Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
01.09.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №42 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на С.М.И. ***, против Ревизионен акт №Р-16001618001758-091-001/22.08.2018 г., изменен и потвърден с Решение №691/10.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.
Жалбоподателката оспорва в цялост Ревизионния акт (в изменителната и потвърдителната му част), като го намира за издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че на първо място ревизията неоснователно била образувана по реда на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Незаконосъобразно и неправилно ревизиращият екип приел, че са налице индиции за наличие на данни за укрити доходи или приходи. В конкретния случай не били налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, предвид позоваване на предполагаемо наличие на основание, поради което фактическите установявания в РА и РД не се ползвали с презумптивна сила на вярност. В жалбата се твърди, че писмените обяснения на лицата, към които е насрочена насрещна проверка, не били обсъдени от ревизиращия екип в тяхната съвкупност, и не били направени ясни и точни фактически изводи въз основа на тях. Счита се, че издаденият РА бил незаконосъобразен и постановен в противоречие на събраните в хода на проведеното административно производство доказателства по извършване на ревизията.
Претендира се обжалваният Ревизионен акт, изменен и потвърден с Решение №691 от 10.12.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр.Пловдив, да бъде отменен.
С допълнително представено по делото писмено становище (л.551-554), жалбоподателката, чрез пълномощника си, навежда и други съображения за оспорване на акта. Твърди, че от приложената по делото ревизионна преписка било видно, че проведената ревизия се явявала втора спрямо ревизираното лице, като ставало ясно, че началото на ревизионното производство било сложено през 2017 г., със започването на първата по ред ревизия, включително и заложените в нея данъчни периоди. Втората по ред ревизия не можела да променя или изменя началната и крайна дата на обхвата на ревизията, възложена с първата по ред ЗВР, какъвто се явявал конкретния случай. Отделно от това вторият по ред РА не можел да утежнява състоянието на ДЗЛ относно задължения за ДОО, ЗО, УПФ за 2015 г. и 2016 г., като двете допуснати нарушения от органите по приходите имали за последица отмяна на оспорения РА.
Наред с това се поддържа становището, че ревизията неправилно била протекла по особения ред на чл.122 от ДОПК. Приложените към административната преписка доказателства не давали основание или предположение за наличие на всяка една от предпоставките на чл.122, ал.1, т.1 до т.8 от ДОПК, а оттам и определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
Жалбоподателката твърди, че оспорвала изцяло резултатите от назначените в хода на ревизионното производство експертизи, изготвени от вещите лица М. А. и М. Е.. Първата експертиза се градяла изцяло на публикации (обяви) по интернет за продажба на МПС, но не били посочени реални сделки за покупко-продажба на МПС, което заключение било „меко казано несериозно“. В тази връзка, в приложените по преписката Договори за покупко-продажба на изследваните МПС, за всяко от тях бил посочен и размер на застрахователната стойност, потвърден със съответното удостоверение, която се приближавала до пазарната им стойност. Втората експертиза, изготвена от в.л. Енева, жалбоподателката считала за недостатъчно обоснована и документирана, поради което не можело да бъде възприета като годно доказателство, послужило в подкрепа на изводите на ревизиращия екип.
От материалите по делото било ясно, че е проведена съвместно ревизията на жалбоподателката и такава на нейния съпруг И. Б. И.. В хода на съдебното производство при назначените от съда съдебно счетоводни и оценъчни експертизи, заключенията на вещите лица имали резултати, които създавали основателно съмнение за правилността и достоверността на изводите на органите по приходите, издали оспорения по настоящото производство РА.
Към становището се прилагат Заключение от вещо лице К. А. Н. (л.555-557) и Заключение от вещо лице А.Т. Н.(л.558-561), и двете изготвени по административно дело №1069/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Ответникът, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – Пловдив, чрез процесуален представител, излага в писмени бележки становището, че жалбата срещу Ревизионния акт, потвърден и изменен с Решение №691/10.12.2018 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002617003238-020-001/29.05.2017 г. (л.507), издадена от В. П. А. – на длъжност началник сектор в ТД Пловдив на НАП, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването ревизия на С.М.И., с обхват задължения по: 1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. Видно от Разписка (л.508), ЗВР е получена от С.М.И. на 23.06.2017 г.
Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002617003238-020-002/21.09.2017 г. (л.507), връчена на задълженото лице електронно на 26.09.2017 г. (л.505-506) и ЗИЗВР №Р-16002617003238-020-003/30.10.2017 г. (л.499), връчена на задълженото лице електронно на 30.10.2017 г. (л.501-502) е изменен срока на завършване на ревизията и обхванатите от нея видове задължения, като са включени и задълженията по: 2. ДОО – за самоосигуряващи се; 3. Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и 4. Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №Р-16002617003238-040-001/26.06.2017 г. (л.118), получено (л.119, стр.2) от С.М.И. чрез съпруга й И. И.срещу подпис на 26.07.2017 г., на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от С.М.И. са изискани подробно изброени документи във връзка с извършването на възложената ревизия.
Под вх.№ВхР-2032/10.07.2017 г. е заведен постъпилият в ТД на НАП Пловдив ИРМ гр.Хасково отговор (л.120-123) от С.М.И..
Във връзка с ревизионното производство са отправяни също ИПДОПОЗЛ, Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, съставяни са Протоколи за проверки и за насрещна проверка, и са приобщавани постъпилите отговори, описани подробно като Приложения (л.114) към съставения Ревизионен доклад, които са представени и като доказателства по делото (л.118-191; л.198-471).
До С.М.И. е изпратено Уведомление №Р-16002617003238-113-001/30.10.2017 г. (л.192), с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК същата се уведомява, че при извършването на възложената ревизия се установили обстоятелствата на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, поради което основата за облагане с: Данък върху годишната основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г. и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ за: ДОО – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за период 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г., ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, както и е определен срок 14 дни от датата на връчване на уведомлението за представяне на доказателства и вземане на становище.
Уведомлението е връчено електронно (л.193-194) на задълженото лице на 30.10.2017 г.
От определения със ЗВР екип от ревизори е съставен Ревизионен доклад (л.99-116) №Р-16002617003238-092-001/07.12.2017 г., с предложение за установяване на дължими суми от ревизираното лице.
Съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.117) Ревизионният доклад е връчен електронно на задълженото лице С.М.И. на 08.12.2017 г.
Издаден е Ревизионен акт №Р-16002617003238-091-001/04.01.2018 г. (л.85-91), с който се потвърждават констатациите, направени в Ревизионния доклад и определените при ревизията задължения, като се установява размера на задълженията по видове и периоди, и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 04.01.2018 г., както следва:
по ЗДДФЛ – Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
– за 2015 г. – 4 799,60 лв. и лихви 818,75 лв.;
– за 2016 г. – 3 932,00 лв. и лихви 271,99 лв.
по КСО – ДОО – за самоосигуряващи се
– за 2015 г. – 2108,69 лв. и лихва 359,72 лв.
– за 2016 г. – 3492,20 лв. и лихва 241,56 лв.;
по ЗЗО – ЗО – за самоосигуряващи се
– за 2015 г. – 1742,25 лв. и лихва 297,21 лв.
–за 2016 г. – 2024,47 лв. и лихва 140,04 лв.;
по КСО – УПФ – за самоосигуряващи се
– за 2015 г. – 1088,91 лв. и лихва 185,75 лв.
– за 2016 г. – 1265,29 лв. и лихва 87,52 лв.
или всичко в размер на 22855,95 лв.
Видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” (л.117), Ревизионният акт е връчен на задължено лице С.М.И. на 08.12.2017 г.
С жалба (л.82-84), постъпила под вх.№Вх4-348/18.01.2018 г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, С.М.И. обжалва Ревизионния акт на основание чл.152 от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт №138/19.03.2018 г. (л.76-81) Директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив се произнася по жабата на С.М.И., като на основание чл.155, ал.2 от ДОПК отменя Ревизионен акт №Р-16002617003238-091-001 от 04.01.2018 г., за направените констатации и допълнително установените задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 4 799,60 лв. и лихви 818,75 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 3 932,00 лв. и лихви 271,99 лв., както и в частта по КСО и ЗЗО за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице, и на основание чл.155, ал.4 от ДОПК връща преписката на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, с цел правилното и мотивирано определяне на данъчните и осигурителни задължения на лицето, съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон и при спазване на изложените в решението съображения.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16001618001758-020-001/26.03.2018 г. (л.518), издадена от В. П. А. – на длъжност началник сектор в ТД Пловдив на НАП, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е разпоредено да бъде извършена ревизия на С.М.И., с обхват задължения по: 1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; 2. ДОО – за самоосигуряващи се; 3. Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и 4. Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г.
В заповедта е посочено ревизията да бъде извършена от: 1. М. Г. Г.– Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2. Г. В. К.– Старши инспектор по приходите, както и че заповедта за възлагане се издава във връзка с получено Решение №138/19.03.2018 г. на Дирекция ОДОП.
Удостоверено е (л.517) изпращането на заповедта по пощата на адреса на С.И. и получаване срещу подпис от съпруга й И. И.на 04.04.2018 г.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №Р-16001618001758-040-001/17.04.2018 г. (л.510), изпратено на адреса на С.И. и получено (л.509) от съпруга й И. И.срещу подпис на 30.04.2018 г., във връзка с извършването на възложената ревизия и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, от С.М.И. са изискани подробно изброени документи, включително е изискано представяне на документи, ако има непредставени такива във връзка с предходно ревизионно производство в отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16002617003238-040-001/26.06.2017 г. с Писмо вх.№ВхР-2032/10.07.2017 г.
Под вх.№К8-1578#1/16.05.2018 г. е заведен постъпилият в ТД на НАП Пловдив ИРМ гр.Хасково отговор (л.513-513) от С.М.И. на ИПДПОЗЛ №Р-16001618001758-040-001/17.04.2018 г. Същата е дала отговори на поставените въпроси, като е посочила, че всички документи вече са представени във връзка с извършвана й проверка от данъчните органи, приключила с ревизионен акт и последващо решение на ОДОП и моли същите да бъдат приобщени по служебен път към настоящото ревизионно производство.
Съставен е Протокол №Р-16001618001758-ППД-001/14.06.2018 г. (л.72-74) за извършено присъединяване на документи от производство УИН: Р-16002617003238, с който се присъединяват събраните документи, както и установените фактически обстоятелства при извършено ревизионно производство, при което е съставен РА №Р-16002617003238-091-001/03.01.2018 г., ведно с РД и всички събрани към тях приложения, изброени в протокола под опис.
До С.М.И. е изпратено Уведомление №Р-16001618001758-113-001/15.06.2018 г. (л.66), с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК същата се уведомява, че при извършването на възложената ревизия се установили обстоятелствата на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, поради което основата за облагане с: Данък върху годишната основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ за: Здравно осигуряване за самоосигуряващи се; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се и ДОО – за самоосигуряващи се, за период 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г., ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, както и е определен срок 14 дни от датата на връчване на уведомлението за представяне на доказателства и вземане на становище.
Уведомлението
е връчено лично срещу подпис на С.М.И. на 15.06.2018 г., видно от представената
Разписка (л.67, стр.2), като на същата дата й е връчено и Искане за представяне
на документи и писмени обяснения (л.68-69), и Уведомление на основание чл.17,
ал.1, т.2 от ДОПК (л.64-65).
Под вх.№ВхР-2807#1/02.07.2018 г. в ТД на НАП гр.Пловдив, ИРМ Хасково е регистрирана подадената от С.М.И. молба (л.70-71), с която на практика не се дават обяснения и не се представят допълнителни доказателства.
Съставен е Ревизионен доклад №Р-16001618001758-092-001/18.07.2018 г. (л.44-58), в който са изложени констатациите, че за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. ревизираното лице С.М.И. е местно физическо лице, не е търговец, до 17.03.2016 г. е назначено по трудови правоотношения, а след посочената дата до края на годината е получавала обезщетение за безработица, няма регистрация по ЗДДС, омъжена е, със съпруг И. Б. И.. Посочено е, че в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, на основание чл.8 и чл.6 от ЗДДФЛ, С.М.И. е данъчно задължено лице за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ, за периода 2015 г. – 2016 г. облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, в съответствие с разпоредбите на закона. В чл.17 от ЗДДФЛ е регламентирано, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи, определени за всеки доход, в зависимост от източника, намалена с предвидените в
този закон вноски и данъчни облекчения. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ с десет на сто данъчна ставка.
Посочено е, че за ревизирания период са анализирани всички събрани и присъединени данни и доказателства, представени от ревизираното лице по връчени ИПДПОЗЛ, извлечения от банковите сметки на лицето, документи и обяснения, представени от лица, на които са извършени насрещни проверки, данни от информационните масиви на НАП и други доказателства, събрани при извършената проверка на С.И., приключила с издаване на Протокол №ПФ-16002617000133-073-001/19.09.2017 г. Извършено е установяване на всички източници на доходи (облагаеми и необлагаеми), и на имущественото състояние на лицето и направените от него разходи. Извършена е съпоставка на декларираните и получени от лицето доходи и източници на финансиране с притежаваното имущество и направените от него разходи за всеки ревизиран годишен период.
Установено е, че лицето е придобило имущества, за които е използвало парични средства от доходи, недекларирани по законовия ред. Установено е несъответствие между декларираните и придобити от лицето доходи, и неговото имуществено и финансово състояние и направените разходи, като С.И. не е посочила и не е предоставила данни за източниците на средствата, послужили за финансиране на несъответствието. Във връзка с това е прието, че за ревизираното лице са налице обстоятелствата, визирани в чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответства на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
В резултат на направената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и придобито имущество с декларираните и получени от него доходи е установено несъответствие по години, както следва:
– за 2015 г. – в размер на 47 935,84 лв.
– за 2016 г. – в размер на 41 099,30 лв.
След като е изискана информация за източника на доходи, послужили за погасяване на 35 000 лв. заем от „Волф Милениум“ ООД и многократните задгранични пътувания, и от ревизираното лице няма представени документи и обяснения за източника на доходи, се приема, че сумите на установените несъответствия за двете години представляват доход от друга трудова дейност, който не е деклариран от С.И..
В Ревизионния доклад е посочено, че:
За финансовата 2015 г. С.И. е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №**********/28.04.2016 г., в която няма декларирани доходи за 2015 г. Деклариран е само непогасен остатък по заем от „Волф Милениум“ ООД в размер на 48 725,00 лв. В резултат на направените констатации е определена Обща годишна данъчна основа за 2015 г. в размер на 45 748,54 лв., при Годишна данъчна основа за доход от трудови правоотношения 4 345,70 лв. и Данъчна основа, определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК за доходи от друга трудова дейност 47 935,84 лв.
Дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е изчислен на 4 574,85 лв., като при Внесен данък 434,56 лв. е определен Данък за внасяне 4 140,29 лв.
За финансовата 2016 г. С.И. е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №**********/02.05.2017 г., в която няма декларирани доходи за 2016 г. Деклариран е само непогасен остатък по заем от „Волф Милениум“ ООД в размер на 13 725,00 лв. В резултат на направените констатации е определена Обща годишна данъчна основа за 2016 г. в размер на 34 881,07 лв., при Годишна данъчна основа за доход от трудови правоотношения 1 468,76 лв. и Данъчна основа, определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК за доходи от друга трудова дейност 41 099,30 лв.
Дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е изчислен на 3 488,10 лв., като при Внесен данък 146,88 лв. е определен Данък за внасяне 3 341,22 лв.
В Ревизионния доклад е извършено преизчисляване и на дължимите вноски за Държавно обществено осигуряване и Универсален пенсионен фонд по КСО, и за Здравно осигуряване по ЗЗО за съответните месеци на 2015 г. и 2016 г.
В табличен вид към Ревизионния доклад е направено Предложение за установяване на задълженията на ревизираното лице, изчислени към 18.07.2018 г., със съответните лихви към тях, с общо дължима сума 26 489,33 лв.
Ревизионният доклад е подписан с електронен подпис и екземпляр от него е получен от ревизираното лице на 27.07.2018 г. срещу подпис, което е удостоверено с Разписка (л.58, стр.2) по делото, като на лицето е указана възможността по чл.117, ал.5 от ДОПК да направи писмено възражение по доклада и представи доказателства в 14-дневен срок от връчването.
От В. П. А., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. Г. Г., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №Р-16001618001758-091-001/22.08.2018 г. (л.21-26), с който се потвърждават констатациите, направени в Ревизионния доклад и определените при ревизията задължения по главници, както следва:
по ЗДДФЛ – Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
– за 2015 г. – 4 129,90 лв. и лихви 968,39 лв.;
– за 2016 г. – 3 336,55 лв. и лихви 443,98 лв.
по КСО – ДОО – за самоосигуряващи се
– за 2015 г. – 3 328,43 лв. и лихва 1 024,20 лв.
– за 2016 г. – 3 813,70 лв. и лихва 794,91 лв.;
по ЗЗО – ЗО – за самоосигуряващи се
– за 2015 г. – 2 008,37 лв. и лихва 618,44 лв.
– за 2016 г. – 2 406,09 лв. и лихва 492,49 лв.;
по КСО – УПФ – за самоосигуряващи се
– за 2015 г. – 1 300,18 лв. и лихва 400,07 лв.
– за 2016 г. – 1 513,54 лв. и лихва 310,53 лв.
или всичко в размер на 26 889,77 лв.
Ревизионният акт е подписан с валиден електронен подпис, което е удостоверено по делото, и екземпляр от него е получен от ревизираното лице на 05.10.2018 г. срещу подпис, видно от представената по делото (л.26, стр.2) Разписка.
С жалба (л.15-19), подадена чрез куриерска фирма на 10.10.2018 г. (л.20) и постъпила под вх.№ВхК-5482/10.10.2018 г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, С.М.И. обжалва Ревизионния акт на основание чл.152 от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив.
С придружително писмо (л.14) от Директора на офис Хасково, жалбата, ведно с пълната административна преписка по издаването на акта е изпратена до Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив и видно от поставения щемпел с вх.№20-25-81, същите са постъпили в дирекцията на 17.10.2018 г. В жалбата се съдържат доводи, идентични на изложените в разглежданата в настоящото съдебно производство жалба.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт №691/10.12.2018 г. (л.7-13) Директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив се произнася по жабата на С.М.И., като на основание чл.155, ал.2 от ДОПК изменя Ревизионен акт №Р-16001618001758-091-001 от 22.08.2018 г. за установените задължения за лихви върху невнесените в законоустановения срок задължения за задължителни осигурителни вноски – съответно за 2015 г. и за 2016 г.: лихви върху вноски за ДОО; лихви върху вноски за ДЗПО и лихви върху вноски за ЗО – общо от 3 640,64 лв. на 2 767,56 лв. и потвърждава Ревизионния акт за направените констатации и допълнително установените задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ, както и в частта по КСО и ЗЗО за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице.
В Решението е прието, че въпреки като цяло правилния подход за определяне на нов размер на осигурителния доход на задълженото лице за ревизирания период по реда на чл.122-124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от същия кодекс, от органите по приходите са допуснати грешки при определяне на дължимите лихви върху невнесените в законоустановения срок задължителни осигурителни вноски, и с РА неправилно са определени лихви в по-висок размер върху вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване. Посочено е, че в случая, при определяне на датата, от която са дължими осигурителните вноски (авансови и окончателни) и размера им, вместо да бъдат начислени лихви отделно върху авансово дължимите осигурителни вноски, установени върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.4 от КСО, а лихвите върху окончателните вноски съгласно разпоредбата на чл.6, ал.9 от КСО, то органът по приходите е изчислил дължими лихви върху невнесените в срок осигурителни задължения, които с ревизията неправилно са определени изцяло като месечни авансови вноски, изчислени върху месечен окончателен размер на осигурителния доход.
Приложена е и Справка за изчислени лихви към дата 21.11.2018 г. (л.13).
Решението е изпратено до адресата си с придружително писмо №20-25-81/10.12.2018 г. (л.6), и видно от представеното Известие за доставяне на куриерска фирма (л.527) е получено от С. М.И. срещу подпис на 13.12.2018 г.
Жалбата срещу Ревизионния акт е подадена на 27.12.2018 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика (л.5), с който е била изпратена, и е регистрирана в ТД на НАП Пловдив под вх.№94-00-159/28.12.2018 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен акт, обжалван изцяло в предвидения за това срок пред компетентния в приходната администрация орган, който с решението си не го е отменил, а го е изменил частично и потвърдил в останалата му част.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания ревизионен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита жалбата за неоснователна.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112, ал.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложената по делото (л.27 и сл.) Заповед №РД-09-1/03.01.2017 г., издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП Пловдив, с която на органа, издал Заповед за възлагане на ревизия №Р-16001618001758-020-001/26.03.2018 г. (В. П. А., на длъжност Началник сектор), са били делегирани надлежни правомощия за това.
Ревизионен доклад №Р-16001618001758-092-001 е съставен от определения със ЗВР екип от ревизори на 18.07.2018 г., при спазване предвидения в чл.117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения в ЗВР срок на завършване на ревизията – до 04.07.2018 г., като Ревизионният доклад има предписаното в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл.117, ал.4 и ал.5 от ДОПК, Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 27.07.2018 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение.
Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 22.08.2018 г., т.е. в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на възражение, съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание.
Данъчният субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването на жалба с вх.№20-25-81/17.10.2018 г.) се е произнесъл с Решение №691/10.12.2018 г., с което е изменил и потвърдил Ревизионния акт.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура, и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на Ревизионния акт, както и не са налице основания за нищожност на същия.
Не се споделят наведените от жалбоподателката твърдения, че доколкото с втората по ред ревизия се променяли обхвата на първата по ред ревизия и се утежнявало състоянието на данъчно ревизираното лице, то от органа по приходите били допуснати нарушения, имащи за последица отмяна на оспорения Ревизионен акт.
Видно е от събраните по делото доказателства, че извършената по ЗВР от 29.05.2017 г. и ЗИЗВР от 21.09.2017 г. ревизия на С.М.И. е била за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г., както и че със същата за 2013 г. и 2014 г. не са установени задължения, поради което след отмяната на Ревизионен акт №Р-16002617003238-091-001/04.01.2018 г. с Решение №138/19.03.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив и връщане преписката на органа по приходите, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, със Заповедта за възлагане на ревизия от 26.03.2018 г. е разпоредено да бъде извършена ревизия на С.М.И., с обхват на същите задължения, като предходната ревизия (съответно по Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се), само за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. С това времевия обхват на първата ревизия не се увеличава, както и не се утежнява положението на ревизираното лице. Не е нарушено и изискването, предвидено в чл.155, ал.8 от ДОПК, тъй като в случая с Решение №138/19.03.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив ревизионният е отменен.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателката, че ревизията неоснователно била образувана и протекла по особения ред на чл.122 от ДОПК, като ревизиращият екип неправилно приел за налични данни за укрити доходи или приходи. Според твърденията на оспорващата, приложените към административната преписка доказателства не давали основание или предположение за наличие на всяка една от предпоставките на чл.122, ал.1, т.1 до т.8 от ДОПК, а оттам и за определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав намира, че тези съображения не намират опора в събраните по делото доказателства.
С разпоредбите на чл.122 – 124а от ДОПК са регламентирани основанията и правилата за извършване на ревизии при особени случаи, които са приложими както за установяване на основата за облагане с преки и косвени данъци, така и за определяне на задължения за задължителни осигурителни вноски. В ДОПК липсва разпоредба, задължаваща възлагащият ревизията орган по приходите да посочва изрично в Заповедта за възлагане на ревизията (по чл.113, ал.1 от ДОПК) обстоятелството, че ревизията ще се извършва по особения ред, а също така няма и законово изискване органите по приходите първо да установяват обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК (например с проверка за установяване на факти и обстоятелства по реда на чл.110, ал.3 от ДОПК), и едва след това да възлагат ревизия по особения ред, поради което няма е пречка ревизията да започне по общия ред, а при установяване на обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК ревизираното лице да бъде уведомено по реда на чл.124, ал.1 от същия кодекс, че основата за облагане с данъци за ревизирания период ще бъде определена по особения ред.
В процесния случай на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на задълженото лице на 15.06.2018 г. е връчено Уведомление с №Р-16001618001758-113-001/15.06.2018 г., с което С.М.И. е уведомена, че след преглед на събраните документи се е установило, че същата е придобила имущества, за които е използвала парични средства от доходи, недекларирани по законовия ред, както и е установено несъответствие между декларираните и придобити от нея доходи и имущественото й и финансово състояние. Уведомена е, че основата за облагане с: Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г., и осигурителния доход за установяване на задълженията от ЗОВ за: ДОО за самоосигуряващо се лица; ЗО за самоосигуряващо се лице и ДЗПО УПФ за самоосигуряващо се лице за същия период, ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. За същите обстоятелства С.М.И. е била уведомена и с връчено й Уведомление от 30.10.2017 г., по извършването на ревизията, възложена със ЗВР от 29.05.2017 г., която ревизия също е протекла по особения ред.
Целта на разпоредбите, регламентиращи ревизиите по особения ред, е да се извърши облагане в случаите, в които данните, необходими за установяване на данъчните задължения, съобразно приложимия материален данъчен закон, липсват или не са достатъчни. Основанията за извършване на облагане по особения ред са изчерпателно регламентирани в чл.122, ал.1 от ДОПК, включително: т.2 – налице са данни за укрити приходи или доходи и т.7 – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Обосноваването на сочените основания за извършване на облагане по особения ред изисква органите по приходите да са извършили съпоставка между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания период, както и е достатъчно да установят конкретни сведения за укрити приходи/доходи.
В процесния случай се установява, че ревизиращите органи са извършили дължимия анализ на източниците на доход на жалбоподателката, включително необлагаемите и неподлежащи на деклариране такива. Извършили са съпоставяне на придобитото от същата за периода движимо и недвижимо имущество, със сумата на декларираните и получените приходи, доходи и всички други източници на финансиране. Съпоставката е извършена по години, въз основа на събраните доказателства, и с оглед на всички факти и обстоятелства, установени за периода. Изложените в жалбата твърдения на оспорващата за необсъждане от ревизиращия екип на писмените обяснения на лицата, към които е насрочена насрещна проверка, са бланкетни и неконкретизирани. Не се установяват по делото писмени обяснения, от значение за установяване на правнорелевантни факти, които да не са били предмет на преценка от ревизиращия орган.
След връчване на Уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК, ревизираното лице е длъжно на основание ал.3 от същата разпоредба да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на финансиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране и техния размер с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Законът презюмира наличие на подлежаща на облагане с данъци печалба или доход при наличие на обстоятелствата по чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, а именно: т.1 – стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; т.2 – направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а“ от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. В тези хипотези са приема, че са доказани и основанията за извършване на облагането по особения ред по чл.122, ал.1, т.2 и/или т.7 от ДОПК. Съдът приема, че в съответствие със събраните в ревизионното производство доказателства годишната данъчна основа за облагането по ЗДДФЛ на жалбоподателката е определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, и наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е доказано по делото.
С наведените в жалбата твърдения, че се оспорвали резултатите от назначените в хода на ревизионното производство оценителни експертизи на недвижимото имущество и МПС, на практика се възразява по правилното определяне размера на данъчната основа.
Не се оспорва фактически установеното в ревизионното производство, че през ревизирания период С.М.И., чрез покупко-продажба и в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) е придобила следното движимо и недвижимо имущество:
(А) Недвижимо имущество
(А.1) с Нотариален акт №13 от 10.09.2015 г. (л.358) е закупен от продавачи С. В. П. и А. М. П., недвижим имот: търговски обект №3 за кафе - аперитив, представляващ самостоятелен обект на собственост от обект „Обществено-обслужваща сграда“, с разгърната застроена площ на търговския обект от 92,93 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, за сума в размер на 48 725 лв., или 1/2 от цената на имота = 24 362,50 лв.
(А.2) с Нотариален акт №66/22.10.2015 г. (л.359) е закупен от продавач С. И. Ф., находящия се в същата „Обществено-обслужваща сграда“ недвижим имот: търговски обект – магазин №2, с разгърната застроена площ 14 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, за сума в размер на 8 500 лв., или 1/2 от цената на имота = 4 250,00 лв.;
(Б) Моторни превозни средства, придобити на името на ревизираното лице:
(Б.1) с Договор за покупко-продажба на МПС от 30.07.2015 г. (л.409) – лек автомобил Мерцедес ЦЛ 500 за сума в размер на 1 000 лв., или 1/2 от цената = 500 лв.;
(Б.2) с Договор за покупко-продажба на МПС от 11.10.2015 г. (л.406) – джип Тойота РАВ4 за сума в размер на 2 000 лв., или 1/2 от цената = 1 000 лв.,
както и МПС, придобити на името на съпруга на ревизираното лице И. Б. И.:
(Б.3) с Договор за покупко-продажба на МПС от 28.01.2015 г. (л.433) – Мерцедес СЛК200 за сума в размер на 2 195,83 лв., или 1/2 от цената = 1 097,91 лв. ;
(Б.4) с Договор за покупко-продажба на МПС от 04.03.2015 г. (л.434) – Шевролет Авео за сума в размер на 600 лв., или 1/2 от цената = 300,00 лв.;
(Б.5) с Договор за покупко-продажба на МПС от 19.05.2015 г. (л.435) – Джип Гранд Чероки за сума в размер на 1 000 лв., или 1/2 от цената = 500,00 лв.
(Б.6) с Договор за покупко-продажба на МПС от 31.03.2016 г. (л.430) – Хюндай Гетц за сума в размер на 3 369,33 лв., или 1/2 от цената = 1 684,66 лв.;
При определяне пазарната цена на придобитите от ревизираното лице имущества към момента на придобиването, ревизиращите органи са взели предвид следното:
(А) Недвижимо имущество
За закупуването на имота търговски обект №3 за кафе - аперитив, С.И. е получила заемни средства в размер на 48 725,00 лв. от „Волф Милениум“ ООД, сумата е предоставена по банковата сметка на ревизираното лице, откъдето е преведена на продавача. Изискана е информация от Община Свиленград за издадени разрешителни за строеж относно закупения търговски обект и е получен отговор, че няма издадено разрешително на името на С.И. и съпруга й. При преглед в информационните масиви на НАП е установено, че посоченият имот е вписан в имотния регистър като собственост на С. П. на същата дата, когато е продаден на С.И..***. За да се установи размерът на реалния извършен разход за закупуване на имота е изпратено Искане до Община Свиленград за представяне на документи във връзка с осъществената продажба с купувач С. П.. От представените документи с вх.№ВхР-3687 от 03.11.2017 г. е видно, че с Договор за покупко-продажба от 18.03.2009 г. е извършена продажба на бъдещ недвижим имот, търговски обект, който Община Свиленград ще построи. С договора е определена цената на имота общо 162 588,60 лв., която включва цена на сградата в „груб строеж“, ДДС, режийни разноски, данък за прехвърляне и др.
С Искане №Р-16002617003238-041-005/07.11.2017 г. (л.461) от Община Свиленград е изискано копие на пазарната оценка на процесния имот във връзка с извършената продажба на С. П.. Получен е отговор вх.№К8-2117#1/20.11.2017 г. (л.463-471) с приложена пазарна оценка от лицензиран оценител по поръчка на Община Свиленград като продавач на търговските обекти. Съгласно приложената пазарна оценка и Решение №280/27.11.2008 г. на Общински съвет Свиленград, е определена пазарна цена на търговски обект №2 в размер на 19 911 лв. без ДДС и на търговски обект №3 кафе - аперитив в размер на 122 907 лв. без ДДС, като 109 662 лв. е стойност на сградата и 13 245 лв. е стойността на отстъпеното право на строеж. През 2010 г. С. П. допълнително закупува от Община Свиленград 4,63 кв.м. отстъпено право на строеж за същата сграда. С договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост от 10.05.2010 г., Община Свиленград учредява в полза на С. В. П. 4,63 кв.м. от отстъпеното право на стоеж от сграда в гр.С., бул.Б. №*** за сумата 833 лв. С Удостоверение №15/23.06.2010 г. обектът е въведен в експлоатация. С Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица №Р-16002617003238-041-004/31.10.2017 г. от С. В. П. е изискана информация, касаеща продажбата на имота. С вх.№К82074#1/07.11.2017 г. лицето обяснява, че за процесния имот са извършени разходи за довършителни работи в размер на 8 000 лв., и че имотът е продаден на по-ниска цена от цената на придобиване поради липса на интерес от страна на потенциални купувачи. За определяне на пазарната цена на придобития имот е извършена и проверка в Интернет, относно цените, по които се предлагат търговски обекти за продажба, документирана с Протокол №1436479/06.11.2017 г. Съпоставени са събраните данни за цената на придобития от ревизираното лице недвижим имот. Установява се, че вписаната в НА №13 от 10.09.2015 г. цена се различава от пазарната цена за 1 кв.м. за продажба на търговски обект в гр.С. по обявените в сайтовете за продажба на имоти цени, като същата се явява три пъти по-ниска от цената по изготвената пазарна оценка на имота, по която е придобита от продавача.
На основание чл.63 от ДОПК с Акт за възлагане на експертиза №Р-16002617003238-01-002/17.11.2017 г. (л.472) е възложено изготвяне експертиза на пазарната цена на закупени недвижими имоти към датите на придобиването им.
С вх.№ВхР-3704#3/23.11.2017 г. (л.478) е представено Заключение (л.479-484) за извършена експертна оценка по реда на чл.60 от ДОПК от лицензиран оценител М. Е. Е.. Експертизата е изготвена в съответствие с § 1, т.8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1, т.10 от ДР на ДОПК по реда и начините съгласно Наредба №Н-9 от 14.08.2006 г. В нея са определени размери на пазарни цени на недвижимите имоти, както следва:
(А.1) Търговски обект №3 за кафе - аперитив с административен адрес на имота: гр.С., бул.„Б.“ №***, с разгъната застроена площ на търговския обект от 92,93 кв.м. – Пазарна цена на обекта без ДДС 55 996,08 лв., Обща стойност 67 195,20 лв.
(А.2) Търговски обект – магазин №2, с административен адрес на имота: гр.С., бул.„Б.“ №***, с разгъната застроена площ 14 кв.м. – Пазарна цена на обекта 8 346 лв. без ДДС, Обща стойност 10 015,20 лв.
В представеното заключение по отношение и на двата търговски обекта е посочено, че не е определена пазарната цена (стойност) на отстъпеното право на строеж за имота, който е обект от „Обществено-обслужваща сграда“, тъй като в нотариалните актове продажбата е „ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена“, но съответните идеални части не са уточнени процентно или количествено. Т.е. пазарната цена (стойност) и на двата обекта е определена само за сградата.
Предвид това, ревизиращите органи са приели за пазарна стойност на отстъпеното право на строеж на придобити имоти цената, определена в Оценката на същите имоти, изготвена във връзка с продажбата им от Община Свиленград. Определената в нея цена на отстъпеното право на стоеж върху терена, върху който са построени недвижимите имоти, е 150 лв. за 1 кв.м. Имайки предвид тази цена, е определена пазарната цена на отстъпеното право на стоеж за
(А.1) Търговски обект №3 за кафе - аперитив, състоящ се от 92,93 кв.м. х 150 лв. – Пазарната цена на отстъпеното право на строеж е 13 939,50 лв. без ДДС, Обща стойност 16 727,40 лв.
(А.2) Търговски обект – магазин №2, състоящ се от 14 кв.м. х 150 лв. – Пазарната цена на отстъпеното право на строеж е 2 100 лв. без ДДС, Обща стойност 2 520 лв.
Пазарната цена на придобития с НА №13 от 10.09.2015 г. Търговски обект №3 за кафе - аперитив е в общ размер на 83 922,60 лева.
Пазарната цена на придобития с НА №66 от 22.10.2015 г. Търговски обект – магазин №2 е в общ размер на 12 535,20 лева.
При определяне на данъчната основа за съответната година са взети предвид 1/2 от пазарните цени на придобитите недвижими имоти, които са придобити от жалбоподателката в режим на СИО, и се вземат предвид и при определяне на данъчната основа на съпруга на ревизираното лице.
Видно е от таблицата на стр.16 от РД, че като разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество през 2015 г. за ревизираното лице са приети съответно сумите 41 961,30 лв. за Търговски обект №3 за кафе – аперитив (1/2 ид.ч.) и 6 267,60 лв. за Търговски обект – магазин №2 (1/2 ид.ч.).
(Б) Моторни превозни средства.
С вх.№3560#14/07.06.2017 г. е получената информация от „Дженерали застраховане“ АД за сключена застраховка Каско на МПС през 2015 г. от С.И. за Мерцедес Бенц CL за застрахователна сума 19 600 лв., която сума значително се различава от представените документи за закупуване на автомобила, съгласно които Мерцедес Бенц CL е закупен за обща сума 1 000 лв. Извършена е проверка в интернет сайтове за продажби на МПС, документирана с Протокол №1436479/06.11.2017 г. Установено е, че в тях съществуват обяви за продажба на автомобили, чиято марка, модел и година на производство съвпадат със закупените от С.И. и съпруга й. В табличен вид в РД е посочена разликата между цени по документи и цената на същите коли по обяви. От събраните документи са установени противоречиви данни за цените на превозни средства, закупени от ревизираното лице и съпруга й.
В тази връзка на основание чл.60 от ДОПК е възложена експертиза за определяне на пазарните цени на придобитите МПС.
С Акт за възлагане на експертиза №Р-16002617003238-01-001/16.11.2017 г. (л.486) е възложено изготвяне на пазарната цена на закупени МПС, посочени под точки (Б.1) и (Б.2), към датите на придобиване по смисъла на §1, т.8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1, т.10 от ДР на ДОПК, по реда и начините, регламентирани с Наредба №Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ.
Под вх.№ВхР-3699#3/20.11.2017 г. (л.489-493) е представено Заключение за извършена експертна оценка от лицензиран оценител Марин Митев Алексиев, в която са определени размери на пазарни цени на МПС както следва:
(Б.1) употребяван лек автомобил марка Мерцедес, модел ЦЛ500 – 17 900 лв. без ДДС.
(Б.2) употребяван лек автомобил, марка Тойота, модел РАВ-4 – 20 900 лв. без ДДС.
С Акт за възлагане на експертиза №Р-16002617003237-01-001/13.11.2017 г. (л.452), в хода на производството на И. И.е възложено изготвяне на пазарната цена на закупени МПС към датите на придобиване, включително на тези, изброени по-горе под точки (Б.3), (Б.4), (Б.5) и (Б.6).
С №ВхР-3709#3/17.11.2017 г. е представена Оценителна експертиза (л.454-456), изготвена от лицензиран оценител Марин Митев Алексиев, с която са определени пазарни цени на превозните средства без ДДС, включително на:
(Б.3) лек автомобил марка Мерцедес, модел ЦЛК 200 Компресор в размер на 6 840 лв.
(Б.4) лек автомобил марка Шевролет, модел Авео в размер на 9 320 лв.
(Б.5) автомобил марка Джип, модел Гранд Чероки в размер на 15 400 лв.
(Б.6) лек автомобил марка Хюндай, модел Гетц в размер 3 680 лв. (в Ревизионния доклад е приет размер от 3 369 лв., с който са извършвани по-нататъшните изчисления, и който се явява по-благоприятен за ревизираното лице).
Предвид определените пазарни цени в Експертизата, ревизиращият орган е посочил и пазарните стойности на МПС с ДДС, както следва:
(Б.1) лек автомобил марка Мерцедес, модел ЦЛ500 в размер на 21 480 лв., съответно 1/2 от цената = 10 740,00 лв.;
(Б.2) лек автомобил марка Тойота, модел РАВ-4 в размер на 25 080 лв., съответно 1/2 от цената = 12 540,00 лв.;
(Б.3) лек автомобил марка Мерцедес, модел ЦЛК 200 Компресор в размер на 8 208 лв., съответно 1/2 от цената = 4 104,00 лв.;
(Б.4) лек автомобил марка Шевролет, модел Авео в размер на 11 184 лв., съответно 1/2 от цената = 5 592,00 лв.;
(Б.5) автомобил марка Джип, модел Гранд Чероки в размер на 18 480 лв., съответно 1/2 от цената = 9 240,00 лв.
(Б.6) лек автомобил марка Хюндай, модел Гетц в размер на 4 042,80 лв., съответно 1/2 от цената = 2 021,40 лв.
Именно последните стойности са вписани като разходи за придобиване и ремонт на превозни средства в таблиците на стр.15-19 от Ревизионния доклад, съответно за придобитите през 2015 г. МПС (Б.1), (Б.2), (Б.3), (Б.4) и (Б.5) и за придобитото през 2016 г. такова (Б.6) и същите са използвани за изчисляване на установените превишения на разходите над постъпленията за съответните години. Това означава, че коректно при определяне на данъчната основа по години са взети предвид 1/2 от пазарните цени на придобитите от жалбоподателката в режим на СИО моторни превозни средства.
Във връзка с направеното от страна на жалбоподателката оспорване на резултатите от коментираните оценителни експертизи на недвижими имоти и МПС, използвани в ревизионното производство, на страната и нейния процесуален представител неколкократно беше указвано от съда, че носи доказателствената тежест за оборване на обективираните в тях заключения за размера на пазарните цени на имуществата, но същата не ангажира надлежни доказателства за това. От страна на жалбоподателката бяха представени две Заключения на съдебни експертизи, изготвени във връзка с друго съдебно производство – това по оспорване ревизионния акт, издаден на нейния съпруг, които нямат доказателствена тежест в настоящото производство. Представеното Заключение, изготвено от вещо лице А.Т. Н.(л.558-561) по административно дело №1069/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив предлага като справедлива пазарна цена към момента на закупуването на същите недвижими имоти, които са преценявани и по отношение на жалбоподателката, съответно за: Търговски обект №3 за кафе - аперитив – 49 420 лв. без ДДС, или 59 304 лв. с ДДС и оценка правото на строеж върху терена 1380 лв. без ДДС, или 1656 лв. с ДДС и Търговски обект – магазин №2 – 7 050 лв. без ДДС или 8460 лв. с ДДС и оценка право на строеж върху терена – 420 лв. без ДДС или 504 лв. с ДДС.
Тази експертиза обаче, както вече беше посочено, не е изготвена и приета по надлежния ред по настоящото дело, поради което не може да бъде обсъждана и ценена от съда, съответно по никакъв начин не променя изводите, до които е достигнал ревизиращия орган относно пазарната цена на имотите.
При ревизиите, извършвани по реда на чл.122 от ДОПК, разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК въвежда презумпция за вярност, до доказване на противното, на фактическите констатации в ревизионния акт, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните в хода на ревизията доказателства. В процесния случай от страна на оспорващата тази презумпция не е оборена, и като краен резултат съдът приема, че правилно ревизиращият орган е определил пазарните цени на недвижимите имоти и моторни превозни средства, закупени от жалбоподателката в ревизирания период, основавайки се на надлежно изготвени и приети оценителни експертизи. И трите експертизи от ревизионното производство са изготвени от лицензирани оценители, при установена необходимост от специални знания, и в съответствие с изброените в § 1, т.10 от ДР на ДОПК методи за определяне на пазарните цени. При липсата на опровергаващи ги доказателства, следва да се приеме, че със същите коректно са определени сумите, които биха били платени при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между лица, които не са свързани, т.е. пазарните цени на недвижимите имоти и моторните превозни средства, придобити от жалбоподателката.
В хода на ревизията са събрани доказателства и е установено несъответствие между получени от ревизираното лице доходи и имущественото му състояние и извършените разходи. Жалбоподателката не е посочила други източници на средствата, послужили за извършените плащания, поради което правилно е прието, че същата е извършвала друга трудова дейност, от която е получила доходи, послужили за извършване на плащанията. Същите не са декларирани по реда на ЗДДФЛ и не е платен дължимият данък. При определяне на основата за облагане с ДДФЛ за всяка от ревизираните години, ревизиращият орган правилно е приел размера на несъответствието като доход от друга трудова дейност. Правилно е изчислена данъчната основа, съответно размера на дължимия данък, като доказателства, опровергаващи този извод, не бяха ангажирани от жалбоподателката в настоящото производство. Спорният по делото въпрос относно размера на данъчната основа не беше доказан по категоричен начин, при доказателствена тежест за жалбоподателката, която претендира права от този факт. Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателката не оспорва останалите установени от ревизиращия орган факти, включително размерите на изчислените като дължими вноски по КСО и ЗЗО за съответните данъчни периоди, които съдът приема за коректно изчислени.
Предвид изложените съображения и наличните
по делото доказателства, съдът
намира, че обжалваният Ревизионен
акт №Р-1600**********-091-001/22.08.2018 г., изменен
само в частта за лихвите и потвърден в останалата му част с Решение
№691/10.12.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е законосъобразен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци,
и оспорването му следва
да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Съобразно изхода на спора,
основателно е своевременно направеното
от страна на ответника искане
за присъждане на разноски за осъщественото процесуално представителство. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8,
ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 310 (хиляда триста и десет)
лева.
Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.И. ***, против Ревизионен акт №Р-16001618001758-091-001/22.08.2018 г., изменен и потвърден с Решение №691/10.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 310 (хиляда триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: