Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………………… /………………… г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на девети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

         ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

  при секретаря Светлана Стоянова

в присъствието на прокурор Тони Томов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАНД №1484/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Варна против Решение №184/03.06.2021 г. по НАХД №880/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление №436а-412/20.09.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на Х.П.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че изводите по същество на ВРС са неправилни. Сочи, че обстоятелството дали едно деяние покрива признаците на състава по чл.355, ал.2 от НК или този на административно нарушение по реда на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето следва да се преценява с оглед на степента на неговата обществена опасност. Намира, че в този смисъл деянията, които не представляват обект на наказателно преследване следва да ангажират административнонаказателната отговорност на дееца в хипотезата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Твърди, че щом законодателят е преценил, че състава на едно деяние може да осъществява престъпление, визирайки наказателната отговорност по реда на чл.355, ал.2 от НК то не може да се приеме, че подобно деяние е малозначитлено и няма обществена опасност. Намира, че обстоятелството, че в конкретната хипотеза въпреки, че не е създадена опасност за заразяване на конкретни други лица би следвало да доведе до ангажиране на административно наказателната отговорност на санкционирания Х.П.В., вместо наказателна такава. Намира, че нарушението на противоепидемичната мярка, приета на основание чл.73 от АПК в условията на извънредно положение не би могло да бъде маловажен случай. Намира, че с оглед постигане на целите на административното наказание снизходителното отношение към нарушителите би довело до чувство за безнаказаност у тях, а това би довело до масово несъобразяване с противоепидемичните мерки, което от своя страна би довело до усложнения в епидемиологичната обстановка. Желае да бъде отменено обжалваното въззивно решение на ВРС и да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответната страна - Х.П.В. не представя отговор на касационната жалба.

На датата на съдебното заседание не се явява представител на касатора. За ответника се явява адв. Х. Г.. Последният заема становище, ме жалбата е неоснователна. Моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди обжалваното решение. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Жалбоподателят представя преди съдебно заседание писмени бележки, в които застъпва становището си изложено в жалбата

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено въззивното решение, с което е отменено НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Х.П.В., ЕГН ********** против наказателно постановление №436а-412/20.09.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 29.03.2020 г. въззивникът В. се намирал в гр. Варна, ОУ „Черноризец Храбър“ – ул. „Студентска“ като престоявал там без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа или устата. Към този момент били в сила Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, съобразно която се преустановявали посещенията на паркове, детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. След извършена проверка, срещу въззивникът В. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а именно нарушаване на въведената забрана за посещения на паркове, детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Актът бил надлежно предявен на въззивника. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи. От въззивния съд е прието обаче, че издаденото НП е незаконосъобразно. Основание за това е наличието на последвали след цитираната по-горе Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването други заповеди, които уреждат същата материя, а именно Заповед №РД-01-85 от 14.05.2020 г., с която министърът на здравеопазването изрично изменя заповедта си от 20.03.2020 г. Счита, че това попада в хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, която гласи, че ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази, която е по-благоприятна за нарушителя. Счел е, че тъй като Заповедта въз основа на която е издадено НП е отменена, то следва да се приеме, че НП също следва да бъде отменено, тъй като към този момент престояването на спортни площадки не представлява нарушение. Освен това въззивният съд е приел, че НП е незаконосъобразно и поради обстоятелството, че АУАН е на бланка сер. Д, бл. №778926, като първоначално е посочено, че е съставен на 29.03.2020 г., но впоследствие била добавена нова абревиатура, с номер 436а-93 на акта и нова дата – 27.04.2020 г.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че на 29.03.2020 г. въззивникът В. не е изпълнил въведени със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по ч.63 ал.1 Закона за здравето. Установено е по делото, че на посочената дата наказаното лице се намирал в гр. Варна, ОУ „Черноризец Храбър“ – ул. „Студентска“ като престоявал там без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа или устата.  Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визиращи състава и наказанието за извършено такова нарушение.

Неправилно въззивният съд е приел, че в рамките на времето до влизане в сила на НП е последвала различна нормативна разпоредба, която е довела до отмяна на санкцията за деянието по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, както и че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Хипотезата на нормата на нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН действително сочи, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Санкционната норма обаче е нормата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето – „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.“ Последната не може да се третира като хипотеза на последвала нова разпоредба, която да е по-благоприятна за нарушителя, тъй като тя не е променяна и реално и не е отменена предвидената в нея наказуемост за нарушение или неизпълнение на противоепидемични мерки въведени от Министъра на здравеопазването или Директор на регионална здравна инспекция. Това че самите мерки са променени не е основание за промяна на административнонаказателноправното третиране на нарушителя. В крайна сметка логиката на нормативната уредба в това отношение е органите на изпълнителната власт да имат свобода да променят противоепидемичните мерки предвид измененията в тенденциите на противоепидемичните мерки. Ето защо изложените съображения на въззивния съд в тази насока са неправилни.

Не се споделят твърденията, че НП е незаконосъобразно поради обстоятелството, че има дописване на нов номер на ката, което е извършено по-късно. Действително от АУАН се установява, че номерът на акта – 436а-93/27.04.2020 г. е добавен по-късно след неговото съставяне това обаче не следва да се третира като съществено нарушение, тъй като с това не се изменя никоя от констатациите на АУАН. Той е съставен явно в присъствието на нарушителят в момента на установяване на нарушението на 29.03.2020 г. в 17.08 ч., при конкретна фактическа обстановка, както и актът надлежно посочва в какво се състои нарушението и е надлежно предявен на нарушителя, като му е връчен и е подписан лично от него без възражения. Явно е, че в настоящият случай по-късното добавяне на номенклатурен номер от страна на органите на МВР на самият акт, не представлява изменение на фактологията касаеща отговорността на нарушителят. Ето защо съдът намира, че това дописване на номер не засяга правата на санкционираното лице по никакъв начин.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, като се потвърди НП.

В касационната жалба и в представеното от жалбоподателят преди съдебно заседание становище не се съдържа претенция за заплащане на разноски

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение №184/03.06.2021 г. по НАХД №880/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление №436а-412/20.09.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на Х.П.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето и вместо него постановява

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 436а-412/20.09.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на Х.П.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                    2.