РЕШЕНИЕ № 1816
гр. Бургас, 15.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8715/2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Стара
Загора Проект” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Стара Загора, с която
претендира осъждане на „Аманте 2202” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Несебър,
да му заплати следните суми: 2505 лева – главница по Фактура № 15703/29.12.2017
год., издадена на основание договор за доставка на строителни материали и за
извършване на услуга с автобетоносмесител, и 209,86 лева – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 13.01.-22.11.2018 год., ведно с обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на процесната главница, начиная
от подаване на исковата молба – 23.11.2018 год., до окончателното изплащане на
вземането; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените
осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл.
286 и сл., ТЗ.
Ответното ЕООД оспорва исковете; ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е изправна
страна по сключен между страните неформален договор за покупко-продажба на строителни
материали – бетон и пясък, и за извършване на услуга с автобетоносмесител, по
силата на който е престирал изцяло и надлежно на ответника. За доставката на
стоките и за изпълнението на услугата е представена процесната фактура, на
стойност 2505 лева. Кредиторът сочи, че и до настоящия
момент ответникът е в забава за плащане на главницата, поради
което дължи реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава за периода
13.01.-22.11.2018 год.
Ответникът оспорва исковете с
твърдения, че на 22.05.2019 год. е платил главницата – по банков път, и не
дължи обезщетение за забава, тъй като е получил процесната фактура в хода на
делото, на 07.05.2019 год.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения главен иск за неоснователен. Страните
не спорят относно търговско-правната си обвързаност с процесния неформален
договор, по силата на който ищецът е престирал в полза на ответника. Цената по
процесната фактура – 2505 лева, е била платена от получателя на стоките и на
услугата на 22.05.2019 год. Представените платежно нареждане и банково
извлечение не са оспорени от ищеца-кредитор, поради което съдът намира, че процесната
главница е погасена чрез плащане в хода на съдебния процес, т. е. искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователен
акцесорния иск за обезщетение за забава за периода преди подаване на исковата
молба. Делото не съдържа доказателства за постигнато съгласие между страните
относно падежа на паричното задължение по фактурата – чл. 84, ал. 1, ЗЗД. Тази
липса на договореност между страните мотивира съда да приеме, че забавата на
длъжника настъпва след изтичане на 14-дневния срок от получаване на процесната
фактура или на друга покана за плащане – чл. 303а, ал. 3, изр. първо, ТЗ (вж.
Определение № 719/13.12.2018 год. по к. т. д. № 756/2018 год. на ВКС). Ищецът
не е представил доказателства за получаване на фактурата от ответника или за
изпращане на друга покана до контрахента си. Съдът не споделя твърдението на
ответника, че е получил документа на 07.05.2019 год. – връчването на фактурата,
като приложение към исковата молба, е извършено на 24.01.2019 год., по реда на
чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47, ал. 1, ГПК. След тази дата за ответника е
започнал да тече 14-дневният срок за изпълнение по чл. 303а, ал. 3, изр. първо, ТЗ, т. е. забавата му е настъпила на 08.02.2019 год. Правно ирелевантно е
обстоятелството, че ищецът е изпратил фактурата на ответника и по електронен
път – съгласно устното му признание, през м. май 2019 год., когато забавата
вече е породила действието си за дължимост на обезщетението по чл. 86, ЗЗД.
Изложеното мотивира съда да приеме, че ответникът не дължи претендираното
обезщетение за процесния период преди подаване на исковата молба, за периода от
подаването й до настъпване на забавата на 08.02.2019 год., както и за периода
от деня на плащане на главницата – 22.05.2019 год., до окончателното й
изплащане, в които части акцесорните претенции следва да бъдат отхвърлени.
Искът следва да бъде уважен само за периода 08.02.-21.05.2019 год., през който
ответникът е бил в забава и неоснователно не е изпълнил главното си парично
задължение.
Въпреки частичната неоснователност
на исковете, молбата на ищеца за присъждане на деловодните разноски следва да
бъде уважена, за сума в съответен размер – 1091 лева, определена възоснова платените
държавна такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК). Плащането на
главницата е извършено от ответника в хода на настоящия съдебен процес, т. е. с
пасивното си поведение длъжникът е дал повод за предявяване на исковете.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 239, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правни
основания чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД на „Стара Загора Проект” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. ..............., ул. „............., за
осъждане на „Аманте 2202” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. .............., да му заплати следните суми: 2505 лева – главница
по Фактура № 15703/29.12.2017 год., издадена на основание договор за доставка
на строителни материали и за извършване на услуга с автобетоносмесител, и
209,86 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
13.01.-22.11.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на процесната главница за периодите от подаване на исковата
молба – 23.11.2018 год., до 07.02.2019 год., както и от 22.05.2019 год. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „Аманте 2202” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. ............., на основание чл. 86, ЗЗД,
да заплати на „Стара Загора Проект” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ........., обезщетение в размер на законната лихва за периода
08.02.-21.05.2019 год., дължимо за забавено плащане на главницата от 2505 лева по
Фактура № 15703/29.12.2017 год.
ОСЪЖДА „Аманте
2202” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ..........,
на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Стара Загора Проект” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. .........., деловодни
разноски в размер от 1091 лева.
УКАЗВА
на ответника, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат
да бъдат преведени по следната банкова сметка *** – IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в
2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ