ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
гр. Габрово, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Косева
Членове:Кремена Големанова
Ива Димова
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20224200500006 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт
Р. И., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 2011/2021 г. от Габровския районен
съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта за лихвата за забава в размер на 180,24 лв., дължима
от 11.02.2020 г., датата на изпадане на длъжника в забава до 03.11.2021 г. – датата на
предсрочната изискуемост/, както и за законната лихва в размер на 9,72 лв., дължима от
03.11.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост до 25.11.2021 г.
Твърди се, че съдебния акт е неправилен. Съдът неправилно е заключил, че поради
твърдяната недължимост на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги не
се дължат и лихви за забава и законна лихва. Присъждането на законна лихва било законна
последица от уважаване на главния иск, като размера й подлежи на установяване в
изпълнителното производство.
Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови да се
издаде заповед да изпълнение относно отхвърлените вземания. Претендира и да бъдат
присъдени направените поделото разноски- държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване
1
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника М. П. П., за сумата от 1814,86 лв. от които: неплатена главница в размер на 666,65
лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 212,60 лв., дължимо за периода
20.10.2020 г.-03.11.2021 г.; неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст в
размер на 175,65 лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
540,00 лв., 30,00 лв.-неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
начислени към 04.08.2020 г., 180,24 лв.-лихва за забава от 11.02.2020 г., датата на изпадане
на длъжника в забава да 03.11.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост, 9,72 лв. -
законна лихва, дължима от 03.11.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост до 25.11.2021
г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като за
периода 13.03.2020г. 13.07.2020г. не била начислявана законна лихва с оглед разпоредбата
на чл. 6 от ЗМДВИППП.
Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит № 30041277187 от
12.12.2019 г.
С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че искането за присъждане на
възнаграждение за закупени и ползвани услуги Фаст и Флекс, както и искането за заплащане
на такси по Тарифа за извънсъдебни събиране на вземането е неоснователно, като клаузите
относно тези услуги вероятно противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като са свързани с
управление на кредита, а по отношение на претендираните лихви да забава съдът приел, че
не е уточнено върху каква главница са начислени и включва ли тя цената на допълнителните
услуги.
Тъй като процесния договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него
са приложими разпоредбите на ЗПК.
Съставна част в договора са включените допълнителни услуги Фаст и Флекси, за
които кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния
план. В случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски
кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска
включва и парична сума по тези допълнителни услуги. Клаузите за заплащане на
възнаграждение по тях противоречат на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а,
ал.2 и ал.4 ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и
управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни,
а претендираната сума за пакет допълнителни услуги е недължима.
Услугата „Фаст“, се изразява в приоритетно даване на становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, и същата не би
могла да бъде реално предоставена, тъй като очевидно към момента на сключване на
договора становището по искането за предоставяне на кредит вече е налице. Услугата
2
„Флекси“ предоставя гъвкав погасителен план, като по естеството си е дейност по
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и допълнителна услуга,
свързана с договора по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на
претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е в размер
близък до предоставената в заем сума и се явява значително по-висок от лихвата за забава,
която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Претендираната
със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната,
въведена с чл.10а, ал.2 ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната
забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може
да с квалифицира като допълнителна услуга.
В заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е изложил
твърдения за това върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница,
договорна лихва и възнаграждение за закупени услуги Фаст и Флекси и такса за
извънсъдебно събиране на вземането, се начисляват претендираните мораторна и законна
лихва, поради което настоящият състав намира, че е налице неяснота относно начина на
формиране размера им. Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху
чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни
клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия да преизчислява законната
лихва при отхвърляне на част от заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна.
Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от
настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени при формиране
на главния дълг.
Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата
инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1921 от 30.11.2021 г. постановено по ч.гр.д. №
2011/2021 г. по описа на Районен съд- Габрово в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3