№ 312
гр. Сливен, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20212200100156 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано по молба на адв. П. См. –процесуален представител на ищеца, с която моли
за изменение на решението в частта за разноските.
В молбата твърди, че с постановеното по делото решението двамата ответници са
осъдени да заплатят адв.възнаграждение в минимален размер на 2388.27лв всеки, което
било правилно определено от съда.
По делото обаче били направени разноски за налагане на допуснатите обезпечителни
мерки - запор върху банкови сметки на единия ответник и възбрана върху недвижим имот,
собственост на другия ответник.
Твърди , че съгласно ТР № 6/2012г на ВКС, направените от страните в обезпечителното
производство разноски, се присъждали с решението с оглед крайния изход от спора.
Твърди, че съдът пропуснал да се произнесе по претенцията за присъждане на два броя
адв.възнаграждения, дължими за обезпечителното производство във връзка с предявените
срещу ответниците искове, в размер на общата сума 2614.96лв, като по делото бил
представен своевременно списък по чл. 80 ГПК.
Моли да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като на
основание чл. 38 ал.2 ЗА, двамата ответници бъдат осъдени да заплатят на адв. Гергана
Попова-Смоличка всеки от тях сумата от по 1307.48лв, представляваща адв.възнаграждение
за обезпечителното производство.
Насрещната страна е изразила становище по молбата в предоставения й едноседмичен
срок, като я счита за неоснователна, тъй като не се дължат разноски за адв.възнаграждение
по обезпечаване на предявения иск.
Съдът, след като се запозна с молбата, намира за установено следното:
Молбата е с правно основание чл. 248 ГПК и е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 248 ал.1 ГПК, който е срока за обжалване на решението.
1
Същото е било връчено на процесуалния представител на ищеца на 13.05.2022г. Срокът
за подаване на настоящата молба започва да тече от 14.05.2022г и изтича на 23.05.2022г, а
молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 18.05.2022г.
Разгледана по същество, е частично основателна.
С постановеното по делото решение № 95/20.04.2022г, съдът е уважил изцяло
предявените искове, като в полза на адв.Смоличка е присъдил адв.възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.2 ЗА, в размер на сумата 2388.27лв, дължима от всеки ответник.
Със същото решение съдът е осъдил всеки от двамата ответници да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 769.50лв/ по 384.75лв всеки/, в т.ч. 650лв- разноски за вещи лица
и 119.50лв- разноски в обезпечителното производство.
Ищецът е представил списък на разноските в с.з. на 22.03.2022г, въз основа на който
съдът е присъдил разноски.
Съдът констатира, че на 07.02.2022г адв.Гергана Смоличка е представила друг списък с
разноски/ т.II от делото, л.3/, който включва следните разноски в обезпечителното
производство : 10лв- за издаване на обезпечителна заповед, 2лв- комисионна, 92.50лв-
платени такси по изп.дело № 598/21г на ЧСК Павел Георгиев, 15лв- такса вписване на
обезпечителна заповед; и по 1307.48лв- адв.възнаграждение за обезпечаване на предявените
искове срещу всеки от двамата ответници.
Към списъка са представени писмени доказателства за платени суми, вкл. и
адв.пълномощно и договора за правна защита и съдействие по изготвяне на искане за
допускане на обезпечението, от които е видно, че е уговорено адв. възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 ЗА вр. с чл. 36 ЗА.
Това адв. възнаграждение, дължимо за образуваното обезпечително производство не е
присъдено с решението в полза на процесуалния представител на ищеца.
При тези констатации, съдът достигна до следните прави изводи:
Съгласно т.5 от ТР №6/06.11.2013г на ВКС, ОСГТК,:“ направените от страните в
обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайния му изход.“
Тъй като в коментираното ТР разноските не са разграничени по отделни фази, следва да
се приеме, че се има предвид всички направени разноски в обезпечителното производство и
в двете му фази- както по допускане, така и по налагане на обезпечението, т.е. не само в
съдебната фаза по допускане на обезпечението, но и във фазата по самото му налагане,
която се развива пред съдебен изпълнител посредством образуване на изп.дело.
Не съществува правна възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки да
бъдат събрани по друг ред, вкл. и в рамките на образуваното изп.производство. В това
производство липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който да бъдат
събрани разноските. Такъв титул може да бъде само съдебен титул, доколкото дължимостта
на тези разноски от ответника е обусловена от положителния за ищеца изход по исковото
2
производство.
В обезпечителното производство, съдебният изпълнител не е компетентен нито да
признава, нито да събира разноски. И ако тези разноски не бъдат присъдени от съда в
исковото производство, те ще останат невъзмездени.
Тъй като са включени в списъка по чл. 80 ГПК, молбата за изменение на решението е
допустима, а по същество и частично основателна.
Въз основа на допуснатото с определение №107/21.05.2021г обезпечение на предявените
от ищеца искове, са издадени две обезпечителни заповеди, образувано е изпълнително
производство, в което са наложени запор върху банковите сметки на единия ответник и
възбрана върху недвижим имот, собственост на другия ответник.
В това обезпечително производство взискателят / ищец в исковото производство/ е
представляван от процесуален представител, с който е договорил плащане на
адв.възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.
Съгласно чл.10 т 2 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адв.
възнаграждения, минималният размер на адв.възнаграждения за процесуално
представително, защита и съдействие на страните в изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000лв, адв.възнаграждение е в
размер на ½ от съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2-7.
Паричното вземане срещу всеки ответник е в размер на 51 832.40лв.
При този материален интерес, адв.възнаграждение, определено по реда на чл. 7 ал.2 т.4, е
в размер на 2084.97лв, а половината от него е в размер на 1042.49лв, която сума се дължи
от всеки ответник на процесуалния представител на ищеца като разноски в обезпечително
производство.
Молбата в частта до пълния претендиран размер от 1307.48лв следва да се отхвърли, като
неоснователна.
На основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 95/20.04.2022г по гр.дело № 156/2021г. по описа на ОС-Сливен,
в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА М. П. М. от гр.Сливен, ********, ЕГН- ********** и АНГ. П. М. от с.
Трапоклово, общ.Сливен обл. Сливен, *********, ЕГН- **********, да заплатят на адв.
Г.И. ПОПОВА-СМОЛИЧКА от САК, с ЕГН –********** и адрес на упражняване на
дейността: гр.София, *******, всеки от тях, сумата 1042.49 лева , представляваща
адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство за оказана по реда на чл. 38
ал.2 ЗА безплатна адвокатска защита на ЛЮБ. Д. В. - взискател по изп.дело № 598/2021г по
3
описа на ЧСИ Павел Георгиев, с рег. № 837 и район на действие СлОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК в частта над 1042.49лв до пълния
претендиран размер от 1307.48лв, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по съдебен адрес.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
4