Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
Гр. Пловдив, 13.07.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито
заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря Нина Стоянова и в присъствието на прокурора Светлозар Лазаров, като разгледа докладваното
от съдия И. Ранчев ВНОХД № 229 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и
първа от НПК.
С Присъда №21 от 23.03.2017 г. по нохд
№582/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд подсъдимият Т.Т.Д. е признат за виновен в това, че на 30.08.2016 г. в землището на гр.*, в
местност „*“, отнел чужда движима вещ – синджир от
жълт метал – злато 14 карата, проба 585, с тегло 19,47 грама, на стойност 1 075 лева, от
владението на Д.С.Б., с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила и заплашване и деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, поради което и
на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. “а“ и
б.„б“ и чл.54 от НК го е осъдил на 6 години
„Лишаване от свобода“.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС
съдът е определил подс. Д. да изтърпи така определеното му наказание от 6
години „Лишаване от свобода“ при първоначален
„Строг” режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е
приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето, през
което подсъдимият е бил задържан,
считано от 19.09.2016 г. до влизане на присъдата в сила.
Окръжният съд е
постановил вещественото доказателство - синджир от злато 14 карата, проба 585, с тегло 19,47 гр., да се върне на собственика му – Д.С.Б.,
след влизане на присъдата в сила.
Съдът е осъдил подс. Т.Д. да заплати направените разноски, съответно
по сметка на ОД на МВР - *, в размер на 256,50 лв. и по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора от 95
лв.
Недоволни
от така постановената присъда са останали подс. Д. и неговия защитник – адв. К.
***, като са я обжалвали в законовия срок с доводи за нейната
незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост.
В жалбите им се твърди, че присъдата е
постановена при допуснато нарушение на материалния закон, както и е
несправедлива по отношение на наложеното наказание. Основният им довод е, че
липсват съществени елементи от обективна и субективна страна по повод на повдигнатото
обвинение за извършен грабеж. Твърдят, че няма категорични доказателства,
именно подс. Д. да е отнел инкриминирания синджир, а от друга страна не е
установено това да е било осъществено от него по насилствен начин. Поставят акцент
върху променливата позиция на разпитания няколкократно пострадал и допуснатите
от полицейските органи процесуални нарушения при извършеното разпознаване на
евентуалния извършител на грабежа, като отправят искане за преразпит пред
въззивната инстанция на св. Б.. Затова предлагат отмяната на присъдата и
постановяването на нова оправдателна такава спрямо подс.Д. или алтернативно
намаляване на наказанието.
Прокуратурата не е взела становище по подадените
въззивни жалби.
Настоящият състав проведе съдебно следствие,
като уважи направеното доказателствено искане за преразпит на пострадалия Б., допусна
до разпит в качеството на свидетели на поемните лица - Д.С. и М.Б., участвали
при разпознаването на подсъдимия на досъдебното производство.
Прокурорът от АП – Пловдив изразява
становище, че подадените жалби са неоснователни, а постановената първоинстанционна
присъда като обоснована, законосъобразна и правилна да бъде потвърдена.
Подсъдимият Д. и адв. К. заявяват, че
поддържат жалбите по изложените съображения. Намират присъдата за необоснована
и неправилна, тъй като е в противоречие със събраните по делото доказателства. Считат,
че по делото не са събрани безспорни доказателства за съпричастността на подсъдимия
към вменените му деяния, защото пострадалият при разпитите му пред съда изпада постоянно
в противоречия. Не са били взети предвид показанията на свидетелите Д. и К.,
които също са били на местопроизшествието и не са видели действия от страна на
подсъдимия по отнемането на инкриминираната вещ. Отделно намират, че проведеното
разпознаване на извършителя на грабежа е било опорочено, което следва да се
отчете в полза на подсъдимия. Поради тези причини се иска от въззивния съд да
отмени постановената присъда и постанови нова оправдателна такава или
намаляване на наложеното наказание.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с жалбите, изслуша становищата на страните
и извърши цялостна проверка на правилността на постановената присъда, намира за
установено следното:
Въззивните
жалби са неоснователни.
Първоинстанционното съдебно производство,
предмет на разглеждане по настоящото дело е било образувано пред Окръжен съд – Стара
Загора по внесен обвинителен акт срещу подс. Т.Т.Д. за извършено престъпление
по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК,
за това, че на 30.08.2016 г. в землището на гр.*, в местност „*“, отнел чужда
движима вещ – синджир от жълт метал – злато 14
карата, проба 585, с тегло 19,47 гр., на
стойност 1 075 лв., от владението на Д.С.Б., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване, и
деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Окръжният съд, обосновано въз основа на
събраните по делото доказателства е приел за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Т.Д. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан. Въпреки
че постоянният му адрес бил в с. Г., общ. К., повече от десет години живеел в
гр.*.
През лятото на 2016 г. Д. ***, заедно с
родителите си - свидетелите Г.Д.и Т. Д., както и на съпружески начала със св. Р.К.,
като имали две общи деца.
Свидетелите Д.Б. и Д.Б.били съпрузи и живеели
в гр.*, ул. „В.” № 99.
На 30.08.2016 г., около 9.30 ч., Д.Б. решил
да събира бадеми, като за целта отишъл пеша до района на „*”, който се намирал
в землището на гр.*, в местността „*” /в посока от гр.*към */. Б. влязъл в
гората и започнал да събира бадеми, които слагал в раницата си.
На същия ден, преди обяд, подс. Д. и св. К.
излезли от дома си и също се придвижили до района на „*”, в местността “*”. Те искали
да съберат орехи, които да продадат и така да си набавят пари.
Около обяд свидетелят Б. се качил на едно
бадемово дърво, за да брули бадеми, като оставил раницата си с набраните бадеми
до дървото.
Тогава на същото място дошли
подс. Д. и св. К..
Подсъдимият видял Б. на
дървото, приближил се и го заговорил, а св. К. останала на два-три метра от
тях.
Д. започнал разговор с Б.,
като го питал от къде е, много ли бадеми е събрал, къде ги продава и др, като
междувременно свидетелят слязъл от дървото. В хода на разговора Д. помолил Б.
да му даде цигара. Свидетелят си извадил цигарите, дал на подсъдимия цигара и
му поднесъл огън, за да я запали.
Д.Б. бил облечен с тениска и
горнище на анцуг и тъй като било горещо, ципът на горнището бил дръпнат надолу.
При поднасянето на огънчето
подсъдимият забелязал, че свидетелят има на врата си златен ланец. Б. видял, че
Д. гледа синджира му се уплашил, че последният ще му го вземе. Още повече, че
подсъдимият започнал да се държи агресивно, заяждал се и питал свидетеля има ли
лична карта.
Б. се притеснил от агресивното
поведение на подсъдимия, от това, че двамата са сами в гората /без да се брои
свидетелката К., която стояла встрани/, като Д. е видял златния синджир на
врата му и може да му го вземе. Още повече, че подсъдимият поискал от свидетеля
да му даде синджира си да го види.
Уплашен от всичко това, Б. се
огледал и се затичал към едно от близките дворни места, където видял, че има
човек – за да търси помощ.
Дворното място не било
заградено с ограда и врата, като в него се намирал св. Г.Д., който работел в
градината си.
Б. се насочил към свидетеля Д..
А подсъдимият тичешком взел оставената на земята дървена тояга на Д. и когато
настигнал Б., замахнал заплашително с нея към него.
Свидетелят Д. наблюдавал
случващото се и извикал на подсъдимия да остави тоягата. Д. оставил тоягата, но
хванал с ръце дрехите на Б. и започнал да го дърпа. Двамата се сборичкали, при
което подсъдимият хванал златния синджир на пострадалия и го дръпнал силно, при
което закопчалката му се изкривила и отворила. След като взел златния синджир, Д.
оставил Б. и избягал по обратния път, п думите на св. Д..
Пострадалият бил видимо изплашен
и затова хвърлил една тухла след подсъдимия, но не го улучил. Според св. Д., Б.
очевидно се страхувал Д. да не се върне. След това Д. извикал на пострадалия да
се маха от имота му и той си тръгнал.
Подсъдимият Д. се върнал при свидетелката
К. /която се намирала недалеч, но извън видимостта на Д./ и двамата, ведно с
раницата с бадеми на Б., бързо напуснали района.
Пострадалият се обадил от мобилния
си телефон на съпругата си – св. Д.Б., разказал й накратко за случилото се /че
са му дръпнали синджира от врата едни * цигани „дървари”/ и я помолил да се
обади на тел.112. Той не можел да обясни точно къде се намира и тъй като видял
каруца да минава „по горния път” казал на съпругата си, че ще я последва.
Б. подала сигнал на тел.112 и
след две нейни обаждания, както двете обаждания на св. Б. се уговорили,че тя и
съпругът й ще чакат полицейските служители в кв. „*” – север, до бл.75.
Първият сигнал бил подаден в
12.10 ч., записан и препратен към Второ РУ - *, видно от писмо № УРИ
105840-2/04.01.2017 г. от Дирекция „Национална система
На уговореното място пристигнал
полицейски екип от група „ООР” при Второ РУ - *, състоящ се от свидетелите Р.Д.
и И.К.. На полицейските служители свидетелят Б. разказал какво се е случило в
гората – за начина, по който му е бил отнет златния синджир, като описал ланеца
си, нападателя си и неговата спътница.
Полицаите направили обход на
района, но не намерили подобни на описаните от свидетеля Б. лица.
По случая на 30.08.2016 г.
било образувано ДП № 8245-зм-741/2016 г. по описа на Второ РУ - *.
Вечерта на същия ден, около 19
ч., полицейски служители, осъществяващи оперативно-издирвателни мероприятия в
кв. „*” на гр.*, спрели до къщата на Т.Д. и попитали за него и за съжителката
му, но не ги намерили.
След като разбрал, че
полицията го търси, подсъдимият решил да върне отнетата вещ и да се договори
със св. Б. да оттегли жалбата си. За тази цел Т.Д. изпратил майка си – св. Д.,
да намери св. П.А., който бил от гр.*и познавал хората от кв. „*”.
А. от своя страна бил зет на Д.,
защото живеел на съпружески начала с една от нейните внучки.
Привечер св. Д. отишла в дома
на св. А., разказала му накратко за случая и го помолила да намери човека, от
когото по-рано на същия ден синът й е взел златен ланец, за да го върне. Д.
дала и описание на човека – четиридесет и няколко годишен, от гр.С., живеещ от
дълги години в гр.* /според А./.
Свидетелят А. тръгнал из кв. „*”
на гр.*, за да изпълни молбата на Д.. Заедно с А. бил един негов познат, който
му правел компания и не бил в течение на случая.
Търсейки пострадалия,
свидетелят А. попаднал на един от неговите внуци, който го завел до дома на
дядо си.
А. разговарял със свидетелите Б.
и Б., като им обяснил, че го праща „човекът, който му е взел синджира” /според Б./
и че той иска да разговаря с пострадалия. А. предложил на пострадалия да
разговаря по телефона с човека, който му е взел синджира, и набрал телефонния
номер, от който подсъдимият му се обадил преди това. А. дал телефонния апарат
на Б., който провел разговор с Д.. В този разговор подсъдимият казал на пострадалия,
че е направил грешка, предложил да му върне ланеца и поискал от него да си
оттегли жалбата. Казал му още, че ще изпрати майка си да му върне синджира и
бадемите.
След това св. А. си тръгнал и
се прибрал у дома си, където го чакала св. Д.. Тя дала на А. златния синджир и раницата
с бадемите, които били отнети от сина й Т.Д. от пострадалия на същия ден.
Към 23 ч. на същата вечер А.
отишъл отново до дома на свидетелите Б. и Б., на които върнал отнетите по-рано
през деня златен синджир и раница с бадеми.
После св. А. се върнал у дома
си и казал на св. Д., която все още била там, че е върнал нещата на
пострадалия.
Сутринта на 31.08.2016 г. св. Б.
***, разказал подробно за събитията от предишната вечер и доброволно предал с
протокол златния синджир, който бил с повредена закопчалка /л. 23, т.І от ДП/.
На 12.09.2016г. разследващите
органи извършили оглед на вещественото доказателство – синджир от жълт метал,
предаден от Б., като бил съставен съответния протокол и изготвен фотоалбум
/л.39 и л.40 – л.41, т.І от ДП/. При огледа се установило, че закопчалката на
синджира е леко деформирана – изкривена, като подвижният елемент, с който се
осъществява закопчаването, е изкривен и в отворено положение, което не позволява
синджирът да бъде закопчан.
В периода 30.08. – 19.09.2016
г. подс. Д. се укривал от полицейските органи.
На 19.09.2016 г. подсъдимият
бил забелязан в кв. „*”, открит в дома си и задържан
от полицейските служители от Второ РУ - * - свидетелите С.В., С.С. и М.К..
На същият ден в сградата на полицейското
управление било извършено разпознаване и св. Б. разпознал подс. Д. по лицето,
за което бил съставен протокол за разпознаване на лица и предмети и фотоалбум /л.51
– л.52 и л.75 – л.76, т.І от ДП/.
Видно от възприетото от съда като компетентно изготвено заключение на
съдебно-икономическата експертиза, пазарната стойност на движимата
вещ – 1 бр. синджир от жълт метал – злато 14 карата /проба 585/, с обща дължина
63 см и тегло 19,47 гр., който е обект на престъпление, към момента на
извършване на деянието – 30.08.2016 г.,
е 1 075 лв. /л.79 – л.83, т.І от ДП/. Тази противозаконно
отнета вещта е установено, че е собственост на семейството на пострадалия Б.,
видно от приложеното по делото копие на сертификат /л.21,т. І от ДП/.
Противно на тезата на защитата, която е почти
идентична с изразената пред въззивната инстанция, първоинстанционният съд
изключително аргументирано е възприел гореописаната фактическа обстановка, въз
основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.
Правилно са обсъдени поетапно, събраните
противоречиви гласни доказателства във връзка с установяването на най-важните,
съставомерни факти за съпричастността на подс.Д. към инкриминираното деяние.
Безспорно е изяснено, че за възникналия
инцидент на 30.08.2016 г. в местността „*“ на гр.*, преки впечатления имат само
участвалите в него - подсъдимият Д. и пострадалият Б., а свидетелите К. и Д. са
възприели отделни епизоди от него. Впоследствие за обстоятелствата, свързани с
узнаването за отнемането на инкриминираната вещ, освен пострадалия Б., дават
показания свидетелите - съпругата му Б., Д. и К.. Накрая за особените условия,
при които е била върната вещта свидетелстват пострадалият Б. и съпругата му,
св. А., св. К. и св. Д..
Подс. Д. заема твърде различни позиции за
произтеклите събития в зависимост от хода на досъдебното и и съдебно
производство, като в унисон с него са променливите и вътрешно-противоречиви показания
на неговите близки и родственици: фактическата съпруга – св. К., майка – св. Д.,
баща – св. Д.и брат – св. А.Д.. Първоначално пред разследващите органи подс. Д.
твърди, че няма нищо общо със случая, защото само е поискал цигара от
пострадалия, не е имал някакъв друг контакт с него, а инкриминираният златен
синджир е намерен паднал на земята от жена му и впоследствие вечерта е върнат със
съдействието на майка му и едно момче. Впоследствие променя тезата си с
твърдението, че със св. К. са брали орехи на различни места, като тя е била
сама в местността „К.“, когато пострадалият е отишъл при нея и поискал да я
хване за гърдите, двамата са се сборичкали като златният му синджир се е скъсал
и паднал на земята, впоследствие намерен от нея и върнат на собственика, т.е.
изобщо не познава и не е виждал Б.. В началото на съдебното следствие първоначално
твърди, че не е виждал и контактувал с Б., защото се бил качил на едно дърво, а
впоследствие след разпита на основните свидетели, излага съвсем друга теза, че
е гонил пострадалия, защото опитал да изнасили жена му – св. К.. В резултат на
това, съдът на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК е прочел неговите
обяснения от досъдебното производство и констатирал съответните противоречия
/т.I л.12 и л.146 от ДП/. Накрая
подс. Д. вече излага допълнителна версия, че не е подписвал протоколите за
разпит като обвиняем, наложило назначаването на съдебно-почеркова експертиза,
която е установила, автентичността на положените от него подписи, т.е. е
опровергала неговите възражения /т.I,
л.173 -177 от нохд №532/16г./.
Близките на подс. Д. - свидетелите К., Д., Д.и
А. Д., твърдят пред съда, че също са брали в този район орехи. Св. К. е
изпадала във вътрешни противоречия, тъй като първоначално твърди, че подс. Д.
не е имал съприкосновение с пострадалия, като само е отишла да му поиска цигара,
а Б. я е нападнал, като е посегнал към гърдите й и тя се е развикала. А
впоследствие в показанията си пред съда е разказала, че подс. Д. е отишъл при
момчето и го е хванал за горнището, след което последния се е отскубнал и
побягнал. После със свекърва си - св. Д. се върнали на мястото, където са
намерили и взели от земята раницата с бадемите и златния синджир на
пострадалия. Св. Д. твърди от своя страна в показанията си пред разследващите
органи нещо по-различно, а именно, че снаха й – св. К. следобед лично й е дала
синджира и една чанта с бадеми, а пред съда, че вечерта двете са се върнали на
мястото и там са намерили и взели със себе си вещите. Впоследствие сама е
решила да намери начин, чрез А. да върнат вещите на пострадалия. А свидетелите Д.и
Д. преразказат донякъде версиите на снахата и майката.
За разлика от тях пострадалият Б. в
показанията си пред съда и приобщените такива по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК от досъдебното производство /в т.I,
л.28 - 29 от ДП/ е категоричен по основните съставомерни факти - за времето и
мястото на осъществения контакт по инициатива на подс. Д. в местността „К.“; за
проведения разговор между тях; забелязването на златния синджир от последния;
агресивното му поведение; породило уплахата и опита му да избяга, за да потърси
помощ; заплашителните действия с пръчката; спречкването между двамата,
съпроводено с дърпането и отнемането на синджира от врата, както и за
напускането на местопроизшествието.
Особено важен елемент, свързан с отчитането
за достоверността на показанията на св. Б. е обстоятелството, че непосредствено
след деянието, същият е съобщил всички подробности по случая първо на съпругата
си – св. Б., която веднага е позвънила на тел.112 и е предала подадената
информация за извършения грабеж и отнетата вещ, а по-късно това е сторено и от
самия него.
В тази насока са не само техните показания,
но и приетите от съда писмо №УРИ 105840-/04.01.2017г. от Дирекция „Национална
система 112“, „Районен център 112“ – Б., ведно с компакт диск, съдържащ записи
на проведените разговори, прослушани в съдебно заседание с участието на
страните /л.114-115 и л.120 - 122 от НОХД №582/16г./.
Единствено колебливи са били първоначалните
показания на св. Б. в съдебно заседание относно начина на отнемането на
инкриминирания златен синджир, но впоследствие при допълнителния си преразпит
той с категоричност сочи, че подс. Д. е дръпнал вещта от врата, като през това
време е бил с вдигната глава и няма как същата сама да се изхлузи и да падне на
земята.
Показанията на пострадалия за насилственото
отнемане на вещта са подкрепени от извършения по надлежния ред - оглед на доброволно
предадения от него като веществено доказателство от досъдебното производство златен
синджир, от които се установява, че закопчалката му е леко деформирана и
изкривена, като подвижният елемент, осъществяващ закопчаването е изкривен и в
отворено положение /л.23, л. 39 и л.40 - 41 от т.1 на ДП/.
Впрочем подобно несигурно поведение св. Б.
демонстрира първоначално и пред въззивния състав, което наложи повторното
прочитане на неговите показания пред съдия от досъдебното производство по реда
на чл.281, ал.1, т.1 от НПК /л.57 от ВНОХД №229/17г. на ПАС/, като същият
отново потвърди разказа си за насилственото отнемане на вещта. Тази уклончивост
в показанията му е произтекла, поради обстоятелството, че по време на наказателното
производство семейството на подсъдимия системно е заплашвало семейството на
пострадалия и е отправяло искания последният да оттегли жалбата си за случая.
Това се установява, не само от показанията на пострадалия и на неговата
съпруга, но и от писмо № 5218/19.12.2016 г., заявление от 18.10.2016 г. от Д. Б.
и постановление за образуване на ДП № 4423/2016 г. от 13.12.2016 г. на РП - */л.
55 - л.57 от НОХД №582/16г./.
Показанията на пострадалия Б. до голяма
степен са подкрепени и от тези на единствения независим очевидец на част от
инкриминираните събития – св. Д.. Той е разказал на досъдебното производство,
както и пред съда, как около обед на 30.08.2016 г. в дворното му място са
влезли двама мъже от ромски произход, като единият е гонел другия, как
настигайки го е замахнал към него с тояга, но не е успял да го удари, защото Д.
му извикал да остави тоягата; как гонещият мъж е хванал бягащия и е започнал да
го дърпа и двамата се сборичкали; как след секунди гонещият мъж и пуснал другия
мъж и е избягал по обратния път, а другият хвърлил една тухла след него, но не
го улучил, като свидетелят го е изгонил /л.26 – л.27, т.ІІ от ДП, приобщени на
основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК/.
От особена значимост по делото са показанията
на св. Д., в частта им, в която категорично твърди, че на местопроизшествието
са били само двамата мъже, т.е. потвърждава разказа на св. Б., за разлика от версията
на подс. Д. и на св. К., за липсата на подобно съприкосновение и за присъствието
на други лица на инцидента.
Показанията на св. Б. за произтеклите по-рано
инкриминирани събития се подкрепят, освен от съпругата му – св. Б., но и от
показанията на полицейските служители – свидетелите Д. и К., които са дошли до
дома им в гр.*, кв. *– север, за да извършат проверка по повод на постъпилия
сигнал за грабеж. Пред тях св. Б. отново е изложил версията си за извършеното
през деня насилствено отнемане на златния му синджир, впоследствие удостоверена
по надлежния ред в дадените показания.
Не без значение е и обстоятелството, че по
повод на възникналите съществени противоречия, окръжният съд е провел очни
ставки на св. Б. с подс. Д. и св. К., на които пострадалият е потвърдил своите
показания за инкриминираните събития.
На
следващо място, важни за изясняването на обективната истина по случая се явяват
и показанията на свидетелите Б.за обстоятелствата, при които през процесната
вечер отнетия златен синджир и торба с бадеми са им е били върнати по молба на
св. Д. със съдействието на св. А..
Безспорно установен по делото факт е това, че
след подадения сигнал от страна на пострадалия, към 19 часа на същата вечер
полицейски служители са потърсили в дома му подс. Д. и св. К., но не са ги
открили. И поради тези причини св. Д. веднага е отишла до дома на св. А., на
когото е разказала всичко което й е станало известно за инцидента със сина й,
като го е помолила за съдействие за връщането на вещите на пострадалия.
Тъй като в съдебно заседание св. А. е
изпаднал в противоречия и е заявил, че не си е спомня за конкретиката на
съобщеното му по случая от св. Д., както и дали подсъдимият е разговарял с
пострадалия по мобилния му апарат, съдът на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК
е прочел и приобщил показанията му пред съдия от досъдебното производство /л.31
- 32 от ДП/. В тях св. А. е непоколебим относно обстоятелството, че св. Д. му е
разказала как през същия ден синът й Т. е ходил за орехи и бадеми и се сбил с
някакъв човек, на който му се скъсал синджира, който сега се намира у нея. Свидетелят
е посочил, че при срещата си с Б. му е обяснил изрично, че познава лично човека,
у когото е синджира в момента и именно той иска да му го върне. Впоследствие е
спазил предварителната си уговорка с подс. Д., като го е набрал от своя мобилен
телефон и е дал апарата си на св. Б., като му е обещал да му върне синджира.
След това св. А. си тръгнал и се прибрал вкъщи, където го чакала св. Д. като му
дала златния синджир и раницата с бадемите, отнети от сина й. По-късно през
същата вечер св. А. отишъл за втори път до дома на пострадалия и съпругата му,
като им върнал златния синджир и раницата с около 10 кг. бадеми. В тази връзка,
напълно логично първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св. А. от
досъдебното производство, дадени пред съдия сравнително по-скоро след
произтеклите събития за разлика от разказа му в съдебно заседание, както и
предвид на това, че същият живее на съпружески начала с една от внучките на св.
Д., която е пряко заинтересова от изхода по случая.
Правилно не са кредитирани обясненията на
подс. Д., досежно обстоятелството, че няма нищо общо с грабежа и едва по-късно
е разбрал, че инкриминираните вещи са били намерени от св. К. и св. Д., както и
върнати със съдействието на св. А. на пострадалия. Неговата версия не само не е
подкрепена от другите безспорни доказателства по делото, но и се явява напълно
нелогична, защото обективно е невъзможно, ако той не е участвал при отнемането
на златния синджир от св. Б., без същия да се намира в него, разбирайки че е
издирван от полицията за извършения по-рано през деня грабеж, впоследствие да
търси веднага съдействието на своите близки за контакт с пострадалия, да
провежда телефонен разговор с него като му обещава връщането, ако той оттегли
жалбата си в полицията и да му възстановява вещта.
Не отговаря на обективната истина, а и е
твърде неправдоподобна тезата, че е възможно в резултат на сборичкването между
подсъдимия и пострадалия, синджирът сам да се е изхлузил или да се е скъсал и
да е паднал на земята, където по-късно е открит от свидетелите К. и Д., които
по повод на оплакването на Б. са решили да му го върнат. Тази хипотеза е
опровергана, както стана реч по-горе от показанията на пострадалия и на
съпругата му, според които закопчалката на синджира е била здрава и обективно е
невъзможно синджирът сам да се изхлузи и да падне на земята. Това се изяснява и
от извършения оглед на вещественото доказателство, при който е установена
повредата на закопчалката, за което е необходима целенасочена човешка намеса.
В тази връзка, с основание са преценени като
недостоверни и показанията на свидетелите К. и Д., които в стремежа си да
обезпечат защитната теза на подсъдимия твърдят, че двете след като са открили
на местопроизшествието синджира и торбата с бадемите, са ги дали на св. А., за да
ги върне на човека, както и да опитват му създадат „алиби“ за времето на
проведения телефонен разговор с пострадалия Т. Д. с версията, че тогава е бил в
града и т.н.
На изводите за установеност въз основа на
събраните по делото доказателства на участието на подс. Т.Д. в инкриминираното
деяние не влияе обстоятелството, че проведеното разпознаване на досъдебното
производство е било извършено в нарушение на процесуалните правила. Спазени са процесуалните изисквания на чл. 170 –
чл.171 от НПК за допълнителен разпит на св. Б., който е дал подробно описание
на извършителя, както и заявил увереността си, че ако му бъде показан, ще го
разпознае. Веднага след това е проведено разпознаването, при което от
осигурените общо 4 лица със сходни външни белези, св. Б. е посочил с
категоричност подс. Д. като извършител на грабежа /Вж. т.I, л.50 - 52
от ДП/. Но от приложения фотоалбум е видно, че табелката с №3 на разпознатия Д.
е поставена залепена на стената до главата му, а не се намира в ръцете му,
както е при другите три лица. И това е така, защото за разлика от тях, ръцете
му са били поставени зад гърба, т.е. очевидно тези обстоятелства се явяват
насочващи за въведеното за разпознаването лице и могат да повлияят на неговата
преценка, в какъвто смисъл са възраженията от страна на защитата /Вж. т.I, л.75 - 76 от ДП/. За подобни обстоятелства
сочат и разпитаните от въззивния съд свидетели - пострадалия Б. и поемните лица
Д.С. и М.Б., присъствали на разпознаването /Вж. показанията им на л.56 - л.58
от ВНОХД №229/17г./.
Видно от приложената справка за съдимост №
2980/01.09.2016 г., /л.15 – л.18, т.І от ДП/, подсъдимият Д. е многократно
осъждан:
Със споразумение от 15.07.2011 г. по НОХД №
1327/2011 г. на СтРС, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.„б“, вр. чл.20, ал.2 от НК му
е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода”, при първоначален „строг”
режим, като наказанието е изтърпяно на 21.03.2012 г.
Със споразумение № 169 от 10.04.2012 г. по НОХД
№ 792/2012 г. на СтРС, за престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.29,
ал., б.“а“ и б.„б“ от НК му е наложено наказание 7 месеца „лишаване от
свобода”, при първоначален „строг” режим, като наказанието е изтърпяно в
периода 22.03. - 22.10.2012 г.
Със споразумение № 10 от 26.04.2013 г. по НОХД
№ 223/2013 г. на СтРС, за престъпление по чл.142, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.„б“ от НК му е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода”, при
първоначален „строг” режим, като наказанието е изтърпяно на 21.12.2013 г.
Със споразумение № 302 от 16.11.2015 г. по НОХД
№ 2274/2015 г. по описа на ПзРС, за престъпление по чл.343в, ал.2, т.2, вр.
ал.1 от НК му е наложено наказание 5 месеца „лишаване от свобода”, при
първоначален „строг” режим, като наказанието е изтърпяно в периода 24.11.2015
г. – 14.03.2016 г.
В заключение, гореописаната фактическа
обстановка правилно е приета за
установена по безспорен начин, частично от обясненията на подсъдимия Д. /вкл.
прочетените по чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК от ДП/, отчасти от показанията
на свидетелите К., Д., А. Д. и Д., основно от показанията на свидетелите Б., Д.,
А. /вкл. прочетените по чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК от ДП/, Б., Д., С., В.,
К. и К., както и от заключенията на СИЕ и СПЕ, приложените към делото писмени и
веществени доказателства, с изключение на проведеното разпознаване от
досъдебното производство по гореизложените съображения.
При изяснената
фактология на развилите се събития, съдът обосновано е счел от правна страна,
че подс. Т.Т.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на вмененото му престъпление.
Подс. Д. е
извършил престъпление по чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, понеже на 30.08.2016 г. в землището на гр.*, в местността „*“ е
отнел чужда движима вещ – златен синджир 14 карата,
проба 585, с тегло 19,47 гр., на стойност 1
075 лв., от владението на Д.С.Б., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за
това сила и заплашване, и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
От обективна страна подс. Д. е упражнил принуда спрямо пострадалия последователно под формите на
заплашване и сила, с цел да отнеме златния синджир от неговото владение по
смисъла на чл.198, ал.1 от НК. По делото е установено, че той виждайки носения
на врата от св. Б. златен ланец е започнал да се държи агресивно и да се заяжда
с пострадалия, като е поискал да му даде вещта, за да я види. В резултат на
агресивните действия на подсъдимия и обстоятелството, че двамата са сами в
гората, св. Б. се е изплашил да не му вземе златния синджир. Пострадалият чувствайки
се застрашен от поведението на подсъдимия, първоначално се е огледал, а
впоследствие се е затичал към близкото дворно място, за да потърси помощ от
намиращия се там човек. Подсъдимият го е подгонил, като тичешком е взел оставената
на земята дървена тояга и застигайки Б.
е замахнал заплашително с тоягата към него. След виковете на св. Д., подс. Д. е
оставил тоягата на земята, но е хванал с ръце дрехите на св. Б. и е започнал да
го дърпа. Двамата са се сборичкали, при което подсъдимият е хванал златния
синджир на пострадалия и го е дръпнал силно, така че закопчалката му се
изкривила и отворила. След като е отнел по този начин инкриминираната вещ, подс.
Д. е оставил св. Б. и е избягал.
По описания
начин, очевидно подсъдимият Д. е употребил заплашване и сила, за да отнеме от
владението на свидетеля Б. златния синджир, който бил на врата му.
От субективна
страна престъплението е извършено под форма на вина - пряк умисъл, обективиран
от цялостното поведение на подс. Д., който много добре е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите обществено-опасни
последици и е искал настъпването им.
Всички горепосочени, предходни осъждания на
подс. Т.Д., обуславят квалифициращия белег за „опасен рецидив” по чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК на вмененото му по настоящото дело инкриминирано деяние,
защото е извършено на 30.08.2016г. след като същият е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
изпълнението на всяко от така наложените му наказания не е било отложено по
чл.66 от НК. Отделно от това, от момента на изтърпяването им до датата на
извършване на деянието, предмет на настоящото наказателно производство не са
изтекли пет години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК.
Затова, напълно
законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на
престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.
Настоящият съдебен състав споделя преценката на първостепенния съд при
индивидуализацията на наказанието на подс. Т.Д..
За престъплението по чл. 199, ал.1, т.4 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и
конфискация до ½ от имуществото на виновния.
Противно на тезата на защитата, при
индивидуализацията на наказанието окръжният съд е извършил пълноценен и
безпристрастен анализ на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства за Д., като правилно е преценил, че същото ще следва да се
определи при условията на чл.54 от НК при превес на вторите от тях.
Действително смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства се явяват това, че същият е сравнително млад човек и все
има възможност да се поправи, има семейство /жена с две деца/, дал е обяснения
по случая, както и основното, че веднага на същия ден е върнал отнетата вещ на
пострадалия. Отегчаващи вината обстоятелства са предходните му многобройни
осъждания за други престъпления против собствеността и против личността, извън тези,
които обуславят квалификацията „опасен рецидив“ /Вж. справката в т.I, л.15 - 18 от ДП/.
Поради тези причини, окръжният съд, напълно
справедливо е счел, че следва на подс. Д. да се
определи наказание близко до минималния предвиден в закона размер от 6 години
„Лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС да
се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
Законосъобразно първоинстанционният съд е
преценил, че не трябва да се налага кумулативното наказание „Конфискация“ до
½ от имуществено на подсъдимия, защото по делото няма данни за налично
такова.
Следва на основание чл.59, ал.1 от НК, да
бъде зачетено времето, през което подс. Д. е бил задържан, като се приспадне този
период, считано от 19.09.2016 г. до влизане в сила на присъдата, което очевидно
ще стане при хипотезата на т.1 като един ден задържане се приравнява на един
ден лишаване от свобода.
Обосновано е и решението, досежно вещественото
доказателство по делото – златния синджир на пострадалия Д.С.Б., който трябва
да му бъде върнат след влизане на присъдата в законна сила.
Тъй като подсъдимият е
бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение, правилно на основание
чл.189, ал.3, вр. ал. 1 от НПК е осъден да заплати по отделно, направените
разноски от досъдебното и съдебно производство, съответно – 256,50 лв. по
бюджетната сметка на ОД на МВР - *, както и сумата от 95 лв. в полза на
Съдебната власт, по бюджетната
сметка на ОС-Стара Загора.
Пред въззивната инстанция също бяха направени
разноски от 38,80 лева за явяването на св. Б. за преразпит, които следва да
бъдат заплатени от подсъдимия Д. в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на Апелативен съд – Пловдив.
По тези съображения, въззивният състав намира, че следва да бъде потвърдена изцяло постановената първоинстанционна присъда, а подадените жалби от подс. Д. и неговия защитник, оставени без уважение.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, настоящата съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения, освен тези при проведеното разпознаване на досъдебното производство.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Апелативният съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21 от 23.03.2017 г. по нохд №582/2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА подс. Т.Т.Д.
със снета по делото самоличност да заплати, направените допълнително разноски от 38,80 лева в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив.
Решението не е окончателно и подлежи па обжалване или протест в 15 дневен срок от съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.