№ 208
гр. Плевен, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20254430200145 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0938-004190 от
01.11.2024г. на Началник група в ОДМВР-Плевен, сектор „ПП“, с което на П.
Г. А. от с. Горна Митрополия, Плевенска област с ЕГН ********** са
наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 180, ал.1,
т.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 150,00 лева и 2.) на основание чл. 175,
ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за това, че на 24.09.2024г. около 12:04
часа на Третокласен път 3004 (***-***-***-***), км. 5+900 с посока на
движение гр. *** към с. ***, като водач на автобус *** с рег. № ***,
приближавайки железопътен прелез, сигнализиран със светлинен и звуков
сигнал и бариера, не спира на неразрешаващ сигнал и удря спускащата се
бариера, с което реализира ПТП с материални щети по МПС и счупена
бариера, собственост на Секция „Сигнализация и Телекомуникации“ – Горна
***, като не остава на място и не уведомява службите за контрол – нарушения
по чл. 52, т.1 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
пълномощника си – адв. В. П. от ПлАК, която ангажира становище, че в хода
на административно-наказателното производство пред наказващия орган са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които ограничават
правато на защита на наказаното лице и предпоставят отмяната на
обжалваното наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-
0938-004190 на Начланик група в ОДМВР-Плевен, сектор „ПП“. Претендира
присъждане в полза на жалбоподателя на направените п оделото разноски.
1
Ответната страна – Началник група в ОДМВР-Плевен, сектор „ПП“ не
се явява и не ангажира становище по основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Административно-наказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН №1425878, серия GA № 643283 от 17.10.2024 година по
преписка вх. №316000-39470 от 27.09.2024 и предоставен запис на
нарушението от Секция „Сигнализация и Телекомуникации“ – Горна ***
против П. Г. А., в който е отразено, че соченият нарушител на 24.09.2024г.
около 12:04 часа на Третокласен път 3004 (***-***-***-***), км. 5+900 с
посока на движение гр. *** към с. ***, като водач на автобус *** с рег. № ***,
приближавайки железопътен прелез, сигнализиран със светлинен и звуков
сигнал и бариера, не спира на неразрешаващ сигнал и удря спускащата се
бариера, с което реализира ПТП с материални щети по МПС и счупена
бариера, собственост на Секция „Сигнализация и Телекомуникации“ – Горна
***, като не остава на място и не уведомява службите за контрол. Като
нарушени са посочени разпоредбите на чл. 52, т.1 от ЗДвП и на чл. 123, ал.1,
т.2, б. „б“ от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на П. Г. А. от с. Горна
Митрополия, Плевенска област с ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания: 1.) на основание чл. 180, ал.1, т.3, пр.2 от ЗДвП –
глоба в размер на 150,00 лева и 2.) на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП –
глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец за извършени на 24.09.2024г. нарушения по чл. 52, т.1 от ЗДвП и
по чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП.
Отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от показанията на актосъставителя С. А. И. и
свидетеля Д. К. К., които съдът приема с доверие като логични,
последователни, убедителни и взаимно допълващи се. От същите се изяснява,
че АУАН е съставен въз основа образувана преписка в Сектор „ПП“ към
ОДМВР-Плевен, която съдържала и видео запис на извършените нарушения,
записан върху информационне носител – диск (приобщен като веществено
доказателство по делото), след което бил установен нарушителя и в негово
присъствие на на 17.10.2024 година бил съставен АУАН. При съставяне на
АУАН жалбоподателят заявил, че няма възражение по акта и че „действително
така се е случило“. В подкрепа на изложената в АУАН и в НП фактическа
обстановка са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Наказателно
постановление №24-0938-004190/01.11.2024г., Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA №1425878/17.10.2024г., Справка от
Началника „Сектор Пътна полиция“ - Плевен относно настъпило ПТП на
2
24.09.2024г., Справка относно извършена проверка по сигнал за ПТП с
материални щети, Справка от ДП „Национална компания железопътна
инфраструктура“ относно ударена лява бариерна греда - жп прелез АБ на
км3+470 ***, Справка за нарушител/водач, копие от Протокол за ПТП №2024-
1029-51195-1/17.10.2024 година, както и от предявеното на страните в съдебно
заседание – веществено доказателство – запис на електронен носител от
системата за видеонаблюдение на ж. п. прелез км. 3+470 (***) относно
извършени нарушения на 24.09.2024г. около 12:10 часа, който е възпроизведен
в съдебно заседнаие по надлежния ред.
Горната фактическа обстановка не се опровергава от показанията на
свидетеля Г.П. А., които съдът след като прецени самостоятелно и в
съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал намери, че
не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, тъй като
не възпроизвеждат релевантни за делото факти (свидетелят твърди, че не е
видял светлинния сигнал на прелеза, не е чул звуков такъв, тъй като
разговарял с водача, не е „заглеждал“ автобуса за щети и пр. е.), както и че в
известна степен същите са повлияни от близката родствена на връзка на този
свидетел с жалбоподателя (син/баща).
Относно наложеното административно наказание за нарушение по чл.
52, т.1 от ЗДвП.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят е
автор на нарушението, визирано в правната норма на чл. 52, ал.1 от ЗДвП,
която гласи: „На участниците в движението е забранено да преминават през
железопътен прелез при мигаща червена светлина на светофара или включена
звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите“.
Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 180, ал.1, т.3,
пр. 2-ро от ЗДвП предвижда административно наказание глоба от 20,00 до
150,00 лева за водач, който наруши правилата за преминаване през
железопътен прелез. Съдът намира, че при определяне вида и размера на
определеното наказание, административно-наказващият орган е съобразил
предвидените от законодателя вид и размер на наказанието, като е отчел
високата степен на обществена опасност на деянието, произтичаща преди
всичко от обстоятелството, че жалбоподателят грубо е нарушил правилата за
преминаване през железопътен прелез, докато е извършвал обществен превоз
на пътници, чиито живот и здраве е изложил на повишен риск с
неправомерното си поведение и сравнително високата степен на обществена
опасност на нарушителя – аргумент за което се съдържа в приобщената като
доказателство по делото Справка за нарушител/водач, от която е видно, че П.
А. е автор на редица нарушения по ЗДвП.
Ето защо съдът намира, че наложеното на жалбоподателя наказание
глоба в размер на 150,00 лева на основание чл. 180, ал.1, т.3, пр. 2-ро от ЗДвП
съответства на обществената опасност на нарушителя и на тежестта на
нарушението и ще способства за постигане целите на наказанието, установени
3
в чл. 12 от ЗАНН в максимална степен.
Относно наложеното административно наказание за нарушение по по
чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП.
В пункт ІІ-ри на обжалваното наказателно постановление на
жалбоподателя П. Г. Г. на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 лева и е постановвено
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Сочената за нарушена законова разпоредба
задължава водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали
хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. С оглед
установените по делото факти, според които при възникналото ПТП не са
пострадали хора, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради това,
че в качеството си на водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие не е изпълнил задължението си - без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
Правната норма, отразена в чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП санкционира
поведение, при което водачът на МПС е нарушил задълженията си като
участник в ПТП регламентирани в чл. 123, ал. 1 от ЗДвП.
Понятието "пътнотранспортно произшествие" е дефинирано в § 6 т. 30
от ДР на ЗДвП като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. По смисъла на § 6 т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото процесното
произшествие е причинено в резултат от действията на жалбоподателя,
същият несъмнено е имал качеството на участник в ПТП.
За да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на
едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на
вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете
форми - умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е
желал настъпването на вредоносен резултат е могъл да знае и е бил длъжен да
знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7 т. 1 от ЗАНН ( изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.): съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага
да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни
указания в тази насока съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по
ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според цитираното ТР при липса на съществено
4
изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на
основание чл. 337, ал. 1 т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд
може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган
факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление. В конкретният случай не е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, поради което вмененото на жалбоподателя
нарушениена чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП следва да бъда
преквалифицирано като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което
нарушение също се прилага, съдържащата се в чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП
санкционна разпоредба.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в тази му част, като извършеното
деяние бъде преквалифицирано от нарушение по чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от
ЗДвП в нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Досежно наложеното на
жалбоподателя наказание по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на
50,00 лева и постановеното лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
(един) месец, съдът констатира, че са определени в предвидения от
законодателя минимум, поради което не са налице условия за тяхното
изменяване.
Съдът не констатира в хода на административно-наказателното
производство пред наказващия орган да са допуснати нарушения, които да са
съществени и поради това да предпоставят отмяната на обжалваното
наказателно постановление.
При този изход на делото следва да бъде оставено без уважение искането
за присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 и т.5 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.
63, ал.2, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление № 24-0938-004190 от
01.11.2024г. на Началник група в ОДМВР-Плевен, сектор „ПП“ В ЧАСТТА, в
която на П. Г. А. от с. Горна Митрополия, Плевенска област с ЕГН **********
на основание чл. 180, ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 150,00 лева за извършено на 24.09.2024г. около
12:04 часа на Третокласен път 3004 (***-***-***-***), км. 5+900 нарушение
по чл. 52, т.1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН Наказателно
5
постановление № 24-0938-004190 от 01.11.2024г. на Началник група в
ОДМВР-Плевен, сектор „ПП“ В ЧАСТТА, в която на П. Г. А. от с. Горна
Митрополия, Плевенска област с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева и е постановено
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за извършено
на 24.09.2024г. около 12:04 часа на Третокласен път 3004 (***-***-***-***),
км. 5+900 нарушение по чл. 123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от
ЗДвП
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане в полза на П. Г. А.
от с. Горна Митрополия, Плевенска област с ЕГН ********** на направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6