Р Е Ш Е Н И Е
Номер 110 13.04.2020г. град
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
В открито съдебно заседание
на 25 февруари 2020г. в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛЕНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Катерина Маджова, като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно
гражданско дело № 1081 по описа за 2020г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258
– 273 във вр. с
чл.124, ал.1 и чл.439 от ГПК и чл.82- 86 от ЗЗД.
Въззивното
производството по делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба
вх.№ 1558/05.02.2020г. от ищеца И.К.Г. ***, против Решение № 1603/20.11.2019г.
по гр.д.№ 5017/2019г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е отхвърлен изцяло
облигационния му иск против ответника „МЕДИНА МЕД"- ООД, гр.Ст.Загора, с
който се претендира съдът да признае за установено, че той не му дължал сумата
от 8 552, 28 лв., от които 5 597, 17 лв. главница и 2 955, 11 лв.
неустойка, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
17.02.2012г., 171, 05 лв. Държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение,
предмет на Изпълнителен лист от 11.02.2013г., издаден по ч.гр. д.№ 594/2012г.
по описа на РС- Пазарджик и е било образувано изп.д.№ 20188870400026 по описа
на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 с район на действие ОС- Пазарджик, като неоснователен и
недоказан. Моли въззивния ОС- Ст.Загора да го отмени, като неправилно и да
постановите ново, с което да приеме за установено, че той не дължал на
ответника всички процесни облигационни вземания, предмет на процесния Изпълнителен
лист поради погасяването им по давност, като излага подробно своите фактически
и правни мотиви за това. Претендира да му се присъдят всички направени
съдебноделоводни разноски за двете инстанции. Няма свои нови доказателствени
искания. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат
по делото.
В законния 2-
седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор от ответника “МЕДИНА МЕД”- ООД със седалище и
адрес на управление в гр.Ст.Загора, който счита подадената въззивна
жалба за процесуално допустима, своевременно подадена от лице с правен интерес,
но изцяло неоснователна по същество, като не били налице твърдените пороци на
първоинстанционното Решение и не било налице неправилно приложение на
материалния закон. Напротив, атакуваното Решение било правилно и
законосъобразно, постановено в пълен унисон с наложената съдебна практика на
ВКС- София, вкл. новоприетото ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС- София и даденото
задължително тълкувание за реда на неговото приложение по реда на чл.290 от ГПК, обективирано в задължителното за съдилищата Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д.№
2382/2017
г., IV г.о. на ВКС- гр.София, като излага подробни фактически и правни мотиви в
своя подкрепа против уважаването на специалния иск по чл.439 от ГПК за
установяване несъществуването на вземането на взискателя по изпълнителното
дело, което можело да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, като давността не се прилагала служебно. Поради което счита, че
всички оплаквания относно правилността на решението на РС били неоснователни и
моли настоящия въззивен съд да отхвърли изцяло въззивната жалба, като
неоснователна и недоказана, и да потвърди атакуваното Решение на РС- Ст.Загора,
като законосъобразно и правилно. Претендира направени си по въззивното дело
разноски. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. В този
смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като се запозна с
изложените във въззивната жалби оплаквания и с аргументите в отговора на
в.жалба, с мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, със събраните от
РС доказателства и с приложимите материалноправни и процесуални норми счита, че
въззивната жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия
въззивен ОС- Ст.Загора, поради което следва да се произнесе по съществото на
направените във в.жалба материалноправни оплаквания.
Относно
направените от въззивника оплаквания в жалба му- решението е постановено при
посочен от РС установителен иск по чл.439 от ГПК за установяване
несъществуването на вземането на взискателя по посоченото изп.дело, като очевидно
се касае до един специален отрицателен установителен иск, чрез който се осъществява
защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на насоченото
против него принудително изпълнение, като видно от изричната разпоредба на чл.439,
ал.2 от ГПК този уст.иск може да се основава единствено и само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в съдебното производство, по което е
издадено изпълнителното основание за вземането, предмет на принудителното
изпълнение. Безспорно съгласно материалите по приложеното изп.д.№ 26/2018г. по
описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 887 на НК- София, с район на действие ОС- Пазарджик, това
изп.дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.02.201Зг.,
издаден по гр.д.№ 594/2013г. по описа на РС- Пазарджик. В конкретния случай
вземането на ищеца/взискател/ е било установено с влязло в законна сила съдебно
решение, предвид което съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД в случая давностният срок се
явява безспорно общия 5- годишен. Той започва да тече, предвид и настъпилите
междувременно прекъсванията на давността по реда на чл.116, б.в във вр. с чл.117
от ЗЗД, като времево към момента на образуване на изп. производство е действало
тогавашното Постановление № 3/18.11.1980г. по гр.д. №
3/80 г. на Пленума на ВС на НРБ, тълкуващо задължително разпоредбата на чл.116,
ал.1, б.”в” от ЗЗД и предвиждащо прекъсване на погасителната давност с факта и
от момента на образуване на производство за принудително изпълнение. Поради
което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че теченето на
погасителната давност е било прекъснато през 201Зг. с образуването на първото по
време изп.д.№ 436/201Зг. по описа на ЧСИ Г.И.- Ст.Загора, като без никакво
фактическо и правно значение в случая е дали са искани и предприемани отделни
изпълнителни действия във висящото изпълнително производство. Безспорно установено
е било по първоинстанционното дело, че първото по време изп.д.№ 436/201Зг. на
ЧСИ И.- Ст.Загора е било висящо до края на 2017г., когато е било издадено постановлението
на ЧСИ за прекратяването му поради настъпила законова перемция. Това
Постановление на ЧСИ не е било обжалвано и поради това е било влязло в законна
сила, като веднага след това на 19.01.2018г. със същия изп.титул/изп.лист/ е
образувано второто по време изп.д.№ 26/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д.- Пазарджик.
Междувременно в хода на извършване на изпълнителните действия по това второ
изп.дело, е било постановено и публикувано ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№
2/2013г. на ОСГТК на ВКС- София, в чиято т.10 горепосоченото Постановление №
3/1980г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила. С което ВКС е приел, че прекъсва
давността с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е било предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от
взискателя съгласно нормата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, включващо
насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Но не се явяват изпълнителни действия и не прекъсват
давността дейностите по изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със своето Решение
№ 170/17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г. по описа на IV ГО, ВКС-София, постановено
по реда на тогавашната редакция на чл.290 от ГПК, което се явява задължително за всички
съдилища и правни субекти в страната, т.10 на ТР № 2/2015г. на ОСГТК поражда своето
правно действие от датата на обявяването на тълкувателното решение/26.06.2015г./,
като то се прилага точно от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни
производства/каквото се явява процесното второ изп.производство/, но не и към
тези, които са били вече окончателно приключили преди това. В случая е
безспорно, че за разлика от разпоредбата на чл.116, б.„б“ от ЗЗД,
в процесния случай нормата по чл.116, б.„в“ от ЗЗД не обвързва действието на
прекъсването на законовата давност с резултата от предприетите изпълнителни
действия по това изпълнение. Следователно новата изпълнителна давност започва
да тече от момента на прекратяването на изпълнителното производство, като междувременно
спирането на давността по него се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г. с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без това да е обвързано с фактическите и правните основания за перемпция.
Поради което РС
правилно е приел, че общия 5-годишен давностен срок за погасяване на вземането
на ответника по един и същия изп.лист от 11.02.2013г. не е изтекъл към датата
на приключване на устните състезания по делото, тай като давността е била
прекъсната през м.март 201Зг. с образуване на изп.производство при ЧСИ Г.И.- Ст.Загора
и новата давност е започнала да тече на 26.06.2015г., откогато самото наличие
на изпълнително производство не е било достатъчно основание за прекъсването й,
а е било необходимо предприемането на някакви съвсем конкретни изпълнителни
действия по това изп.дело. В резултат на което безспорно от началото на започване
на новата давност до настоящия момент определено не е бил изтекъл
законоустановения общ 5- годишен срок, както правилно е приел
първоинстанционния РС. Още повече, че в кориците на приложеното приключено изп.д.№
436/2013г. по описа на ЧСИ Г.И.- Ст.Загора се съдържат данни за извършен от нея
още на 15.07.2015г. надлежен запор върху банкови сметки на длъжника в Банка ОББ,
както изрично е отбелязано върху самия изпълнителен лист, което очевидно е последното
извършено изп.действие по това изп.дело преди настъпване и прогласяване на
перемпцията, което изпълнително действие безспорно е годно да прекъсне законовата
5- год. давност. Предвид което до налагането на възбрана от ЧСИ на 30.11.2018г.
по второто изп.д.№ 26/2018г. по описа на ЧСИ Д. Д.- гр.Пазарджик, не е изтекла
изискуемата се от закона обща 5- годишна давност.
И тъй като давността
след 1990г. предвид изменената тогава разпоредба на чл.120 от ЗЗД/Д.в.№
30/1990г./ никога не се е прилагала служебно и по делото на РС няма данни
въззивникът- ищец да е довел до знанието на ответника- въззиваем възражение в някакъв
подобен смисъл до датата на образуването на второто изп.д.№ 26/2018г. по описа
на ЧСИ Д. Д.- Пазарджик, до тази датата не е бил предявен и иск по реда на чл.439
от ГПК. Следователно с предприетите по новообразуваното второ изп.дело в
гр.Пазарджик изпълнителни действия, които безспорно са напълно законово годни
да прекъснат погасителната давност предвид разпоредбите на ТР № 2/26.06.2015г.,
е започнала да тече нова законова 5- год. давност, за която е без значение
изтеклият преди това срок.
Поради което
въззивният съд счита, че атакуваното от жалбоподателя- ищец изцяло негативно за
него първоинстанционно съдебно Решение се явява мотивирано, законосъобразно и
правилно, следователно то следва да бъде изцяло потвърдено, ведно със
законовите последици от това
В тази връзка
настоящият въззивен съд препраща и към мотивите на първоинстанционното Решение
на РС- Ст.Загора по реда на чл.272 от ГПК.
Относно
разноските по делото пред настоящата въззивна инстанция- предвид изхода на
спора, цялостното потвърждаване на атакуваното Решение на РС и изричното искане
на въззиваемия- ответник, както и с оглед непредставянето от него на
доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция и на Списък с
разноски за пред ОС- Ст.Загора по чл.80 от ГПК, на въззиваемия не се дължат от
въззивника каквито и да са разноски по настоящото въззивно гр.дело, ведно със
законните последици от това.
Настоящото
въззивно съдебно Решение може да се
обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, с касационна
жалба чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора пред ВКС- София при евентуалното
наличието на касационни основания по чл.280 от ГПК.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.258-
273 във вр. с
чл.124, ал.1 и чл.439 от ГПК и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният Окръжен съд- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционното
Решение № 1603/20.11.2019г. по гр.д.№ 5017/2019г. по описа на РС- Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, с касационна
жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :