М О Т
И В И :
Производството е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу Р.А.А. е по чл.211 предл.3, във връзка с чл.209 ал.1, във връзка
с чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ от НК, затова, че в средата на месец октомври 2014г.
в с.Е., общ.К., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Т.О.С.
заблуждение и с това ѝ е причинил
имотна
вреда
в размер
на
200,00/двеста/ лева, като
деянието
е извършено
в условията
на
опасен рецидив.
Преди започване на съдебното следствие бе
предявен от Т.О.С. и приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск срещу подсъдимия Р.А.А. в размер на 200 лева, за
причинените й с деянието, предмет на делото, имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на непозволеното увреждане. Предявилата го свидетелка
бе конституирана като граждански ищец.
В с.з. подсъдимият се признава за виновен,
а представителя на РП поддържа обвинението срещу
него.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства: протокол за
предупреждение,протоколи за разпознаване
на лица и предмети,
показанията на свидетелите С. и К. и изявлението на подсъдимия, че се признава
за виновен по предявеното му обвинение, всички кореспондиращи
изцяло помежду си,съдът прие за установена следната фактическа обстановка: В
средата на месец октомври 2014г. подсъдимият А. работил на съсед на св.С. ***.
В разговор между тях той споделил, че продава дърва за огрев по 40лв. кубика.
На следващия ден той съобщил, че дървата били в наличност, щял да ги докара,
като първоначално поискал на С. 100лв., а впоследствие 200лв., които получил.
Минало известно време, но подсъдимият не изпълнил обещанието си. Пострадалата
разбрала от майстора на бригадата, където работил, че А. ***. Същият бил
издирен от сина на св.С.- св.Кирилов, който разговарял с него, но подсъдимия
казал, че не може да върне парите, а за дървата обещал да ги докара, но това не
било сторено от него и до настоящия момент. С тези си действия той въвел
в заблуждение св.С., като ѝ причинил имотна вреда в размер на 200лв.
Действайки
по гореизложения начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.209
ал.1 от НК.
С
влезли в законна сила присъди Р.А. бил осъждан многократно за престъпления от
общ характер, като на 28.02. 2014г. бил освободен от затвора в гр.Стара Загора
с общо наказание в размер на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим,наложено с присъди по НОХД№№ 1098/2010г.; 1329/2010г. и 1463/2010г.
на РС-Казанлък, поради което настоящата му престъпна дейност е осъществена от
него при условията на опасен рецидив, т.е. на чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ от НК. Налице
е квалифицираният състав на чл.211 предл.3 от НК.
От субективна страна
подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че Р.А.А. е осъществил деянието, за което му е повдигнато
обвинение, поради което същия следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне на вида и размера на наказанието на този
подсъдим съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства- неговото тежко
материално състояние и невисоката стойност на вещите,предмет на престъплението,а
като отегчаващи вината му такива- обремененото съдебно минало и лошите
характеристични данни. При съвкупната преценка на изложените по-горе
обстоятелства съдът счита, че наказателната отговорност на Р.А.А. следва да се
реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите вината му обстоятелства,
при които условия и с приложение на чл.58а ал.1 от НК, във връзка с чл.373 ал.2
от НПК, следва да се определят вида и размера на наказанието, а именно- две
години лишаване от свобода, при първоначален строг режим,в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Те отговарят, както на обществената
опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на член 36 от НК да се
въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия и
неустойчивите членове на обществото.
С деянието си подсъдимият Р.А. е причинил на гражданския
ищец Т.О.С. имуществени вреди и на основание член 45 и следващите от ЗЗД й дължи
обезщетение в размер по на 200лв., ведно със законната лихва от деня на
непозволеното увреждане- 01.11.2014 год.
Налице са основанията за заплащане от страна на подсъдимия
на сумата 50/петдесет/ лева на Районен съд-Казанлък, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Причините за извършване на деянието, предмет на
наказателното производство, са ниската правна култура на подсъдимия и ярко
изразеният му стремеж към противоправно облагодетелстване.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: