РЕШЕНИЕ
№ 662 16.04.2013г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На пети април две хиляди и тринадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Н.Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 10938 по описа
за 2012 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на С.Й.Б. с ЕГН ********** *** против „Мина Черно море - Бургас” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.Поморие, ж.к.Рудник – „Черно море 2”, представлявано от
изпълнителния директор Е.И.Н.. Ищецът предявява следните обективно кумулативно
съединени искове : 1. за признаване за незаконно на уволнението му, извършено
със заповед № 95/ 31.10.2012г., и неговата отмяна; 2. за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „...”; 3. за заплащане на обезщетение в
размер на 3 480 лв. за оставането му без работа поради незаконното уволнение за
периода след 01.11.2012г. – при месечно трудово възнаграждение от 580 лв.,
ведно със законната лихва от предявяването на иска на 21.12.2012г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски. Твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като
не е налице валиден акт на работодателя на промяна на длъжностното щатно
разписание и за съкращаване на длъжността на ищеца; от заповедта не става ясно
от кога е в сила новото щатно разписание. Сочи, че работодателят не е провел
процедурата по предварителна закрила преди уволнението по чл.333, ал.1, т.2 от КТ – ТЕЛК не е дала съгласие за прекратяване на трудовия договор, нито
разрешение е било дадено от Инспекцията по труда – гр.Бургас. Работодателят не е извършил задължителни по
чл.329 от КТ подбор или ако го е извършил, той е неправилен. Работодателят не е
изпълнил задълженията си по чл.16 от Колективния трудов договор.
В преклузивния срок по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор на пълномощник, с който оспорва
предявените искове. Признава съществуването на трудово правоотношение и
прекратяването му с процесната заповед. Твърди законосъобразност на атакуваната
заповед и реално осъществяване на посоченото в нея основание, а именно
съкращаване на щата. Сочи, че тъй като длъжността на ищеца е единствена при
съкращаването й, работодателят не е бил длъжен да извършва подбор на основание
чл. 329 от КТ. Въпреки това, работодателят е извършил подбора, който е
обективирал приложения към отговора протокол от 02.07.2012 г. Твърди, че с оглед
действащия в дружеството КТД разпоредбата на чл. 329 и чл. 333, ал. 4 от КТ не
са приложими, въпреки това работодателят е изпълнил и двете процедури. Оспорва
и иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за бъдещ период,
както и иска за присъждане на лихва върху това обезщетение.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1
и т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ.
Страните не
спорят, че са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
работил в ответното дружество на длъжността „...” с място на работа ..., с
договорено брутно месечно възнаграждение от 580 лв. – трудов договор № 84/
10.09.2007г., изменен с допълнително споразумение № 40/ 30.03.2012г. Със заповед
№ 95/ 21.10.2012г. на изпълнителния директор на ответното дружество това трудово
правоотношение е прекратено, считано от 01.11.2012г. Посоченото основание за
прекратяването на трудовия договор е чл.328, ал.1, т.2 от КТ - съкращаване на
щата.
В
подкрепа на твърдението си за извършено съкращаване на щата ответникът
представя два документа, озаглавени „щатно разписание за 2012г.” – в сила от
01.07.2012г. и в сила от 01.10.2012г. По делото не се събраха никакви
доказателства установяващи фактическото основание за издаването и
утвърждаването на новото щатно разписание от 01.10.2012г., в което липсва
длъжността на ищеца. Съкращаването на щата е в правомощията на работодателя, но
същото се извършва с мотивиран акт на работодателя, действащ чрез управителния
си орган. В случая не се установи компетентен орган на ответното дружество да е
взел решение за съкращаване на щата в предприятието. Поради това недоказано
остава възникването на посоченото от работодателя основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Изложеното е достатъчно да мотивира извод за
незаконност на уволнението, без да се разглеждат по същество останалите
въведени от ищеца възражения.
Основателността
на иска за отмяна на уволнение, обуславя и основателност на иска за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ :
Страните
не спорят, че след уволнението до датата на устните състезания по делото ищецът
е останал без работа - от 01.11.2012г. до 05.04.2013г. Поради това искът за
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ е доказан по основание за този период. За останалата
част от предявения период, която не е изтекла към датата на устните състезания
– 06.04.2013г. – 01.05.2013г. искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
Ответникът не оспорва предявения от ищеца размер на брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението - 580 лв., който се установява
и от представеното допълнително споразумение към трудов договор. Поради това
съдът приема, че за установения по делото период от 5 месеца и 5 работни дни,
през които ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение
/01.11.2012г. - 05.04.2013г./ ответникът му дължи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 3 031,82 лв. (5х580 лв. + /580:22 работни дни/ х 5). За
разликата над тази сума до предявения размер от 3 480 лв. искът е неоснователен
и ще бъде отхвърлен.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в
размер на 1 050 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.78 ал.6 вр. чл.84 т.3 от ГПК ответникът следва да заплати
дължимите за производството държавни такси от общо 231,27 лв. -80 лв. за иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ; 30 лв. за иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ и 121,27 лв. за уважения оценяем иск.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
незаконно уволнението на С.Й.Б. с ЕГН ********** *** и ОТМЕНЯ заповед
№ 95/ 21.10.2012г. на изпълнителния директор на „Мина Черно море - Бургас” ЕАД
със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ж.к.Рудник – „Черно море 2”, с
която е прекратено трудовото правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Й.Б. с ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност „...” с място на работа ... „...”.
ОСЪЖДА „Мина Черно море - Бургас” ЕАД
със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ж.к.Рудник – „Черно море 2”,
представлявано от изпълнителния директор Е.И.Н., да заплати на С.Й.Б. с
ЕГН ********** ***, обезщетение в размер на 3 031,82 лв. за
времето от 01.11.2012г. до 05.04.2013г., през което последният е останал без
работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума
от предявяването на иска на 21.12.2012г. до окончателното й изплащане; както и
сумата от 1 050
лв. за направените по делото
разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за разликата над
уважения размер от 3 031,82 лв. до предявения размер от 3 480 лв., както и
за периода 06.04.2013г. – 01.05.2013г.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА „Мина Черно море - Бургас” ЕАД
със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ж.к.Рудник – „Черно море 2”,
представлявано от изпълнителния директор Е.И.Н., да заплати по сметка на Бургаския районен съд дължимите
държавни такси в размер на 231,27 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД