Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1008 Година 03.08.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на четиринадесети юли две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря Д. Ф.
Прокурор Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно
административен характер дело номер 930 по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по касационна жалба подадена от „Трансойл-1“ ЕООД с ЕИК 10216043
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Северна промишлена зона,
представлявано от управителя Х.Я.Я.срещу решение № 351/06.04.2022г. постановено
по н.а.х.д. № 5459/2021г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи за несъставомерност
на деянието предвид различните стойности на показателя „Съдържание на сяра“,
получени след измерване на стойността в различни лаборатории, като възразява,
че административният орган избирателно е взел предвид най-високата установена
стойност от 19,2 +/- мг./кг. според протокол за изпитване № С-0210/18.06.2021г.
Твърди, че вземането на контролната проба е в нарушение на чл.17 и чл.18 от
НИКТГУРНТК, поради което, счита че същата не следва да се счита за „представителна“.
Сочи, че дружеството е краен разпространител на горива и за него няма
задължение да извършва проверка и анализ на качеството на получаваните горива.
Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Прави искане да се отмени съдебното
решение и потвърденото наказателно постановление, евентуално делото да бъде
върнато на друг състав на районния съд за назначаване на съдебно-химическа
експертиза. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата на сочените в нея основания и прави искане да бъде уважена.
Ответникът – Председател
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно уведомен, в
представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление №
КГ-2424/02.11.2021г., издадено от председателя на ДАМТН, с което за нарушение
на чл.8, ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) във вр. чл.6,
т.2 Приложение №2 към Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол
на „Трансойл-1“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лева, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ. Съдът е
приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на издаденото наказателно
постановление на процесуално основание, като АУАН е съставен, а НП издадено в
съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при спазване на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на
деянието и правомерно ангажиране отговорността на дружеството на соченото
правно основание, като е намерил наложената имуществена санкция за правилно
определена в минимален размер и при липсата на предпоставки за приложение на
чл.28 от ЗАНН е потвърдил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Решението
на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Правилно районният съд е обосновал извод за съставомерност
на констатираното деяние.
Разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ,
въвежда забрана за пускане на пазара на
твърди горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество,
определени в наредбата по ал.1. От своя страна
техническите и качествени изисквания за течните горива, както и нормите за съдържание
на замърсители в тях са регламентирани в Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
(НИКТГУРНТК). Към нея, в Приложение № 2 са изложени
точните показатели, на които трябва да отговарят горивата за дизелови двигатели.
В конкретния случай е установено, че на
16.06.2021г. в търговски обект - бензиностанция
база „Трансойл“ № 3, находящ се в гр.Бургас, Северна промишлена зона,
стопанисван от касатора „Трансойл-1“
ЕООД, е извършена проверка и от бензиноколонка № 1 е взета проба от
разпространяваното течно гориво – гориво за дизелови двигатели, за установяване
съответствието му с изискванията за качество, за което е съставен констативен протокол
№ КП-0333/18.06.2021г. При изпитване на контролната проба в мобилна, а в
последствие и в стационарна акредитирана лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки е установено несъответствие на разпространяваното
течно гориво за дизелови двигатели с изискванията към него в Приложение № 2 от
НИКТГУРНТК, в частност завишен показател „Съдържание на сяра“ мг./кг.
Не е налице спор, че „Трансойл-1“ ЕООД се
явява краен разпространител по смисъла на § 1, т.20 от ДР на
ЗЧАВ и като такъв носи самостоятелна отговорност за качеството на
предлаганото гориво.
От събраните в хода на производството
доказателства се установява, че разпространяваното от дружеството гориво по
показател „съдържание на сяра“ мг./кг. е с резултат от изпитването 19,2мг./кг.,
което не съответства на максимално допустимата стойност максимум 10,0 мг./кг.,
предвидена в Приложение № 2 към
НИКТГУРНТК. Този факт е достатъчен, за да се приеме, че е нарушена забраната
за разпространение на горива за дизелови двигатели, които не отговарят на
изискванията за качество, поради което се обосновава извод, че е налице състав
на административно нарушение на чл. 8, ал.2 от
ЗЧАВ, във вр. чл.6, т.2 Приложение
№ 2 от НИКТГУРНТК. В този смисъл е и санкционната норма на чл.34, ал.2 от
ЗЧАВ, в която е предвидена, че лице, което разпространява,
включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не
съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по
чл.8, ал.1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието
или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000
лева, съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лева.
По отношение на възраженията поддържани
и пред настоящия съдебен състав за опорочаване на процеса по вземане на проба
от течното гориво, поради което същата не следва да се счита за представителна,
касационната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за
липса на нарушения на процедурата предвидена в чл.17 и чл.18 от
НИКТГУРНТК.
Съгласно съставения протокол №Бс-075/16.06.2021г.
за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството,
пробата е взета от бензиноколонка № 1 с помощта на удължител в 6 бр. чисти
еднолитрови съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до 80% от обема си и
в последствие затворен, етикетиран и пломбиран, като преди да бъдат напълнени е
източено известно количество гориво. Данните изнесени от св.Чобанова и
св.Вълков в съдебно заседание пред първоинстанционния съд сочат, че съдовете са
предварително промити с около 100мл. от съответното гориво, след което са
поставени в хладилна чанта. Действията по вземането на проба, чиято цел е да се
гарантира достоверността на последващите изпитвания, са коректно отразени в
горепосочения протокол, подписан без възражения и забележки от представителя на
дружеството, присъствал в момента на проверката, поради което правилно е прието
от първоинстанционния съд, че не са налице нарушения при вземане на пробите и
същите не са компрометирани.
След вземане на пробите, първо е
извършено изпитване в подвижна лаборатория, за резултатите от което и съставен
протокол за изпитване № В-0180/17.06.2021г. и експертно заключение за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ-0597/17.06.2021г.
Видно от протокола и заключението, полученият резултат от изпитването по
показател „Съдържание на сяра“ е 18,3 мг./кг., при норма максимум 10,00 мг./кг.,
като е прието, че по този показател продуктът не съответства на изискванията за
качество.
В съответствие с изискванията на чл.22,
ал.6 от НИКТГУРНТК, след като при извършеното изпитване на взетите контролни
проби в подвижна лаборатория е установено несъответствие на горивото с
изискванията за качеството по показателя „съдържание на сяра“, изпитването по
този показател е повторено в акредитирана стационарна лаборатория.
За резултатите от проведеното повторно изпитване
в акредитираната стационарна лаборатория е съставен протокол за изпитване № С-0210/18.06.2021г.
и констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за
качество № КП-0333/18.06.2021г., видно от които получения резултат по показател
„Съдържание на сяра“ е 19,2 мг./кг. при норма максимум 10,00 мг./кг. Прието е,
че продуктът не съответства на изискването за качество по този показател, тъй
като установеното съдържание на сяра не е в съответствие със стандарт/валидиран
метод БДС EN ISO 20846:2020, като за тези
резултати касаторът е надлежно уведомен с писмо изх.№ 84-01-541/18.06.2021г. В
този смисъл неоснователно е и позоваването на касатора на изискванията на
стандарт БДС EN ISO 4259, доколкото видно от
Приложение № 2 за показателят „съдържание на сяра“ като методи за изпитване са
посочени БДС EN ISO 20846(5), БДС EN ISO 20884(5) и БДС
EN ISO 13032.
Съгласно ал.9 на чл.22 от НИКТГУРНТК,
на оспорване подлежат резултатите от изпитването в стационарната лаборатория и
в случай, на несъгласие с тях, за дружеството е била налице правната възможност
предвидена в чл.30в, ал.1 т.4 от ЗЧАВ, да оспори същите в 7-дневен срок от
получаването на протоколите и да поиска арбитражната проба да бъде изпитана в
трета акредитирана лаборатория. Действия в тази насока не са били предприети,
като касаторът не е възразил в хода на проведеното административнонаказателно
производство и при съставяне на АУАН, а възражение в този смисъл е направено едва
в съдебното производството по оспорване на наказателното постановление, към
който момент предвидените от законодателя срокове за оспорване са изтекли. Също
така, след като резултатите от изпитването на пробите в стационарна
акредитирана лаборатория не са оспорени, по предвидения за това ред, те служат
за доказателствено средство при съдебно решаване на спора, съгласно нормата на
чл.30в, ал.6 от ЗЧАВ.
Действително, както твърди и касатора,
налице е разлика в резултатите по процесния показател, от изпитванията в
различните лаборатории, но доколкото при всички тях е установено отклонение на
горивото по показателя на „Съдържание на сяра“ от максимално допустимите
стойности, това обстоятелство не би могло да доведе до извод за допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Също
така, както беше посочено вече, след като дружеството не е оспорило резултатите
от изследването в стационарната акредитирана лаборатория, правилно тези
резултати са взети в предвит като приложими от наказващият орган и правилно въз
основа на тях е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.
Правилно първоинстанционният съд е
оставил без уважение искането за допускане на съдебно-химическа експертиза,
респ. ползване на мнение на съдебен експерт за установяване на пропуски в
пробовземането досежно обстоятелството проточено ли е горивото преди това или
за изясняване на физикохимичните характеристики на горивото съдържащо се в
тръбопровода на бензиностанцията, свързващ резервоара с бензиноколонката, респ.
количеството гориво в т.нар „мъртво ниво“ на резервоара, които според касатора
биха имали отношение към установените стойности на спорния показател. С така
направеното доказателствено искане фактически се цели да се опровергаят
резултатите установени от стационарната акредитирана лаборатория, което е
недопустимо в хода на съдебното производство. Също така, както се посочи вече самото
пробовземане е извършено в присъствието на представител на дружеството, без от
него да са направени възражения за извършени нарушения и пропуски, които да
обосноват непредставителност на пробата и за което е съставен официален
документ - констативен протокол № Бс-075/16.06.2021г., чието съдържание е
недопустимо да се опровергава със свидетелски показания.
Касаторът възразява и за липсата на
задължение за дружеството да извършва лабораторно изследване на всяко количество
гориво при доставка предвид представена от производителя/вносителя декларация
за съответствие на качеството на течните горива. Наличието на изрядна
документация, в частност декларация за съответствие по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗЧАВ,
не освобождава от задължение крайният разпространител да следи за
съответствието на разпространяваните от него горива с изискванията за качество,
в каквато насока е изложил мотиви и районният съд. Това задължение е функция от
задължението му да разпространява течни горива, които отговарят на всички
изисквания за качество, определени в Наредбата, поради което се отъждествява с
него по съдържание и предмет. В този смисъл е и цитираната вече санкционна норма
на чл.34, ал.2 от
ЗЧАВ.
Към момента на извършване на проверката
и установяване на нарушението, дейността на касатора е подчинена и на
изискванията на чл.18б, ал.3, т.1
от ЗЧАВ, според която лицата, които използват течни горива по
смисъла на този закон
или са техен краен разпространител, са отговорни за съответствието на
разпространяваните или използваните от тях течни горива с изискванията за
качество, определени в Наредбата по чл.8, ал.1 от ЗЧАВ.
Без значение за спора е обстоятелството каква е била евентуалната причина за
променения показател, тъй като целта на законодателя е да обезпечи
разпространението на течни горива, които да отговарят на съответните нормативни
изисквания за качество и без правно значение за целите на административната
отговорност са причините, довели до несъответствието на разпространяваното
гориво с тези изисквания, т.е. отговорността е обективна. Също така,
отговорността на търговеца е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно
само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение,
както е в настоящия случай.
Правилно районният съд е приел, че в случая не са
налице и основания за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен
случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не са ангажирани доказателства,
че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска
степен на обществена опасност, поради което правилно наказващия орган и първоинстанционния съд
не са приложили тази разпоредба.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, направеното
от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно, поради което и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН следва да му се присъди в размер на
80,00 лева, определено на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложеното
Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
351/06.04.2022г. постановено по н.а.х.д. № 5459/2021г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Трансойл-1“ ЕООД с ЕИК 10216043 със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, Северна промишлена зона, представлявано от управителя Х.Я.Я.да заплати в полза на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 лева (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.