Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 289
гр.Г.Оряховица, 31.07.2017г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори състав, в публично
заседание на десети юли през две хиляди
и седемнадесета година, в състав
Председател:
Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора . . .
, като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№549/2017г. по
описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Иск по реда
на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.286 от ЗЗД ввр.
чл.79 от ЗЗД ввр. чл.266 от ЗЗД
и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът на „Медик-Консулт”ООД с ЕИК*****, представлявано от Управител Й.И.Р. и адв.П.Ц.П.
***. Л. е сключила с „Медик-Консулт”ООД с ЕИК*****, Договор №40/01.04.2009г. за
трудово-медицинско обслужване, със срок на действие – за неопределено време.
Правата и задълженията на страните по договора са уредени в чл.2 и чл.3. В чл.4
на договора страните изрично са уговорили сумата, която за съответното
обслужване следва ежемесечно да се заплаща от ответника като уговорката е след
издаване на фактурата от страна на ищеца и получаването и от ответника на
следващия работен ден плащането да бъде извършено. Твърди се също, че
дружеството добросъвестно е изпълнявало всички свои задължения, като
извършените от него услуги не са му били заплатени. От страна на
„Медик-Консулт”ООД били издадени: фактура№7519/25.03.2014г.,
фактура№7695/18.06.2014г., фактура№7788/13.10.2014г.,
фактура№7873/10.12.2014г., фактура№8074/07.04.2015г., фактура№8207/09.06.2015г.,
фактура№8446/25.09.2015г., фактура№8566/16.12.2015г., фактура№8757/13.04.2016г.
- всички на обща стойност 2666.55лв.,
която сума до настоящия момент не била
заплатена. Фактурите(9бр.) били получени лично от ответната община, но
плащане не било извършено. По заявление
на дружеството, по ч.гр.дело№328/2017г.
на ГОРС, била издадена Заповед№501/20.02.2017г. за незабавно изпълнение на парично вземане по
чл.410 от ГПК. Прилага „Отговор на възражение по ч.гр.дело№328/2017г. на ГОРС
от „Медик-Консулт”ООД. Моли съда да приеме за установено по отношение на Община Л., че Заповед №501/20.02.2017г. за незабавно изпълнение на парично вземане по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№328/2017г.
на ГОРС съществува вземане в полза на „Медик-Консулт”ООД за сумата 2666.55лв., представляващо неизплатени
задължения по фактура№7519/25.03.2014г., фактура№7695/18.06.2014г.,
фактура№7788/13.10.2014г., фактура№7873/10.12.2014г.,
фактура№8074/07.04.2015г., фактура№8207/09.06.2015г., фактура№8446/25.09.2015г.,
фактура№8566/16.12.2015г.,
фактура№8757/13.04.2016г., въз основа на сключен Договор№40/01.04.2009г.
за трудово-медицинско обслужване, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2017г. до
окончателното и изплащане. В отговор-становище от 29.06.2017г. оспорва отговора
на ответната община по реда на чл.131 от ГПК. След като Община Л. прекратява
Договор №40/01.04.2009 г. с писмено предизвестие с
изх.№РД-01-1909/15.04.2016г., позовавайки се на чл.11 от договора, а именно:
прекратяването на настоящия договор може да стане с едномесечно предизвестие,
фактурите и останалите документи били
приемани от общината без всякакви възражения през цялото време на действие на
договора. Счита, че с незаплащането на издадените фактури общината ощетявала дружеството, тъй като фактурите са
данъчни(с ДДС) и през всичките месеци и години на издадените фактури
дружеството внасяло ДДС по тях в приходната агенция. „Програмата за управление
на професионалния риск“ с набелязани мерки по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, неделима част от Оценката на риска през 2009г. и
2012г. Самата Програма за управление на професионалния риск от 2012г. действала
и била в сила до 2015г. Програмата била отворена и може да бъде допълвана
ежегодно и при необходимост(същата била
утвърдена от ответната община, по нейно признание и имала задължителен характер
за страните). Самите дейности следвало
да се извършват въз основа на
съвместно изготвен план-график. Извършването
на профилактични прегледи не било задължение на дружеството, защото то не е
здравно заведение и не разполага със специалистите, необходими да извършат
прегледите. Това следвало да доведе до
заплащане на трети лица(задължение на общината съгласно чл.7 от договора). Представителят
на ищеца твърди, че ответната община в
качеството си на възложител не съдействала дружеството да извърши/изпълни някои от задълженията си
по договора. Оспорва се и начинът и
формата на прекратяване на договора,
като макар в чл.11 от същия да не се изисквало мотивиране на предизвестието, то
следвало от страна на ответната община
да се посочи причината, че се иска разваляне на договора. Когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълнява задълженията си, поради причини за които
той отговаря, другата страна можело да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение(в писмена форма при писмен договор), с
предупреждение, че след изтичането на срока ще се смята договорът за развален. Счита,
че не били спазени изискванията на ЗЗД, именно когото е налице не изпълнение на
една от страните по двустранен договор и когато се иска неговото разваляне именно
на това основание. Ответникът не бил представил предупреждение, че не е доволен
от изпълнението. Претендират се разноските в заповедното производство и в
исковото производство(ДТ и адвокатски възнаграждения).
Ответникът Община Л. с ЕИК***,
представлявана от адв.Г.К.от ВТАК не спори, че на 01.04.2009г. между Община Л. (възложител)
и „Медик-Консулт”ООД (изпълнител) е сключен договор за трудово-медицинско
обслужване, по силата на който дружеството е приело да извършва
трудово-медицинско обслужване по чл.25 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд(ЗЗБУТ) на работещите при Община Л., съгласно предложената
оферта. Твърди, че дружеството-изпълнител не било изпълнило голяма част от
поетите с договора за трудово-медицинско обслужване задължения, като поради
системното неизпълнение на задълженията му, на основание чл.11 от договора, с
писмо с изх.№РД-01-1909/15.04.2016г. Община Л. е отправила до дружеството
едномесечно предизвестие за прекратяване на действието му(получено от
дружеството на 19.04.2016г. с обратна разписка – месечният срок изтекъл на
19.05.2016г.). В отговор на отправеното
предизвестие за прекратяване на договора, с писмо с
вх.№РД-01-1909/1/27.04.2016г. Община Л. била уведомена за неплатени 8бр.
фактури, издадени въз основа на сключения договор, на обща стойност 2285.60лв.
с ДДС. В писмото липсвала фактура№8757/13.04.2016г., посочена заповедта за
изпълнение. Впоследствие, с писмо с изх.№РД-01-1909/2/13.05.2016г. Община Л.
уведомила „Медик-Консулт”ООД за неизпълнение на част от задълженията му по чл.2
ал.1 от договора, а именно: по чл.2 ал.1 т.1 - не бил изготвен план график за
съвместна работа; по чл.2 ал.1 т.2 - не била изготвена оценка на риска на
работните места за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.; по чл.2 ал.1 т.4 - не били
предадени личните здравни досиета на работещите; по чл.2 ал.1 т.6 - не бил
изготвен обобщен годишен трудово-медицински анализ и анализ на здравословното
състояние на работещите и условията на труд за 2015г. и 2016г. Със същото
писмо дружеството било уведомено, че
след представяне на описаните документи ще бъде извършено плащане по посочените
фактури. След прекратяване на договора на 19.05.2016г., с писмо с
вх.№РД-01-1909/3/25.05.2016г., дружеството
предоставило информация относно неизпълнението на задълженията му по
договора, като с приемно-предавателен протокол от 25.05.2016г.(след
прекратяването на договора) предало част от изисканите документи: Оценка на
риска за здравето и безопасността на работещите в Община Л. - първа и втора
част от 26.09.2012г. и от 25.09.2015г.; План-график за изпълнение на
договорените дейности; 145бр. здравни досиета на хартиен и електронен носител;
59бр. лични здравни досиета на хартиен носител на работещите в Община Л. от
извършени профилактични медицински прегледи и изследвания. След прекратяването
на договора, представяне на част от изисканите документи от дружеството отново
било установено неизпълнение на задълженията на ищеца. План-график за
изпълнение на договорените дейности през 2016г., съгласно чл.2 ал.1 т.1 от
договора, бил представен едва след прекратяване на договора(на 25.05.2016г.) и
след изискването му от Община Л. с писмо с изх.№ РД-01-1909/2/13.05.2016г. и
без да бъде утвърден от Кмета на общината. Твърди се, че такъв план-график не
бил изготвян от момента на сключването на договора(през
2009г.), като противно на твърденията на ищеца, че план-графика се изготвя
еднократно при подписване на договора, в представения от дружеството
план-график за 2016г. били посочени задачи със срок за изпълнение в текущата
година. Съгласно чл.2 ал.1 т.2 от
договора, дружеството-изпълнител се задължило да извърши, актуализира или
допълни оценката на риска на работните места, свързан с работните помещения,
организация на труда, процеси, използвано оборудване, материали, суровини и
други странични фактори, които могат да породят риск и да предложи мерки за
отстраняване и намаляване на установения риск. Оценката на риска от
26.09.2012г. и от 25.09.2015г. също били представени едва след прекратяване на
договора - на 25.05.2016г. и след като били
изискани от Община Л. с писмо с изх.№РД-01-1909/2/13.05.2016г. Оценката на
риска от 26.09.2012г. била утвърдена от Кмета на Община Л., като в същата било
посочено, че извършената оценка важи за срок от 3 години. Оценката на риска от
25.09.2015г.(представена 25.05.2016г.) не била утвърдена от Кмета на Община Л.,
тъй като била получена след прекратяване на договора. След изготвяне на
Оценката на риска през 2012г. не били отразени настъпилите промени, а именно -
започналия да осъществява дейността си през 2014г. Общинския комплекс за
социални услуги съгласно Решение№453/24.04.2014г. на Общ.С гр.Л.. Това
доказвало неизпълнението на задължението на дружеството по чл.11 ал.1 т.1 от
Наредба№5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка
на риска, съгласно който оценката на риска се преразглежда, когато настъпят
промени, които могат да окажат влияние върху риска - въвеждане на нови
производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на
организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи
и други. Представянето на оценката на риска от 26.09.2012г. и от 25.09.2015г.
едва след прекратяване на договора било
нарушение на чл.20 ал.2 от Наредба№5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността
на извършване на оценка на риска -
документацията не е предоставена на работодателя за съхранение. Съгласно
чл.2 ал.1 т.3 от договора дружеството се
задължило да консултира и подпомага работодателя при организиране и извършване
на предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания на работещите.
По силата на чл.11 ал.3 от Наредба№3/25.01.2008г. за условията и реда за
осъществяване дейността на службите по трудова медицина, при консултиране и
подпомагане на работодателя при организирането на предварителни медицински
прегледи и изследвания за преценка на пригодността на работещите при постъпване
на работа, службата по трудова медицина(СТМ) следва да предложи вида на
медицинските специалисти, извършващи прегледи и необходимите изследвания. При
консултиране и подпомагане на работодателя при организирането на периодични
медицински прегледи и изследвания за ранно откриване на изменения в организма в
резултат от въздействия на работната среда и трудовия процес, СТМ предлага
списък на професиите и длъжностите, при които работещите подлежат на
задължителни периодични медицински прегледи и изследвания, вида на медицинските
специалисти, извършващи прегледите и необходимите изследвания и честотата на
провеждане на периодичните медицински прегледи и изследвания, като заключението
се изготвя и се предоставя на работодателя и на работещия - чл.11 ал.4 от
Наредба№3/25.01.2008г. за условията и реда за осъществяване дейността на
службите по трудова медицина. Твърди се, че
дружеството, не изпълнило
задълженията си по цитираните две разпоредби. Изготвеният Списък на професиите
и длъжностите, при които работещите в Община Л. по проект „С.И.Л.А - Социална
Икономика - Лост и Алтернатива в развитието на Община Л.“, подлежат на
задължителни периодични медицински прегледи и изследвания представлява
изпълнение на задължения на дружеството по друг договор от 19.01.2011г. за
извършване на услуга с предмет „Трудово-медицинско обслужване по чл.25 от ЗЗБУТ
при планирането и организирането на дейностите по осигуряване и поддържане на
здравословни и безопасни условия на труд” за изпълнение на дейностите по проект
„С.И.Л.А - Социална Икономика - Лост и Алтернатива в развитието на Община Л.“,
а не по процесния договор от 01.04.2009г. Претенцията за 2666.55лв., представляваща неизплатени
задължения по фактури от 2014г., 2015г. и 2016г., издадени въз основа на
сключен между страните договор от 01.04.2009г., като счита за ирелевантни в
случая са описаните задължения на Община
Л. към дружеството към 10.12.2010г. в
писмо с изх.№7514/20.12.2010г. След представяне на 25.05.2016г. от
дружеството-ищец на здравните досиета на работещите в Община Л. била извършена
проверка от служители в общинска администрация, при която се установила липсата
на лични здравни досиета на част от служителите в общинската администрация, за
които имало изготвени от дружеството
заключения за определяне пригодността на работещите да изпълняват даден вид
работа(съгласно чл.11 ал.10 от Наредба№3/25.01.2008г. за условията и реда за
осъществяване дейността на службите по трудова медицина, за проследяване на
здравното състояние на всеки работещ във връзка с условията на труд службите по
трудова медицина водят здравни досиета на електронен и хартиен носител по
образец. Това задължение било възпроизведено и в чл.2 ал.1 т.4 от
договора(изпълнителят се задължил да изготвя и съхранява в СТМ личните здравни
досиета на работещите). Липсата на лични здравни досиета на част от служители в
общинска администрация на Община Л. доказвала неизпълнение от страна на дружеството. При предаване на
здравните досиета на служителите в общинска администрация на Община Л. на
25.05.2016г. било установено, че част от тях не са изготвени съгласно
образеца(Приложение№6), като същите били изготвени на лист форма-А4, без
посочена дата, подпис и печат на лице, управляващо екипа на службата по трудова
медицина. Твърди се също, че дружеството не било изпълнило и задължението си по
чл.11 ал.4 от Наредба№3/25.01.2008г. за условията и реда за осъществяване
дейността на службите по трудова медицина(СТМ) - да предложи списък на
професиите и длъжностите, при които работещите подлежат на задължителни
периодични медицински прегледи и изследвания, вида на медицинските специалисти,
извършващи прегледите, необходимите изследвания и честотата на провеждане на
периодичните медицински прегледи и изследвания. Дружеството не представило на
Община Л. заключения от периодични медицински прегледи, тъй като такива не били
провеждани, поради липса на предложение от СТМ съгласно изискванията на чл.11
ал.4 от Наредба№3, което от своя страна обуславяло неизпълнение на договора по
чл.2 ал.1 т.5. Въпреки прекратяване на договора за трудово-медицинско
обслужване, считано от 19.05.2016г., обобщен годишен анализ на здравното
състояние на работещите за предходната година(2015г.) не е изготвен от
дружеството в нарушение на задълженията по чл.2 ал.1 т.6 от договора(Такъв
анализ за 2014г. бил изготвен от дружеството
и предаден на 21.01.2015г.). По
чл.2 ал.1 т.7 от договора дружеството се е задължило да консултира
възложителя при избора на средства за колективна и лична защита, за извършване
измерването на факторите на работната среда при необходимост, като предостави
писмено предложение за необходимите измервания, като през целия период на
действие на договора дружеството не представило списък на необходимите средства
за колективна и лична защита, а също така и не представило предложение за
извършване на измервания на факторите на работната среда(единствено били
съставени протоколи от извършени измервания, като при констатиране на
отклонения от стойностите, не било изготвяно и становище). Единственото
измерване, отразено в Протокол за контрол на импеданса на контура „Фаза-защитен
проводник“№1597-ф-01/14.06.2011г., извършено от дружеството било по повод
дадено предписание от „Инспекция на труда“ гр.В.Търново. Предложения за
извършване на измервания на факторите на работната среда(чл.217 от
Наредба№7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване), били направени по повод
извършвана оценка на риска на работните места в Община Л. - Оценка на риска за
здравето и безопасността на работещите в Община Л. от м.декември.2003г.,
визиращи задължения по предходния договор от 2003г. и съответно такива от
15.02.2011г., относими за задължения по
договор от 19.01.2011г.(за извършване на услуга с предмет:
„Трудово-медицинско обслужване по чл.25 от ЗЗБУТ при планирането и
организирането на дейностите по осигуряване и поддържане на здравословни и
безопасни условия на труд за изпълнение на дейностите по проект „С.И.Л.А -
Социална Икономика - Лост и Алтернатива в развитието на Община Л.“, а не по
Договор за трудово-медицинско обслужване, сключен на 01.04.2009г.). След като
правоотношението между Община Л. и „Медик-Консулт”ООД било основано на валидно
сключен договор за трудово-медицинско обслужване, следвало да се приложи
принципа на договорната свобода - чл.9 от ЗЗД, като съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД договорите имат
сила на закон за тези, които са ги сключили. Твърди се неизпълнение на почти
всички задължения на дружеството - по
чл.2 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.7 от сключения договор, поради което
претендираното плащане на суми по издадените от дружеството фактури не се дължало.
Неоснователно било твърдението на ищеца за съдебно признаване на иска от
ответната община. С писмо с изх.№РД-01-1909/2/13.05.2016г. Община Л. изрично
заявила, че ще се извърши плащане по фактурите след изпълнение на възложените с
договора дейности и представяне на посочените в писмото документи, свързани с
изпълнението на поетите по договора задължения от страна на изпълнителя. След
като е било налице неизпълнение на задълженията на дружеството по чл.2 ал.1
т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.7 от договора, Община Л. не била заплатила
претендираните суми по издадените от дружеството фактури. Дължимостта на
законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД - последица от забавата на длъжника, който
не е изпълнил на падежа, като основателността на главната претенция обуславяла
основателност и на акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД или уважаването
на главния иск обуславял основателност и на обективно съединения с него и имащ
аксецорен характер иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В този смисъл претенцията за лихва била неоснователна. Претендира
разноските в исковото производство. Предвид
факта, че ищецът не бил представил списък за разноските по чл.80 от ГПК, моли, независимо от изхода на делото, разноски да не
му се присъждат.
След като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно
правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Не се спори, че Община гр.Л.(възложител)
е сключила с „Медик-Консулт”ООД(изпълнител), Договор№40/01.04.2009г. за
трудово-медицинско обслужване, със срок на действие – за неопределено време.
Според чл.1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва
трудово-медицинско обслужване по чл. 25 от ЗЗБУТ на работещите при възложителя,
в изпълнение на чл.14 от ЗЗБУТ и чл.10 от Наредба №3/25.01.2008г. за условията
и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина(СТМ) да се
подпомагат работодателите в дейността им по гарантиране и поддържане на
здравословни и безопасни условия на труд и укрепване на здравето на работещите,
при взаимноизгодни условия за страните по този договор. Правата и задълженията
на страните са уговорени съответно в чл.2 и чл.3 от договора. Съгласно чл.5 ал.1 от договора възложителят се задължава да изплати на
изпълнителя по този договор сумата за комплексно месечно обслужване след представяне
на фактура за това(сумата за месечно
обслужване се определя на база цената за един работещ – 0.62лв. без ДДС и брой
работещи, спрямо средно списъчния персонал). Страните са определили лица за
контакти по изпълнение на договора(чл.8 и чл.9 от договора), съответно: -за
възложителя – Пенка Куманова(гл.специалист „Човешки ресурси” в Община Л.); -за
изпълнителя – Цветанка
Георгиева(технически секретар). Страните са предвидили възможност за
прекратяване на договора(чл.11): с
едномесечно писмено предизвестие от всяка една от страните, без да е необходимо
същото да се мотивира, като срока му започва да тече от датата на получаването.
Община Л. е отправила до
дружеството едномесечно предизвестие за прекратяване на действието му(получено
от дружеството на 19.04.2016г. с обратна разписка – месечният срок изтекъл на
19.05.2016г.). В отговор на отправеното
предизвестие за прекратяване на договора, с писмо с
вх.№РД-01-1909/1/27.04.2016г. Община Л. била уведомена за неплатени 8бр.
фактури, издадени въз основа на сключения договор, на обща стойност 2666.55лв.
с ДДС. Представени са: фактура№7519/25.03.2014г. на стойност 285.70лв. с ДДС,
вписано основание за издаване на фактурата „трудово-медицинско обслужване по
Договор№40/01.04.2009г. за м.януари.2014г., м.февруари.2014г., м.март.2014г.; фактура№7695/18.06.2014г.
на стойност 285.70лв. с ДДС, вписано основание за издаване на фактурата
„трудово-медицинско обслужване по Договор№40/01.04.2009г. за м.април.2014г.,
м.май.2014г., м.юни.2014г.; фактура№7788/13.10.2014г. на стойност 285.70лв. с
ДДС, вписано основание за издаване на фактурата „трудово-медицинско обслужване
по Договор №40/01.04.2009г. за м.юли.2014г., м.август.2014г.,
м.септември.2014г.; фактура №7873/10.12.2014г. на стойност 285.70лв. с ДДС,
вписано основание за издаване на фактурата „трудово-медицинско обслужване по
Договор №40/01.04.2009г. за м.октомври. 2014г., м.ноември.2014г.,
м.декември.2014г.; фактура №8074/07.04.2015г. на стойност 285.70лв. с ДДС,
вписано основание за издаване на фактурата „трудово-медицинско обслужване по
Договор №40/01.04.2009г. за м.януари.2015г., м.февруари.2015г., м.март.2015г.; фактура
№8207/09.06.2015г. на стойност 285.70лв. с ДДС, вписано основание за издаване
на фактурата „трудово-медицинско обслужване по Договор №40/01.04.2009г. за м.април.2015г.,
м.май.2015г., м.юни.2015г.; фактура №8446/25.09.2015г. на стойност 285.70лв. с
ДДС, вписано основание за издаване на фактурата „трудово-медицинско обслужване
по Договор №40/01.04.2009г. за м.юли.2015г., м.август.2015г.,
м.септември.2015г.; фактура №8566/16.12.2015г. на стойност 285.70лв. с ДДС,
вписано основание за издаване на фактурата „трудово-медицинско обслужване по
Договор№40/01.04.2009г. за м.октомври.2015г., м.ноември.2015г.,
м.декември.2015г.; фактура№8757/13.04.2016г. на стойност 380.95лв. с ДДС, вписано основание за издаване на фактурата
„трудово-медицинско обслужване по Договор№40/01.04.2009г. за м.януари.2016г.,
м.февруари.2016г., м.март.2016г., април.2016г. Всички фактури са съставени за
„Медик-Консулт”ООД от лицето
Цветанка Георгиева(технически секретар),
съгласно чл.9 от договора. Също така, всички фактури с положен подпис в графата
получател(на датата на издаване на съответната фактура) за Община Л. от лицето
Пенка Куманова Пенка Куманова(гл.специалист „Човешки ресурси” в Община Л.),
съгласно чл.8 от договора.
С писмо с
изх.№РД-01-1909/2/13.05.2016г. Община Л. уведомила „Медик-Консулт”ООД за
неизпълнение на част от задълженията му по чл.2 ал.1 от договора, а именно: по
чл.2 ал.1 т.1 - не бил изготвен план график за съвместна работа; по чл.2 ал.1
т.2 - не била изготвена оценка на риска на работните места за 2013г., 2014г.,
2015г. и 2016г.; по чл.2 ал. 1, т. 4 - не били предадени личните здравни
досиета на работещите; по чл.2 ал.1 т.6 - не бил изготвен обобщен годишен
трудово-медицински анализ и анализ на здравословното състояние на работещите и
условията на труд за 2015г. и 2016г. Със същото писмо общината уведомила
дружеството, че „след представяне на описаните документи ще бъде извършено
плащане по посочените фактури”.
След прекратяване на договора на
19.05.2016г., с писмо с вх.№РД-01-1909/3/25.05.2016г., „Медик-Консулт”ООД предоставило
информация на Община Л. относно неизпълнението на задълженията му по договора,
като с приемно-предавателен протокол от 25.05.2016г.(след прекратяването на
договора) предало част от изисканите документи: Оценка на риска за здравето и
безопасността на работещите в Община Л. - първа и втора част от 26.09.2012г. и
от 25.09.2015г.; План-график за изпълнение на договорените дейности; 145бр.
здравни досиета на хартиен и електронен носител; 59бр. лични здравни досиета на
хартиен носител на работещите в Община Л. от извършени профилактични медицински
прегледи и изследвания. Община Л. с писмо с изх.№РД-01-1909/2/13.05.2016г. е
изискала от изпълнителя
„Медик-Консулт”ООД и съответните оценки на риска(от 26.09.2012г. и от
25.09.2015г.), които са представени от ответното дружество на 25.05.2016г.(след прекратяване на
договора).
По заявление на дружеството, по ч.гр.дело№328/2017г. на ГОРС, била издадена
Заповед№501/20.02.2017г. за незабавно
изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК в полза на „Медик-Консулт”ООД
против Община гр.Л., за: сумата 2666.55лв., представляващо неизплатени
задължения по фактура№7519/25.03.2014г., фактура№7695/18.06.2014г.,
фактура№7788/13.10.2014г., фактура№7873/10.12.2014г.,
фактура№8074/07.04.2015г., фактура№8207/09.06.2015г., фактура№8446/25.09.2015г.,
фактура№8566/16.12.2015г.,
фактура№8757/13.04.2016г., въз основа на сключен Договор№40/01.04.2009г.
за трудово-медицинско обслужване, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2017г. до
окончателното и изплащане; сумата 773.31лв., представляваща направените
разноски в заповедното производство(за ДТ и адвокатско възнаграждение). В срока
по чл.414 ал.2 от ГПК е подадено изявление-възражение от длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Отношенията между страните следва
да се уредят по общите правила за търговските сделки между търговци по ТЗ – чл.286-чл.317
от ТЗ. По силата на чл.288 от ТЗ и предвид конкретният характер на сключения Договор
№40/01.04.2009г. за трудово-медицинско обслужване - договорите за изработка, с оглед специалният закон, първо следва да
намерят разпоредбите на чл.258 и сл.от ЗЗД – чл.258 ввр. чл.262 ал.2 ввр. чл.87
ал.1 от ЗЗД - досежно твърдяното неизпълнение. Твърденията и на двете страни са за съществуващи трайни търговски отношения между общината и дружеството. Съдебната практика
приема, че наличието на трайни търговски отношения, обуславя постигнато
мълчаливо съгласие, от значение за прилагане
на презумпцията на чл.292 от ТЗ.
Трайните търговски отношения между търговците обуславят приложение на
презумпцията за съгласие, ако цената или извършената работа, не бъдат оспорени
веднага. Трайните търговски отношение се формират от множество факти, поради
това и твърдението в исковата молба за наличие на трайни търговски отношения
обуславя доказването на постигане на съгласие по съществените елементи на
договора, а не представлява факт или фактически състав, от който се поражда
правото на вземане, защитавано в исковия процес. С оглед изложеното, изводът е,
че при наличие на трайни търговски
отношения страните сключват отделни договори, които са правопораждащи за
правата и задълженията им(договор за трудово-медицинско обслужване, сключен
04.03.2003г. и Договор№40/01.04.2009г. за трудово-медицинско обслужване -
предмет на настоящото дело).
Предпоставките на правото на
вземане на ищеца са следните: сключен договор, изпълнение на договора от страна
на ищеца, приемане на работата от страна на ответника и неплащане от страна на
ответника. Страните са сключили договор за трудово-медицинско обслужване, по
силата на който дружеството е приело да извършва трудово-медицинско обслужване
по чл.25 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд(ЗЗБУТ) на
работещите при Община Л., съгласно предложената оферта. Цитираният договор по
същество представлява договор за изработка, тъй като са уговорили следните
съществени черти на този вид договор - възложено е извършването на определена
работа и е уговорено заплащането на възнаграждение за нея. Правата и задълженията на страните по договора
са уредени в чл.2 и чл.3. В чл.4 на договора страните изрично са уговорили
сумата, която за съответното обслужване следва ежемесечно да се заплаща от
ответника като уговорката е след издаване на фактурата от страна на ищеца и
получаването и от ответника на следващия работен ден плащането да бъде
извършено. По същество, процесният договор, сравнен и отнесен към договора за изработка е двустранен,
възмезден, консенсуален, неформален. От него възникват права и задължения в
тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на
едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на
другата страна. Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да плати възнаграждение – чл.258 от ЗЗД. В тежест на дружеството-ищец е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че е изправна страна по договора - т.е.,
че е изпълнил задълженията си съобразно договореното с ответника, който го е
приел, както и каква е била цената на договореното възнаграждение. Основното оспорване на
ответника касае изправността на ищеца по договора - изпълнил ли е задълженията
си по него, за да възникне правото му на заплащане на договореното
възнаграждение. Следва да се подчертае,
че и допълнителна предпоставка за
възникване на правото на вземане на
ищеца е, че изработеното от страна на
изпълнителя да е извършено именно по време и във връзка със съществуващото
правоотношение.
Както се посочи, процесният Договор№40/01.04.2009г. за
трудово-медицинско обслужване е със срок на действие – за неопределено време,
като страните са предвидили възможност за прекратяване на договора(чл.11): с едномесечно писмено предизвестие от всяка
една от страните, без да е необходимо същото да се мотивира, като срока му започва
да тече от датата на получаването. Община Л. е отправила до дружеството
едномесечно предизвестие за прекратяване на действието му(получено от
дружеството на 19.04.2016г. с обратна разписка), като месечният срок изтекъл на 19.05.2016г.,
което обосновава логичен извод, че от тази дата е прекратено действието на договора.
Принципът, залегнал в нашето законодателство, е, че договорите имат силата на
закон между страните, които са ги сключили, и трябва да се изпълняват.
Прекратяването на договорите винаги действа „занапред”, правоотношението между
страните престава да съществува за в бъдеще, а резултатите от действието на
договора(това, което е извършено по силата на договора) се запазват.
Прекратяването на договора е
резултат на три възможни хипотези: -изпълнение
на договора(след като е изпълнил функцията, за която е бил сключен, и са
постигнати целите на договора, той престава да действа); -постигане на взаимно съгласие между страните
сключеният договор да бъде прекратен; -клауза в самия договор, че той може да
бъде прекратен едностранно с или без предизвестие(в този случай, следва
прекратяване на договор по инициатива на една от страните, което прекратяване
не е свързано с неизпълнение на сключения договор. В тази връзка, общината се е
възползвала от клаузата в договора(чл.11), да прекрати действието на договора с месечно
предизвестие по нейна инициатива,
но без това да е свързано с неизпълнение на поети с договора задължения. Друг е
случаят при разваляне на договора, до
което се стига само, когато е налице неизпълнение на задължения по договора.
Този правен институт(уреден в ЗЗД) е необходим, защото неизпълнението на един
двустранен договор не води само по себе си до преустановяване на
облигационната(създадената с договора) връзка между страните. Страната по
договора, която изпълнява(или демонстрира готовност да изпълни) своите
задължения, но спрямо нея насрещната страна не изпълнява, може да има интерес
да прекъсне облигационната връзка и да потърси обезщетение за вредите от
неизпълнението. Конкретният случай не е
такъв.
От задължението си по договора да
престира на поръчващия резултат(„извърши договорените дейности – чл.2 ал.1
т.2-т.11 от договора по съгласно съвместно изготвения план-график),
изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена, годна за обикновеното
или предвиденото в договора предназначение работа; както и в хипотезите на
последваща обективна невъзможност за изпълнение(случайно събитие или
непреодолима сила) – чл.267 от ЗЗД ввр. чл.81 от ЗЗД и чл.306 от ТЗ; чл.269 от ЗЗД; стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 от ТЗ или при хипотезите на отказ от
договора по чл.260 ал.1 от ЗЗД.
Изпълнителят може да се претендира възнаграждение, само ако работата бъде
приета - чл.264 ввр. чл.266 ал.1 от ЗЗД, както и в случаите
на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е
била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия(чл.267 ал.1 от ЗЗД) и в
случаите на негодност на проекта/материала, дадени от поръчващия и изпълнителят
своевременно го е предупредил съобразно чл.260 от ЗЗД и чл.267 ал.2 от ЗЗД. По
отношение на поръчващия, освен, че договорът в вменил конкретни задължения(най-общо по отношение на
осигуряване на изпълнителя на данни, достъп до работни места, конкретни
документи и съотвеното заплащане на договорената цена – чл.3 от договора), законът е вменил и задължения, в по-голямата
си част припокриващи се с тези по договора: -да даде на изпълнителя
необходимото съдействие – чл.260 от ЗЗД, чл.262 ал.1 от ЗЗД; -да приеме
изработената съобразно договора работа – чл.264 от ЗЗД; -да плати уговореното
възнаграждение за приетата работа – чл.266 ввр. чл.264 от ЗЗД. Всъщност, недостатъците
на престирания резултат - предмет на изработката не погасяват задължението за
заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които
следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат
да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение.
В месечния срок на отправеното
предизвестие от 15.04.2016г. за
прекратяване на договора(получено от дружеството на 19.04.2016г.), и след
уведомяването на Община Л. с писмо с вх.№РД-01-1909/1/27.04.2016г. за неплатени
8бр. фактури, издадени въз основа на сключения договор, на обща стойност
2666.55лв. с ДДС, с писмо с изх.№РД-01-1909/2/13.05.2016г. Община Л. уведомила
„Медик-Консулт”ООД за неизпълнение конкретно на част от задълженията му по чл.2
ал.1 от договора. Следва да се уточни кога възникват правата на възложителя по
договор за изработка при констатирани недостатъци на изработеното и в кой
момент следва да бъдат упражнени и покакъв начин разпоредбата на чл.264 ал.1 от ЗЗД урежда задължението на
поръчващия да приеме извършената съгласно договора
работа/Решение№202/27.02.2015 по т.дело№4123/2013 - IIт.о. ВКС по реда на
чл.290 от ГПК; Решение№849/06.11.2007г. по т.дело№472/07г. - IIт.о. ВКС;
Решение№231/13.07.2011г. по т.дело№1056/2009г. - IIт.о. ВКС;
Решение№23/04.08.2014г. по т.дело№1938/2013г., - Iт.о. ВКС). В конкретния
случай приемането на извършена работа обхваща, както фактическото
действие(разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя), така и правно действие(признание, че то
съответствува на възложеното с договора, което е израз на одобряването му). За
приемането по чл.264 ал.1 от ЗЗД е
релевантно изявлението на възложителя, заедно с реалното предаване на това
изявление, че счита същото за съобразено с договора или извършването на
конклудентни действия, придружаващи получаването на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от страна на
възложителя за такова пълно одобряване. Ако поръчващият не прегледа работата,
или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно
договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и
за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение – чл.266 ал.1 ввр. чл.264 от ЗЗД. Поръчващият има право да
откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, например ако е
изработеното е различно от поръчаното, или ако изпълнителят така се е отклонил
от поръчката или изработеното има такива недостатъци(явни или скрити), че е
негодно за договореното или обичайното му предназначение. В този случай
поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора
и има право на обезщетение за претърпените от него вреди.
Отговорността на изпълнителя,
съгласно чл.264 ал.2 изр.II oт ЗЗД, винаги е обвързана с уведомяването му, като
законът не изисква форма(писмена или устна форма), в която следва да бъдат
заявени възраженията по чл.264 ал.2 от ЗЗД. По делото обаче липсват, както
конкретни данни за точния момент за констатиране на недостатъците, така и
доказателства такива да са заявени пред изпълнителя от възложителя на работата.
Бездействието на възложителя и пропускът да направи възраженията си в
посочените срокове е обвързано от закона със специфична „санкция” - при липса
на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от възложителя(чл.264
ал.3 от ЗЗД). Презумпцията за точно изпълнение преклудира правото на
възложителя на последващи възражения за неправилно или неточно изпълнение, вкл.
като процесуални възражения срещу предявен от изпълнителя иск за заплащане на
възнаграждение, а едновременно с това безусловно задължава възложителя да
заплати възнаграждението, уговорено с договора, за приетата работа (Решение №1100/04.07.2003г.
по гр.дело №1876/2002г. - V г.о. ВКС). В разглеждания случай ответникът не
твърди, че е развалил договора с ищеца при условията на чл.265 ал.2 от ЗЗД, като е отправил възражение към
„Медик-Консулт”ООД с писмото с изх.№РД-01-1909/2/13.05.2016г. за неизпълнение
на част от задълженията му по чл.2 ал.1 от договора, уведомявайки дружеството, че „след
представяне на описаните документи ще бъде извършено плащане по посочените
фактури”. След прекратяване на договора на 19.05.2016г., с писмо с
вх.№РД-01-1909/3/25.05.2016г., „Медик-Консулт”ООД предоставило информация на
Община Л. относно неизпълнението на задълженията му по договора, като с
приемно-предавателен протокол от 25.05.2016г.(след прекратяването на договора)
предало част от изисканите документи.
Фактурираната стойност на
възнаграждението на месечно обслужване е
на база договореното в договора(чл.4),
като отразените в стойности по осемте фактури не са били оспорени, а са приети
за реално дължими, за което свидетелства и издаването и подписването процесните от ответната страна. Фактурите, както и цитираният приемо-предавателен протокол са
подписани в деня на тяхното издаване/съставяне, като за получател от името на
ответника-възложител е вписана Пенка Куманова(гл.специалист „Човешки ресурси” в
Община Л. и „лице за контакти по
изпълнение на договора”), съобразно чл.8 от договора. В случая по делото нито се
твърди, нито се установява някакво противопоставяне да е било извършено от
ответника, поради което по реда на чл.301 от ТЗ, следва да се приемат като
неоспорени извършените от името на общината действия по подписване на фактурата и
приемо-предавателния протокол, като същите се явяват потвърдени от Кмета на
общината. Нещо повече, подписването на фактурата от представител на ответника
обективира неговото извънсъдебно признание за получаване, приемане и одобряване
на изработеното по смисъла на чл.264 ал.3 от ЗЗД, както и дължимостта на
възнаграждението. Съдът приема за доказано, че и сумите по фактура№7519/25.03.2014г.,
фактура№7695/18.06.2014г., фактура№7788/13.10.2014г.,
фактура№7873/10.12.2014г., фактура№8074/07.04.2015г.,
фактура№8207/09.06.2015г., фактура№8446/25.09.2015г.,
фактура№8566/16.12.2015г.,
фактура№8757/13.04.2016г., на
обща стойност 2666.55лв. с ДДС, са
дължими. Същите представляват месечното обслужване по Договор№40/01.04.2009г.
за трудово-медицинско обслужване за периода: м.януари.2014г.-м.април.2016г., когато
договорът е бил в сила. През този период не е доказано ищецът да не е изпълнил
договорните си задължения. По този начин, следва да се приеме за
установено по отношение на Община Л., че
по Заповед№501/20.02.2017г. за незабавно
изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело№328/2017г. на ГОРС съществува
вземане в полза на „Медик-Консулт”ООД против Община Л. за: сумата 2666.55лв., представляващо неизплатени
задължения по фактура№7519/25.03.2014г., фактура№7695/18.06.2014г.,
фактура№7788/13.10.2014г., фактура№7873/10.12.2014г.,
фактура№8074/07.04.2015г., фактура№8207/09.06.2015г.,
фактура№8446/25,09.2015г., фактура№8566/16.12.2015г., фактура№8757/13.04.2016г., въз основа на
сключен Договор№40/01.04.2009г. за трудово-медицинско обслужване.
Следва да се приложи и общата
разпоредба за дължимост на лихва при неизпълнение на парично задължение от деня
на забавата. Съгласно уговореното в
договора(чл.5 ал.1), възложителят се задължава да изплати на изпълнителя по
този договор сумата за комплексно месечно обслужване след представяне на
фактура за това. В случая изискуемостта на това задължение е обвързана от
определен срок за изпълнение по
правилото на чл.84 ал.1 от ЗЗД – когато денят за изпълнение е определен(денят на
издаването, който е идентичен с деня на представянето на съответната фактура),
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Искането на ищеца(заявител в
заповедното производство) е за по-късна
дата - датата на подаване на заявлението в заповедното производство. Предвид
изложеното следва да се уважи претенцията на ищеца за законна лихва върху
сумата 2666.55лв., считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело №328/2017г.
на ГОРС в съда – 20.02.2017г. до окончателното и изплащане.
По
отношение на присъждането на разноски следва да се направи едно
уточнение. Дори и страната да е направила само един разход в производството,
договорът за правна помощ не може да замени списъка на разноските по чл.80 от ГПК(т.2 от Тълкувателно решение№6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. - ОСГТК на
ВКС). Това тълкуване обаче са отнася до допустимостта страната да иска
изменение на постановеното решение, при положение, че не е представила списък
на разноските по чл.80 от ГПК. Съдът счита за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответната страна, че липсата на списък по чл.80 от ГПК за разноските на дружеството-ищец
представлява пречка за съда да присъди тези разноски. Списъкът с
разноски е процесуална предпоставка само за упражняване на правото по чл.248
ал.1 предл.II oт ГПК - в частта за изменение на решението в частта за
разноските и то независимо че страната е направила само един разход по делото.
Липсата на списък на разноски води до процесуална недопустимост на искането за
изменение на решението по реда на чл.248
от ГПК в частта за разноските. С други думи, липсата на списък на разноските не
лишава страната изобщо от правото да иска присъждането на такива, а преклудира
единствено възможността на страната да иска преизчисляването им. Това е така,
защото разпоредбата на чл.80 от ГПК е императивна и ограничителна, същата
визира единствено и само искането за изменението на решението в частта за
разноските, поради което и не може да се тълкува разширително(т.2, т.8, т.9 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. - ОСГТК на ВКС;
Определение №92/12.05.2017г. по ч.гр.дело №1803/2017г. - IIг.о. ВКС; Определение
№414/21.11.2016г. по гр.дело №2360/2016г. - IIг.о. ВКС; Определение №296/23.09.2014г.
по гр.дело №336/2014г. - IVг.о. ВКС). По този начин, при този изход на делото и
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да заплати на ищцовата страна сумата 823.35лв.,
представляваща направени разноски в производството по гр.дело№549/2017г. на ГОРС(ДТ
по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК - 103.35лв.
и адвокатско възнаграждение – 720.00лв.).
Разноските в заповедното
производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство -
ч.гр.дело№328/2017г. на ГОРС в размер на 773.31лв.
Водим от горното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2
от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „Медик-Консулт”ООД с
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.Л. ул....., представлявано от
Управител Й.И.Р.,*** с ЕИК***, със седалище и адрес: гр.Л. пл.„Възраждане”№1,
представлявана от Кмета д-р И.Х.Г.,*** с ЕИК***, със седалище и адрес: гр.Л.
пл.„Възраждане”№1, представлявана от Кмета д-р И.Х.Г., дължи на
„Медик-Консулт”ООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.Л. ул.....,
представлявано от Управител Й.И.Р., по Заповед№501/20.02.2017г. за незабавно изпълнение на парично вземане по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№328/2017г.
на ГОРС: сумата 2666.55лв., представляващо неизплатени
задължения по фактура№7519/25.03.2014г., фактура№7695/18.06.2014г.,
фактура№7788/13.10.2014г., фактура№7873/10.12.2014г., фактура№8074/07.04.2015г.,
фактура№8207/09.06.2015г., фактура№8446/25,09.2015г.,
фактура№8566/16.12.2015г.,
фактура№8757/13.04.2016г., въз основа на сключен Договор№40/01.04.2009г.
за трудово-медицинско обслужване, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2017г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Община Л. с ЕИК ***, със седалище и адрес: гр.Л.
пл.„Възраждане”№1, представлявана от Кмета д-р И.Х.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „Медик-Консулт”ООД
с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.Л. ул....., представлявано от
Управител Й.И.Р.: сумата 823.35лв./осемстотин двадесет и три лева и тридесет и
пет стотинки/, представляваща направените разноски в производството по
гр.дело№549/2017г. на ГОРС; сумата 773.31лв./седемстотин
седемдесет и три лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
направените в производството по ч.гр.дело№328/2017г.
на ГОРС разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да
се изпрати препис от решението на страните.
Районен
съдия: