О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631 04.12.2019 год. гр.Бургас
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение,
на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ:Събина Христова
Калина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело № 424 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.396 от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е частна жалба от „Б“АД /“Б“АД/, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“. №*, ЕИК *, представлявана от изпълнителните директори - В. С. С. и И. П. Г. , чрез процесуален представител юрисконсулт Д. , срещу определение № 1860/04.10.2019 год. по ч.гр.д. №1512/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск на Д. Ю. Р. , гражданин на Р. Ф. , представляван от адв. И. , съд. адрес: гр. Б., ул.“Г“, №*, ет.3, против “А“ ООД, с ЕИК *, представлявано от В. И. , адрес: гр. Ч., ул. „М“ *, за осъждане да заплати сумите 25 100 лв. частично от 50 000 лв. и 2000 лв. частично от 34 855 лв., представляващи увеличената стойност на недвижим имот в резултат на подобрения, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране изпълнението“ на публична продан по изп.д. № * по описа на ЧСИ И. Б. , при БОС, след внасяне на гаранция в размер на 2 700 лева по сметка на Бургаския окръжен съд. Постановено е издаване на обезпечителна заповед след внасяне на определената от съда гаранция, определен е на молителя двуседмичен срок за предявяване на бъдещия иск, като е указано на молителя, че следва да представи доказателства, че е завел бъдещия си иск в срок, в противен случай, наложеното обезпечение ще бъде отменено служебно от съда.
В частната жалба се твърди, че правният интерес на жалбоподателя да обжалва допуснатото обезпечение произтича от качеството му на ипотекарен кредитор и взискател в изпълнителното производство. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че молителят по молбата за допускане на обезпечение на бъдещите искове е закупил ипотекиран имот в полза на „Б“АД от бъдещия ответник посочен в молбата, поради което твърдените от него права по чл.177, ал.1 от ЗЗД могат да бъдат реализирани само при проведена публична продан на имота и не се налага същата да бъде препятствана. Изложени са съображения, че дори да бъдат приети за евентуално основателни бъдещите искове, приложената обезпечителна мярка извън осуетяването на възможността за разпределение на сумата която би се получила при публичната продан на имота, се явява неадекватна на обезпечителната нужда на бъдещия ищец, в какъвто смисъл е цитирана съдебна практика – определение №226/11.05.2018 год. по ч.т.д. №1156/2018 год., 1 т.о. на ВКС и др. Твърди се, че не са налице предпоставките за допускане на поисканото обезпечение. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение. Към частната жалба е приложено копие от уведомление изх. №23534/24.10.2019 год. на ЧСИ И. Б. , № 800 на КЧСИ, по изпълнително дело № * до „Б“АД ЕИК *, за наложената обезпечителна мярка, съгласно издадената в полза на бъдещия ищец обезпечителна заповед във връзка с което банката е уведомена за спиране на публичната продажба на ипотекирания имот представляващ СОС с идентификатор 81178.8.151.4.18 по КККР на гр. Ч., общ. С., обл. Б..
Постъпил е отговор на частната жалба от молителя Д. Ю. Р. , гражданин на Р. Ф. , чрез процесуален представител адв. И. , в който са изложени твърдения за нейната неоснователност. Твърди се, че обжалваното определение е правилно, тъй като при евентуално уважаване на бъдещите искове, в качеството на молителя на присъединен взискател той би имал възможността да обжалва действията на ЧСИ по публичната продан и да участва в публичната продан, които действия предхождат разпределението, поради което е налице пълна нужда от защита чрез спиране на всички действия по изпълнение спрямо процесния имот. Твърди се, че е налице съответност на допуснатото обезпечение с обезпечителната нужда, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно приетото по т.6 от TP № 6/2013г. от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС, като лице чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка, “Б“АД има право на жалба срещу посоченото по-горе определение на Бургаския окръжен съд. Жалбата е подадена в срока по чл.396, ал.1 от ГПК, срещу акт на съда, за който е предвидена възможност за обжалване пред настоящия съд и е ДОПУСТИМА.
Бургаският апелативен съд намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Пред Бургаския окръжен съд е подадена молба за допускане на обезпечение на бъдещите искове на Д. Ю. Р. , гражданин на Р. Ф. , род. на 10.06.1972 год., гр. К., чрез процесуален представител адв. И. , съд. адрес: гр. Б., ул.“Г“, №*, ет.3, срещу “А“ ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., Община С., Б. област, с. о. Ч. ул. „М“ *, както следва:
1. Частичен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца 25 100 лева от общо дължимата сума от 50 000 лева - увеличената стойност на самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.151.4.18 по КККР на град Ч., в резултат на извършените от ищеца подобрения и направени разходи в периода м.09.2012 год. – м.11.2014 год.
2. Частичен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца 2 000 лева от общо дължимата сума от 34 855 лева, която сума представлява направени необходими разноски за самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.151.4.18 по КККР на град Ч.,
ведно със законните лихви върху сумите считано от предявяване на исковете до окончателното им заплащане, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело 20188000400965 по описа на частен съдебен изпълнител И. Б. , регистрирана под номер 800 на КЧСИ, по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.151.4.18 по КККР на град Ч..
Ищецът сочи, че е ипотекарен длъжник по отношение на имот ипотекиран от друго лице / неговият праводател – ответник по бъдещите искове / за обезпечаване на вземанията на ипотекарен кредитор - банка. Твърди, че по отношение на собствения му ипотекиран в полза на банката имот са предприети действия по принудително изпълнение. Искането за налагане на обезпечителната мярка е мотивирано с правата на ищеца по чл.177, ал.1 от ЗЗД, които би имал при положително за него решение по предявените искове. Представени са доказателства, включително относно твърденията на молителя за извършени от него дейности за увеличаване на стойността на ипотекирания имот и на необходими разноски за същия.
От представените доказателства се установява, че молителят е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.151.4.18 по КККР на град Ч., придобит чрез покупко-продажба по н.а. № 101/2011 год. на нотариус №458. По отношение на имота е предприето принудително изпълнение по изпълнително дело 20188000400965, по искане на банката - взискател “Б“АД – С., в чиято полза имотът е бил ипотекиран през 2006 год., с подновено вписване на договорната ипотека през 2015 год.
Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.08.2018 г. по гр. д. № 6282/2018 г. по описа на БРС, VII състав, „Б“ АД, ЕИК *, е образувала изпълнително дело № * по описа на ЧСИ И. Б. , peг. № * с район на действие Б. окръжен съд срещу „А” ООД, ЕИК *, като по отношение на собствения на ищеца имот е била насрочена публична продан за периода от 25.09.2019г. до 25.10.2019г..
За да постанови обжалваното определение Б. окръжен съд, който е компетентен да се произнесе по молбата на осн. чл.390, ал.4 от ГПК е приел, че са налице предпоставките по чл.391 от ГПК за допускане на поисканото обезпечение, а именно: исковете са допустими и вероятно основателни, без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно осъществяването на правата по решението, а също – поисканата обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ е съответна на обезпечителната нужда. Прието е, че бъдещите претенции, чието обезпечаване се иска от ищеца в качеството му на собственик на ипотекиран имот, без лично задължение по обезпечения дълг, са допустими такива, с оглед разпоредбата на чл. 177, ал.1 от ЗЗД, която предвижда, че ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски. Прието е, че с оглед на представените с молбата за обезпечение на иска доказателства, може да се направи извод за вероятна основателност на изложеното от бъдещия ищец, че е извършил изброените подобрения в ипотекирания имот, с което е увеличил стойността му, както и е направил необходимите разноски за поддръжката му и необходимите разноски за запазването му, но за гарантиране на правата на насрещната страна обезпечението следва да бъде допуснато при определяне на гаранция от 2700 лв. платима от молителя.
Горните изводи на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящия съд, който препраща към тях.
Бургаският окръжен съд е приел още, че поисканата от молителя обезпечителна мярка в пълна степен е адекватна на обезпечителната нужда, тъй като ищецът обосновава правен интерес да се конституира като взискател по образуваното изпълнително производство преди да бъде извършена продажба на собствения му ипотекиран имот.
По- горните съображения на окръжния съд, настоящият съд споделя частично.
За да се произнесе по спорния въпрос за адекватността на наложената обезпечителна мярка настоящият съд взе предвид изложеното в цитираното от частния жалбоподател определение №226/11.05.2018 год. по ч.т.д. №1156/2018 год., 1 т.о. на ВКС, с което при изцяло аналогичен казус касационната инстанция е приела, че при наличието на останалите предпоставки по чл.391 от ГПК адекватна обезпечителна мярка в случая не е цялостно спиране на действията по изпълнението по отношение на ипотекирания в полза на банката имот. Прието е, че не е налице обезпечителен интерес за ипотекарния длъжник от спиране на тези действия по изпълнителното производство, които предхождат момента, в който е налице възможност за удовлетворяване привилегировано за вземането му за подобренията /в качеството му на недлъжник и собственик на ипотекирания имот, върху който е насочено изпълнението/. Посочено е, че приоритетно вземане за разноски по чл.177, ал.1 ЗЗД ипотекарният длъжник има само по отношение на получената цена от собствения му имот след проведената публична продан при насочено изпълнение върху имота му за събиране задълженията на длъжника. Следователно, самият ипотекарен длъжник /при добросъвестност и отсъствие на намерение за злоупотреба с право/ има интерес от провеждането на проданта, защото правото му по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД на предпочтително удовлетворяване може да бъде упражнено само по отношение на реализираната от продажбата на имота му за чуждото обезпечено задължение цена - чл.177, ал.1 ЗЗД. Посочено е, че носителят на приоритетното вземане по чл. 177, ал.1 ЗЗД за разноски за имота няма обезпечителен интерес от спиране на изпълнителните действия преди разпределението, защото интересът на молителя е да участва в разпределението на сумите по изпълнителното дело, тъй като именно при извършване на разпределението съдебният изпълнител е овластен да разгледа искането на третото лице, собственик на ипотекирания имот да участва в разпределението и да се удовлетвори преди ипотекарния кредитор. Прието е, че когато по отношение на имота на ипотекарния длъжник, по изпълнителното дело, чието спиране е поискано е била насрочена публична продан, тя се осуетява поради постановеното спиране на изпълнителното дело, поради което, подходяща, съобразена и адекватна със субективното материално право, което се защитава, с обезпечителната нужда при реализацията на възможността по чл. 177, ал.1 ЗЗД, е спирането на изпълнението - мярката, поискана от молителя, но само във фазата на разпределението на сумата, за която е предявен иска срещу длъжника по изпълнението.
Настоящият съд изцяло възприема приетото от по-горната съдебна инстанция с определение № 226/11.05.2018 год. по ч.т.д. №1156/2018 год., 1 т.о. на ВКС, поради което макар и да споделя изводите на окръжния съд за наличие на останалите предпоставки за допускане на обезпечението на бъдещите искове на ищеца, намира, че подходяща обезпечителна мярка в случая не е спиране на изпълнението изцяло по отношение на ипотекирания имот, а спирането на изпълнението, но само във фазата на разпределението на сумата от публичната продан. В противен случай би се засегнала неоснователно правната сфера на третите лица - взискатели в изпълнителното производство.
Съдът не споделя направените възражения от ответника по жалбата, че при спирането на изпълнителното производство за процесния ипотекиран имот от по-късен момент – т.е. от момента на пристъпване към разпределение на покупната цена, се възпрепятства правото му в качеството на присъединен взискател за вземанията, за които е призната привилегия по чл.177, ал.1 от ЗЗД да влияе върху изпълнителния процес чрез обжалване на действията по публичната продан до момента на разпределението, каквито права според него, той би имал като присъединен взискател. В разпоредбата на чл.435 и сл. от ГПК лимитативно са изброени действията, които могат да бъдат обжалвани от длъжника и взискателя, включително тези в процеса на публичната продан на имот. Взискателят би могъл да обжалва отказа за извършване на нова оценка и постановлението за възлагане. Тъй като ищецът като ипотекарен длъжник също е длъжник в изпълнителното производство по отношение на изпълнителните действия предприети спрямо ипотекирания имот, той би могъл да се брани срещу незаконосъобразни действия на ЧСИ във връзка с публичната продан, за които е допустимо да бъдат обжалвани, в това му качество – на длъжник, а не като присъединен взискател. В този смисъл защитата, която е предоставена на длъжника по чл.435 от ГПК дори е в по-голям обем от тази на взискателя. Следва да се има предвид, също, че дори при уважаване на исковете, което би създало правото на привилегия по чл.177, ал.1 от ЗЗД, предвид забраната по чл.490 от ГПК, за ищеца в качеството му на ипотекарен длъжник не съществува възможност за участие в публичната продан на имота. В качеството му на присъединен взискател по чл.177, ал.1 от ЗЗД, той би могъл реално да участва в процеса по осребряване на процесния имот единствено при извършване на разпределението.
Предвид изложеното по-горе обжалваното определение е валидно и допустимо, но се явява частично неправилно и следва да бъде отменено частично, като в отменената част спорът бъде решен по същество от настоящия съд с частично отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение на бъдещите искове. В останалата част обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Ето защо, Бургаският апелативен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1860/04.10.2019 год. по ч.гр.д. №1512/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело 20188000400965 по описа за 2018г. на частен съдебен изпълнител И. Б. , регистрирана под номер 800 на КЧСИ, до изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл.460 и сл. ГПК на сумата, която би се получила в резултат на публичната продан на недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.151.4.18. по КККР на град Ч., върху който е насочено принудителното изпълнение.
ВМЕСТО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Ю. Р. , гражданин на Р. Ф. , род. на *., гр. К., чрез процесуален представител адв. И. , съд. адрес: гр. Б., ул.“Г“, №*, ет.*, срещу “А“ ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., Община С., Б. област, с. о. Ч., ул. „М“ *, за допускане на обезпечение на бъдещите искове, както следва:
1. Частичен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца 25 100 лева от общо дължимата сума от 50 000 лева - увеличената стойност на самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.151.4.18 по КККР на град Ч., в резултат на извършените от ищеца подобрения и направени разходи в периода м.09.2012 год. – м.11.2014 год.
2. Частичен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца 2 000 лева от общо дължимата сума от 34 855,67 лева, която сума представлява направени необходими разноски за самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.151.4.18 по КККР на град Ч.,
ведно със законните лихви върху сумите считано от предявяване на исковете до окончателното им заплащане, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело 20188000400965 по описа на частен съдебен изпълнител И. Б. , регистрирана под номер 800 на КЧСИ, до изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл.460 и сл. ГПК на сумата, която би се получила в резултат на публичната продан на недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.151.4.18 по КККР на град Ч., върху който е насочено принудителното изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1860/04.10.2019 год. по ч.гр.д. №1512/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ, включително относно допуснатата обезпечителна мярка спиране на изпълнителните действия по изпълнително дело 20188000400965 по описа за 2018г. на частен съдебен изпълнител И. Б. , регистрирана под номер 800 на КЧСИ, изразяващи се в разпределение по реда на чл.460 и сл. ГПК на сумата, която би се получила в резултат на публичната продан на ипотекирания недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор 81178.8.151.4.18 по КККР на град Ч., върху който е насочено принудителното изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.