РЕШЕНИЕ
№ 1025
гр. Пловдив, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501126 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по две въззивни жалби:
1. Въззивна жалба от адв.З. З., като особен представител на Ж. И. Н. от
гр.Пловдив против Решение №88/ 09.01.2023г. по гр.д.№ 2546/2021г. по описа
на ПРС – ІV гр.с., с което са признати за установени вземания на „Йеттел
България“ ЕАД спрямо жалбоподателката, както следва: - 84.86 лв. -
незаплатени начислени такси и ползвани съобщителни услуги за периода
05.09.2018г. - 04.01.2019 г по Договор за мобилни услуги № 61*** от
18.11.2016г., изменен с Допълнително споразумение № 01317*** от
15.08.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се
предоставя мобилен номер ****; - 194.75 лв. - незаплатени начислени такси и
ползвани съобщителни услуги за периода 05.09.2018г.-04.01.2019г по Договор
за мобилни услуги № 61694**от 20.12.2016 г., изменен с Допълнително
споразумение № 01331** от 28.03.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги, с който се предоставя мобилен номер ***; - 68.60 лв. - незаплатени
начислени такси и ползвани съобщителни услуги за периода 05.09.2018г.-
1
04.01.2019г по Договор за мобилни услуги № *** от 27.10.2017 г., с който се
предоставя мобилен номер***; - 3.18 лв. - по Договор за лизинг от 18.11.2016
г., с който е предоставено възмездното ползване на мобилно устройство
LENOVO А1000 Dual, представляваща две дължими незаплатени лизингови
вноски за периода 05.09.2018 г.- 18.10.2018 г.; - 14,67 лв. - по Договор за
лизинг от 20.12.2016 г., с който е предоставено възмездното ползване на
мобилно устройство HUA WEI Y3 II Gold, представляващи три дължими
незаплатени лизингови вноски за периода 05.09.2018г.- 20.11.2018г.; - 129.87
лв. - по Договор за лизинг от 27.10.2017 г., с който е предоставено
възмездното ползване на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016
Gold. от които: 39.96 лв. с вкл. ДДС - представляващи четири текущи
незаплатени лизингови вноски за периода 05.09.2018 г.-04.01.2019 г. и 89.91
лв. с вкл. ДДС - съставляващи девет предсрочно изискуеми вноски за периода
05.01.2019г.- 27.09.2019 г.; - 542.57 лв. – лизингови вноски по Договор за
лизинг от 15.08.2018 г., с който е предоставено възмездното ползване на
мобилно устройство APPLE iPhone SE 32G**, за периода 05.09.2018г. -
15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху всяко от така горепосочените
вземания, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.08.2020 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
5036 от 11.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10641/2020 г. на РС Пловдив. Правят се
доводи за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на
постановеното решение с възражението за липса на идентичност на
вземанията, предмет на исковия процес и тези, предмет на издадената
заповед за изпълнение, което е било предмет на разглеждане и в
производство по ч.гр.д.№ 1525/ 2021г по описа на ПОС. Поддържа се
възражението относно неизяснено обстоятелството дали представените 10
броя фактури, касаещ паричните задължения на ответницата, са стигнали до
нейното знание, за които се сочи, че представляват „финансова отчетност на
ищеца“, които насочват, без да доказват за наличие на определени парични
задължения, а дали тези задължения съществуват и дали са погасени не дават
категорична информация. Иска се отмяна на решението в обжалваната му
част и отхвърляне на исковете по чл.422, ал.1 ГПК.
По така депозираната ВЖ е постъпил отговор от „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК: *********, чрез адв.З. Й. Ц., САК, в който оспорва жалбата като
2
неоснователна, по съображения за решен спор относно допустимостта във
връзка с постановеното определение по ч.гр.д.№ 1525/ 2021г по описа на
ПОС, както и по същество липсата на доказателства за заплатени задължения
по делото. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените от
въззиваемата по тази жалба страна разноски по делото.
2.Насрещна въззивна жалба от от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********,
чрез адв.З. Й. Ц., САК против Решение №88 / 09.01.2023г. по гр.д.№
2546/2021г. по описа на ПРС – ІV гр.с., в частта, в която е отхвърлен
предявения по чл.422, ал.1 ГПК иск/ове против Ж. И. Н. от гр.Пловдив за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 236.82
лв. - неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги № 61** от 18.11.2016г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 15.08.2018 г; 92.46 лв. - неустойка,
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ** от 20.12.2016 г., изменен с Допълнително споразумение № 0**
от 28.03.2018 г.; 145.75 лв. - неустойка, обезщетяваща вредите от
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги; Договор за
мобилни услуги № 618*** от 27.10.2017 г., за които суми е издадена
задължение по чл. 410 ГПК № 5036 от 11.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10641/2020 г.
на РС-Пловдив. Решението на ПРС в тази обжалвана част се оспорва като
неправилно и в противоречие с материалния закон и необоснованост, вкл.
изводите на ПРС за нищожност на процесните клаузи за неустойки , с
поддържане на доводите, че така уговореният начин на формиране и размер
на неустойката не води до неоправдано разместване на имуществени права и
не накърнява принципа за неоснователно обогатяване, както и се правят
доводи от разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД. Не се споделят изводите на РС за
неравноправност на процесните клаузи за неустойка на основание чл.143,
ал.2, т.6, пр.ІІ ЗЗП. Иска се отмяна на решението в тази му обжалвана част и
уважаване на така предявените искове , както и присъждане на деловодните
разноски за заповедното и исковото производство съобразно уважената част
на исковете.
Писмен отговор от въззиваемата страна по насрещната жалба Ж. И. Н. от
гр.Пловдив представлявана от особения представител адв. Зл.Златева, не е
постъпил.
3
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
Основната въззивна жалба и насрещната такава са подадени от надлежни
страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.259, ал.1
ГПК, съответно по чл.263, ал.2 ГПК, като процесуално допустими следва
разглеждането им по същество.
По първоначалната въззивна жалба.
В уважената част на предявените обективно съединени искове по чл.422, ал.1
във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с материално-правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
районният съд е уважил исковете за признаване установяване на вземания за
заплащане претендираните суми от незаплатени начислени такси и ползвани
съобщителни услуги за процесните описани периоди, съдът е констатирал, че
претендираните суми съставляват дължимите абонаментни такси, които се
дължат независимо от потреблението, поради което исковете доказани по
размер. По отношение на исковете за признаване установеност на вземанията
за претендираните лизинговите вноски в съответствие със съдебната практика
на ВКС / Решение по т.д. № 3310/ 2015г на II ТО / е обосновано становището
за недопустимост на предсрочната изискуемост на лизинговите вноски , от
една страна, а от друга е констатирано, че процесните лизингови вноски са с
настъпил падеж, поради което по силата на договорните и задължения ,
ищецът е предал дърЖ.о на вещта, а ответникът дължи заплащането на
процесните вноски за заплащане пълната стойност на вещта.
Фактическите и правни изводи на районния съд са основани на събрания в
съответствие с доказателствения материал по делото, съставляващ пълен
набор от сключваните между страните договори за мобилни услуги,
допълнителни споразумения и издадени от ищеца фактури за стойността на
съобщителните услуги, които в по-голямата си част видно от фактурите се
равняват на сумите за месечните и еднократни такси / абонаменти , доп.
пакети/, както и дължими вноски за лизинг с начислен ДДС.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от въведените доводи с
въззивната жалба, в която оплакването за нищожност на обжалваното
4
решение се обосновава фактически с наведени обстоятелства за
недопустимост на обжалваното решение поради липса на идентитет между
издадената ЗИ в заповедното производство и формулираните претенции по
исковата молба, които по указания на исковия съд са били конкретизирани в
хода на производството по делото. Доводът е неоснователен, доколкото е
решен с влязъл в сила съдебен акт – Определение № 570/ 19.07.2021г.
постановено по в.ч.гр.д.№ 1525/ 2021г. по описа на ПОС, приемащ
допустимостта на предявената искова молба , с която исковият съд е сезиран
за разглеждане на обективно съединените искове за установяване на вземания
по описаните в Заповедта за изпълнение № 5036 / 11.09.2020г. по ч.гр.д.№
10641/ 2020г по описа на ПРС – I бр. с. описани по номера и дати и видове
сключени договори за мобилни услуги и лизинг между страните. Поради това
постановеното решение въз основа на така конкретизираните в исковото
производство претенции за всеки от процесните договори за установяване
дължимост на вземания, се явява допустимо и валидно, постановено в
рамките на правораздавателната власт и обективира ясно формулирано
волеизявление на надлежен съдебен състав. В останалата част на сами по себе
си доводите на жалбоподателя чрез особения си представител не могат да
обосноват различен от направения от районния съд фактически извод при
така събраните множество сключени договори за мобилни услуги и лизинг на
предоставени от ищеца вещи по лизингови договори, преценени поотделно и
в съвкупност, които сочат на недоказаност на изпълнение на насрещно
договорно задължение за заплащане на стойността на договорените услуги и
цена на предоставените на лизинг вещи, което задължение е на носителя на
парично задължение по двустранен договор.
С оглед на това въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва
да се остави без уважение, като обжалваното решение в тази му част подлежи
на потвърждаване.
По насрещната въззивна жалба на ищеца.
По тази част на предявените установителни претенции на ищеца установяване
на вземания за претендирани неустойки по всеки от сключваните видове
договори, обезщетяващи вреди от предсрочното им прекратяване, районният
5
съд е обосновал тяхната недължимост, поради това, че произтичат от
нищожни или неравноправни клаузи, тъй като са уговорени в размерите на
до три стандартни месечни абонаментни такси за всяка една СИМ карта /
номер. Този извод е в съответствие с приеманото и от настоящия въззивен
състав при аналогични казуси относно претендираните по описания начин
формирани размери на уговорените неустоечни задължения за това. Така
именно ответникът в исковото производство има качеството на потребител
по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен да следи
както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и на
основание чл.7, ал.3 ГПК / Нова – ДВ, бр.100 от 2019г/ относно наличието на
неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, които се признават за
недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор
резултат. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че
клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-
26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да
са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и
задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който
се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този
механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите
за него икономически последици“. Това е принцип в общностното
потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в
националното законодателство по цитираните по-горе норми на ЗЗП.
Поради това процесните клаузи се явяват нищожни поради противоречие с
добрите нрави, тъй като се явяват извън обичайната обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от
ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. (в този см.
решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и решение
№ 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.), както правилно и
обосновано е прието от районния съд.
6
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция присъждане на
разноски на страните не се следва.
С оглед неоснователността на първоначалната въззивна жалба , следва
жалбоподателката Ж. И. Н. да заплати дължимата за исковото производство
ДТ в размер на 50 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №88/ 09.01.2023г. по гр.д.№ 2546/2021г. по
описа на Пловдивски районен съд – ІV гр.с.
Осъжда Ж. И. Н., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата 50 лева /
петдесет лева/ - държавна такса за производството по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7