№ 1184
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110207866 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С решение № 108/10.01.2025 г., постановено по НАХД № 7866/2023 г. по
описа на СРС, НО, 108 състав, съдът е отменил наказателно постановление №
23-4332-006326/12.04.2023 г., издадено от началник сектор „Административно
обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР в частта, с която на
основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от Закона за движението по пътищата на
жалбоподателя В. В. М., ЕГН ********** са наложени кумулативно следните
административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и е потвърдил наказателното
постановление в частта, с която на основание чл. 185 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед изхода на делото съдът е приел, че и двете страни имат право на
разноски и с решението на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столичната
дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на В. В. М. сумата от
1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща сторени от него разноски за
адвокатско възнаграждение в производството, а самият жалбоподател е осъден
да заплати на СДВР на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН 80 /осемдесет/ лева –
1
юрисконсултско възнаграждение.
За постановеното решение АНО е уведомен на 10.01.2025 г., а
жалбоподателят - на 16.01.2025 г. На 14.01.2025 г. от АНО чрез юрк. П. е
постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските, като се
иска от съда присъдените в полза на жалбоподателя М. разноски да бъдат
намалени до посочените размери в чл. 18 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не е с
голяма фактическа и правна сложност.
В постъпило по делото становище от процесуалния представител на
жалбоподателя - адв. М. се сочи, че същата е участвала в почти всички
съдебни заседания, проведени по делото, в които са разпитвани свидетели,
изисквани и събирани доказателства, а в последното съдебно заседание, в
което не е могла да участва е представила подробни писмени бележки, в които
конкретно е анализирала събраните доказателства, за разлика от процесуалния
представител на АНО, който не се е явил в нито едно съдебно заседание, а
представените от него писмени бележки са идентични с представените по още
4 административнонаказателни дела, които са цитирани в становището.
Отделно от това адв. М. сочи, че при определяне на възнаграждението по
начина, претендиран от юрк. П., то същото би било в размер на 2 250 лева,
което е по-високо от присъденото. От съда се иска молбата да бъде оставена
без разглеждане като недопустима, алтернативно- същата да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
СЪДЪТ, като се запозна с материалите по делото намери следното:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. За неуредените въпроси касаещи разноските разпоредбата на чл. 144
от АПК препраща към разпоредбите на ГПК, а разпоредбата на чл. 248 от
ГПК изрично предвижда възможност за изменение на решението в частта за
разноските, поради което и по силата на цитираната препращаща разпоредба
молбата на юрк. П. /подадена в 14-дневния срок за обжалване на решението/ е
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 143 от АПК при отмяна на обжалвания административен
2
акт или отказа да бъде издаден административен акт жалбоподателят има
право на разноски - държавна такса, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат. В проведените по делото съдебни
заседания не се е явил процесуален представител на АНО. В постъпили по
делото писмени бележки същият е направил възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът в
решението си е счел за неоснователно. Понастоящем съдът не намира
основания да ревизира становището си по отношение на размера на
дължимите на жалбоподателя разноски.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
05.05.2023 г., видно от който уговореното възнаграждение на адв. М. за
процесуално представителство на жалбоподателя по настоящото дело е в
размер на 500 лева, платими в брой при подписване на договора, за което
последният служи като разписка. Преди приключване на последното по
делото съдебно заседание чрез Единния портал за електронно правосъдие адв.
М. е депозирала Анекс към договора от 05.05.2023 г., с който предвид
участието й в пет открити съдебни заседания страните са уговорили
допълнително възнаграждение в размер на 600 лева, платено в брой, за което
анексът служи като разписка. Следователно по делото несъмнено е
установено, че жалбоподателят е сторил разноски за възнаграждение за
адвокат за защита по настоящото дело в общ размер на 1100 лева. Следва да се
отбележи, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение при
сключване на договора за правна защита и съдействие е 500 лева, който е със
100 лева по-нисък от определения съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр.
чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тук съдът изрично прави уговорка, че
посоченият в Наредбата размер макар и да не е обвързващ за съда /с оглед
решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/ представлява ориентир за
справедливото заплащане на адвокатския труд. Отделно от горното, съгласно
чл. 14, ал. 2 от Наредбата за защита по административнонаказателно дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лева. По делото са проведени общо шест съдебни
заседания, в пет от които адв. М. се е явила, разпитани са петима свидетели,
събрани са и редица други доказателства. Следователно при съблюдаване на
ориентира по чл. 14, ал. 2 от Наредбата за участие в съдебните заседания след
първите две по делото на адв. М. се дължи допълнително възнаграждение в
размер на 750 лева. В случая страните са уговорили адвокатското
3
възнаграждение под предвидените ориентири в Наредбата. Същото не може
да бъде определено като прекомерно, имайки предвид броя на проведените
съдебни заседания, в които е участвала адв. М., събраните доказателства и
извършената от процесуалния представител на жалбоподател работа.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице основание за
изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата на АНО
чрез юрк. П. по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на началник сектор в ОПП- СДВР
чрез юрк. П. за изменение на постановеното по делото решение №
108/10.01.2025 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Административен съд – София град.
Преписи от него да се връчат на жалбоподателя и въззиваемата страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4