№ 198
гр. Стара Загора, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500349 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2 т.6 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на Х.Д.Х. от гр.К. – длъжник в производството
по изп.д.№ 20188650400817 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 в регистъра на КЧСИ и
район на действие при Старозагорския окръжен съд, срещу постановление от
05.05.2022 г. за отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Твърди се, че отказът е незаконосъобразен, т.к. е налице хипотезата на
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, предвид че взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в рамките на предвидения в закона двугодишен срок.
Претендира се отмяна на обжалваният отказ за прекратяване на
изпълнителното производство.
Насрещната страна – взискателят Окръжен съд - Сливен, не е подал
писмено възражение.
В депозираните от ЧСИ М.Д. мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК се изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че в хода
на изпълнителното производство са били извършвани изпълнителни действия
преди изтичането на двугодишен срок от извършването на предходното
действие, поради което не е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Старозагорският окръжен съд, след като обсъди изложените в
жалбата и възражението твърдения на страните и провери обжалваното
1
действие на ЧСИ по изп.д.№ 20128650400753 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 в
регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен
съд, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.11.2018 г. е било образувано изп.дело № 20188650400817 на ЧСИ
М.Д. по възлагателно писмо на взискателя Окръжен съд - Сливен, въз основа
на изпълнителен лист № 165/02.11.2018 г., издаден по н.о.х.д.№ 358/2018 г. по
описа на Окръжен съд -Сливен, с който е разпоредено Х.Д.Х. да заплати
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –Сливен глоба в
размер на 5 000 лв., 60 лв. – направени от бюджета на съда разноски и 5 лв. –
държавна такса за издаването на изпълнителния лист.
На 10.12.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор на запор на
банковата му сметка в „П.и.б.“ АД, който е бил отразен от банката, но не е
изпълнен поради липса на авоар по сметката, а на 17.12.2018 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в Затвора в гр.Стара
Загора.
За периода от 22.07.2019 г. до 20.02.2020 г. работодателят на длъжника
Х. е превеждал по сметката на ЧСИ Д. в изпълнение на запорното съобщение
суми, представляващи частични плащания.
На 09.02.2022 г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в
„Т.Б.“ АД.
Запорът не е бил отразен от банката, т.к. Х.Д.Х. не бил неин клиент.
На 17.03.2022 г. е бил наложен запор на МПС на длъжника, а описът на
същото е бил насрочен за 23.05.2022 г.
Извършените след 20.02.2020 г. действия на принудително изпълнение
не са били поискани взискателя, а са били извършвани от частния съдебен
изпълнител служебно.
В материалите по изпълнителното дело липсва изявление на
председателя на Окръжен съд - Сливен за овластяването по реда на чл.18, ал.1
от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител да определя начина на изпълнение.
На 03.05.2022 г. длъжникът Х. е подал в канцеларията на ЧСИ М.Д.
молба с искане за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
С обжалваното постановление от 05.05.2022 г. ЧСИ Д. е отказала да
прекрати производството по делото.
Постановлението е било съобщено на Х.Х. на 16.05.2022 г., а на
18.05.2022 г. е депозирана жалбата, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Съдът намира, че жалбата е допустима, т.к. е подадена срещу подлежащ
на съдебен контрол отказ на частния съдебен изпълнител, от процесуално-
легитимирана страна, в предвидения законов срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата се преценява за основателна по
следните съображения:
Съгласно чл.162, ал.2 т.5 и т.6 от Данъчно-осигурителния кодекс
/ДОПК/ глобите и вземанията в полза на държавата по влезли в сила присъди,
2
решения и определения на съдилищата са публични държавни вземания.
Чл.163, ал.4 от ДОПК предвижда, в случаите, когато публични
вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се
извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Съгласно споразумение за сътрудничество за принудително събиране на
вземанията на органите на съдебната власт от 09.07.2018 г., сключено между
Висшия съдебен съвет и Камарата на частните съдебни изпълнители,
органите на съдебната власт могат да възлагат на частен съдебен изпълнител
събирането на публични държавни вземания, които са в полза на бюджета на
съдебната власт.
Възложените от органите на съдебната власт публични държавни
вземания се събират по реда на ГПК, като за всеки отделен случай на
образуване на дело при ЧСИ, органът представляващ съответното звено на
съдебната власт, в чиято полза е изпълнителният лист, депозира писмо за
възлагане за събиране на публични вземания, съдържащо и възлагане на
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, подписано от административния му
ръководител или упълномощено от него лице, към което се прилага
изпълнителен лист за вземането.
Съгласно чл.6, ал.4 от споразумението в тримесечен срок преди да
настъпят предпоставките по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, частният съдебен
изпълнител е длъжен да уведоми административния ръководител /взискател
по изпълнителното производство/ за това.
Анализът на цитираните законови тестове и нормите на споразумението
между Висшия съдебен съвет и Камарата на частните съдебни изпълнители
обуславя извода, че в изпълнителните производства, образувани от частни
съдебни изпълнители за събиране на възложени им от орган на съдебната
власт публични държавни вземания се прилагат разпоредбите на част V,
глава 38 – глава 45 от ГПК.
Разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
В този случай прекратяването настъпва ipso iure (по силата на закона) и
постановлението на съдебния изпълнител, с което прекратява производството
само констатира настъпването на юридическият факт.
Вложената от законодателя в тази норма идея представлява израз на
хипотезата, при която взискателят се е дезинтересирал от образуваното по
негов почин изпълнително производство, което като динамичен фактически
състав също се развива по негова воля.
За да е налице тази законова хипотеза следва взискателят да не е
поискал извършването на действия на принудително изпълнение за период от
време по-дълъг от две години.
Този период от време представлява процесуален преклузивен срок,
който има значение единствено за прекратяване на образуваното и висящо
изпълнително производство, т.е. се отнася до възникналите процесуални
3
правовоотношения, но не погасява материалното право на взискателя и след
изтичането му може да бъде образувано ново изпълнително производство.
Процесуалният преклузивен срок не тече в хипотезата, когато по искане
на взискателя е приложен способ на принудително изпълнение, който се
реализира в продължителен период от време и води до реалното събиране на
вземането му.
В настоящият случай посоченото основание за прекратяване на
изпълнителното производство е налице, т.к. видно от хода на производството
и предприетите по делото изпълнителни действия е налице изтекъл
двугодишен срок между последното изпълнително действие по налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на Х.Х. в Затвора в гр.Стара Загора,
което се е реализирало до 20.02.2020 г.
След тази дата взискателят не е искал извършването на никакви
действия на принудително изпълнение, поради което към 21.02.2022 г.
основанието за прекратяване на изпълнителното производство е настъпило по
силата на закона.
Ирелевантни за настъпването на юридическия факт, представляващ
основанието по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, се явяват извършените от частния
съдебен изпълнител на 09.02.2022 г. и 17.03.2022 г. действия на принудително
изпълнение, т.к. тяхното извършване не е поискано от взискателя, а той от
своя страна не е овластил съдебния изпълнител с правомощието по чл.18, ал.1
от ЗЧСИ да определя начина на изпълнение.
По изложените мотиви жалбата на Х.Д.Х. срещу постановлението от
05.05.2022 г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство се
преценява за основателна, поради което следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но
такива не му се присъждат поради липсата на отправено искане в тази насока.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление от 05.05.2022 г. за
отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1 т.8 от ГПК, постановено по изп.д.№ 20188650400817 на ЧСИ М.Д., с рег.
№ 865 в регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горестоящ съд.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5