Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр.Плевен, 20.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на Иван Шарков - прокурор от Окръжна
прокуратура - Плевен, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №469 по описа на Административен
съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Е.П.К. ***, с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв.Ц.Ц. ***, обл.Плевенска, ул „***, против Заповед–ЗД/Д-ЕН-ЧБ-020/31.05.2022
год. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“- Червен бряг, с която , на основание чл.30, ал.2 във връзка с
чл.29, т.8 от ЗЗД, е прекратено настаняването на малолетното дете Д.И.Т.в
семейството на Е. П.К. ***, настанено в
това семейство със Заповед №ЗД/Д-ЕН-ЧБ-11/28.03.2022 год. на директора на
ДСП-Плевен.
Жалбоподателят счита оспорената заповед
за неправилна, незаконосъобразна ,
неоснователна с оглед на начина и метода, по който е издадена, и описаното в
нея съдържание, издадена при липса на компетентност, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материално правните
разпоредби и несъответствие със закона, необоснована и постановена при липса на
мотиви. Сочи, че отглежда детето Д.в качеството си на приемен родител заедно с В.П.Л-К.
близо 11 години - от 2011 год. до 31.05.2022 год. , когато е била изведена от
дома на жалбоподателя. Твърди, че отразеното в заповедта, че детето споделя за***, не е истина , а и не
става ясно пред кого е заявило детето това обстоятелство , при положение , че с
детето не е имало никакви проблеми, отглеждано е с любов и задоволявано с
всички необходими и съпътстващи неща съобразно неговата възраст. Редовно ходи
на училище , винаги е в приличен вид и задоволено с храна, дрехи , парични
средства, посещава кръжоци, ходи на екскурзии и зелени училища. Не е отглеждана
в напрегната обстановка, а за самото отглеждане на приемни деца, семейството на
жалбоподателя е преминало курс за обучение. С оглед на възрастта й на поставени
от детето въпроси от живота, жалбоподателят и В.П.Л.-К. с внимание са
обяснявали на детето как трябва да се отнася и държи в обществото. Детето не е
било лишено от внимание и обгрижване от
страна на семейството на К. и от самия него след смъртта на съпругата му Сочи в
жалбата, че Д.е е установила силна емоционална връзка с жалбоподателя и го нарича „Тати“. *** Сочи, че на датата на
връчване на заповедта и извеждане на детето, К. е бил посетен от служители на
ответника и на полицията, като след
направената беседа с тях и предоставяне на всички неща, изискани от тях, те лично заявили на К., че ***. Въпреки това
Социалните служители отвели от дома му детето, без да му предоставят информация относно изложеното в процесната
Заповед. Сочи още, че няма нарушения на Закона за закрила на детето, а и в семейството
на жалбоподателя са отгледани и други
деца до определена възраст, осиновени в чужбина , и никога не са имали проблеми
с отглеждането на децата, в настоящия случай с Д., освен нормалните съпътстващи
с възрастта й в училище. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с адв.Ц. с пълномощно на л.7
от делото, поддържат жалбата, молят съда да я отмени. Излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на заповедта.
Ответникът в съдебно заседание не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, встъпил на основание чл.154, ал.1 във връзка с
чл.16, ал.1, т.3 от АПК, взема становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд-Плевен, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
С приложената на л.34 от делото Заповед
№ ЗД ДСПСП11-20/ 3.06.2011 г. на директора на ДСП - Червен бряг, В.Пенкова
Линкова-Коцева е утвърдена за професионален приемен родител.
Съпругът й Е.П.К. не е утвърждаван за приемен родител.
Със Заповед №ЗД-04-293/7.09.2011 год. на
Директора на ДСП-Плевен, потвърдена с Решение №359/30.11.2011 год. на Районен
съд - Червен бряг, детето Д.И.Т.е настанено в професионалното приемно семейство
на В.П.Л.-К. с адрес: с. Телиш, общ. Червен бряг. обл. Плевен, ул. *** за срок
до навършване на пълнолетие, а ако учи- до завършване па средно образование, но
не повече от 20-годишна възраст или до промяна на обстоятелствата, наложили
настаняването.
На 26.03.2022 г. приемният родител В.П.Л-К.
е починала.
Видно от
приложените на л.35 и сл. от делото писмени документи, детето Д.е заявила
желание да продължи да живее в дома на покойната, при съпруга й Е.П.К., който е
изразил своето съгласие детето да бъде настанено в семейството му, като негов
близък в декларация за даване на съгласие по чл. 24. ал. 3 от ППЗЗДет.
Със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-10 от
28.03.2022 г. на директора на ДСП - Червен бряг-л.47, считано от 26.03.2022 г.,
на основание чл. 30, ад. 2. във връзка с чл. 29, т.7 от ЗЗД, е прекратено
настаняването на Д.И.Т. в професионално го приемно семейство на В.П.Л.-К..
Със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-011 от
28.03.2022 г. на директора на ДСП - Червен бряг, считано от 26.03.2022 г., на
основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1. г. 2 от ЗЗДет. малолетната Д.И.Т.е
настанена в семейството на Е.П.К.. Предприетата мярка за закрила е
"настаняване в семейство на роднини или близки".
В Районен съд - Червен бряг е внесена
искова молба за настаняване по съдебен ред на детето в семейството на жалбоподателя
с изх. № CЛ/D-EN-CH/25-071 от 20.04.2022 г.
Въз основа на исковата молба е
постановено Решение №172/8.06.2022 год. по гр.дело №20224440100414/2022 год. на
Районен съд –Червен бряг, с което е
прекратено настаняването на Д.И.Т.в семейството на В.П.Л.-К. и детето е
настанено за отглеждане и възпитание в семейството на Е.П.К. до навършване на
пълнолетие, а ако учи-до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването.
На
31.05.2022 г. в ОЗД - Червен бряг са постъпили два сигнала от различни
източници ***. Детето е депозирало писмено сведение на л.129 от делото, в който
детето е потвърдило информацията,
изложена в сигналите.
Видно от съдържащата се в становището на
л.185-186 от делото информация, на
31.05.2022 год. в отдел „Закрила на детето“ гр.Червен бряг е проведена екипна
среща във връзка с постъпилите сигнали, по време на която е проведен разговор
насаме с детето, от социален работник и психолог, след което детето е заявило
желание да сподели притесненията си и е разказала факти, които са довели до
съмнение за извършване ****, за което бил изготвен протокол от проведен
разговор с детето с №СГ/Д-ЕН-ЧБ852-004/31.05.2022 год.
Изготвен е Доклад за оценка на постъпил
сигнал с вх.№СИГ/Д-ЕН/ЧБ/52/31.05.2022 год., в който, след анализ на фактите ,
е направен извод, че е налице висок риск за детето и е направено предложение за свикване на
мултидисциплинарния екип по Координационен механизъм за взаимодействие при
работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при
кризисна интервенция. Направено е предложение Д.да бъде настанена в Кризисен
център-гр.Плевен. На л.125 и сл. от делото е приложен Протокол от проведена
среща на Мултидисциплинарния екип.
Постъпилите сигнали и потвърждаването им
от детето е станало основание да бъде
прекратено настаняването на Д.в семейството на Е.П.К., което е извършено с
оспорената в настоящото производство Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-020 от 31.05.2022 г.
на директора на ДСП - Червен бряг и детето да бъде настанено в Кризисен център
- гр. Плевен, което е извършено със следваща Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-021 от 31.05.2022
г. на директора на ДСП - Червен бряг.
С Писмо изх. № CЛ/D-EN-CH/25-077 /
01.06.2022 г. Районна прокуратура-Плевен също е уведомена от АСП, относно
основанията за извеждане на детето от семейството на К. и спешното му
настаняване в Кризисен център –Плевен.
Изготвен е Протокол от преглед на
оценката на случая и плана за действие-л.133-134, Доклад за оценка на случай и
предприемане на мярка за закрила спрямо дете-л.135-136. Предвид промяната на
мярката за закрила от „настаняване в семейство на роднини или близки“ в
„предоставяне на социални и интегрирани здравно – социални услуги за резидентна
грижа“, е изготвен приложеният на л.137-138 от делото нов План за действие,
както и Социален доклад-л.139-140. Направен е извод в Социалния доклад, че към
момента на изготвяне на същия не е необходима промяна на мярката за закрила или
прекратяване на настаняването в Кризисен център-Плевен, което е извършено по
спешност със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-021 от 31.05.2022 г. на директора на ДСП -
Червен бряг.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата против оспорената в настоящото
производство Заповед–ЗД/Д-ЕН-ЧБ-020/31.05.2022 год. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“- Червен бряг, с която е прекратено настаняването на малолетното
дете Д.И.Т.в семейството на Е. П.К., е
подадена в установения срок, от надлежна страна, адресат на заповедта, която
съставлява индивидуален административен акт, пред надлежния съд, поради което е
процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт, е постановен
от материално компетентен орган. Основание за този извод дава разпоредбата на чл.
30а от Закона за закрила на детето, според която при промяна на мярката за
закрила на детето се спазва редът за настаняване по чл.
26
- 28
от същия закон,
а според разпоредбата на чл.
30, ал. 2
и чл.
27, ал. 1 от ЗЗД,
временното прекратяване на настаняването и временното настаняване става със
заповед на директора на ДСП. Видно е от оспорената заповед, че тя е издадена от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Червен бряг, поради което е
валиден административен акт.
Заповедта е издадена в изискуемата от
закона писмена форма и съдържа всички регламентирани от закона реквизити.
Последната правно е обоснована с разпоредбите на чл.30, ал.2 във връзка с
чл.29, т.8 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗЗД, прекратяване на
настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално
подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция
"Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото
отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за
закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. А
разпоредбата на чл.29, т.8 предвижда, че настаняването извън семейството се
прекратява при промяна на мярката за
закрила. Видно е, че едновременно с оспорената заповед е издадена и следваща Заповед
№ ЗД/Д-ЕН-ЧБ-021 от 31.05.2022 г. на директора на ДСП - Червен бряг, приложена
на л.131 от делото, съгласно която Д.И.Т.е настанена по спешност временно в Кризисен център, гр.Плевен, до
произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД. Тази последна заповед обективира
взета друга мярка за закрила спрямо детето Д., поради което е налице посоченото
правно основание в оспорената заповед по чл.29, т.8 от ЗЗД – прекратяване на
настаняването в семейството на жалбоподателя е извършено поради предприета
друга мярка за закрила спрямо детето. Оспорената заповед и промяната на мярката
за закрила, фактически са обосновани още с данните от самото дете, които то е
споделило в снетото от него сведение, приложено
на л.129 от делото, както и чрез препращане към изготвения Доклад за
оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-ЕН-ЧБ/52/31.05.2022 год., изготвен от
социален работник в отдел „Закрила на детето“ в АСП, приложен на л.123-124 от
делото. В този доклад са описани всички обстоятелства и факти във връзка с
предоставената от детето Д.информация за извършени спрямо нея действия от
жалбоподателя, при когото тя е настанена и е направено предложение за
предприемане на мярка за
закрила-настаняване по спешност в Кризисен център гр.Плевен. Препращането към
документи-част от административната преписка по издаване на оспорената заповед
, е допустимо съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК. Ето
защо предвид изложеното от фактическа и правна страна в самата заповед , и
предвид позоваването на органа в оспорената заповед на доклада за оценка на
постъпилия сигнал, съдът приема, че оспорената заповед е фактически и правно
обоснована и не страда от липса на мотиви.
Оспорената заповед е издадена при
спазване на административнопроизводствените правила. Съобразно разпоредбата на
чл.30а от ЗЗД, при промяна на мярката за закрила на детето по чл.
4, ал. 1, т. 2, 4 и 5
се спазва редът за настаняване по чл.
26 - 28.
В случая този ред е спазен.
Една от мерките, чрез които се
осъществява закрилата на детето по ЗЗД, е тази по чл. 4, ал. 1, т. 5 от закона
- предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа.
Именно тази мярка е приложена по отношение на детето Д.Т., която със следващата
по време на оспорената Заповед №ЗД/Д-ЕН-ЧБ-021/31.05.2022 год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ , гр.Червен бряг, е настанена по спешност
временно в Кризисен център , гр.Плевен. Според чл.
5, ал. 2 ЗЗД,
условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на
деца и настаняването им в социални и интегрирани здравно-социални услуги за
резидентна грижа, както и тяхната реинтеграция се определят с наредба на
Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и
председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Касае се за Наредбата за
условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на
деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция. Съгласно чл. 4
от Наредбата, мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им
в специализирани институции се предприемат при наличие на едно или повече от
следните обстоятелства: т. 1. при постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне
или при подадено заявление в дирекция "Социално подпомагане" за
настаняване на дете в специализирана институция; т. 2. настаняване по чл.
26 от Закона за закрила на детето на друго дете от семейството; т. 3.
родителите са изразили намерение за настаняване на детето в специализирана
институция; т. 4. родителите са без постоянни доходи и/или без жилище; т. 5.
установени увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при родител или
при член от семейството; т. 6 и т. 7 са отм.; т. 8. детето е с увреждане и/или
отклонения в здравословното състояние или развитие и родителите имат
затруднения да отговорят на специфичните му потребности; т. 9. други
обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне. В случая следва да
бъде съобразена и разпоредбата на чл.
25, ал. 1 ЗЗД,
която определя основанията за настаняване на детето извън семейството, две от
които са посочени в т.3 и т.4 на чл.25, ал.1, на която се съдържа позоваване в
заповедта за временно спешно настаняване на детето в Кризисен център, а именно:
дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; ***. Както
вече беше посочено, временното настаняване на детето Д.в Кризисен център ,
гр.Плевен, е извършено със следваща оспорваната по време издадена Заповед - № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-021/31.05.2022 год. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ , гр.Червен бряг, която няма данни
по делото да е оспорена и поради което е влязла в законна сила. Т. е., въпросът,
свързан с наличието на предпоставките за
прилагането на обсъжданата привременна мярка е разрешен с влязъл в сила
административен акт. А в оспорената заповед е посочено именно, че се издава на
основание чл.29, т.8 от ЗЗД-при промяна на мярката за закрила, каквато промяна
е налице, според данните по делото , извършена с неоспорена и поради
това-влязла в сила заповед за настаняване № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-021/31.05.2022 год. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ , гр.Червен бряг.
Независимо от това само за пълнота
следва да се посочи, че именно обстоятелствата в конкретния случай обосновават наличието на предпоставките по чл.25,
ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗД, детето Д.да бъде настанено извън семейството, а именно:
3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност
да го отглеждат; 4. *** Видно от всички приобщени по делото писмени
доказателства-социални доклади, протоколи и др., че биологичният баща на детето
И.И. е починал на 6.02.2011 год., а майката на детето е отглеждала същото само
един месец след раждането; основните потребности на детето са неглижирани,
поради което е изведено от биологичното семейство и е настанено в
ДМСГД-гр.Плевен, а впоследствие- в
семейството на професионален приемен родител. По отношение на предпоставката по
т.4 на чл.25, ал.1 от ЗЗД- налице са данни, изнесени от самото дете Д.Т. в
сведение на л.129 от делото, и потвърдено при разпита му в съдебното заседание
на 14.06.2022 год. от психолог в присъствието на социален работник по реда на
чл.15, ал.1 от ЗЗД, че по отношение на нея ***
Според съдържанието на процесната
заповед, същата е издадена на основание чл.
30, ал. 2
във вр. с чл.
29, т. 8 от ЗЗД
и чл.
33 от Правилника за приложение на ЗЗД (ППЗЗД).
Съгласно ал. 2 на чл. 30 от закона,
прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция
"Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай
дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно
бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка
за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето.
Съответно в чл.
33, ал. 1 ППЗЗД
е предвидено, че спешното настаняване извън семейството се предприема в
случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Настаняването се
извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на
дирекция "Социално подпомагане" (чл.
33, ал. 2 ППЗЗД).
При необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на
настаняването директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава
нова заповед (чл.
33, ал. 4 ППЗЗД).
В чл. 29 от закона изчерпателно са предвидени предпоставките, при наличието на
които настаняването извън семейството се прекратява, като тази по т. 8 се
свежда до промяна на мярката за закрила, но според настоящия съдебен състав
приложение в случая следва да намери т. 9 - при промяна в обстоятелствата,
свързани с детето, ако е в негов интерес. Съгласно §
1, т. 5 от Закона за закрила на детето "Най-добър интерес на детето"
е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите
и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите
да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
При установените данни се доказва по
категоричен начин, че промяната на мярката за закрила в такава по чл.
4, ал. 1, т. 5 от ЗЗД
е в най-добър интерес за детето и заповедта, с която същата е постановена, е в
съответствие с принципите на закрила на детето, установени в чл.
3 от ЗЗД,
а именно осигуряване най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в
риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в съответствие с
потребностите на детето, временен характер на ограничителните мерки.
Именно най-добрия интерес на детето е
бил ръководещ при постановяване на процесната заповед (видно от съдържанието на
доклада за оценка на постъпилия сигнал с вх.№ СИГ/Д-ЕН-ЧБ/52/31.05.2022 год.). *******
По този начин се
постига и целта на закона- защита и гарантиране на основните права на детето във всички сфери на
обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, чрез осигуряване на всички на подходяща икономическа, социална и културна
среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.
Изложените съображения обосновават
крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Това има
за последица неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.П.К. ***, с ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв.Ц.Ц. ***, обл.Плевенска, ул ****, против Заповед–ЗД/Д-ЕН-ЧБ-020/31.05.2022
год. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“- Червен бряг, с която , на основание чл.30, ал.2 във връзка с
чл.29, т.8 от ЗЗД, е прекратено настаняването на малолетното дете Д.И.Т.в
семейството на Е. П.К. ***.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: