№ 936
гр. Варна, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500401 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396, ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 10204/09.02.2023г.,
подадена от „Мухтаров“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез
пълномощник адв. Т. П., против определение № 1486/02.02.2023г.,
постановено по ч. гр. д. № 1243/2023г. по описа на РС-Варна, с което е
отхвърлена молба вх. № 8377/02.02.2023 г. от „Мухтаров“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ПЗ „Планова“, ПИ
№ 926А, представлявано от управителя М.В.М., за допускане обезпечение на
бъдещ осъдителен иск за осъждане на бъдещия ответник „Еспи Инвест“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Иван
Рилски“ № 2, представлявано от управителя С.С.И., за заплащане на сумата
от 8314,48 лв. с вкл. ДДС, съставляваща сбор от задължения по фактура №
27105/05.01.2023 г. и фактура № 27136/10.01.2023 г., ведно със законната
лихва за периода от възникване на всяко от вземанията до предявяване на
претенцията, както и законната лихва от предявяване на вземането до
окончателното изплащане на сумите, чрез налагане на запор върху банковите
сметки на „Еспи Инвест“ ООД.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт, поради което се моли въззивният съд да го отмени.
Жалбоподателят счита, че постановеното от РС-Варна определение е в
1
противоречие с материалния закон. Поддържа, че бъдещият иск е допустим и
основателен, както и че са налице всички предпоставки за допускане на
исканото обезпечение. Излага, че от представените към молбата
доказателства се установяват задълженията на бъдещия ответник.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен
преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, при наличие на правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба
за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред РС-Варна е образувано по молба на „Мухтаров“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с която на основание чл.390,
ал.1 ГПК е отправено искане за допускане обезпечение на бъдещ иск,
предявим срещу „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, ул. „Иван Рилски“ № 2, представлявано от
управителя С.С.И., за заплащане на сумата от 8314,48 лв. с вкл. ДДС,
съставляваща сбор от задължения по фактура № 27105/05.01.2023 г. и фактура
№ 27136/10.01.2023 г., ведно със законната лихва за периода от възникване на
всяко от вземанията до предявяване на претенцията. Отправеното искане е за
допускане обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка
„запор“ върху банковите сметки във всички търговски, открити в лева и
валута на името на „Еспи Инвест“ ООД.
След преценка на изложените в молбата фактически твърдения, ВРС е
постановил атакувания съдебен акт, с който е отхвърлил молбата за допускане
на поисканото обезпечение, като е приел, че не е индивидуализирал
вземанията си по бъдещия иск по размер и основание, което да бъде
достатъчно към настоящата предварителна фаза на развитие и целта на
обезпечителния процес. Неясно остава на какво основание се претендира
сумата в общ размер от 8314,48 лева – налице ли са облигационни отношения
между молителя и „Еспи Инвест“ ООД, твърди ли се наличие на сключен
между тях договор, съответно от коя дата. Отделно не е посочен размер и
конкретен период по отношение на законната лихва.
2
Въззивният съд намира определението на РС-Варна за правилно като
краен резултат.
За да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390 ГПК е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: бъдещият иск
да е процесуално допустим, искът да е и вероятно основателен по изложените
твърдения и представените доказателства, да е налице необходимост от
обезпечаване – т.е. за ищеца да съществува риск от невъзможност или
затруднение при осъществяване на правата му по бъдещото съдебно решение,
както и адекватност на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда.
Въззивният съд намира бъдещият иск досежно главницата за допустим
и вероятно основателен, както и че е налице обезпечителна нужда. В молбата
ясно е посочено, че по възлагане на „Еспи Инвест“ ООД молителят е
извършил направа, доставка и монтаж на детайли на обект в гр. Бяла, за което
са съставени протоколи за приемане на работата и фактури. Правилен е
изводът на ВРС, че не е посочен размер и конкретен период по отношение на
законната лихва, поради което този иск е нередовен и не може да бъде
обезпечен.
Поисканата от молителя обезпечителна мярка „запор“ върху банковите
сметки във всички търговски банки, открити в лева и валута на името на
„Еспи Инвест“ ООД, въззивният съд намира за неконкретизирана. Като
средство за запазване на фактическото състояние към момента на налагането
й обезпечителната мярка следва да се изразява в отнемане на правни
възможности, с които ответникът иначе разполага или чрез възлагане върху
ответника на задължения, който той иначе няма. Обезпечителните мерки
следва да са ясни и конкретни. В случая не е посочено в кои банки (и в кои
държави) са банковите сметки на ответното дружество и в каква поредност се
иска налагането на запорите. Поради това молбата за допускане обезпечение
на бъдещ иск се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, атакуваното определение, с което молбата за
допускане на обезпечение на иска е оставена без уважение, следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1486/02.02.2023г., постановено по ч. гр. д.
№ 1243/2023г. по описа на РС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4