РЕШЕНИЕ
№ 1339
гр. Варна, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100501639 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на В. Х.
Н., чрез адв.В. /ВАК/ против Решение № 260026 от 02.03.2023 година,
постановено по гр.дело № 2228/2020 година по описа на ВРС, както следва:
- в частта, с която е била отхвърлена исковата й претенция срещу Г. З.
Н., с правно основание чл.349,ал.2 ГПК за възлагане в дял на ЖИЛИЩЕ-
АТЕЛИЕ с идентификатор ***, находящо се в *** , с площ от 100.53 кв.м., на
две нива, при граници: на същия етаж – ***; под обекта – *** и ***, над
обекта – няма, ведно с прилежащото му избено му помещение №11 с площ от
4.50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ
от 293 кв.м. и 13.8973 ид.ч. от общите части на сградата и е постановено да
бъде изнесен на Публична продан следния недвижим имот:
ЖИЛИЩЕ[1]АТЕЛИЕ с идентификатор ***, находящо се в *** , с площ от
100.53 кв.м., на две нива, при граници : на същия етаж – ***; под обекта – ***
и ***, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено му помещение №11
с площ от 4.50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място,
цялото с площ от 293 кв.м. и 13.8973 ид.ч. от общите части на сградата, като
1
след извършване на проданта получената сума да се разпредели между
съделителите в съсобствеността, определени с решението по допускане на
делбата, на основание чл.348 ГПК.
- в частта, с която е била отхвърлена исковата претенция на В. Х. Н.
против Г. З. Н. за сумата от 5 751.88 лева, представляваща разликата над
присъдените 11 982.27 лева до претендираните 17 734.15 лева,
представляваща припадаща се и дължима от него част за кредитни вноски по
Договор за кредит от 15.04.2011г., сключен със „Сосиете Женерал
Експресбанк“АД, внесени по кредита в периода 2011г. до 2019 година, на
основание чл.127,ал.2 ЗЗД;
- в частта, с която е била осъдена В. Х. Н. да заплати в полза на Г. З. Н.
сумата от 7 267.78 /седем хиляди двеста шестдесет и седем лева и седемдесет
и осем/ лева, представляваща припадаща се и дължима от нея част за
кредитни вноски по Договор за кредит от 15.04.2011г., сключен със „Сосиете
Женерал Експресбанк“АД, внесени по кредита в периода 16.01.2020г. –
09.08.2021г..,на основание чл.127,ал.2 ЗЗД.
Във въззивната жалба се сочи, че решението в атакуваните му части е
неправилно, незаконосъобразно и противоречи на наличните по делото
доказателства.Твърди се, че съдът неправилно е разчел и тълкувал
представените по делото Съдебно икономическо и техническо заключения; че
липсват твърдения на Н. лично да е осъществявал конкретни плащания по
кредит и най – вече че с тези средства е погасявал задължения към Н. и
родените им деца.Сочи се още, че не е изяснено какви задължения са били
погасявани – дали към банката, дали са минали, настоящи или друг вид; че
липсва изявления на майката на Н. той да е превеждал чрез нея или по друг
начин сумите към банката.По същество отправеното към съда искане е –
решението в атакуваните части да бъде отменено, като се постанови ново, с
което се уважават исковите претенции на В. Н..
В срока по чл.263 от ГПК отговор не е постъпил.
В съдебно заседание, въззивницата редовно призована, не се явява,
представлява се от адв.В. /ВАК/, която поддържа въззивната жалба и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемия Г. З. Н. е редовно призован, не се явява, не се
представлява, като е постъпило писмено становище от адв.М., с което той
2
моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Производството по делото е във втора фаза на делбата и е се базира на
влязло в законна сила Решение №261188 от 13.11.2020 година, постановено
по в.гр.д. №2228/2020г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение
№909/18.05.2021г., постановено по в.гр.д. №428/2021г. по описа на ВОС е
допусната делба на следния недвижим имот:ЖИЛИЩЕ-АТЕЛИЕ с
идентификатор ***, находящо се в *** , с площ от 100.53 кв.м., на две нива,
при граници : на същия етаж – ***; под обекта – *** и ***, над обекта – няма,
ведно с прилежащото му избено му помещение №11 с площ от 4.50 кв.м. и
ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 293 кв.м. и
13.8973 ид.ч. от общите части на сградата между съделители и квоти, както
следва : 54 253.17/81636.34 ид.ч. за Г. З. Н., от които 27 383.81 636.34 ид.ч.
придобити в СИО и 26 870/81 636.34 ид.ч. – придобити с лично имущество
по дарение и 27 383.17/81 636.34 ид.ч. за В. Х. Н. – придобити в режим на
СИО.
Пред ВРС са били направени и приети следните претенции:
По делото е приета за съвместно разглеждане възлагателна претенция
на В. Н. по реда на чл.349, ал.1 ГПК.
По делото са приети за съвместно разглеждане следните претенции по
сметки :
1.С правно основание чл.127 ал.2 ЗЗД от Г. З. Н. за осъждане на В. Н. да
му заплати сумата от 9 148.76 лева, заплатена от него по Договор за кредит от
2011г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в периода
16.01.2020г. – 09.08.2021г.
2.От В. Н. срещу Г. Н. за осъждането на Г. З. Н. да й заплати сумата от
17 734.15 лева, заплатена по Договор за кредит от 2011г., сключен със
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в периода 2011г. – 2019г. и сумата от
3000 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.05.2019г. –
01.05.2022г.
3.От В. Н. срещу Г. Н., с правно основание чл.30 ал.3 ЗС за осъждането
му да й заплати сумата от 312.69 лева, представляваща разходи за изграждане
на стълба за второто ниво на апартамента през 2007г. и сумата от 535.68 лева,
представляваща разходи за извършване на необходим ремонт на тераса през
август 2017г., и двете, касаещи частта от апартамента, придобита от Г. Н. на
3
лично основание.
4.С правно основание чл.72 ЗС от В. Н. срещу Г. Н. за осъждането му да
заплати сумата от 1378.71 лева, представляваща увеличената стойност на
имота следствие на извършени подобрения през 2007г. и месец август 2017г.,
изразяващи се в поставяне на ламинат, гранитогрес, окабеляване и осветление
и закупуване на дървен материал за кухнята.
По жалбата на В. Х. Н. против отхвърлената възлагателна
претенция:
Излага се в жалбата, че неправилно решаващия съд е оставил това
искане без уважение, т.к.неправилно в мотивната му част е възприето
наличието на друго жилище в Обединеното Кралство Великобритания.Сочи
се, че доказателства за няма и на тази база се настоява съдът да отмени
атакувания съдебен акт, в тази му част, като възложи върху въззивницата Н.
процесния апартамент.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством
теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК,
чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на
публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на
реалните дялове съответства на броя на съделителите. Затова е важно
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на реални дялове
от допуснатия/допуснатите до делба имот/имоти, както и становището на
съделителите досежно начина на нейното извършване.Съгласно разпоредбата
на чл. 349, ал. ГПК , ако неподеляемият имот е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг
или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.Според
нормата на чл. 349 ал.4 ГПК искането за възлагане може да се направи най-
късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане
на делбата по чл. 344, ал. 1, като имотът се оценява по действителната му
стойност, а съгласно ал. 5 на същата разпоредба когато уравнението е
парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок
от влизането в сила на решението за възлагане.
4
В последователната практика на ВКС по делба на съсобствено
имущество, се приема, че основна цел на извършването на делбата съгласно
чл. 69, ал. 2 ЗН във връзка с чл. 34, ал. 2 ЗС, е всеки съделител да получи дял
в натура, доколкото това е възможно, и само ако имотът е неподеляем и не
може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан
(чл. 348 ГПК). Неподеляемост на делбеното имущество е налице, не само
когато предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може реално
да се подели между съделителите, но и когато имотите са по-малко от броя на
дяловете и всеки имот поотделно е реално неподеляем. В производството по
съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата, се
решава съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353
ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо да бъде изяснено
дали имотът - предмет на делбата, е поделяем. Съответно, когато предмет на
делбата е наследствено имущество и броят на имотите е равен на
наследствените колена, формирани от броя на преките наследници на общия
наследодател, делбата следва да се извърши чрез разпределяне на имотите по
реда на чл. 353 ГПК по колена. Когато в делбата участват и съпрузи,
притежаващи идеална част от делбеното имущество в режим на съпружеска
имуществена общност по чл. 21 СК, на тях в хипотезата на чл. 353 ГПК
следва да се разпредели общ дял. При липса на заявени възлагателни
претенции, съдът е длъжен, дори и да няма искане от съделител, да установи
дали делбените имоти са поделяеми и в зависимост от самостоятелните
обекти, които реално съществуват или могат да се обособят, да прецени дали
е възможно извършване на делбата чрез теглене на жребий или разпределяне
на имотите при неравенство на дяловете на съсобствениците (чл. 348, чл. 353
ГПК). При разпределяне по чл. 353 ГПК съдът следва да съобрази и
желанието на съделителите да получат определен дял, фактическото ползване
на части от общото имущество, извършени подобрения в него и др. подобни
обстоятелства. Преценката за поделяемостта на сгради и на самостоятелни
обекти в тях следва да се извърши по критериите на чл. 203 ЗУТ, като
делбеният съд, вкл. и въззивният съд, има задължение служебно да назначи
вещо лице, което да даде заключение дали делбените имоти са поделяеми.
При обособяване на дяловете във втората фаза на делбата, с помощта и на
вещо лице при необходимост, следва да се установи и дали са налице
фактически обособени самостоятелни обекти или такива може да се обособят
5
с инвестиционен проект, според конкретното или възможното
предназначение на обектите по действащите към момента на обособяването
им строителни правила, и нормативните изисквания за съответния вид обект
(жилище, ателие, склад, офис, магазин). Когато допуснатият до делба имот е
изграден по начин, че се състои от обекти, обособени за самостоятелно
ползване и без необходимост от преустройство, за да отговарят на
нормативните изисквания за определен вид самостоятелен обект на
собственост, тогава инвестиционен проект не е необходим.
Съобразно константната практика на ВКС в тежест на съделителя,
направил искане по чл. 349, ал. 2 ГПК е да докаже, че делбеният имот е
придобит като съпружеска имуществена общност, която е прекратена с
развод, при което е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца и че няма друго собствено жилище.
Посочените условия са кумулативни, а алтернативни и следва да са налице,
за да бъде уважена възлагателна претенция.От данните по делото е видно
/вж.210 - 245/, че молителката Н. живее и работи в Обединеното Кралство
Великобритания и че от 2019 година се е сдобила с недвижим имот – земя и
къща в ***.Следователно едно от основните изисквания, които закона
предпоставя – а именно липсата на жилище, не е изпълнена.Отделно от
горното при все, че съобразно бракоразводното дело № 7165/2009 година /
вж.л.22/ с прекратяването на брачния съюз, родителските права са били
предоставени на майката, то въпроса е бил преразгледан във Обединеното
Кралство и от данните по делото /вж.л.218/ е налице „споделена грижа“ по
отношение и на двете деца , или с други думи и следващото условие за
възлагане не е налице.Единствено като допълнение, ВОС се позовава и
даденото от в.л.П. заключение /вж.л.139/ според, което процесния имот се
явява реално неподеляем.Не са посочени доказателства за противното от
страна на въззивницата Н., като се има предвид, че е нейна и
доказателствената тежест да установи предпоставките за възлагане на
неподеляем имот.
По жалбата против решението на ВРС, в частта, с която е била
отхвърлена исковата претенция на В. Х. Н. против Г. З. Н. за сумата от 5
751.88 лева, представляваща разликата над присъдените 11 982.27 лева
до претендираните 17 734.15 лева, представляваща припадаща се и
дължима от него част за кредитни вноски по Договор за кредит от
6
15.04.2011г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, внесени по
кредита в периода 2011г. до 201 9 година, на основание чл.127,ал.2 ЗЗД:
С жалбата против тази част от решението, въззивницата Н. възразява
против същото в отхвърлителната му част, като приема, че то е неправилно и
че противоречи на материалите по делото.
Видно е от последното, че на основание чл.127 от ЗЗД Н. е предявила
против бившия си съпруг претенция в размер на 17 734.15 лева, като
заплатена част над приспадащата й се по Договор за кредит със „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД.Излага се, че тази сума е била заплатена изцяло от
въззивницата, като съобразно квотите на страните в Договора за кредит тя
трябва да заплати само половината.
От материалите по делото е видно – на база приобщената съдебно
счетоводна експертиза, че за процесния период 2011 – 2019 година е била
внесена сумата от общо 22 692.86 евро, от тях сумата от 21 280.674 евро само
от В. Н. и сумата от 1 412.40 евро само от Г. Н..Правилно ВРС е приел, че
общата сума от 22 962.86 евро следва да се раздели по равно или всеки
отговаря за сумата от 11 346.43 евро.По отношение на въззиваемия Н. е редно
да бъдат приспаднати сумите, които той лично е внасял в размер на 1 41.40
евро , както и тези внасяни от неговата майка свидетелката Р. Н. в размер на
3 804.01 евро.При тези данни, след приспадане на сумите и при наличието на
счетоводните сметки става ясно, че Н. дължи на Н. сумата от 11 982.27 лева,
както правилно е посочил и ВРС.Това е така и защото, съгласно разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от
двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството.
Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната
обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че
взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом
вещите, удовлетворяващи нужди на семейството са поначало общи,
независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията,
изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали
са поети само от единия от съпрузите. Поради това, когато един от
солидарните длъжници удовлетвори кредитор след прекратяване на брака,
той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови
7
нарушеното имуществено равновесие. В случая въззиваемия Н., чиято е
доказателствената тежест, не е оборил законовата презумпция по чл. 32, ал. 1
СК. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД платеното на кредитора
следва да се понесе по равно от солидарните длъжници, доколкото не следва
друго от отношенията помежду им. Солидарният съдлъжник, който е
заплатил целия дълг, дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв,
какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от
това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента
на погасяването. След като дългът по този кредит е платен в тази част от
въззиваемата Н., то Н. й дължи заплащане на припадащата му се част, т. е.
половината от заплатената от нея сума за погасяване на поетите по време на
брака задължения по договора за кредит с Банка „ДСК“ и по късно с банка
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като се приспаднат плащанията от
негова страна.
В случая, от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че цялата сума от изтегления по време на брака кредит/кредити е
вложена в закупуването и обзавеждането на семейното жилище, т. е. тя е
изразходвана за задоволяване на семейни нужди. Следователно,
презумпцията по чл. 32, ал. 2 СК не е оборена от Н., поради което бившите
съпрузи отговарят солидарно за връщането. По изложените съображения
съдът в настоящия си състав, приема, че и по този пункт решението на ВРС се
явява правилно.
Съвсем аналогични на сочените по - гори са съображенията на съда
относно третия пункт в жалбата – а именно осъждането на въззиваемата Н. за
заплати в полза на Г. Н. сумата от 7 267.78 /седем хиляди двеста шестдесет и
седем лева и седемдесет и осем/ лева, представляваща припадаща се и
дължима от нея част за кредитни вноски по Договор за кредит от 15.04.2011г.,
сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, внесени по кредита в
периода 16.01.2020г. – 09.08.2021г..,на основание чл.127ал.2 ЗЗД.Съобразно
доказателствата по делото – свидетелски показания на Р. Н. и приобщената
Съдебно счетоводна експертиза става ясно, че за периода 16.01.2019 година
до 09.08.2021 година, въззиваемия Н. – лично и или чрез свид.Р. Н. е внесъл
сумата за погасяване на задължението към „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД в размер на 8 160.28 евро , от които следва да се приспаднат двете вноски
на В. Н. от 03.03.2020 година и от 06.04.2020 година, както и внесените от
8
техния общ квартирант 1 403.05 евро, или дължимата сума следва да се сведе
до 7 267.78 лева, както е посочил и ВРС.В конкретния случай оплакванията на
въззивницата Н. са неясни и противоречат на събраните по делото
доказателства.Противни такива не са посочени.С оглед изхода на делото
разнпоски не се присъждат.
Ето защо и като съобрази горното, ВОС намира, че решението, в
атакуваните му части се явява правилно и като такова е редно да бъде
потвърдено.
С оглед изложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260026 от 02.03.2023 година,
постановено по гр.дело № 2228/2020 година, по описа на ВРС, двадесет и
пети състав, както следва:
- в частта, с която е била отхвърлена исковата й претенция срещу Г. З.
Н., с правно основание чл.349,ал.2 ГПК за възлагане в дял на ЖИЛИЩЕ-
АТЕЛИЕ с идентификатор ***, находящо се в *** , с площ от 100.53 кв.м., на
две нива, при граници: на същия етаж – ***; под обекта – *** и ***, над
обекта – няма, ведно с прилежащото му избено му помещение №11 с площ от
4.50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ
от 293 кв.м. и 13.8973 ид.ч. от общите части на сградата и е постановено да
бъде изнесен на Публична продан следния недвижим имот:
ЖИЛИЩЕ[1]АТЕЛИЕ с идентификатор ***, находящо се в *** , с площ от
100.53 кв.м., на две нива, при граници : на същия етаж – ***; под обекта – ***
и ***, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено му помещение №11
с площ от 4.50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място,
цялото с площ от 293 кв.м. и 13.8973 ид.ч. от общите части на сградата, като
след извършване на проданта получената сума да се разпредели между
съделителите в съсобствеността, определени с решението по допускане на
делбата, на основание чл.348 ГПК.
- в частта, с която е била отхвърлена исковата претенция на В. Х. Н.
против Г. З. Н. за сумата от 5 751.88 лева, представляваща разликата над
присъдените 11 982.27 лева до претендираните 17 734.15 лева,
представляваща припадаща се и дължима от него част за кредитни вноски по
9
Договор за кредит от 15.04.2011г., сключен със „Сосиете Женерал
Експресбанк“АД, внесени по кредита в периода 2011г. до 2019 година, на
основание чл.127,ал.2 ЗЗД;
- в частта, с която е била осъдена В. Х. Н. да заплати в полза на Г. З. Н.
сумата от 7 267.78 /седем хиляди двеста шестдесет и седем лева и седемдесет
и осем/ лева, представляваща припадаща се и дължима от нея част за
кредитни вноски по Договор за кредит от 15.04.2011г., сключен със „Сосиете
Женерал Експресбанк“АД, внесени по кредита в периода 16.01.2020г. –
09.08.2021 година, на основание чл.127ал.2 ЗЗД.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10