№ 15080
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110157505 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Ж. Н. Й.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумите 2846,79 лева - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот в **************, за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 336,22 лева -мораторна лихва за период от
15.08.2021 г. до 21.04.2023 г.; 55,71 лева - главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата
10,59 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 21.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху главниците от 11.05.2023 г. до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело №25311/2023 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от Закон за енергетиката. Ответникът не изпълнил и задължението да
заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение
по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски.
Ответникът, получил препис на искова молба и приложенията на
18.03.2024 г., в законоустановения едномесечен срок е подал писмено изявление
1
- възражение, във вр. с искова молба, поради забавяне и невъзможност за
настоящо/скорошно заплащане.
В съдебното заседание страните представят извънсъдебно споразумение
за предявените парични вземания и не спорят, че ответникът е заплатил в негово
изпълнение сумата 1132,00 лв., а за ищецът е останало непогасено вземането за
главници за сумата общо 2641,29 лв., както и съдебната разноска за
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач „Н.“ АД поддържа, че доставката на топлинна
енергия е определена по действащата нормативна уредба. Представя писмени
доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, приети са за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни факти за възникване на
предявеното право на парично вземане и размер на исковете. Не се спори, а и от
писмените доказателства – Фискален бон от 19.06.2024 г. и Споразумение от
19.06.2023 г. се установява, че ответникът е платил на ищеца сумата 1132,00
лева.
От ч. гр. дело №25311/2023 г. по описа на СРС се установява, че по
заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на искова молба. В срока по
чл. 414 от ГПК, предупреден с указанията по връчената му заповед за
изпълнение, че при неоснователно възражение може да понесе разноски в по-
висок размер, длъжникът (ответник) е подал възражение, че не дължи
изпълнение на паричните вземания. В изпълнение на указания по чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК ищецът води настоящото производство. В хода на същото страните
не спорят по възникване на правото на парично вземане, с оглед на съвпадащите
насрещни изявления, че са сключили извънсъдебна спогодба за задълженията на
ответника, предмет на делото. Изложеното се потвърждава от писмените
доказателства – Нотариален акт за дарение н№20/23.03.2000 г. по нот. дело
№15/2000 г. на Нотариус с рег. №64 на НК за процесния недвижим имот и
Удостоверение за наследници №594/2022 г.,издадено от Столична община,
неоспорени от страните, които изясняват, че ответницата е единствен собственик
на имота и като такъв отговаря за неплатените суми за доставка на топлинна
енергия, доколкото качеството потребител се свързва с принадлежността на
правото на собственост върху топлоснабдения имот.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото към момента на приключване на
2
устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите факти, които са от
значение за спорното право. Ищецът признава неизгодният за него факт, че е
извършено частично погашение със сумата 1132,00 лв., като с тази сума е
покрито задължението за 394,01 лв. за законна лихва за забава, начислена върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на
плащането; 346,81 лв. за мораторни лихви и 261,21 лв. – главници, и 129,97 лв. за
съдебни разноски. При това, остава неплатено задължението за главници общо
2641,29 лв. Съдът отчита, че ищецът има право на съдебни разноски за
заповедното производство за сумата за платена държавна такса -64,99 лв. и
юрисконсултско възнаграждение-50 лв.; и за настоящото производство – сумата
64,98 лв. - за платена държавна такса, сумата и 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, последното определено от Съда в минималните размери по чл.
25 и чл. 26 от НЗПП. Предвид правопогасяващият ефект на плащането,
предявените искове подлежат на отхвърляне, освен за горепосочената сума за
главници, представляваща сбор от главница за цена на доставка на топлинна
енергия и главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение. По арг.
от чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът е дал повод за водене на делото- не оспорва
изпадането си в забава спрямо ищеца, а неизпълнението на изискуеми
задължения на техния падеж е повод за завеждане на дело; но не само – в срока
по чл. 414а от ГПК ответникът не е платил сумите по заповедта, а е заявил
възражение по чл. 414 от ГПК за тяхната недължимост, което се оказва
неоснователно. Ответникът е предупреден за евентуалните неблагоприятни
правните последици, съгласно указанията на съда, обективирани в заповедта за
изпълнение, че при неоснователно възражение може да понесе разноски в по-
висок размер от посочения в заповедта. Ответникът е заплатил сумата 129,97 лв.
за съдебни разноски, представляващи платените държавни такси по делото. Ето
защо съдът приема, че претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение
е основателна за сумата 150,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. Н. Й., с ЕГН:********** и адрес:
************, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********* и адрес: ************,
на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, сумата
2641,29 лева – сбор от главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот в ***********, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №25311/2023 г. по описа на
3
СРС; като исковете за главници над уважения размер от 2641,29 лева до пълния
предявен размер от общо 2902,50 лева, ведно със законна лихва върху главниците
от 11.05.2023 г. до 19.06.2024 г., иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 336,22 лева
-мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 21.04.2023 г. и за сумата 10,59
лева - мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 21.04.2023 г., поради
извършено Ж. Н. Й. в хода на процеса плащане – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ж. Н. Й., с ЕГН:********** и адрес: ************, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********* и адрес: ************, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата 150,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.“ АД
на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4