Разпореждане по дело №64464/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 52292
Дата: 26 април 2023 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20221110164464
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 52292
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20221110164464 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 404 и сл. ГПК.
Длъжникът П. И. Т. е надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено
възражение от длъжника Т..
На 25.01.2023 г., в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, длъжникът Х. С. П. е депозирала
възражение, в което е посочила, че е внасяла пари по кредита и иска и ще си изплати
главницата.
С разпореждане от 24.03.2023 г. съдът е указал на длъжника Х. П. в 1-седмичен срок
от получаване на съобщението изрично да уточни дали: 1/ не възразява срещу издадената
заповед за изпълнение, или 2/ възразява изцяло срещу издадената заповед за изпълнение,
или 3/ възразява срещу част от издадената заповед за изпълнение, в който случай да
конкретизира изрично в коя част. Със същото разпореждане съдът е предупредил длъжника
П., че при неизпълнение на указанията ще бъде прието, че длъжникът не възразява срещу
издадената заповед за парично задължение.
Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно със служебно изготвен препис
от същия, са били надлежно връчени на Х. П. на 04.04.2023 г.
Съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, срокът за
изпълнение на указанията е изтекъл на 11.04.2023 г. /присъствен ден/. До настоящия момент
обаче Х. П. не е предприела никакви действия по изпълнение на дадените й указания. Ето
защо и предвид гореизложеното, заповедта за изпълнение е влязла в сила и са налице
предпоставките за издаване на изпълнителен лист.
Отделно от гореизложеното и само за пълнота следва да се отбележи, че възражение
по смисъла на чл. 414 ГПК е всичко, което по съдържание е несъвместимо с изпълнението,
всяка форма на несъгласие, всяко изречение, от което е видно, че длъжникът не признава
вземането. Но, ако с възражението се признава вземането, това не е същинско възражение
(т.е. не е осъществена материално-правна защита срещу заповедта за изпълнение) и
заповедта влиза в сила, респ. на заявителя следва да се издаде изпълнителен лист.
1
Следователно налага се понякога съдът да тълкува изявлението на длъжника, за да установи
дали действително е налице възражение срещу вземането. Ако не се оспорва самото
вземане, а само изпълнението, това не е възражение по смисъла на закона. В рамките на
компетентността на съда, пред който се подава възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК, е да
прецени дали то е насочено срещу дълга и в този смисъл дали има характер на възражение
по смисъла на цитираната разпоредба.
В случая от съдържанието на подаденото от Х. П. „възражение“ е видно, че същото
не представлява възражение по смисъла на чл. 414 ГПК, тъй като е посочено изрично, че
иска и ще си изплати главницата, т.е. по същество не оспорва сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
Ето защо, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщението на молителя и в същия срок, считано от поканата за
доброволно изпълнение – за длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2