№ 82
гр. Русе, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500652 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
„Електроразпределение север“ АД със седА.ще и адрес на управление
гр. Варна обжалва решението, постановено по гр. д. № 5207/2019 г. по описа
на РРС, с което съдът е признал за установено, че ИСМ. ИСМ. АЛ. не дължи
сумата от 7772.22 лв., претендирана въз основа на извършена корекция цена
на електроенергия по фактура за периода 13.11.2015 г. до 30.06.2019 г.
Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради
съществено нарушение на процесуалния и неправилно приложение на
материалния закон, направените от съда изводи противоречат на събраните
по делото доказателства. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемият ИСМ. ИСМ. АЛ., чрез пълномощника си адв. П. изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
1
което е допустима.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е вА.дно,
и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо, а за да се произнесе по
съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид
следното:
Липсва спор, че страните са в договорни отношения относно доставка и
потребление на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Сливо поле, обл. Русе,
като е извършена проверка и са констатирани показания на дисплея на
електромера по невизуА.зирана тарифа: 1.8.3. Електромерът е демонтиран и
на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба. Посоченият констативен
протокол е съставен в отсъствие на абоната. Подписан е от актосъставителите
и от двама свидетели.
От констативен протокол на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел Русе се установява, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е нА.чие на
преминала енергия в тарифа 3, която не е визуА.зирана на дисплея.
Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия, като същият не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа на този протокол е съставено становище за начисление на
допълнително общо количество ел. енергия за периода от 13.11.2015 г. до
30.06.2019 г. на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена енергия. Издадена е
фактура общо за сумата 7772.22 лв., представляваща стойността на
количеството неотчетена ел. енергия за процесния период.
От заключението на приетата във въззивната инстанция комплексна
2
СТЕ, се установява, че върху електромера е нА.це съзнателна човешка намеса
– препрограмиране, но не може да бъде установен точният момент от
времето, кога е осъществено, тъй като по информация на производителя на
СТИ в Словения и на официалните му представители в България, този модел
не запаметява в журнала събития от подобен характер. Вещите лица са
категорични, че софтуерното въздействие не се дължи в резултат на случайна
грешка, а на съзнателна човешка намеса в тарифната му схема, т.е чрез
промяна на конфигурационните настройки /препрограмиране/ на СТИ.
Според вещите лица, за да се направи промяна в конфигурационните
настройки /препрограмиране/ е необходимо да се направи връзка със
статичния електромер с помощта на оптична глава и да се използва софтуерен
продукт. Според вещите лица може да се заключи, че чрез външна софтуерна
намеса част от преминалата енергия е регистрирана в тарифния регистър
1.8.3. За да отчита този регистър заводските настройки на електромера са
променени. Реално отчетената енергия в регистър 3 е в размер на 45782 кВтч.,
но не може да бъде посочен точният период, поради невъзможност от
установяване момента на препрограмиране. Поради записана енергия на трети
регистър, електромерът не отговаря на техническите характеристики. Според
експертизата е възможно натрупаната енергия по регистър 3 да бъде
доставена за процесния период.
По делото е приложен протокол, от който се установява, че процесното
СТИ е монтирано на този абонат и към този момент показанията на
визуА.зираните тарифи са били нулеви, като други стойности на СТИ не са
посочени в протокола.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивният съд намира, че по отношение на извършване на корекция при
преминала електроенергия по невизуА.зирана тарифа в СТИ, когато това е
установено при проверка, извършена след 30.04.2019 г., приложимите правни
норми са тези по ПИКЕЕ , приети с ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. Аргумент за
това е и нормата на §2 от ПЗР на ПИКЕЕ /бр.35 от 30.04.2019 г./. В този
смисъл е и константната практика на ВКС /Определение № 55 от 10.02.2021
по гр. д. № 3331/20 г., ВКС, ІV г.о./.
Съставеният по време на проверката констативен протокол напълно
3
съответства на нормите на чл.49 от ПИКЕЕ относно начина на извършване на
проверката и последващото изпращане на СТИ за проверка в БИМ
Регионален отдел – Русе. В конкретния случай по време на проверката и в
последствие от БИМ е установено, че при софтуерно прочитане на СТИ е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, така че е нА.це
преминала енергия по тарифа 1.8.3, която не е визуА.зирана на дисплея.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи,
че са нА.це измерени количества електрическа енергия в невизуА.зирани
регистри на средството за търговско 3 измерване, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри като
преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл.49. В случая се касае за
допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена, поради
софтуерната намеса, електроенергия. За дължимостта на цената е без
значение каква е причината за неотчитането на действителния обем на
потреблението. Причината за неотчитането има значение единствено за
дължимостта на лихви преди поканата за плащане (ако причината е в
поведението на потребителя, той дължи лихва от деня на потреблението, а ако
причината не е у него, той дължи лихва от поканата за плащане). В случая
абонатът дължи фактурираната електроенергия, защото същата е преминала
реално през електромера, т.е. е доставена, но не е заплатена от абоната поради
неправилното й отчитане. По тези съображения купувачът е заплатил по-
малка цена от реално дължимата и следва да доплати останалата.
Според заключенията на единичната експертиза, приета в първата
инстанция и комплексната експертиза, приета във въззивната инстнация,
математически правилно е извършено изчислението на стойностите на
определеното задължение за плащане.
При така установените по делото факти, въззивният съд намира, че
абонатът дължи допълнително начислената му потребена, но неотчетена,
респективно незаплатена електроенергия, за която е издадена процесната
фактура.
Отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за
недължимост на тази сума е неоснователен и като такъв следва да се
4
отхвърли.
Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради което
решението му е изцяло неправилно и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора в тежест на ищеца по делото са направените от
ответника разноски в първата инстанция, които включват 350 лв.
възнаграждение за вещо лице, 50 лв. - депозит за свидетел, както и адвокатско
възнаграждение. Съгласно представеният списък за разноски претендираното
адвокатско възнаграждение е в размер на 1716 лв. с ДДС. В първата
инстанция ищецът е направил възражение за прекомерност, което въззивният
съд намира за основателно. Дължимото възнаграждение съобразно чл.7 ал.2
т.3 от Наредба 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждение е в размер
на 718.61 лв. без ДДС или 862.33 лв. с ДДС. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което въззивният съд намира, че
адвокатското възнаграждение следва да се определи в минималния според
тарифата размер. В тежест на въззиваемия са и направените от жалбоподателя
разноски в размер на 155.44 лв. - държавна такса и 1716 лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС, с оглед основателното възражение за прекомерност,
направено и във въззивното производство, направено и в настоящата
инстанция - адвосатското възнаграждение се дължи в минимален размер -
862.33 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260488 от 25.06.2021 г., постановено по гр. д. №
5207/2019 г. по описа на Русенски районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИСМ. ИСМ. АЛ. срещу
„Електроразпределение север“ АД гр. Варна, отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124 ГПК, че не дължи на дружеството сумата от
7772.22 лв., представляваща начислена корекция на електроенергия за
периода 13.11.2015 г. до 30.06.2019 г. по фактура № **********/07.08.2019 г.
ОСЪЖДА ИСМ. ИСМ. АЛ., ЕГН ********** да заплати на
5
„Електроразпределение север“ АД гр. Варна, ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс Г сумата от 2 279.10 лева – деловодни разноски за двете инстанции.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6