РЕШЕНИЕ
№ 1012
гр. Перник, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20231720102166 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е иск с правна квалификация чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1-во и 3-
то от ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, във вр. с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. С. Л., ЕГН ********** от
***, общ. Перник срещу „БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Незабравка № 25, ет. 5,
представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г. – управители.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № *** от *** г. по силата, на който ответникът му е
предоставил сумата от 1000 лв.
Сочи, че в чл. 10, ал. 2 от договора е предвидено, че ищецът дължи сумата
от 499.95 лв., представляваща такса за експресно обслужване.
Счита, че посочената клауза е нарвноправна, тъй като не е уговорена
индивидуално, включена е в общите условия на дружеството и се дължи за
неизвършена услуга. Съдържанието на услугата „експресно обслужване“ е
посочено в т. 7.4 от общите условия и не включва предоставяне на нещо
различно от обичайно предлаганото от кредитора. Сочи, че договорката
противоречи на чл. 10а от ЗПК, според която кредиторът не може да иска
допълнителни такси и комисионни, свързани с усвояване на кредита, както и
че надвишава императивно установения процент на разходите съгласно чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че клаузата на чл. 10, ал. 2 от договора противоречи и на добрите
нрави, тъй като води до прекомерно оскъпяване на кредите, без насреща да се
1
предоставя услуга.
Искането към съда е да признае за нищожна, поради противоречие със
закона и добрите нрави, клаузата на чл. 10, ал. 2 от договор за потребителски
кредит № *** от *** г., с която е уговорено заплащане на възнаграждение в
размер на 499.95 лв. за предоставяне услуга „експресно обслужване“.
Претендира присъждане на разноски, включително и адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 26.06.2023 г. В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва
иска. Твърди, че оспорената договорна клауза съответства на закона и на
добрите нрави и е договорена в рамките на свободата на договаряне,
закрепена в чл. 9 от ЗЗД. Сочи, че включването и в договора не е
задължително, както и че потребителят се е съгласил с нея. Оспорва
твърдението, че уговореното възнаграждение води до надвишаване на ГПР,
посочен в договора.
Искането към съда е да отхвърли иска. Заявена е претенция за присъждане
на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не се е явил и не е бил
представляван. Докладвано е писмено становище от пълномощника му –
адвокат Х. Й., с което се поддържа предявения иск и се иска уважаването му.
Претендират се разноски по списък, приложен към становището.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е бил представляван.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства в
съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Не се спори между страните и е видно от представения договор за кредит с
номер MAX_300772418, че на 23.02.2021 г. между тях е сключен договор за
паричен кредит. Съгласно чл. 5 от договора ответникът се е задължил да
предостави на ищеца паричен заем в размер на 1000 лв., а ищецът се е
задължил да върне заетата сума на 11 броя равни месечни вноски от 106.36
лв., включваща главница и договорна лихва с годишен лихвен процент
32.54%. Месечните вноски са платими на 20-то число, считано от 20.03.2021
г. и краен срок за погасяване – 20.01.2022 г. Общата стойност на плащанията
е 1169.96 лв.
В чл. 10, ал. 2 от договора е предвидено, че при кандидатстването си за
кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Експресно обслужване
по своя кредит, при условията на т. 7.4 от раздел V от Общите условия, което
обезсилва действието на чл. 7 от договора, като кредитиполучателят
осъществява контакт с кредитора на специалния безплатен телефон
*********, на който ще бъде обслужен приоритетно, като за ползването на
тази услуга дължи такса в размер 500 лв., платима на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска
от погасителния план. В чл. 10, ал. 3 от договора е предвидено, че общата
стойност на кредита, с включената такса за „експресно обслужване“ 2020.40
лв., а всяка месечна вноска е в размер на по 183.64 л
Съгласно т. 7.4 от раздел V от общите условия, които са общодостъпни на
официалната електронна страница на ответника -
https://www.maxcredit.bg/terms при изрично заявено желание и заплащане на
2
парична сума кредитополучателят има право да ползва Експресно обслужване
по своя Кредит, даващо му предимството да бъде обслужен приоритетно пред
останалите клиенти. За целта кредиторът осигурява възможност
кредитополучателят да осъществява контакт с него на специален безплатен
телефон, като телефонният номер изрично се посочва в индивидуалния
договор за кредит. При ползване на тази възможност кредитополучателят ще
бъде третиран приоритетно и ще бъде обслужен преди всички останали
клиенти, които не са се възползвали от тази възможност, като всички
въпроси, свързани с Договора, ще започнат да се разглеждат в срок до 1 час, в
рамките на работното време на Кредитора, считано от момента, в който при
него е постъпило запитването.Кредиторът не може да бъде държан отговорен
за забавяния, поради невъзможност за контакт с Кредитополучателя
(например при изключен мобилен телефон или неотговаряне при телефонно
позвъняване), както и но не само при технически проблеми. Заплащането на
паричната сума за Експресното обслужване се дължи от кредитополучателя
само в случаите, когато кредитът бъде усвоен и не се дължи, ако искането за
отпускане на кредит не бъде одобрено. Точният размер на паричната сума
зависи от кредитния продукт, за който кредитоискателят кандидатства, като
за негова информация този размер е посочен в стандартния европейски
формуляр (СЕФ) за продукта, за който той кандидатства и след изрично
изявено желание от страна на Кредитополучателя за нейното ползване и в
случай, че бъде одобрен за кредит, тя се залага в неговия договор за кредит. В
случай, че Кредитополучателят изрично пожелае да се ползва от Експресното
обслужване по своя кредит и бъде одобрен за кредит, заплаща дължимата
парична сума за експресното обслужване съобразно погасителния план,
заложен в индивидуалния Договор за кредит.
При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1-во пр. 3-то от ЗЗД договорите, респективно
отделни договорни клаузи са нищожни, когато противоречат на закона или
накърняват добрите нрави.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен
заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността на чл. 10, ал. 2 от
същия се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, като видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.
В настоящия случай таксата в размер на 500 лв. по чл. 10, ал. 2 от договора
е предвидена за предоставяне на услуга „експресно обслужване“.
Съдържанието на услугата е описано в т. 7.4 от раздел V от общите условия
по съществото си представлява възможност за приоритетно обслужване пред
3
клиентите, които не са поискали предоставянето и. Т. е. уговорената такса се
дължи не за действително предоставена услуга, а за възможност да се ползва
такава. Тя се заплаща от потребителя независимо дали е ползвал
възможността за „експресно обслужване“ или не. Следователно предвидена е
не за предоставяне на услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а за
възможност за такава. Освен това начина, по който е определен размерът на
дължимата такса и съдържанието на услугата, за която е предвидена не
съответства на изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК – не е посочено конкретно
дължимо действие от кредитора, за извършването, на което се дължи
конкретно определена по вид и размер такса. В този смисъл разпоредбата на
чл. 10, ал. 2 от договора противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а,
ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗПК.
Освен това клаузата на чл. 10, ал. 2 от договора накърнява добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3-то от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени в
мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е предял правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях.
Частен случай на накърняване на добрите нрави е неравноправната клауза
по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗПП. Нормата е приложима за процесния
договор за потребителски кредит на основание чл. 24 от ЗПК.
Чл. 143, ал. 1 от ЗЗП определя най-общо критериите за преценка
неравноправността на договорна клауза, по която страна е „потребител“ –
това е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В случая, спорната клауза не е индивидуално уговорена, тъй като за
съдържанието на закупената услуга договорът препраща към общите условия.
С нея се предвижда заплащане на такса в размер на 500 лв., която
представлява ½ от размера на отпуснатия кредит, срещу възможност да се
ползва услуга. Т. е. срещу заплащане на цената кредитополучателят не
получава насрещна престация. При това положение е налице неравновесие
между правата и задълженията на потребителя и дружеството, предоставящо
финансови услуги. Договорната клауза е неравноправна и на основание чл.
146, ал. 1 от ЗПП – нищожна и накърняване на добрите нрави.
Затова предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят направените разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 50 лв.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА , във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на адвокат ЕАД „***“ следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., с включен ДДС, за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца.
Мотивиран от горното, Съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1,пр. 1 и пр. 3-то от
ЗЗД, във вр. с чл. 10а от ЗПК, във вр. с чл. 143, ал. 1, във вр чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП като противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави, клаузата на
чл. 10, ал. 2 от договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен
между С. С. Л., ЕГН ********** от ***, общ. Перник и „БИ ЕН ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Незабравка № 25, ет. 5, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г. – управители, с
която е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 499.95 лв. за
предоставяне услуга „експресно обслужване“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Незабравка №
25, ет. 5, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г. – управители ДА ЗАПЛАТИ на С.
С. Л., ЕГН ********** от ***, общ. Перник сумата от 50.00 лв. /петдесет
лева/, представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. „БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Незабравка № 25, ет. 5,
представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г. – управители ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество „***“, БУЛСТАТ № *********, с адрес: гр. София,
ж.к. Манастирски ливади, бл. 112, вх. А, ет. 2, оф. 11, представлявано от
Д.М.М. - управител сумата от 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5