№ 11735
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110164397 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката
/ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по Искова молба с вх. № 345210/30.10.2024 г., подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД, в която се твърди, че в периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г.
ищцовото дружество е доставяло до топлоснабден имот с тогавашна собственост на
ответника с адрес: гр. София, ж.к. „Р-К“, бл. 23, вх. Б, ет. 2, ап. 26 /с абон. № 196783/
топлинна енергия, която останала незаплатена. В посочения период действали Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиентите за
битови нужди в гр. София, които били публикувани във в-к „Монитор“ и влезли в сила на
10.07.2016 г., в чийто чл. 33 е разписано задължението на потребителите, какъвто се явявал и
ответникът, да заплащат месечните си задължения в 45 – дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасяли. Имали задължение за заплащането на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 на потребеното количество топлинна енергия за отчетения период в 45-дневен срок
след изтичането на периода, за който се отнасяли. При неизпълнение в срок, следвало да
заплатят на продавача на топлинна енергия законна лихва за забава. Етажната собственост, в
която се намирал топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД. Това дружество извършвало разпределението на
топлинната енергия на базата реален отчет. За топлоснабдения имот били издадени
изравнителни сметки. Предвид изложеното ответникът дължал следните суми: 20, 18 лв. –
главница за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г. и 7, 25 лв. – лихва за периода 15.09.2021 г. –
04.07.2024 г. За търсените суми по неплатеното задължение „Топлофикация София“ ЕАД
подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №
230822/15.07.2024 г., по което било образувано ч. гр. дело № 42952/19.07.2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 175 състав, в рамките на което била издадена Заповед №
23249/26.07.2024 г. На 11.09.2024 г. соченото за длъжник лице подало бланкетно възражение.
Въз основа на изложеното ищецът „Топлофикация София“ ЕАД иска признаване за
установено, че ответникът В. А. М. дължи на ищцовото дружество следните суми: 20, 18 лв.
– главница за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г. и 7, 25 лв. – лихва за периода 15.09.2021 г.
– 04.07.2024 г. Претендира разноски.
1
Ответникът В. А. М. счита предявените искове за недопустими, тъй като липсвала
пасивна процесуална легитимация за периода 22.05.2020 г. – 31.05.2020 г., тъй като на
22.05.2020 г. ответникът прехвърлил собствеността на имота на трето за делото лице. Не
било ясно въз основа на какво била формирана търсената сума. По отношение
основателността на предявения иск сочи, че не бил потребител на топлинна енергия за
процесния период, такава не била доставяна до имот негова собственост, изравнителните
сметки не били правилно изготвени. Направено е възражение за изтекла давност. Иска се
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че производството по делото било
недопустимо предвид липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника, тъй като
за процесния период той не бил собственик на имота. Именно това е спорния по делото
въпрос и той следва да бъде решен в същинското състезателно производство, поради което и
неговата преценка е на плоскостта на твърдяното от ищеца материално правоотношение.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди
се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени
– собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, както
е уточнено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, свободата на
договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за
собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата
хипотеза не се установяват.
Със Заявление-декларация с вх. № Г-9265/17.04.2019 г., подадено от В. М. и адресирано
до изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД заявителят е поискал партидата
на абон. № 247565 за имот с адрес: гр. София, район „Красна поляна“, ж.к. „РК“, бл. 23, вх.
Б, ет. 2, ап. 26 да бъде прехвърлена на негово име. Това е косвено доказателство, че към
датата на подаване на заявлението В. М. е бил собственик на топлоснабдения апартамент.
Това си качество е загубил на 22.05.2020 г., когато с Договор за покупко-продажба на
недвижим имот с дата 22.05.2020 г., съдържащ се в Нотариален акт № 104, том II, рег. №
5284, нотариално дело № 263/2020 г. се установява, че на 22.05.2020 г. В. А. М. е прехвърлил
на И.Х.Н. собствеността върху апартамент № 26, намиращ се в гр. София, район „Красна
поляна“, ж.к. „РК“, бл. 23, вх. Б, ет. 2. Процесният период е 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г.
Ищецът доказва ответникът да е собственик на топлоснабденото жилище за периода
01.05.2020 г. – 21.05.2020 г., респ. да е бил потребител на доставяната от „Топлофикация
2
София“ ЕАД топлинна енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и
индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено
на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало пет
броя отоплителни тела с поставени индивидуални разпределители /ИРРО/ с радиоотчет и
два броя водомера за топла вода. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е
начислена по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 на база един обитател поради
неосигурен достъп за отчет на водомера, за което са представени от третото лице – помагач
протоколи за осигурен достъп, подписани от потребителя. Топлинната енергия за сградна
инсталация е изчислена на база съгласно т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1
въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода. Установено е, че
заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на
отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото
дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в
съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото
дружество.
От изслушаното заключение на допуснатата ССчE се установява, че стойността на
доставената топлинна енергия е 20, 18 лв., като законната лихва върху тази главница за
периода 15.09.2021 г. – 04.07.2024 г. е в размер на 17. 25 лв. Както вече бе посочено ищецът
доказа, че за процесния месец май 2020 г. ответникът е бил в облигационна връзка с
„Топлофикация София“ ЕАД само за двадесет и един дни. Предвид липсата на други
изчисления съобразно горния извод, съдът счита, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 162 ГПК. За м. май 2020 г. е доставяна топлинна енергия в продължение
на 31 дни. При главница в размер на 20, 18 лв. за всеки един от тези дни дължимата сума е в
размер на 0, 65 лв. Така за 21 дни ответникът следва да дължи 13, 67 лв. Върху тази сума
дължимата мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 04.07.2024 г. е в размер на 4, 47 лв.
/изчислението е извършено с калкулатор за просрочени задължения на Национална агенция
за приходите/.
По отношение на направеното с отговора на исковата молба възражение за настъпила
погасителна давност, съдът намира същото за основателно. При действието на общите
условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на
45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е
установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на
доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Правилото на чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ не
намира приложение в случая, тъй като изискуемостта на задължението за месец май 2020 г. е
възникнала на 15.07.2020 г., а заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено на 15.07.2024 г. При прилагане на горните правила
търсената от ответника главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия се явява
погасена по давност. Предвид недължимост поради настъпила давност на главното
3
задължение, недължимо остава и задължението за мораторна лихва за периода 15.09.2021 г.
– 04.07.2024 г.
Въз основа на изложеното предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове спрямо
ответника В. М. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото право на разноски има ответникът В. М., който претендира
заплащането на сумата от 1 000 лв. /500 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и 500 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство/ - съдебни
разноски. Процесуалният представител на ищцовото дружество е направил възражение за
прекомерност. Съдът счита направеното възражение за основателно. В рамките на
заповедното производство соченото за длъжник лице е подало възражение, в което е
посочило, че не дължи сумите по заповедта. В рамките на исковото производство участието
на ответника се е изчерпало с подаване отговор на искова молба и взимане на становище по
хода на делото. Относимото адвокатско възнаграждение за тези действия е в размер на 450
лв. /50 лв. за заповедното производство и 400 лв. за исковото/. При определянето му съдът
взема предвид размера на исковата претенция, фактическата и правна сложност на делото,
броя на проведените заседания – едно, липсата на участие на процесуалния представител на
ответника в него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б по реда на чл. 422 ГПК срещу В. А. М., ЕГН
********** с адрес: гр. София, бул. „М“ № 16, ет. 8 установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 20, 18 лв. – главница за доставена до имот
негова собственост с адрес: гр. София, район „Красна поляна“, ж.к. „РК“, бл. 23, вх. Б, ет. 2,
ап. 26 в периода 01.05.2020 г. – 31.05.2020 г. топлинна енергия, която останала незаплатена и
17, 25 лв. – лихва върху тази главница за периода 15.09.2021 г. – 04.07.2024 г., за които суми
било образувано ч. гр. дело № 42952/19.07.2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175
състав, в рамките на което била издадена Заповед № 23249/26.07.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б да заплати на В. А. М., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, бул. „М“ № 16, ет. 8 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лв. – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски районен съд за
заповедното и исковото производства.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в качеството му на
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4