№ 148
гр. Пазарджик, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220102955 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени
установителни искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД за
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, включващо 1394.41 лв. - главница на револвиращ
потребителски кредит; 195.53 лв. - договорна лихва за периода 10.11.2020г. –
12.05.2022г. и 157.92 лв. - обезщетение за забава за периода 13.05.2022г. -
30.05.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 31.05.2023г. до плащането.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление в гр.София, бул. „**, твърди, че по силата на приложение
1 от 13.05.2022г. към рамков договор за продажба на вземания от 15.02.2022г.
е придобил от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България“
вземане към ответника В. С. В. с ЕГН ********** от гр. **, ведно с всички
привилегии и обезпечения, произтичащо от договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-** от 10.11.2020г., като длъжникът е уведомен за цесията, вкл. чрез
връчване на уведомлението по чл.99 ЗЗД, представено с исковата молба.
1
Твърди, че в изпълнение на договора цедентът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника револвиращ потребителски кредит
и кредитна карта с максимален лимит от 1500лв. Твърди още, че в периода
10.11.2020г. – 12.05.2022г. ответникът изцяло е усвоил кредита чрез
покупката на стоки на изплащане в мрежата на търговските партньори на
кредитора и теглене в брой. Поддържа, че в резултат на усвояването за
ответника е възникнало задължение да заплаща възнаградителна лихва върху
усвоената и невърната главница в размер на 35 %, начислена за срока на
ползване на усвоения кредитен лимит, като лихвата за периода 10.11.2022г. –
12.05.2022г. възлиза на 195.53 лв. Поддържа, че според уговореното в
договора връщането на главницата и заплащането на лихвата може да стане
еднократно или на части – погасителни вноски, чиито размер зависи от
размера на усвоената главни и следва да бъде посочен от кредитора в
ежемесечно извлечение най-късно до 15-то число на всеки месеца, което се
съобщава на длъжника по предвидения в договора начин. Крайният срокът за
пращане на погасителната вноска е 1-во число на месеца, следващ издаването
на извлечението.
Ищецът твърди, че ответникът е преустановил плащанията по кредита,
поради което кредитната карта е блокирана на основание чл.16 от договора и
са възникнали основания за пълна изискуемост на кредита. Пълната
изискуемост се претендира на основание чл.17 от договора за кредит,
съгласно който при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората непогасена вноска вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на
съобщение до длъжника за предсрочната изискуемост. Поддържа, че поради
допуснатото неизпълнение за ответника е възникнало задължение да плати
законна лихва за забава, която за периода 13.05.2022г. - 30.05.2023г. е в
размер на 157.92 лв.
Ищецът твърди още, че след придобиване на горното вземането от
цедента се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д. №2000/2023г.,
срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК. Поради това иска
от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за
изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
2
Ответникът не е подал писмен отговор. В първото съдебно заседание е
заявил, че не оспорва получаването на кредита и доброволно погасява
задължението на части. Заявил готовност да заплати остатъка. Представил е
писмени доказателства за частично изпълнение, вкл. след подаването на
исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или
същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В
случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
За основателността на иска за връщане на главницата и заплащането на
договорна лихва ищецът следва да установи при условията на пълно главно
доказване наличието на валидно облигационно отношение, в изпълнение на
което на ответника е предоставен кредит в размер най-малко на сумата, чието
връщане се претендира, лихвоносния характер на вземането, неговия размер и
изискуемост, както и обстоятелствата от фактическия състав на цесията.
За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи
положителния факт на изпълнението.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска по
чл.422 ГПК за частично основателен.
Представен е Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-** от 10.11.2020г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника В. С. В.,
по който дружеството се е задължило да предостави на ответника револвиращ
кредит в размер на 1500лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 35% и годишен процент на разходите в размер на 44,90%. Месечната такса
за обслужване на кредита е 4 лв. Освен това, при теглене на пари в брой
ответникът дължи такса в размер на 2 лв. + 2% от изтеглената сума.
Усвояването на кредита става посредством кредитна карта, позволяваща
3
теглене на пари в брой и електронни разплащания до лимита на кредита.
Ответникът не оспорва сключването на договора, получаването на
кредитната карта и усвояването на кредита. Представил е писмени
доказателства за частични плащания, в т. ч. и след издаването на заповедта за
изпълнение.
От заключението на СИЕ /уточнено и допълнено в съдебно заседание/ е
видно, че кредитът е усвоен чрез покупка на стоки на изплащане и теглене на
пари в брой. Част от сумата е върната. Към момента на устните състезания
непогасената част от задължението по кредитната карта включва 1394.41 лв. –
главница и 161.09 лв. договорна лихва. Останалата част от вземането по
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е погасена след нейното издаване.
Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
12.02.2012г. и Приложение №1 към него от 13.05.2022г., от които е видно, че
кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил своето
вземане към ответника по договор за кредит на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД. Действителността на договора за цесията не се оспорва от
ответника. Към исковата молба е приложено уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне, което е изготвено от цесионера по изрично
упълномощаване от цедента да направи уведомяването. Уведомлението е
връчено на ответника ведно с исковата молба.
Дори да се приеме, че така направеното уведомяване не е надлежно,
цесията пак е противопоставима на длъжника, тъй като същият не твърди да е
извършил плащане в полза на предишния кредитор след датата на цесията.
Доброволните престации са в полза на цесионера, което се установява от
представените от ответника разписки.
Следва да се има предвид, че целта на съобщаването за прехвърляне на
вземането е да се предпази длъжника от ненадлежно изпълнение в полза на
предишния кредитор, който след цесията не е носител на материалното право.
Неизпълнението на това задължение не засяга действието на договора за
цесия и цесионерът се явява материално легитимиран да получи плащането.
Срещу неговата претенция длъжникът може да успешно да възрази, че
цесията не му е била съобщена, само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил на предишния кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му
е съобщена би освободило длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а
4
истинският кредитор следва да предяви претенциите си към цедента, но не и
спрямо длъжника. При липса на твърдение за извършено плащане,
обстоятелството дали цесията е била съобщена на длъжника и от кого е
ирелевантно /в т.см. Определение №987 от 18.7.2011г. по гр.д. №867/2011г. на
ВКС, ІV г.о. и Решение №173 от 15.4.2004г. по гр.д. №788/2003г. на ВКС,
ТК/.
Въз основа на договора за цесия ищецът се явява материално
легитимиран да получи изпълнение по цедираното вземане. Затова
установителният иск по чл.422 ГПК за главницата на кредита следва да се
уважи в пълен размер от 1394,41лв., а искът за заплащане на договорна лихва
следва да се уважи до размера на 161,09лв. и да се отхвърли за разликата до
предявения размер от 195,53лв. Изцяло следва да е отхвърли иска за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 157.92лв. поради настъпило
доброволно изпълнение след издаването на заповедта за изпълнение.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати разноските
на ищеца съдебни разноски. Искът е уважен частично поради настъпило
доброволно изпълнение в хода на производството, което не освобождава
ответника от отговорността за разноски. В случая ищецът е представляван от
юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на
делото следва да се определи възнаграждение в минималния размер от 100
лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ищецът е внесъл 120,82лв. държавна такса за производството и 250лв.
депозит за вещо лице. Общия размер на разноските възлиза на 470,82лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат
по съразмерност на 109,96лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът В. С. В. с ЕГН ********** от гр. ** дължи на ищеца „Агенция за
5
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „**, сумата от 1394.41 лв. – главница, ведно със законната лихва
за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 31.05.2023г. до
плащането, както и сумата от 161.09лв. договорна лихва за периода
10.11.2020г. – 12.05.2022г., дължими по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-** от
10.11.2020г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника В. С. В., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №949/02.06.2023г. по ч. гр. д. №2000/2023г. по описа на
РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за съществуване на вземането за
договорна лихва за разликата над 161,09лв. да предявения размер от 195.53
лв., както и иска за заплащане на сумата от 157.92 лв. - обезщетение за забава
за периода 13.05.2022г. - 30.05.2023г.
ОСЪЖДА ответника В. С. В. да заплати на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД сумата от 470,82лв. - разноски в исковото производство и
сумата от 109,96лв. - разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№2000/2023г. по описа на РС-Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6