Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 119 02.11.2020 год. Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева,
като разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов административно дело № 163 по описа за 2020, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано
е по жалба на И. П. Й.
от гр. Р., ул. „******, № **,
чрез адв. С. С. от АК –
Разград, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
РД-14-1851 от 13.08.2020 год. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, с която
му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на
удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил”. Оспорващият твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй
като принудителната административна
мярка е наложена за неопределено време Оспорващият
иска от съда да отмени оспорената заповед.
Ответната по жалбата страна - Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе в писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че непосочване на
срока на принудителната административна мярка не е порок, който е основание за
отмяна на оспорената заповед, тъй като срокът е установен от Закона за
автомобилните превози, без да е предоставена възможност за преценка от административния орган.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 16.07.2020 год. служители на РД
„Автомобилна администрация” – Русе съставили срещу оспорващия И. Й. акт за установяване на
административно нарушение сер. А-2019
бл. № 275986. В акта е посочено, че на
16.07.2020 год. около 09:58 часа в гр. Разград, на булевард „Южен”, като водач
на лек автомобил „Опел Комбо” с рег. № ********,
от категория М1, негова собственост, оборудван и означен като лек таксиметров
автомобил, съгласно изискванията на Наредба № 34/1999 год. на МТИТС, притежаващ
разрешение за таксиметров превоз на пътници с № 20104/20.12.2019 год. от община
Разград, оборудван с електронен таксиметров апарат с фискална памет, марка
„Елитакс” ТА 100/F с № ЕС007581, с номер на
фискалната памет 46076764, оспорващият
превозва една пътничка – В. М. М. с ЕГН ********** без да включва ЕТАФП .
На 13.08.2020 год. въз основа на съставения
АУАН Директорът на РД „Автомобилна администрация „ Русе е издал оспорената
заповед № РД-14-1851, с която на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП наложил на оспорващия
принудителна административна мярка временно отнемане на Удостоверение „Водач на
лек таксиметров автомобил” № 037868, издадено от РЗ на ИА „Автомобилна администрация”
– Разград на 23.04.2018 год.
Като фактическо основание за издаване на
заповедта административният орган е посочил, че въз основа на АУАН сер „А”, № 275986 от 16.07.2020 год.,
приема за установено, че оспорващият Й.
извършва таксиметров превоз на пътници с лек автомобил „Опел Комбо”
с рег. № ********, от категория М1, негова собственост, като по време на
извършване на таксиметровия превоз не е
включил в режим на регистриране на превоза монтирания в таксиметровия автомобил
електронен таксиметров апарат с фискална памет № ЕС007581, с фискалната памет №
46076764.
Заповедта е връчена на оспорващия на
27.08.2020 год., а жалбата срещу нея е подадена на 02.09.2020 год.
Пред
съда ответникът представя заверено копие от заповед № РД-01-43 от
23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” с която упълномощава директорите на регионалните дирекции
„Автомобилна администрация” да прилагат
с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а
от ЗАвтП.
С оглед на така установените по делото факти,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок
и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП., е процесуално допустима.
Между страните няма спор по фактите, изложени
в мотивите на оспорената заповед. Спорът е правен – дали оспорената заповед
съответства на изискванията за форма, на материалния закон и на целта на
закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началникът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Русе, съобразно правомощията му произтичащи от заповед №
РД-01-43 от 23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП.,
съгласно който принудителните административни мерки по чл.
106 и 106а се прилагат
с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
При издаването и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а и оспорващият не твърди такива.
Същата е
в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана, съобразно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП.
Съдът обаче
намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, съгласно който всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и
срокът на изпълнението. Разпоредителната част обективира волята на
административния орган. Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика
правни последици и е цел на проведеното административно производство. Тъй като
именно разпоредителната част създава права или задължения или отнема права тя
трябва да бъде пределно ясна, точна и да не поражда каквито и да било съмнения
относно отнетите права или създадените задължения. Недопустимо е волята на
административния орган да се извежда чрез тълкуване на закона или на
документите от административната преписка.
В настоящият
случай в оспорената заповед не е посочен срокът, за който е наложена мярката, а
е посочено само, че временно се отнема Удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил” № 037868. Позоваването на
оспорващия на чл. 106а, ал. 1, т. 7 от
ЗАвтП, който определя срока и бил посочен в заповедта, е ирелевантно досежно
законоустановения срок за налагане на мярката, който следва да бъде изрично
посочен и конкретизиран в обжалваната заповед. В този смисъл са и Решение №
2081 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2018 г., VI отд., Решение №
12919 от 24.10.2018 г. по адм. д. № 6216/2018 г. на ВАС, VІІІ отд., Решение № 15039 от 05.12.2018 г. по адм. д. № 6076/2018 г. на ВАС,
VІІІ отд., Решение №
15485 от 12.12.2018 г. по адм. д. № 6273/2018 г. на ВАС, І отд., Решение № 7872 от 29.06.2015 г. по адм. д. № 10131/2014 г. на ВАС,
VІІІ отд.).
Според
настоящия състав нарушението на формата е довело и до противоречие на заповедта
с материалния закон, тъй като
административният орган не е наложил
регламентирания в чл. 106а, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 6 от ЗАвтП вид принудителна
административна мярка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания
случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
В случая с
разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7 от ЗАвтП законодателят е регламентирал
принудителна административна мярка „временно отнемане на удостоверението на
водач на лек таксиметров автомобил за срок една година ”. Това е законово определения вид на мярката по
смисъла на чл. 23 от ЗАНН. Като не е
наложил точно определената от закона принудителна административна мярка,
административният орган е нарушил материалния закон.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед е неправилна като постановено в
нарушение на изискванията за форма и в противоречие с материалния закон, поради
което следва да бъде отменена.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № РД-14-1851 от
13.08.2020 год. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд, чрез Административен съд
Разград в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
Съдия:/п/