Р Е Ш Е Н И
Е № 79
гр.Силистра, 10.01.2023
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова, с участието на прокурор
при ОП гр. Силистра Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия П.
Георгиева-Железова КАНД №81 по описа
на съда за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С Решение №77 / 21.09.2022г., постановено по АНД № 150/2022г.,
Тутраканският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №19-2200110 / 20.07.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Силистра, с което
на
земеделски производител (ЗП) А. З. М.,
с адрес на управление в с. Суходол, Община гр. Главиница и ЕИК:*********, на
основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ), е наложено административно наказание
по вид „глоба“, в размер на 1 500 лева,за нарушение на разпоредбата на чл.61,
ал.1 от Кодекса на труда.
Производството е образувано по касационна жалба на А. З. М.,
действаща като земеделски производител, подадена чрез представител по
пълномощие адв. В.В. *** и представлявана допълнително в съдебно заседание от
упълномощен, съгласно чл. 32 т. 2 ГПК,във вр.с чл. 18 ал. 1 АПК, представител М.
Ю. М. (съпруг на жалбоподателката), с твърдения за материална
незаконосъобразност на релевираното въззивно решение и искане както за неговата
отмяна, така и за отмяна на процесното пред ТРС наказателно постановление.
Главният аргумент на касаторката е, че в случая, на общо основание и въпреки
ограничението от чл. 415в ал. 2 КТ, съдът дължи преценка на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, в контекста на дефиницията за
„маловажен случай“ от §1 т. 4 ДР ЗАНН с оглед приложението на чл. 28 ЗАНН,
което винаги е било въпрос за правилното прилагане на материалния закон. За
съответствието на оспореното решение със закона касационната инстанция следи и
служебно, по аргумент от чл. 218 ал. 2 АПК. С жалбата се поддържа, че
привидната колизия между текстовете на чл. 415в ал. 2 КТ и чл. 28 ЗАНН,
поставена в ракурса на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, се
преодолявала с обичайното, логическо тълкуване на общата и специална
разпоредби, уреждащи маловажност на случая или нарушението,като тази на чл. 415в КТ предвиждала привилегирован състав (по-леко наказуем) за нарушения на
трудовото законодателство, с изрично изключване на простъпките по чл. 61 ал. 1;
чл. 62 ал. 1 и ал. 3 и чл. 63 ал. 1 и ал. 2 от КТ, но не и игнориране изобщо на
„маловажност на случая“, каквито елементи се твърдят с жалбата. Счита се, че
било правно неиздържано тълкуване в смисъл, че щом не може да бъде приложен
привилегирован състав на нарушение на горепосочените разпоредби от КТ, то
същите не можело да бъдат преценявани и като „маловажни случаи“ в контекста на
общия чл. 28 ЗАНН. Разликата в уредените с двата нормативни текста случаи не ги
поставяла в колизия, като подобно разбиране не противоречало и на мотивите на
ТР №3/10.05.2011г. по т.д.№7/10г.на ВАС,след публикуването на което, с ДВ,
бр.7/24.01.2012г. е обнародвана конфликтната ал.2 на същия чл. 415в КТ, изключваща
приложението на ал.1 за нарушения на чл.61 ал.1; чл.62 ал.1 и ал.3 и чл.63 ал.1
и ал.2 КТ. Ето защо се настоява случаят да бъде преценен именно като
„маловажен“ в светлината на §1 т.4 ДР ЗАНН, а не да се преквалифицира по
привилегирования състав на чл.415в ал.1 КТ, което е и нормативно изключено с
ал.2 на същия член. С оглед на всичко това се моли за отмяна както на
оспореното съдебно решение, така и на потвърденото с него наказателно
постановление. Изрично се заявява, че съдебни разноски не се претендират.
Ответникът по касация - Дирекция „Инспекция по труда“ Силистра, чрез представител по
пълномощие ст.юрисконсулт И. А., поддържа неоснователност на касационното оспорване.
Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на РС гр.Тутракан, като счита,
че специалният чл. 415в ал. 2 КТ е приложим в случая при колизията му с общия
чл.28 ЗАНН, в какъвто смисъл било изричното разрешение (в мотивите) на ТР
№3/10.05.2011г. по т.д.№7/2010г. на ВАС, ОСК. Ето защо настоява касационната
жалба да бъде оставена без уважение, още повече, че административнонаказващият
орган бил съобразил всички изложени от касаторката смекчаващи отговорността
ѝ обстоятелства, поради което е определил размера на наказанието в
неговия законов минимум. При правилно тълкуване и прилагане на материалния
закон спрямо безспорните факти по делото, моли да бъде потвърдено атакуваното
решение на ТРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра намира, че погледнато формално, обжалваното решение
е правилно. Въпреки това обаче, приема за основателни възраженията на
касационната жалбоподателка и алтернативно на първото си становище, дава
заключение,ако съдът прецени, че е в юрисдикцията му да бъде преценяван случая
като „маловажен“ (а същият бил видимо такъв),да отмени оспореното съдебно
решение, ведно с потвърденото с него наказателно постановление.
Производството
е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,във вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане
на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното:
Касационното основание, което е
заявено и поддържано пред настоящата инстанция се свежда до твърдение за неправилно приложение на материалния закон (чл.348
ал.1 т.1 НПК, вр. с чл.63в ЗАНН). Доминиращото касационно оплакване за грешен
извод на въззивната инстанция за липса на нормативна възможност за субсумиране
на фактите под чл. 28, във връзка с §1 т.4 ДР ЗАНН, независимо от
ограничителната разпоредба на чл. 415в ал. 2 КТ относно релевираното нарушение
на чл. 61 ал. 1 КТ, налага тълкуване на относимите правни норми и тяхното
прилагане съобразно базовата юридическа логика даваща предимство на специалния
пред общия закон; на по-новия пред заварения и т.н. Спор за фактите между
страните няма. Спорът е за правото, поради което проверката на обжалваното
съдебно решение ще бъде извършена на терена на последно посочения касационен
довод и в параметрите, зададени с чл. 218 ал. 2 от АПК.
Спорът пред Тутраканския районен съд, който е пренесен
и пред настоящата ин- станция, е съсредоточен върху въпроса - допустима ли е
преценка от съда на фактите като такива, обуславящи прилагането на чл.28 ЗАНН,съобразно дефиницията на „маловажен случай“ от §1 т.4 ДР с.з. или не,
поради нормативното изключване на процесното нарушение на чл. 61 ал. 1 КТ от
кръга на уредените с чл. 415в ал. 1 КТ и мотивите на ТР №3/10.05.2011г. по
т.д.№7/10г. на ВАС за неприложимост на общия чл. 28 ЗАНН при изричната уредба
на „маловажно нарушение“ със специалния чл.415в КТ.
Решаващият съд е провел законосъобразно съдебното
следствие (арг.чл. 13 и чл. 107 ал. 2 НПК), като е изслушал показанията на
актосъставителя М. Г. и свидетелите Д. Т. и А. Д. - инспектори в
ДИТ Силистра. Приобщил е по надлежния ред представените писмени доказателства,
от които е констатирал, че на 04.07.2022г., при извършена проверка в кайсиев
масив с площ от около 45 дка, намиращ се в землището на с. Суходол, в
местността „Балък сърт“, около 12:30 часа, инспекторите от ДИТ Силистра са
установили лица да берат кайсии, без сключени писмени трудови договори, едно от
които е била Е. И. И.. Същата
попълнила декларация по чл.402 ал.1 т.3 КТ в 12:50 часа, в която посочила, че
считано от 04.07.2022г. изпълнявала длъжността „берач“, с работно време от
08:00 ч. до 17:00 ч. и почивка от 12:00ч. до 13:00ч. и няма сключен трудов
договор с работодателя - земеделски стопанин.По същото време, в 13:18 ч.
потребител с ел.поща nell_ adem@abv.bg е заявил регистрация на профил за електронно издаване
на еднодневни договори за ЗП - А. З. М., какъвто е предоставен в 13:18ч. В
следващата минута (13:00 ч.) по сметка на ТД НАП Варна, Офис гр.Силистра, били
внесени суми с посочено основание „ДОО авансови вноски за еднодневни договори
10 бр.“ (л.9 АНД/ТРС);„ДЗПО аванс.вноски еднодн.договори 10бр.“ (л.10 АНД/ТРС)
и „ЗОВ аванс. вноски еднодн.договори 10 бр.“ (л.11 АНД/ТРС).
На 04.07.2022г. в 13:18 часа в ДИТ-Силистра бил регистриран Трудов договор
№19-1592524, сключен между касаторката като работодател и Е. И. И. като работник. На 07.07.2022г. бил съставен АУАН
№19-2200110 срещу ЗП – А. М. за извършено нарушение на чл. 61 ал. 1 КТ, защото
работникът е постъпил на работа в 08:00 часа и към момента проверката -
12:50ч., е изпълнявала трудовите си задължения на „берач на кайсии“ преди
сключване на трудов договор в предписаната писмена форма. Съдът е установил, че
административнонаказателното производство е протекло законосъобразно, а
съставомерното бездействие на оспорващата не било до там „невинно“ и плод на
„просто забавяне“, поради което потвърдил процесното пред него НП. Изрично е
обсъдил доводите на оспорващата за „маловажност на случая“, приемайки, че с ал.
2 на чл. 415в КТ нормотворецът е изключил нарушенията на чл. 61 ал. 1 КТ от
кръга на „маловажните нарушения“, дефинирани с ал. 1 на с.чл. Отделно от това е
изложил и фактически изводи затова, че „узаконяването“ на процесната трудова
дейност е било провокирано от самата проверка, а не се дължало на проявена
съзнателна инициатива, макар с известно закъснение, от страна на ЗП
работодател.
С оглед на горните фактически установявания съгласно
регулацията от чл. 220 АПК, настоящият състав намира следното: Процесното по
делото правоотношение е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.114а КТ, в който случай законът предвижда специална форма и реквизити на подлежащия
на сключване ТД, както и начин и ред за заплащане на задължителните осигуровки.
Доколкото няма изрично правило в специалната разпоредба - кога следва да бъде
сключен трудовият договор, то приложима ще е разпоредбата на чл. 61 ал. 1 КТ,
т.е. сключването на писмен трудов договор следва да предхожда започването на
упражняване на трудова дейност от работникът. Предвид спецификата на договора
по чл. 114а КТ,т.нар. „еднодневен договор“, с ал.6 изрично е изключено
приложението на чл. 62 ал. 3 и ал. 4; чл. 127 ал. 1 т. 4 и чл. 128а ал. 3, при
неговото сключване и прекратяване, което означава, че щом общото правило от чл.
61 ал. 1 КТ не попада в този кръг, същото е приложимо към договори от процесния
вид. Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа се сключва
между работник и регистриран земеделски стопанин („работодател“ съглас но §1
т.1 ДР КТ), за работа за един ден,като това време не се признава за трудов
стаж. Условията и редът за регистриране на ТД пред Инспекцията по труда, се
определят с наредба на МТСП, съгласувана с управителя на НОИ и с НАП, каквато е
Наредба № РД 07-8/13.07.2015г. за
условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори
по чл. 114а ал. 1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда
(Обн.ДВ,бр.54/15г.,посл.изм.ДВ,бр.25/26.03.21г.) Работниците, които полагат
труд по ТД за краткотрайна сезонна селскостопанска работа се осигуряват при
условия и ред, установени с КСО и в ЗЗО, по аргумент от чл. 114а ал. 8 КТ.
Съгласно чл. 4 ал. 3 от Наредба №РД 07-8/15г.,валидни за наемане на работа по
реда на чл. 114а КТ са само образците на ТД, които съответстват по форма и
съдържание на утвърдения с наредбата образец и са регистрирани в Портала за
еднодневни трудови договори на електронната страница на ИА„ГИТ“. Регистрацията
на образците на ТД по чл. 114а ал. 1 КТ се извършва след представяне от
работодателя - регистриран ЗС, на платежни документи за авансово внесените
осигурителни вноски.
Следователно, режимът на трудовия договор по чл. 114а
ал. 1 КТ е различен и в известен смисъл облекчен,като същият не съдържа изрично
правило относно момента на сключване на трудовия договор, както и за неговото
прекратяване, изключая регулацията от чл. 114а ал. 1 и ал. 2 КТ - че работата е
за един ден и с един работник могат да се сключват договори от този вид общо за
не повече от 90 дни в една календарна година. Степента на обществена опасност
на конкретно извършеното противоправно деяние е от значение за да се реши дали
същото е административно нарушение или макар да е формално съставомерно, тъй
като не разкрива или изключва значима степен на обществена опасност, е
малозначително, респ. представляващо „явно маловажен случай“ в контекста на
дефиницията от §1 т. 5 ДР ЗАНН. Независимо, че релевираното нарушение е
извършено посредством бездействие и настъпването на вредни последици не е
елемент от фактическия му състав, то разкрива явно незначителна степен на
обществена опасност по разума на чл. 9 ал. 2 от Наказателния кодекс, приложим
от препращането на чл. 11 ЗАНН.
Това е така, защото: Режимът на регистрация на т.нар.
еднодневни ТД предполага земеделският стопанин предварително да знае колко
(евентуално и кои) работници ще работят през следващия ден, за да може да плати
предварително (авансово) задължителните осигурителни вноски за всеки от тях.
Ако не представи платежни документи за това, по аргумент от чл. 4 ал. 4 Наредба
№РД 07-8/15г., във връзка с чл. 114а ал. 8 КТ, няма да бъде извършена
регистрация на образците на ТД по чл. 114а ал. 1 КТ. Освен това, по хипотеза
въпросните еднодневни договори се сключват за сезонна селскостопанска работа,
която е зависима до голяма степен от климатичните условия. Кога точно (в кой
конкретен ден) ще може да започне прибирането на плодовете от кайсиевата
градина не винаги е лесно да бъде определено предварително, с точност до един
ден,защото дори и да са узрели кайсиите е възможно да вали дъжд, например, в
предвидения от ЗП ден, което обективно да осуети извършването на работата по
прибиране на реколтата от узрелите сортове плодове. С предприемане на дейността
в конкретен ден (първи за бране на кайсии,както е в случая),в същия се уговарят
работниците (каквито почти няма на трудовия пазар поради тежестта на работата и
сравнително ниското ѝ заплащане) и се сключват еднодневните ТД, което в
ситуации като процесната, неизбежно е свързано с известно забавяне. Такова не
би било оправдано за втория и всеки следващ ден от прибирането на реколтата,
защото работниците вече са ясни/наети. В настоящия случай, още в обедните
часове, са предприети действия по законосъобразното уреждане на трудовоправната
връзка с Г. А. Д. по чл.114а КТ,
като са внесени авансово задължителните осигурителни вноски и е регистриран ТД
(съгласно образеца от Приложение към чл.2 от Наредба №РД 07-8/15г.) Преценени
горните обстоятелства в ракурса на особеностите на договора по чл.114а КТ,
сочат на явна незначителност на забавянето, щом в рамките на деня, в който е
започнало брането на кайсии и е положен специфичният сезонен труд, писмен
договор е сключен между страните и регистриран в Инспекцията по труда. На този
терен преценено, изглежда убедително твърдението на ответния по касация орган,
че ако е нямало проверка (започнала в 12:30ч.), нямало е да има и ТД, въпреки
което обаче, липсват доказателства за подобен извод, което налага отклоняването
му. Със същия успех може да се приеме за убедително и твърдението на
касаторката,че тя е предприела действия по намиране на сезонни работници в деня
на 04.07.2022г., когато е установила, че конкретен сорт кайсии са узрели и
могат да бъдат прибрани, като е разчитала на дъщеря си, разполагаща със
свободен достъп до Интернет (какъвто в кайсиевия масив в с.Суходол няма), да
извърши съответните авансови плащания на осигурителните вноски и да регистрира
еднодневния ТД. Последното внася известна яснота относно субективната страна на
нарушението, в противовес на твърдението на АНО, но не може да ирелевира
деянието.
Освен това, настоящият състав дължи произнасяне и по
наведените с касационната жалба други смекчаващи отговорността на ЗП-А. З. М.
обстоятелства, които са и безспорни в процеса. Въпросният кайсиев масив е бил създаден
от касаторката и нейния съпруг значително преди установяване на процесното
нарушение, към който момент обаче и двамата вече са възрастни (на 74 и 77
години), с установени заболявания, въпреки което продължават да се грижат за
него със собствени усилия (като в сезонните офанзиви наемат по няколко
работници), допълвайки доходите си от пенсии. Същите са добросъвестни граждани
и нямат публични задължения, нито са установявани предходни административния
нарушения от тяхна страна. Както и да бъдат преценявани фактите по делото,
неизбежен е изводът, че буквално веднага, в рамките на 20-30 минути след
установяване на процесното нарушение, същото е отстранено и от него не са
настъпили никакви вредни последици. Забавянето за изпълнение на задължението от
чл. 61 ал. 1 КТ, респ. чл. 3 ал. 1 Наредба № РД 07-8/15г., е от порядъка на 4
часа, което поради необходимостта да започне незабавно прибирането на кайсиите,
за да не се погуби продукцията, сочи на явна незначителност на обществената
опасност на деянието, свързано с допускането на работничката до работа преди
сключване на писмен ТД от вида на този по чл. 114а КТ.
В обобщение, настоящият състав намира, че по силата на
препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН („По
въпросите на вината […], обстоятелствата, изключващи отговорността[…],се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс[…]“), следва да бъде приложен чл. 9 ал. 2 НК, защото
извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в чл. 61 ал. 1 КТ, поради своята малозначителност е с пренебрежимо
ниска (явно незначителна) степен на обществена опасност, което обосновава извод
за отмяна както на обжалваното съдебно решение, така и на потвърденото с него
НП. В този контекст, неоснователно е искането на ответника за съдебни разноски,
каквито и не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, Административният съд
гр.Силистра, в настоящия състав приема, че обжалваното решение на РС
гр.Тутракан е валидно и допустимо. Същото обаче, е несъответно на закона,
поради което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222 ал. 1 АПК,
касационната инстанция да постанови ново, по съществото на спора, отменяйки
процесното пред ТРС наказателно постановление, воден от което и на основание
чл. 221 ал. 2 пр. 2,във връзка с чл. 222 ал. 1 АПК и с чл. 63в ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №77/21.09.2022г., постановено по АНД №150 по описа
за 2022 година на Районен съд
гр.Тутракан, с което е потвърдено Наказателно постановление №19-2200110 / 20.07.2022г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, като вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№19-2200110/20.07.2022г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра, с което на земеделски
производител А. З. М., с ЕГН: ********** и адрес на управление: с. Суходол, община
Главиница; ЕИК:*********, на основание чл. 414 ал. 3 Кодекса на труда е
наложено административно наказание по вид „глоба“, в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.