РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Ловеч, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20224300900037 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Л. М. Р., с
ЕГН: ********** и С. Д. Р., с ЕГН: **********, двамата с адрес ***********,
подадена чрез адв. Р. М., против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, с която при условията на
субективно съединяване са предявени искове по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ
за заплащане от ответника на всеки от ищците обезщетение за
неимуществени вреди (морални) от смъртта на К.Л. М., с ЕГН: **********
(тяхно дете), починал в резултат на ПТП от 08.11.2021 г., ведно със законната
лихва върху претендираните суми от 04.01.2022 г. (денят на уведомяване на
застрахователя) до окончателното им изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 08.11.2021 г., около
21:10 часа, по път 1-3 км. 144+450м, при управление на лек автомобил марка
„Опел Астра", с peг. № ******* водачът Д. В.Б. нарушил правилата за
движение по пътищата (неправилно изпреварване), като навлязъл в лентата за
насрещно движение и се ударил в товарен автомобил марка и модел „Ман
ТГА 01", с peг. № *******, като при реализираното ПТП била причинена
смъртта на К.Л. М., пътувал в лекия автомобил. Твърди се, че във връзка с
причиняване на процесното ПТП е образувано ДП № 259/2021 г. по описа на
РУ МВР - Луковит. Посочва се, че починалият К.Л. М. е дете на ищците, че
неговите родители изключително тежко понасят загубата му, че приживе
семейството им било сплотено и задружно, със силна привързаност на
членовете му един към друг, със силна емоционална и духовна връзка
помежду им, че членовете на семейството се обичали, подкрепяли и живеели
в разбирателство. В исковата молба се посочва, че починалият син бил
послушен и добър, че същият подпомагал родителите си в домакинството, че
обичал да прекарва времето си със своите родители. Твърди се, че родителите
посветили изцяло живота си в отглеждане и възпитание на починалото дете,
1
че неговият живот бил отнет когато навършил 14 годишна възраст, че
внезапната му смърт се отразила изключително зле на емоционалното съС.ие
на ищците, които останали дълбоко травмирани от загубата. Посочва се, че
ищците не приемали загубата на детето си К.Л. М., че същите станали
мрачни, некомуникативни и скърбели поС.но, че майката С. Р. станала
тревожна и напрегната, плачела поС.но, сещайки се за сина си, често го
сънувала, спейки неспокойно, че бащата Л. Р. избягвал да излиза от дома и да
се среща с хора извън семейството, станал затворен и некомуникативен.
Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от Д. В.Б. лек
автомобил „Опел Астра“, с peг. № ******* имал действаща задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно
полица № BG/02/120003176132 г. (валидна от 14.11.2020г. до 13.11.2021г.),
издадена от дружеството ответник. Ищците твърдят, че на 04.01.2022 г.
заявили претенцията си пред застрахователя, представяйки всички документи,
с които разполагат, но последният не се произнесъл по претенциите в
указания от закона срок.
В писмения отговор на исковата молба от ответника се правят
правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и част
от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: наличие на
елементите на фактическия състав за възникване деликтната отговорност на
Д. В.Б. (застрахования при ответника), вкл. авторството на деяниято и
неговата противоправност; механизма и обстоятелствата, свързани с
настъпването на процесното застрахователно събитие, вкл. участие на друго
МПС и липсата на техническа възможност за водача на застрахования при
ответника автомобил да предотврати инцидента; на обстоятелствата, от които
може да се изгради извод за възникване на твърдяните морални болки и
страдания и определяне а обезщетения в претендираните размери. От
ответника се прави и правонамаляващо възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия К.Л. М., основано на твърдения возене в
превозното средство без ползване на предпазен колан и за качване в лекия
автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач. Възраженията срещу
иска за несъответно прилагане от ищеца на критерия справедливост при
измерване на неимуществените вреди и за липса на забава на кредитора по
отношение на плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди) се основават на правни доводи.
Ищците Л. М. Р. и С. Д. Р. вземат участие е производството чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Р. М., която поддържа иска,
излага доводи за неговата основателност и моли за присъждане на
застрахователни обезщетения в претендираните размери, както и на
разноските по делото. В представени по делото писмени бележки
пълномощникът доразвива съображенията за основателност на исковете и за
присъждане на обезщетения в претендирания размери.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД взема участие в производството по
делото чрез процесуалния представител по пълномощия адв. А.И., която
оспорва исковете, а в хода на устните състезания излага съображения в
подкрепа на възраженията в писмения отговор и моли за отхвърляне на
предявените искове, респ. за присъждане на обезщетения в по-ниски размери
от претендираните, както и за присъждане на разноските по делото. В
представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива доводите
за неоснователност на иска.
2
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От постановление № 2220/29.07.2022 г. на прокурор от Окръжна
прокуратура Ловеч се установява, че досъдебно производство № 259/2021 г.
по описа на РУ МВР Луковит е образувано за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за това, че на 08.11.2021 г., около
21:10 часа, по път 1-3 км между гр. Луковит и с. Петревене, (144+450м), при
възникнало ПТП между лек автомобил марка „Опел Астра”, с peг. № *******,
управляван от Д. В.Б., и товарен автомобил марка и модел „Ман ТГА 01“, с
peг. № *******, управляван от Й. Н. Т., е причинена смъртта на Д. В.Б.,
М.В.В. К.Л. М. и В.Н.П.. Със същото постановление наказателното
производство по същото досъдебно производство (№ 259/2021 г. по описа на
РУ МВР Луковит) е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1. т. 1 НПК, поради смърт на дееца (Д. В.Б. - водачът на лекия автомобил). От
писмо изх. № 2220/28.11.2022 г. на Окръжна прокуратура Ловеч се
установява, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е обжалвано.
От заключението на приетата съдебна авто-техническа експертиза се
установява, че ПТП е настъпило на 08.11.2021 г., в тъмната част от
денонощието (около 21:10 часа), по път 1-3, при км 144+450м, на прав и равен
участък, при суха, чиста и некомпрометирана (в добро техническо съС.ие)
асфалтова настилка, като пътното платно за движение е с ширина от 6,40 м,
разделено на две ленти за движение с прекъсната линия при липсващи
ограничения на максимално разрешената скорост. От заключението на същата
експертиза се установява следният механизъм на ПТП: движение на товарен
автомобил Ман с прикачено полуремарке по път 1-3, с посока към гр. София,
км
със скорост към 60 /; движение на лек автомобил Опел по път 1-3, с посока
ч
км
от към гр. Луковит, със скорост към 118 /; в района на километър км
ч
144+450м, на около 20 метра преди мястото на удара, лекият автомобил Опел
навлиза в лентата за движение към гр. София, в която се движи товарният
автомобил Ман, при което настъпва удар между двата автомобила, като
съприкосновението е между предна лява част на Опела и предна лява част на
влекача МАН; отклоняване на автомобил Ман (след удара) наляво по
посоката му и последвало аварийно спиране на мястото, описано в протокола
за оглед, респ. отклоняване на автомобил Опел (след удара) надясно, с
последвало завъртане обратно на часовниковата стрелка, преминаване през
таван след излизане от платното за движение и установяване на колела при
мястото, описано в протокола за оглед. Ударът между двете превозни
средства е настъпил в лентата на в лентата за движение на товарния
автомобил – на 4-5м вляво от десен край на платното за движение по посока
гр. Луковит. Деформациите по товарния автомобил са: масивна обемна
деформация в предна лява част, с унищожаване на предна броня, маска,
фарове с мигачи, декоративна решетка, преден ляв калник, греда със
степенка, ляво огледало, откъснат преден мост, огъната предна лява врата и
др., а по лекия автомобил Опел - масивна обемна деформация в цялата лява
част. От заключението се установява, че от техническа гледна точка
причината за възникване на ПТП е внезапното навлизане на лекия автомобил
Опел в лентата за насрещно движение. ПТП е било предотвратимо за водача
на лекия автомобил Опел, като най-адекватният начин за неговото
3
предотвратяване е запазване (своевременно възстановяване) на безопасната
траектория на движение на същото превозно средство в нормална ситуация -
по средата на дясната лента, по посока на движението му, а в критична
ситуация – плътно, в десния край на платното за движение, без да излиза от
него. При конкретния механизъм на ПТП (навлизане в насрещната лента за
движение) и предвид скоростта и мястото на навлизане на лекия автомобил в
насрещната лентата за движение, в която се движел товарния автомобил
МАН, аварийната ситуация за водача на МАН настъпва за по-малко от
секунда преди удара, което време недостатъчно за спиране, поради което в
тази ситуация ПТП не би могло да се предотврати от този водач (на товарния
автомобил), независимо от избраната от него скорост. От заключението се
установява, че опасната зона за спиране на товарния автомобил МАН с
прикаченото полуремарке при конкретните пътни условия и избраната
км
скорост на движение (60 /) е 55 метра, а на лекия автомобил Опел при
ч
км
същите пътни условия и избраната скорост на движение (118 /) – 123
ч
метра, като с оглед навлизането на лекия автомобил в насрещната лента за
движение 20 метра преди мястото на удара, при конкретните пътни условия и
скорости на движение на двата автомобила, ПТП е било непредотвратимо
чрез спиране и за двамата водачи.
От заключението на комплексната съдебно медицинска и
автотехническа експертиза съдът приема за установено, че конретният лек
автомобил Опел е относително стар модел (произведен към 1992 г.) и няма
системи за активна безопасност, а притежава единствено пасивни средства за
защита - деформируеми зони на надлъжни лонжерони и инерционни колани,
като не се установяват данни за поставен от К.Л. М. предпазен колан, вкл. от
приетата медицинска документация, в която липсват сведения за проявено
въздействие на инерционните сили върху тялото на починалия от поставен
предпазен колан. Данни за липсата на използвани предпазни колани от
пътувалите в лекия автомобил се съдържат в показанията на свидетеля Л.И.
Р. (пръв очевидец на резултата от ПТП), от които се установява, че при
пристигане на място, свидетелят и появилите се след него хора се ангажирали
с вадене на телата от автомобила, които са били без поставени колани
(свидетелят не е видял някой да отключва колани), като тялото на К.Л. М. се
намирало на задната седалка, зад водача, също без поставен колан. От
експертите по комплексната експертиза се изгражда извод, че травматичните
увреждания, констатирани при съдебно-медицинското изследване на трупа на
К.Л. М., са необходима и закономерна последица от причиненото ПТП, като
същите са резултат от удари в/и от части на автомобилното купе, настъпили
при рязката промяна на посоката и скоростта на движение на автомобила в
резултат на челния удар в товарния автомобил. Отчитайки липсата на активни
средства за защита на пътуващите в лекия автомобил Опел и недостатъчното
наличието на пасивни средства за защита (деформируеми зони на надлъжни
лонжерони и инерционни колани) и позовавайки се на установената тестово
максимална ефективност на предпазните колани при фронтален удар до 60
км
/, експертите обосновават извод, че ползването на предпазен колан в
ч
случая не би било достатъчно, защото при конкретната сумарна скорост от
км
170 /, ефективността им е значително занижена и не би предотвратила
ч
настъпването на фаталните травматични увреждания. Отчитайки
проектирания начин за защита на предпазните колани - да предотвратят
4
наранявания в направление на удара отпред-назад, чрез фиксиране тялото на
водача/пътника за към съответното място в автомобила - ефективността на
предпазните колани в случая е занижена до степен на липсваща, с оглед
естеството на конкретния механизъм на ПТП – челен удар на лек с товарен
автомобил, с последвало преобръщане на лекия автомобил след напускане на
пътното платно, при което телата на пътуващите в него, не би могло да
останат неподвижни за седалките. От заключението на комплексната съдебно
медицинска и автотехническа експертиза се установява, че деформациите на
моторните превозни средства в следствие на удара са в пряка връзка със
скоростта и вида на удара, че ударът между двата автомобила е определен
като еластопластичен с преобладаваща пластична компонента, което
означава, че по-голямата част от кинетичната енергия на двата автомобила се
е превърнала в деформация и топлина, като преобладаващата част от тази
трансформация е поета от лекия автомобил Опел и телата на пътуващите в
него лица. От показанията на свидетеля
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната
медицинска експертиза се установява, че при съдебно-медицинското
изследване на трупа на К.Л. М. е констатирана съчетана черепномозъчна-
гръдно-коремна травма изразяваща се в следните увреждания: счупване на
черепните кости, излив на кръв под меките мозъчни обвивки и между
твърдите и меки мозъчни обвивки (субарахноидален и епидурален хематоми),
контузии в мозъчния паренхим; двустранно счупени ребра с разкъсване на
плевралните листове и излив на кръв в двете гръдни кухини - двустранен
хемоторакс, контузии на белия дроб, контузия на сърцето и петна на М.
(излив на кръв под вътрешната обвивка на сърцето-ендокарда),
свидетелстващи за остра кръвозагуба; кръв в коремната кухина (хемаскус),
разкъсани слезка и черен дроб, кръвонасядания на меките тъкани в малкия таз
и около бъбреците; разкъсно-контузни рани и охлузвания по лицето и тялото.
Причината за смъртта на К.Л. М. е травматичният шок от същата съчетана
травма, довела до остра кръвозагуба, както и компресията на мозъка от
вътречерепиите хематоми. В пробата кръв, взета при съдебно-медицинското
изследване на трупа на Д. Б. (водачът на лекия автомобил Опел) не е
установено наличие па алкохол.
От заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза се
установява, че при Л. М. Р. е налице Смесено Тревожно-депресивно
разстройство, а при С. Д. Р. се идентифицират обективни данни за
преживявана Остра стресова реакция, която поради непотърсена
своевременно специализирана психиатрична и психологична помощ, е довела
до задълбочаване на психотравмените изживявания и развиване на Смесено
тревожно-депресивно разстройство, продължаващо понастоящем. При
тревожно-депресивното разстройство са налице симптоми изразяващи се в
треперене, сърцебиене, сухота в устата, стягане в гърлото, задух, съчетани с
мисли за безпереспективност, безнадеждност, понижено настроение,
отчаяние, нарушен сън, безапетитие, липса на социални контакти, анхедония,
отчаяние, мисли за самоубийство, появяват се психосоматични заболявания.
Отделно, при всеки от двамата ищци се идентифицират данни за лека
психологична личностова промяна (проявяват се черти, типични за индивиди
с депресивен стил на мислене и депресивни личностни особености), като
доминиращи в промяната са: ограничаване на социалните контакти,
фиксиране на вниманието и цялата им ангажираност около проблемите,
усещане за неудовлетвореност, проява на дистанцираност, затвореност и тъга,
5
усещане за липса на енергия и отсъствие на желание за физическа активност,
трудна концентрация, с физически оплаквания (безсъние, умора). При
настъпилата промяна ищците се чувстват нещастни, дисфорични, тревожни за
близките си, загубили са интерес към случващото се около тях, липсва им
самоувереност, изпитват трудности при справяне в социални ситуации. От
заключението на същата експертиза се установява,че констатираната
психиатрична симптоматика и психологични изменения са възникнали след
настъпването на ПТП и се явяват необходима и закономерна последица от
него. В тази връзка, при изслушването им и двамата експерти (психолог и
психиатър) изключват вероятността за симулиране на част или всички от
симптомите по време на извършване на психологичните тестове и
провежданите с ищците интервюта, отчитайки липсата на завишение в
стойностите по скалите от тестовете и неудържаните емоции при
изслушването (двамата се разплакват). Отчитайки, че са интегрирани в
обществото, създали са семейство, имат три деца, работят и са материално
обезпечени, експертите приемат, че проявяващата се при ищците
симптоматика се дължи само и единствено на загубата на сина им от
процесното ПТП. От заключението на психолого-психиатрична експертиза се
установява, че ПТП и смъртта на детето е оказал негативно въздействие
върху живота на двамата ищци, като и при двамата е налице нужда от
извършване на консултация с психолог и психиатър, от назначаване на
подходяща медикаментозна терапия (с включване на антидепресанти и
бензодиазепини, както и тимостабилизатор), провеждане на редовни
контролни прегледи от психиатър и психологически консултации, респ.
психотерапевтични сесии. Тежестта на ситуацията, липсата на достатъчен
капацитет за справяне с кризата и непотърсване на своевременна
специализирана помощ от психиатър и/или психолог, е довело до утежняване
на психичното и психологично съС.ие на ищците, което предопределя по-
продължителен период на възстановяване. При евентуално своевременно
медикаментозно лечение от специалист по психиатрия и извършване на
психологически консултации от психолог, експертите приемат, че до
настоящия момент констатираните отклонения щяха да са намалели по
интензивност (до степен избледняване), да бъдат преработени и да не оказват
влияние върху социално функциониране на ищците, оставяйки единствено
мъката и скръбта по загубата на сина им.
От показанията на свидетелите Н.В.Г., П.К.П., М.Р.Г., на последния
ценени с по-висока критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК
(свидетелят е баща на ищеца) се установява, че ищците Л. М. Р. и С. Д. Р. са
изживели изключително тежко смъртта на сина си К.Л. М.. Дотогава те били
сплотено семейство, живеели заедно и съвместно се ангажирали в
отглеждането на децата си. Тяхното дете К. е било ученик в гимназията в гр.
Луковит, уважаван от съучениците и от учителите. Между тях и К. е имало
силна привързаност, основана на доверителна връзка – детето споделяло с
родителите преживяванията си, помагало им в домакинската работа. До
смъртта на детето им ищците били общителни, забавни и весели. След
неговата смърт в тях настъпила негативна промяна – станали затворени и
избягвали разговори с околните, често посещавали гроба на детето си, носели
на него разни играчки и плачели. При настъпване на ПТП майката била на
сезонна работа във Франция (от лятото на същата година), а бащата останал
вкъщи с децата, грижейки се за тях. Чувайки удара от сблъсъка на
автомобилите, Л. М. Р. отишъл на място и възприел тежко ранения си син К.,
6
с когото бил по време на транспортирането му до лечебното заведение,
където бил известен за смъртта му.
Видно от удостоверение за наследници № КПЕ-134/1/26.01.2021 г. на
Община Луковит, ищците Л. М. Р. и и С. Д. Р. са наследници на К.Л. М., в
качеството им на негови родители. Те са заявили пред ответника претенция
вх. № ОК-01726/04.01.2022 г. на „БУЛ ИНС“ АД, с която е поискано
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди в размер от по 200 000 лв. на всеки от тях, като в искането или в
приложенията към него не е посочена банковата сметка, по която се иска
заплащането. Към молбата са описани приложените документи сред които
протокол за ПТП, удостоверение за смърт и наследници.
От разпечатка на справка в Гаранционен фонд се установява, че към
08.11.2021 г. моторно превозно средство лек автомобил „Опел Астра“, с peг.
№ ******* е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, при застраховател ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със
срок на действие от 14.11.2021 г. до 13.11.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искове по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ, предявени от
Л. М. Р. и С. Д. Р. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на всеки от
ищците сумата от по 200 000 лв., претендирана като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (морални) от смъртта на К.Л. М. (тяхно
дете), починал в резултат на ПТП от 08.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху претендираните суми от 04.01.2022 г. (денят на уведомяване на
застрахователя) до окончателното им изплащане.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане,
основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ,
установени за съответните вреди.
7
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника
по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на всеки
от двамата ищци. Фактическият състав на непозволено увреждане е
осъществен. Ищците са претърпели неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то, причинено от Д. В.Б.
(водачът на застрахования при ответника лек автомобил), поради което за
причинилия вредата възниква задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). В
това ПТП е загинало детето на ищците, а смъртта на тяхното дете по
необходимост и закономерно е довела до негативни за тях изживявания,
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. След като за
управлявания от Д. В.Б. лек автомобил е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този
договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на всеки от ищците
застрахователно обезщетение за причинените им вреди, вследствие
ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). Като претърпели вреди
(неимуществени – морални болки и страдания от смъртта на тяхното дете)
ищците притежават качеството на увредени лица, имащи право на
обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 2
КЗ). В тази връзка се явяват неоснователни част от правоизключващите и
правонамаляващите възражения на ответника, основани на оспорвания
относно наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане, вкл. относно механизма на ПТП-то и обстоятелствата, свързани с
настъпването на процесното застрахователно събитие. Вината на водача в
случая се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по делото не се установяват
обстоятелства, които я изключват, включително наличие на случайно деяние
по чл. 15 НК. Напротив, настъпването на сблъсъка между товарния и лекия
автомобил е само и единствено заради навлизането от водача на лекия
автомобил в лентата за насрещно движение, при липса на положена от него
дължима грижа по уверяване за липса на приближаващи се по нея
автомобили. Застрахователят по задължителна застраховка дължи
обезщетение за вредите, вследствие на притежанието или използването на
моторното превозно средство, като вината на водача има значение не за
изплащане на обезщетението, а за възникване на регресни права на
застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на застрахователното покритие
в някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ, каквито не са налице.
След като за автомобила е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател е по
този договор ответникът, последният е длъжен да заплати на увредените лица
застрахователно обезщетение за причинените вреди, вследствие ползването
на това МПС (чл. 493 КЗ).
Претендираните от ищците обезщетение за неимуществени вреди
попадат в застрахователното покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ).
Размерът на всяко от тях следва да се определи по справедливост (чл. 52
ЗЗД), но до лимитите по (чл. 492, т. 1 КЗ). Критерият „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързан с преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. За да се определи размера на обезщетението,
съставляващ справедливо възмездяване на претърпените неимуществени
вреди, е необходимо да се отчете естеството и интензитета на моралните
8
вреди, с оглед характера, тежестта и продължителността на страданието за
пострадалия, периода на възстановяване, както и икономическите условия в
страната към момента на увреждането.
Съобразявайки всички обективни обстоятелства, релевантни за
справедливо определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съдът взе предвид: възрастта на починало дете (14
г.) и на неговите родители при смъртта му (36 г. - на майката и 39 г. - на
бащата); изградената между тях близка емоционална връзка и привързаност;
сплотеността на семейството и съвместното съжителстване на неговите
членове; будният характер на детето, неговото добро поведение извън
семейството и ученолюбивост, с оглед на което ищците са имали позитивни
очаквания и перспективни за неговото бъдеще; емоционално рухване на
ищците от новината за внезапната смърт на детето им, проявило се чрез плач,
унилост, загуба на жизнерадост и социална изолация; психични травми и при
двамата ищци, които все още не са отминали. Освен изброените
обстоятелства, съдът отчита конкретните за страната и региона икономически
условия към 2021 г., както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ, като с оглед на тях
приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на всеки от
двамата ищци е по 200 000 лв.
Този размер не следва да се редуцира, с оглед липсата на поставен от
пострадалия обезопасителен колан, в каквато насока е едно от възраженията
на ответника. Ползването на предпазен колан в случая не би предотвратило
настъпването на фаталните травматични увреждания, защото ефективността
на същите пасивни средства на лекия автомобил (проявяваща се в задържане
на тялото неподвижно за седалката) е занижена до липсваща, заради
км
установената сумарна скорост (170 /) и конкретния механизъм на ПТП
ч
(челен удар на лек с товарен автомобил, с последвало преобръщане на лекия
автомобил след напускане на пътното платно), при което телата на
пътуващите в лекия автомобил, не би могло да останат неподвижни за
седалките. Употребата на алкохол от водача на лекия автомобил не се доказа
(кръвната проба е отрицателна), поради което не е основателно и второто
възражение за съпричиняване - за качване на пострадалия в лекия автомобил,
управляван от алкохолно повлиян водач.
Определеното за всеки от двамата ищци застрахователно обезщетене за
неимуществени вреди от по 200 000 лв. следва да се присъди с
претендираната законна лихва от деня на предявяване на застрахователните
претенции пред застрахователя – 04.01.2022 г. Ответникът-застраховател е в
забава поради изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и липса на определени и
изплатени застрахователни обезщетения (чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ). Това
бездействие на ответника го поставя в забава, защото при предявяване на
претенциите от ищците са представени акт за смърт, удостоверения за
наследници, вкл. протокол за ПТП, т.е. един от документите, удостоверяващи
пътното транспортно произшествие (чл. 496, ал. 3 КЗ). В този смисъл е
неоснователно възражението, че поради непредставяне на всички документи,
необходими за установяване на събитието в пълнота, застрахователят не е
имал възможност да се произнесе по претенцията. За периода от предявяване
на претенциите (04.01.2022 г.) до срока за произнасяне по тях,
застрахователят също дължи законна лихва върху застрахователните
обезщетения, но за забавата на застрахования делинквент, доколкото е налице
функционална обусловеност на отговорността на застрахователя от
9
отговорността на прекия причинител на вредата (чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ).
По тези съображения съдът приема, че предявените искове са
основателни до пълните им претендирани размери, поради което ответникът
следва за заплати на всеки от двамата ищци по 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (морални) от смъртта
на К.Л. М. (тяхно дете), ведно със законната лихва върху същата сума от
04.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищците от адв. Р. И. М., в полза за последната следва да
се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Определено
според конкретния размер на защитавания интерес по всеки от двата иска, за
който те са уважени (200 000 лв.) и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. (редакция изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.) дължимото
такова от ответника с начислен ДДС (§ 2а ДР от Наредба № 1/2004 г.) е в
размер на 25 300 лв. (по 12 650 лв. с ДДС на иск).
На ответника не следва да се присъждат разноски, с оглед уважаване на
исковете в пълния им претендиран размер (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Отчитайки освобождаването на ищците от заплащане на държавна такса
и разноски (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК) и с оглед основателността на предявените
искове, ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна такса върху
уважения размер на всеки от исковете, както и заплатените от бюджета на
съда разноски (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от общия размер на
присъдените обезщетения от 400 000 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК), е в размер на сумата
от 16 000 лв. Последната сума, както и изплатените на вещите лица
възнаграждения от бюджетните суми в общ размер от 801,40 лв. и 5 лв. за
служебно издадения за нея изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК), следва да се заплатят от
ответника в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *********** да заплати на Л. М. Р., с ЕГН: **********, с
адрес *********** сумата 200 000 лв. ведно със законната лихва от
04.01.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (морални) от смъртта на К.Л. М. (дете
на ищеца), причинена в ПТП, настъпило на 08.11.2021 г. с лек автомобил
„Опел Астра“, с peг. № *******, управляван от Д. В.Б., чиято отговорност е
застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *********** да заплати на С. Д. Р., с ЕГН: **********, с адрес
*********** сумата 200 000 лв. ведно със законната лихва от 04.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди (морални) от смъртта на К.Л. М. (дете на ищеца),
причинена в ПТП, настъпило на 08.11.2021 г. с лек автомобил „Опел Астра“,
10
с peг. № *******, управляван от Д. В.Б., чиято отговорност е застрахована
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *********** да заплати на адв. Р. И. М. от САК сумата от 25
300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за
процесуално представителство на ищците С. Д. Р. и Л. М. Р. по т.д. № 37/2022
г. на ОС Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. *********** да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, сумата от
16 000 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
исковете, сумата от 801,40 лв., представляваща заплатени от бюджета
разноски по делото, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11