РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 115 / 9.3.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и третата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР
: АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Петров адм. дело №
455 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление.
2. Образувано по жалба на
„Митьова къща“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.
Стрелча, ул. „Димитър Благоев“, № 53, обл. Пазарджик, представлявано от
управителя Димитър Павлов Янев, чрез процесуалния представител адв. Х., с
посочен съдебен адрес ***, офис 12, срещу Решение №
30/3/3120973/3/01/04/02 от 14.03.2022 г. за налагане на финансова корекция,
издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е
определена окончателна финансова корекция на бенефициента Митьова къща“ ООД,
ЕИК *********, в размер на 46102,88лв.,
което вземане, като най – голямо по размер представлява окончателна подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.
3.
Изложените в жалбата съображения, се свеждат до следните възражения :
Поддържа
се, че Решение № 30/3/3120973/3/01/04/02 от 14.03.2022 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ е нищожно, защото не съставлява нов
административен акт, а правно и фактически идентичен индивидуален
административен акт с отменения вече Акт за установяване на публично държавно
вземане № 30/3/3120973/3/01/04/01 от 23.09.2020г. издаден от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
Възразява
се, че в мотивите на оспорения административен акт са посочени няколко правни
основания за неговото издаване, като не става ясно каква точно е волята на
административно-наказващия орган.
Сочи
се, че обжалваното решение е издадено на 14.03.2022г., като административната
процедура е започнала на 24.01.2022г. с издаване на Писмо №
30/3/3120973/3/01/22/02, тоест 2 години и 3 месеца след изтичане на срока за
мониторинг.
Според
жалбоподателя, при издаването на обжалвания акт са нарушени
административно-производствените правила, доколкото административният орган е
посочил, че е дал едномесечен срок за отстраняване на нарушението, а това не е
вярно.
Възразява се, че Правилата за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г., не са
съществували към датата на сключване на Договор № 30/3/3120973 от 14.10.2014г.
и в периода на действие на договора, като същите са обнародвани в ДВ бр. 69 от 30.08.2019г., тоест един месец и
четиринадесет дни преди изтичането му. Счита се също така, че въпросните
Правила са незаконосъобразни, защото им е придадено ретроактивно действие,
защото Регламент № 2988/95г. на Комисията от 27.01.2011г. е отменен и защото като
санкционна норма Правилата противоречат и на чл. 7, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и
нарушават и принципите установени в чл. 33 от Регламент №1046/2018г., в който е
посочено, че „целите на програмите и на дейностите се определят предварително“.
Според жалбоподателя, в случая финансовата
корекция неправилно е определена върху стойността на цялата изплатената сума,
финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, така и от националния бюджет, което се явява нарушение на чл. 72. ал. 1
от ЗУСЕСИФ и
чл.
144 от Регламент № 1303/2013.
Счита
се, че приходите от дадена дейност не са и не могат да бъдат предвидени като
индикатори за изпълнение, те са възможна и динамична прогнозна, а не статичен и
сигурен показател /индикатор/ за икономическо развитие и стабилност на
търговеца.
Несъответствие
според жалбоподателя е налице и между чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и т. 30 от
Правилата, доколкото последното правило предвижда като нарушение, което подлежи на „санкциониране“,
неизпълнение на одобрения проект (нивата на показатели, заложени в бизнес-плана),
докато законът борави с понятието „неизпълнение на одобрени индикатори“. .
Възразява
се също така, че с издадения акт не е съобразен водещия критерий за налагане на
финансова корекция - нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, каквато вреда
нито се сочи, нито се излагат доказателства в такава насока.
Поддържа
се, че административният орган не е отчел обстоятелството, че процесната инвестиция
е изцяло изпълнена и функционира по предназначение, има създадени четири нови
работни места и от дейността се реализират някакви приходи, макар и в
значително по-малък размер от прогнозираните. Сочи се, че на контролните органи
са представени счетоводни документи, от които е видно, че се водят всички
финансови операции свързани с подпомаганата дейност и се използват счетоводни
сметки с подходящи номера.
В
представената по делото писмена защита се заявява възражение за нищожност на
административния акт, поради липса на материална компетентност за неговия
издател. Сочи се, че представения по делото договор за делегиране на правомощия
е прекратил своето действие на 31.12.2015 г.
Иска
се оспорения административен акт да бъде обявен за нищожен, респективно отменен,
като незаконосъобразен. Иска се също така, да се присъдят сторените разноски по
производството.
4. Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ в представено по делото писмено
становище, счита жалбата за неоснователна.
Иска се
жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят сторените разноски по
производството.
ІІ. За
допустимостта :
5. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима.
ІІІ. За
валидността и действителността на административния акт :
6. На
основание чл. 23, ал. 4, т. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на
стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни
групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., между
Държавен фонд „Земеделие“, „Местна инициативна група – Общини Панагюрище,
Стрелча, Лесичово“, ЕИК ********* и „Митьова къща“ ООД, ЕИК *********, като
изпълнител е сключен Договор №30/3/3120973 от 14.10.2014 г. за отпускане на
финансова помощ по Мярка 4.1. „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от
Програмата за развитие на селските райони за период 2007 – 2013 г., подкрепени
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони(л. 99).
Според чл. 1.
1 от Договора, Фондът предоставя на ползвателя регистриран под УРН 510301,
безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално
извършени разходи, свързани с осъществяването на проект ИД№ 30/3/3120973 от
25.11.2013 г. В чл. 2. 1 е предвидено, че
одобрената помощ е в размер на 46 297,65 лева, съгласно Таблица за
одобрените инвестиционни разходи (приложение 1 към договора).
7. От
бенефициента е подадена Заявка за
плащане № 30/3/3120973/3/01 по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007
- 2013 г.(л. 123). С Писмо РОТ № 10723 от 28.07.2015
г., е оторизирана сумата от 46102,88лв. Според Уведомително писмо за одобрение изх.
№ 01-2600/5615 от 24.11.2015г., сумата от 46102,88лв. е изплатена на 10.08.2015
г.
8. Със
Заповед № 374049 от 17.06.2019 г.(л.135)
на началника на Регионален технически инспекторат, Пловдив е разпоредено да
бъде извършена проверка на „Митьова къща“ ООД, с УРН 510301.
Резултатите
от проверката са обективирани в Контролен лист от 28.06.2019 г., връчен на управителя
на търговското дружество, който е отбелязал саморъчно „…Запознат съм с
резултатите. Нямам забележки…“(л. 154).
Със Заповед № 374368 от 03.07.2019 г.(л.177) на
началника на Регионален технически инспекторат, Пловдив е разпоредено да бъде
извършена допълнителна проверка на „Митьова къща“ ООД, с УРН 510301.
Резултатите
от проверката са обективирани в Контролен лист от 19.07.2019 г., връчен на
управителя на търговското дружество, който е отбелязал „…Прилагам обяснения,
записани на отделен лист…“(л. 201). Във въпросните обяснения е посочено, че закупения автомобил е използван
освен за екскурзии и за снабдяване на къщата за гости, посочени са длъжностите
на персонала на къщата, пояснено е, че заплащането на хидромасажната вана е до
31.12.2016 г., поради смяна счетоводителя не са представени ведомостите за
заплати и счетоводни справки, не е воден отчет за разхода на гориво, който е
бил за сметка на управителя. Посочено е къде домуват АТВ и автомобила.
9. С оглед
констатираните данни при извършените проверки, на основание чл. 27, ал. 3 и ал.
7 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 2 от ДОПК и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 от
18.12.2009 г., е издаден Акт за
установяване на публично държавно вземане № 30/3/3120973/3/01/04/01 от
23.09.2020 г. от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София за
установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в
размер на 46102,88 лв.(л.361).
Прието за
установено е, че бенефициента „Митьова къща“ ООД, не е изпълнило
задължения
съгласно одобрения бизнес план с Договор № 30/3/3120973 от 14.10.2014 г., а
именно: Неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели за
приходи от дейността, представляващо неизпълнение на одобрения проект под 50
% - неизпълнение на т.4.17 и т.4.25.3 от
договора. Установено е средноаритметично
изпълнение на бизнес плана в размер на
4,34% от заложените приходи за посочените 3 финансови години - 2016, 2017 и
2018 г.; Неизпълнение на задължение по т.4.21 от договора – не се води
аналитична счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване и
проследяване на всички операции , свързани с подпомаганите дейности и чл.42 от
Наредба № 29 / 11.08.2008 г.; Не са представени доказателства за използване по предназначение на закупените
автомобили и АТВ.
10. АУПДВ №
30/3/3120973/3/01/04/01 от 23.09.2020 г. от Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ гр. София е бил обжалван, като със Решение № 902 от 07.12.2021 г., постановено по адм. дело
№ 828 по описа на Адм. съд Пазарджик за 2021 г. е отменен изцяло. За да
постанови този резултат, съдът е приел, че относно разрешаването на правния
спор с предмет законосъобразността на АУПДВ е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от
28.06.2019 г. ), тъй
като производството по издаването на оспорения акт е започнало на 30.10.2019
г., съобразно уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на
производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 23.09.2020 г.
Пояснено от решаващия съд е, че съобразно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на
одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70,
ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Посочено още в мотивите на
решението е, че административният орган издал АУПДВ се е позовал на чл. 27, ал.
7 от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на
ДОПК, но това основание е приложимо само, ако не е налице основание по ал. 6 за
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73
ЗУСЕСИФ. Посочено е още, че трайно е разбирането в съдебната практика, че
непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява
неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1,
т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция.
11. С писмо №
01-2600/6608≠11 от 24.01.2022 г., на зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“(л. 376), управителя на търговското дружество
е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязло в сила съдебно
решение № 902 от 07.12.2021 г., по адм. дело № 828 по описа на АСПз за 2021 г.,
фонда открива производство по налагане на финансова корекция. Посочените в
писмото факти и обстоятелства са идентични с тези съдържащи се в Акта за
установяване на публично държавно вземане.
12. В мотивите на Решение № 30/3/3120973/3/01/04/02 от
14.03.2022 г. за налагане на финансова корекция е посочено, че то се издава на
основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, както и на основание на чл.
59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.; чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 29/11.08.2008 г. във връзка с т. 4. 4, б. ,,б“ и т. 8.1 във връзка с
т. 4.17 и т. 4.25.3 от Договор № 30/3/3120973 от 14.10.2014 г., и чл. 70, ал.
1, т. 4, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 ал. 3 от
ДР от ЗУСЕСИФ, както и в изпълнение на Решение № 902 от 07.12.2021 г.,
постановено по адм. дело № 828/2021 г. по описа н Административен съд Пазарджик.
В контекста
на изброените нормативни текстове, несъмнено е обстоятелството, че процесното
решение е издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в процедура по Глава V, Раздел ІІІ, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, според
който, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
13. Според §
1, т. 15 от ДР на Наредба № 23 от 18.12.2009 г. „Управляващ орган“ на Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. е дирекция „Развитие
на селските райони“ на Министерството на земеделието и храните.
Съобразно чл. 75, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони(ЕЗФРСР),
когато част от задачите му са делегирани на друг орган, управителният орган
остава изцяло отговорен за ефективното и коректно управление и изпълнение на
тези задачи.
Според чл. 2г, ал. 3(редакция ДВ, бр. 18 от 2006 г.)
от ЗПЗП, програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. се
одобрява от Министерския съвет и се изпълнява от Министерството на земеделието
и храните.
Съобразно чл. 6, ал. 2 от Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор, при изпълнение на програми и проекти,
включващи повече от една организация и/или структура от публичния сектор,
съответните ръководители се споразумяват в писмена форма за обхвата на
управленската отговорност, която всеки от тях носи.
14. С оглед
цитирания нормативен ред, с протоколно
определение от 01.07.2022 г.(л. 1382, том V),
съда изрично е задължил ответника да представи писмени доказателства във връзка
с обстоятелството, че е оправомощен да осъществява функцията на управителен
орган по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. На
ответната страна е указано, че при непредставяне на такива документи, съдът ще
приложи правилото на чл. 161 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и ще приеме,
за настъпили или съответно за непроявени, фактите по отношение на които
страната не е представила доказателства за които е задължена.
В отговор на указанията на съда, от страна на ответника се
представи Договор № РД50-61 от 11.04.2008 г., № 01-РД/292 от 11.04.2008 г., за
уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на ПРСР 2007 – 2013
г., сключен на основание чл. 75, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, чл. 2г, ал.
3(редакция ДВ, бр. 18 от 2006 г.) от ЗПЗП и чл. 6, ал. 2 от ЗУКПС, между Министърът на земеделието и
продоволствието и Държавен фонд „Земеделие“. Според заявения в чл. 1 предмет на
договора, с него се определят правата и
задълженията на страните във връзка с делегиране и изпълнение на дейности,
произтичащи от отговорностите на управляващия орган, определени в Регламент на
Съвета (ЕО) № 1698/2005, във връзка с прилагане на ПРСР за периода 2007-2013 г.
Според чл. 3,
ал. 1 от Договора, на Агенцията се възлага изпълнението на дейностите по
прилагането на всички мерки от Програмата, с изключение на дейностите по
техническата помощ и по мерки: Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в
България и Румъния; Прилагане на стратегиите за местно развитие; Междутериториално
и транснационално сътрудничество; Управление на местни инициативни групи (МИГ),
придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия, а според чл. 3, ал. 3 от Договора, за мярка “Прилагане на
стратегиите за местно развитие” Агенцията извършва контрол по допустимостта на
разходите, включени в заявленията за подпомагане по проектите към мерките на
стратегиите за местно развитие и проверка за съответствието (спазване на) с
процедурите, заложени в стратегията за местно развитие (СМР), общите критерии
за допустимост на кандидата, на проекта и на планираните разходи с
изискванията, установени в съответните Регламентите на ЕК и изискванията
Програмата и СМР.
Според чл.
17, ал 1 от Договора, същият се сключва за периода: от официалното одобряване
на Програмата от Европейската комисия до 31.12,2015 год.
15. Както се
посочи, в Решение № 902 от 07.12.2021
г., постановено по адм. дело № 828/2021 г., съдът е приел, че административният
орган издал АУПДВ се е позовал на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно който
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се
установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но това основание е приложимо
само, ако не е налице основание по чл. 27, ал. 6 за издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Действително,
съдебната практика е еднозначна в това разбиране. Например, в подобен на
настоящия казус, Върховния съд е посочил, че в този случай съгласно чл. 27, ал.
7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице
основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция
по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ. Въз основа на тази нормативна уредба следва, че
законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при
които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ и АУПДВ по ДОПК,
като не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако
прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материално правното
основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, така и под материално правното
основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът,
регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на
договора. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в
условията на евентуалност и само когато липсват основанията за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕФСУ се издава АУПДВ. Пояснено
е още, че в случая е
приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г.
в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като това е действаща норма в специалния закон
ЗПЗП, вкл. по аргумент на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 75,
ал. 2 ЗУСЕФСУ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане
по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (така Решение № 9265 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм. д. №
10136/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова).
16. Правната
логика на цитираните съждения е ясна, конкретна и явно съответна на
действителния смисъл на тълкуваните разпоредби. Същата тази правна логика, приложена в настоящия
казус, налага да се приеме, че разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, ясно и
еднозначно определя материално компетентния орган - ръководителя на
управляващия орган, одобрил проекта и формата на неговото волеизявление
- мотивирано решение с
което се определя финансова корекция в хипотезата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП,
включително в случаите когато е налице неизпълнение на одобрени индикатори по
смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ.
Правилото на
чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.(цитирано в мотивите на оспорения
административен акт), съобразно което, Разплащателната агенция може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с тях, не предоставя материална
компетентност на директора на ДФ “Земеделие“ да издава решение за определяне на
финансова корекция по конкретен административен договор. При наличието на
проявен факт или факти, предвидени в коя
да е от хипотезите на чл. 59, ал. 3 от Наредба
№ 23 от 18.12.2009 г., директора на ДФ“Земеделие“(чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП), е компетентен да издаде акта по чл. 27, ал. 7 от
ЗПЗП(тоест АУПДВ), с който да установи дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, но извън основанията
по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, тоест извън основанията за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕФСУ.
17. Както се
посочи, в конкретния казус от страна на административния орган е прието, че са
налице проявени факти от категорията на тези, предвидени в хипотезата на чл.
70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, тоест налице
е неизпълнение на одобрени индикатори от страна на търговското дружество. Тази
хипотеза не се съдържа, нито в чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, нито в чл. 59, ал. 3
от Наредба № 23 от 18.12.2009 г., нито
пък в чл. 46, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г.
Ето защо,
финансовата корекция е следвало да бъде определена с решение, издадено от ръководителя
на управляващия орган на
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., тоест от
министърът на земеделието или надлежно упълномощен от него орган.
Обратното
разбиране, в смисъл, че решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 69 и сл. от ЗУСЕФСУ, може да бъде издадено от директора на ДФ“Земеделие“,
или пък освен от ръководителя на управителния орган на оперативната програма и
от директора на фонда, не е съответно на правилото, установено в чл. 15, ал. 1
и ал. 2 от ЗНА, и поставя най – малко въпроса за съотнасянето на правни норми
съдържащи се в нормативни актове от различен ранг и степен, включително и
наднационални нормативни актове.
В този смисъл, според т. 64 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1698/2005
на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските
райони от ЕЗФРСР „.. Държавите-членки следва да предприемат мерки за
гарантиране на доброто функциониране на системите за управление и контрол.
Поради това е необходимо да се определят общите принципи и базовите функции,
които всяка една система за управление и контрол следва да обезпечава.
Следователно е необходимо да се запази назначаването на един-единствен
управителен орган(курсивът мой) и да се определят неговите
отговорности…“.
Съответно, в
чл. 74 „Отговорности на държавите-членки“, § 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета от 20 септември 2005 г. е указано, че държавите-членки приемат всички
законодателни, законоустановени и административни разпоредби в съответствие с
член 9, параграф 1 от Регламент (EО) № 1290/2005 с цел осигуряване на ефективна
защита на финансовите интереси на Общността.
Съобразно чл. 74, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета от 20 септември 2005 г., Държавите-членки определят (назначават), за
всяка програма за развитие на селските райони, следните органи:
a) управителен орган, който може да бъде публичен или
частен орган, действащ на национално или регионално ниво, или самата
държава-членка, когато тя извършва задачата, който да ръководи въпросната
програма;
б) акредитирана разплащателна агенция по смисъла на
член 6 от Регламент (EО) № 1290/2005;
в)
сертифициращ орган по смисъла на член 7 от Регламент (EО) № 1290/2005.
В чл. 74, § 3
от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г., изрично е
установено задължението, държавите-членки да гарантират, че за всяка програма
за развитие на селските райони е създадена съответна система за управление и
контрол, която осигурява ясно възлагане и разделяне на функциите между
управителния орган и другите органи. Държавите-членки са отговорни за
ефективното действие на системите за целия период на програмата.
Все в обсъжданата
до тук насока, трябва да се констатира, че клаузите на чл. 3, ал.1 и ал. 3 от Договор
№ РД50-61 от 11.04.2008 г. за уреждане на правата и задълженията във връзка с
прилагане на ПРСР 2007 – 2013 г., не дават основание да се приеме, че
ръководителя на управляващия орган на оперативната програма е делегирал на
директора на ДФ „Земеделие“ правомощия да издава решения за определяне на
финансови корекции по реда на чл. 69 и сл. от ЗУСЕФСУ, а освен това, след 31.12.2015
год., договорът е преустановил своето действие. Доказателства за нещо различно
от това, не се представиха от страна на ответника. При това положение,
постановения при липсата на материална компетентност административен акт, ще
следва да бъде обявен за нищожен.
ІV. За
разноските :
18. С оглед констатираната
основателност на жалбата, на дружеството се дължат сторените разноски по
производството, които съобразно представения по делото списък и представените
платежни документи се констатираха в размер на 2278,82лв.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №
30/3/3120973/3/01/04/02 от 14.03.2022 г. за налагане на финансова корекция,
издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е
определена окончателна финансова корекция на бенефициента Митьова къща“ ООД,
ЕИК *********, в размер на 46102,88лв.,
което вземане, като най – голямо по размер представлява окончателна подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, да заплати
на „Митьова къща“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.
Стрелча, ул. „Димитър Благоев“, № 53, обл. Пазарджик, сумата от 2278,82лв. (две
хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и две ст.), представляваща
извършени от дружеството разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия : /п/