№ 4726
гр. Варна, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502299 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 35563/27.05.2022 г. , от „АРКЛИ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул.
„Бенковска“, № 27 срещу Решение № 1106/18.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 8047/2021 г., на ВРС, XLIII с., с което е прието за установено, че
„ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Г. Живков", № 22, е титуляр на вземане, в общ размер от 2277.52
лв., от които: - сумата 745.00 лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в
полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 11248/2014 г., на ВРС, и прехвърлени
с Договор за цесия от 15.04.2015 г.; - сумата 596,44 лв, съдебно-деловодни
разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 9775/2014 г.
на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от 29.01.2015 г.; - сумата 543.12
лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД,
по гр.д. № 11256/2014 г., на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от
23.04.2015 г.; - сумата 392.96 лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в
полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 9759/2014 г. на ВРС и прехвърлени с
Договор за цесия от 16.04.2015 г., по иска на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков", №
22, партер-вътрешен двор срещу „АРКЛИ" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. „Бенковска“, № 27 и
„ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Струга", № 31, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на подпомагаща ищеца страна –
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК ********* и подпомагаща първия от
ответниците, страна – „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********.
Въззивникът счита атакуваното решение за недопустимо, в условията на
евентуалност неправилно. Сочи, че в полза на „КНМ Груп“ ЕООД са
издадени изпълнителни листи за спорните вземания като той е добросъвестен
1
техен приобретател и се позовава на легитимирация ефект на СПН на
съдебните актове и издадените по тях изпълнителни листи. Счита, че
„титулярство на вземането“ не сред фактите, подлежащи на установяване
чрез предявения иск. Излага, че липсва правен интерес от предявения иск, тъй
като той произтича от самото качество на ищеца като страна по договор, а в
настоящия случай липсва правоотношение между ищеца и ответниците.
Поддържа се възражение за недопустимост на иска поради едностранното
извънсъдебно разваляне на процесния договор, като се излага, че действието
на правопораждащия юридически факт, от който ищецът черпи правата си, е
прекратено. Посочва, че произнасянето на съда по въпроса дали сключеният
договор законосъобразно е бил развален или не, не може да бъде предмет на
установителен иск и е недопустимо да се иска установяване съществуването
на право по прекратен договор, тъй като по този начин съдът го санира,
независимо от това дали прекратяването е правилно или не.
По отношение оплакването за неправилност на обжалваното решение
излага, че е налице твърдяната недействителност на договорите, тъй като с
тях са цедирани вземания, които са бъдещи и евентуални с оглед на датите на
сключване на договорите. Договорите за цесия били и нищожни поради липса
на основание, тъй като липсвали доказателства от страна на ищеца да са били
изпълнени поетите задължения по предварителните уговорки. Счита, че
уговорената насрещна престация по договорите за цесия, която следвало да
бъде изпълнена от ищеца била нещожна, поради невъзможен предмет –
нямало как ищецът да назначава юрисконсулти на трудов договор в „КНМ
Груп“ ЕООД. Сключените договори за цесия били накърняващи добрите
нрави, тъй като разликата между прехвърляното благо и уговорената цена
била в пъти.
Счита за неоснователно възражението на ищеца за недействителност на
цесиите, с оглед разпоредбата на чл. 452 ГПК. Разпоредбата създавала
непротивопоставимост спрямо взискателя на извършени от длъжника
прехвърляния на запорираното вземане след налагане на запора, а това не
била недействителност в материално-правен смисъл.
Сочи, че ВРС погрешно е приел, че меродавна за титулярството на
вземането, е датата на уведомлението за извършената цесия. Посочва, че нито
един от договорите за цесия няма достоверна дата спрямо останалите
участници в производството. Сочи, че уведомлението за цесия не е елемент от
фактическия състав на цесията и е предвидено само с цел защита интересите
на задълженото лице като цедираното вземане се прехвърля в момента на
сключване на договора. По същество, моли за обезсилване на решението като
постановено по недопустим иск, а в условията на евентуалност последният да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Интейк" ЕООД, депозира
отговор, с който се излагат съображения за допустимост на обжалваното
решение. Въззиваемият обосновава правния си интерес от подаване на
установителния иск с установяване на титулярството на спорно между трима
цесионери, черпещи права от един и същ праводател, действал като
субституент в исков процес. Посочва, че постановеното решение по спора
между цедента и длъжника се ползва със сила на пресъдено нещо за дълга
спрямо ответника, но въпросът за титулярството между субституента и
правоприемниците не е разрешен предвид това, че никой от тях не е
предприел заместване на праводателя си като поради това и приключилият с
2
участието на субституента спор не е процесуална пречка за разглеждане на
иск за титулярство. Счита, че поведението на взискателя „Аркли" ООД по
четирите образувани изпълнителни дела било индиция за оспорване на
правото на вземане на ищеца и обуславяло интерес от установяването му със
сила на пресъдено нещо. Счита, че правилно ВРС е приел, че носител на
процесните вземания е ищеца, тъй като длъжникът е уведомен първо за тези
цесии и те са произвели действие спрямо всички трети лица. Счита
възраженията за нищожност на договорите на посочените основания за
неоснователни. Счита, че представеното доказателство за разваляне на
договори за цесия, в действителност не може да установи разваляне на
конкретните договори. По същество моли за потвърждаване на обжалваното
решение и отхвърляне на жалбата. Претендират се съдебни разноски.
Подпомагащата въззиваемия страна „Енерго - Про Продажби" АД,
изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното
решение. Излага доводи по допустимостта на предявените искове и по
тяхната основателност. По същество моли за потвърждаването на атакувания
съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът
на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане като допустима и редовна въззивна жалба
вх. № 35563/27.05.2022 г., от „АРКЛИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Ботевград, ул. „Бенковска“, № 27 срещу Решение №
1106/18.04.2021 г., постановено по гр.д. № 8047/2021 г., на ВРС, XLIII с., с
което е прието за установено, че „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков", № 22, е титуляр
на вземане, в общ размер от 2277.52 лв., от които: - сумата 745.00 лв.,
съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по
гр.д. № 11248/2014 г., на ВРС, и прехвърлени с Договор за цесия от
15.04.2015 г.; - сумата 596,44 лв, съдебно-деловодни разноски, присъдени в
полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 9775/2014 г. на ВРС и прехвърлени с
Договор за цесия от 29.01.2015 г.; - сумата 543.12 лв., съдебно-деловодни
разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 11256/2014 г.,
на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от 23.04.2015 г.; - сумата 392.96
лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД,
по гр.д. № 9759/2014 г. на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от
16.04.2015 г., по иска на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков", № 22, партер-вътрешен двор
3
срещу „АРКЛИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Ботевград, ул. „Бенковска“, № 27 и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга", № 31,
на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на подпомагаща ищеца страна
– „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК ********* и подпомагаща първия от
ответниците, страна – „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********.
НАСРОЧВА в съдебно заседание на 15.02.2023 г., 13:30 ч., за която
дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като
на въззивника се връчат и преписи от отговорите на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4