 5% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.). Тъй като за годината са внесени вноски за ДЗПО-УПФ в размер от 55,00 лв., то с оспорения РА на жалбоподателя са определени за довнасяне вноски за ДЗПО-УПФ в размер от 197,00 лв. (252,00 лв. – 55,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 75,74 лв.

Вноски за ЗО в общ размер от 403,20 лв. (12 х 33,60 лв. (8% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.). Тъй като за годината са внесени вноски за ЗО в размер от 88,00 лв., то с оспорения РА на жалбоподателя са определени за довнасяне вноски за ЗО в размер от 315,20 лв. (403,20 лв. – 88,00 лв.) и законни лихви върху тази сума в общ размер от 121,17 лв.

Констатацията на ревизорите е мотивирана с обстоятелството, че през 2016г. са установени доходи от жалбоподателя от търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ и следва да извършва авансови вноски през цялата година.

Според разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, когато ревизията е извършена по реда на чл.122, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато те са подкрепени от събраните доказателства. Съответно, в тежест за жалбоподателя е оборването на констатациите в РА.

Посоченото обстоятелство е изрично указано на жалбоподателя с нарочно разпореждане от 16.07.2020г. (лист 192), обективирано в призовката за насроченото по делото открито заседание на 04.08.2020г. (лист 1394).

От една страна, от жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било доказателства, оборващи констатациите на ревизорите.

А от друга страна, при служебно изследване на въпроса за законосъобразността на оспорения по делото РА не се констатира наличието на факти, позволяващи формирането на извод, че липсва основание за провеждане на процесното ревизионно производство по особения ред на чл.122 от ДОПК.

Съответно, настоящият състав на съда приема за установено наличието на обстоятелство по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК- укрити приходи или доходи, формирани от осъществявана дейност като ЕТ през ревизирания период, изразяваща се в покупко-продажби на автомобили и предоставяне на услуги по регистрацията на автомобили пред контролните органи.

Освен това, съдът приема за установено от фактическа страна и следното:

2012г.:

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, оборващи констатациите в тази част от РА, поради което жалбата е неоснователна в тази ѝ част.

2013г.:

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, оборващи констатациите в тази част от РА, поради което жалбата е неоснователна в тази ѝ част.

2014г.:

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, оборващи констатациите в тази част от РА, поради което жалбата е неоснователна в тази ѝ част.

2015г.:

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, оборващи констатациите в тази част от РА, поради което жалбата е неоснователна в тази ѝ част.

2016г.:

Посочи се по-горе, че според чл.6, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, размерът на осигурителните вноски за 2016г. за ДОО за лица, родени след ***г., осигурени за старост, инвалидност и смърт, за фонд “Пенсии”, е 12,8%, докато в оспорения по делото РА, респективно в процесния РД (лист 67а), неправилно от ревизорите е прието, че ставката е 16,3%. Ревизионно определената ставка от 16,3% вероятно представлява сборът на вноската за ДОО (12,8%) и вноската за фонд “Общо заболяване и майчинство“ (3,5%), каквато вноска жалбоподателят не е задължен да прави.

При това положение, общият размер на дължимите вноски за ДОО за 2016г е сумата от 645,12 лв. (12 х 53,76 лв. (12,8% от 420,00 лв.)) върху минимален годишен осигурителен доход от 5 040,00 лв. (12 х 420,00 лв.). След като жалбоподателят внася вноски за ДОО за 2016г. в размер от общо 179,30 лв., то следва да направи вноски за довнасяне за ДОО в размер от 465,82 лв. (645,12 лв. – 179,30 лв.). Следователно, оспореният РА е незаконосъобразен за сумата над 465,82 лв. до пълния размер на установеното задължение от 642,22 лв. Определена по простото тройно правило, законната лихва върху сумата от 465,82 лв. е в размер от 179,09 лв.

Що се отнася до установените на жалбоподателя вноски за 2016г. за ДЗПО-УПФ и за ЗО, то съдът не констатира наличие на основания за отмяна или изменение на тази част от оспорения РА.

Предвид очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата (244,22 лв.) и съгласно приетия по делото списък на разноските. В полза на ответната администрация, юридическото лице, в чиято структура са органите, издали оспорения акт, каквото в случая се явява НАП (чл.2, ал.2 от ЗНАП), следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (9 864,63 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.3 Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съответно, за присъдените на жалбоподателя разноски следва да бъде осъдена НАП.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001619006686-091-001 от 15.04.2020г., издаден от Т.В.П.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и М.Д.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №286 от 22.06.2020г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на М.И.И., ЕГН **********, в качеството му на самоосигуряващо се лице, са установени вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО; установени са вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице по КСО; установени са вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице по ЗЗО, за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г., в общ размер от 6 355,70 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 3 753,15 лв., както следва:

- в частта му, с която на жалбоподателя са установени вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за 2016г. в общ размер от 642,22 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 246,91 лв., за сумата над 465,82 лв. до пълния размер на задължението от 642,22 лв., както и за начислените законни лихви над 179,09 лв. до пълния им размер от 246,91 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ част.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на М.И.И., ЕГН **********, сумата от 12,37 (дванадесет цяло и тридесет и седем стотни) лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 823,23 (осемстотин двадесет и три цяло и двадесет и три стотни) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

Адм. съдия:../П/.......................

/Н.Бекиров/