Решение по дело №996/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 477
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 9 август 2019 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20183100900996
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./........ 06.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

 

при секретар Мая Петрова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 996 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „БИРС” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от управителя Б. Ц. С., срещу В.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата 46 000 лева, претендирана като общия размер на подлежащ на връщане заем, предоставен по сключен между страните договор за заем от 25.08.2014г., както и за заплащане на сумата 25 231 лева, представляваща общия размер на дължимата съгласно чл.11 от сключения между страните договор за заем от 25.08.2014г. неустойка от 0.05% върху стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен ден за периода от 11.06.2015г. до 11.06.2018г., вкл., съответно за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общата главница от 71 231 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2018г., до окончателното й плащане.

 

Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството.

 

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът В.К.Н. е подал писмен отговор на исковата молба, в който излага становище по наведените от ищеца твърдения, като по същество не ги оспорва, обосновава твърдения за многократно търсена възможност за доброволно уреждане на отношенията между страните.

 

Твърденията на страните, указанията по отношение на релевантните за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с направения в проведеното на 21.03.2019г. открито съдебно заседание доклад по делото.

 

В последното по делото заседание ищецът „БИРС” ООД не е взел участие лично или чрез процесуален представител. С молба, подадена преди заседанието, пълномощникът му адвокат С.Т., САК, заявява, че поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

 

Ответникът, явяващ се лично, твърди, че е имал устна уговорка с ищеца да се начисляват само лихви върху главницата, но не и неустойка, но писмено споразумение в тази насока не било подписано. По същество не аргументира оспорване на предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани от ищеца като сторен разход.

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, и въз основа на доводите на страните и приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е облигационен иск с предмет връщане на предоставен за временно ползване паричен заем и плащане на договорената неустойка за забавено изпълнение.

Ищецът „БИРС” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, основава иска си на твърдениятя, че в изпълнение на сключен с ответника В.К.Н. на 25.08.2014г. договор му е предоставил паричен заем в размер на 46 000 лева с падеж за връщане на заетата сума до 25.11.2014г. Заемната сума била предадена на ответника още на 25.08.2014г. чрез банков превод по сметка на заемателя, удостоверено с платежно нареждане № 20140825029970032949/25.08.2014г. Договорено било между страните, че при забавено изпълнение на задължението за връщане на заемната сума заемателят дължи заплащането на неустойка в размер на 0.05% върху стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен ден, което при забава за връщане на цялата главница от 46 000 лв. се равнява на 23 лева дневно. Въпреки настъпването на уговорения падеж ответникът – заемател не извършил каквито и да било плащания, като и понастоящем не е погасил дълга си. Поради това освен връщането на заетата сума от 46 000 лева ответникът дължи плащане и на уговорената неустойка, чийто размер за периода от 11.06.2015г. до 11.06.2018г., вкл., е в общ размер на 25 231 лева. Сумите се претендират ведно със следващата се законна лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда (27.06.2018г.) до окончателното плащане.

Ответникът В.Н. не оспорва заемното правоотношение и наличието и понастоящем на неизпълнени задължения по него, като твърди, че във връзка с изготвянето на годишните финансовите отчети винаги е потвърждавал пред дружеството – заемодател задълженията си. Като се позовава на подписано от него писмо от 20.03.2018г. за потвърждаване на годишния финансов отчет за 2017г., ответникът счита, че задълженията му към 31.07.2018г. са в общ размер на 64 192 лв., включващи главницата от 46 000 лв. и натрупаните до тази дата лихви в общ размер на 18 192 лв., поради което и оспорва иска до пълния му общ размер от 71 231 лева. В хода на исковото производство ответникът е подписал и писмо от 23.01.2019г. за потвърждаване на задълженията си към ищцовото дружество във връзка с изготвения годишен финансов отчет за 2018г., като е признал, че към 31.12.2018г. същите са в общ размер на 65 572,05 лв., включващи главница от 46 000 лв. и лихви от 19 572,05 лева.

Предвид липсата на противопоставени възражения и наведени от ответника насрещни твърдения по предявените искове, съдът приема, че всички твърдени от ищеца и релевантни за спора факти не са спорни между страните. Същите са и надлежно установени в процеса от приетите писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза.

С оглед на това и като съобрази, че между страните липсва спор относно предмета на предявените от ищеца искове, съдът, съобразно и приетите по делото доказателства, приема за безспорно установено, че между страните е било налице правоотношение, квалифициращо се като договор за заем, по което на 25.08.2014г. ищецът – заемател е предал чрез банков превод по сметка на заемателя заемната сума от 46 000 лева. Липсва предоговаряне между страните на условията за връщане на заема, поради което и с настъпването на първоначално договорения падеж 25.11.2014г. за ответника е възникнало задължението за нейното плащане на кредитора.

Според постигнатата договореност (чл.11 от договора), при неизпълнение на това задължение ответникът се е задължил да плати и неустойка в размер на 0.05% върху стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен ден. За периода от 11.06.2015г. до 11.06.2018г., вкл., размерът й от 25 231 лева е надлежно установен от вещото лице по ССЕ.

Неизпълнението на задължението по чл.3, ал.1 от договора за връщане на заетата сума в уговорения между страните срок до 25.11.2014г., като отрицателен факт, който не се оспорва от ответника и по отношение на който не са ангажирани доказателства за неговото опровергаване, дава основание за приложение клаузата на чл.11 от процесния договор, поради което искането за присъждане на неустойка за забавено изпълнение следва да бъде уважено.

Като неотносимо, съответно неоснователно по отношение ликвидността и изискуемостта на това вземане се цени твърдението на ответника, че ежегодно във връзка с изготвянето на годишните финансовите отчети на дружеството – заемодател е потвърждавал задълженията си по договора за заем относно главницата и договорената възнаградителна лихва, поради което и задълженията му следва да бъдат определени съобразно признатото. Уговореното възнаграждение за кредитора (договорна лихва) не е предмет на предявения иск като според твърденията на самия ищец, същата е била уговорена само за срока на договора, т.е. за периода от 25.08.2014г. до 25.11.2014г. Отделно от това, наличието на такава уговорка не изключва уговарянето отнапред под формата на неустойка на обезщетение за кредитора за вредите от евентуалното неизпълнение от страна на длъжника на договорните му задължения.

 

По тези съображения съдът заключава, че предявените главни искове са основателни. Същите следва да бъдат уважени в пълните им размери от 46 000 лева, съответно 25 231 лева лева.

 

Доказаността на главното вземане и неизправността на ответника по поетите от него договорни задължения е с правна релевантност за основателността и на предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава върху общия размер на търсената главница от 71 231 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2018г., до окончателното й плащане.

 

Във връзка с формирания краен извод за основателност на предявените претенции и тяхното уважаване, съобразно и нормата на чл.78, ал.1 от ГПК основателно се явява искането на ищеца да му се присъдят сторените за производството разноски. Същите, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК (л.86) и доказателствата за направени разноски (л.31, 87-97), са в общ размер на 11 430,48 лева, като включват платените по делото държавна такса и депозит за експертиза, разноски в обезпечителното производство по чл.390 от ГПК и образуваното изпълнително дело за налагане на допуснатите обезпечителни мерки, платени адвокатски възнаграждения, в т.ч. 4 680 лв. – в настоящото исковото и 3 000 лв. – в обезпечителното производства.

 

Направеното от ответника възражение за прекомерност на платените от ищеца адвокатски възнаграждения съдът намира за основателно. С оглед както на естеството на предявеният за съдебно разрешаване правен спор, така и на развитите от страните твърдения, процесуалното поведението на ответника по повод на иска, в т.ч. липсата на спор по отношение на основните релевантни факти, последователното търсене на възможност за доброволно уреждане на спора с ищеца (включително и преди завеждането на иска), осъществения доказателствен процес, съдът приема, че платените от ищеца адвокатски възнаграждения за предварителното обезпечаване на исковете и  за осъществената защита на правата му в процеса не съответства на правната и фактическа сложност на делото и на необходимата работа на адвоката по делото. Ето защо, прилагайки разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира, че същите следва да бъдат намалени към установените в чл.7, ал.2, т.4 и ал.7 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери. Същите се определят от съда в размер на 2 800 лв. – за исковото производство, съответно в размер на 1 600 лв. – за обезпечителното производство. При това положение общият размер на разноските, чието репариране се възлага в тежест на ответника, е 8 150,48 лева.

 

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  В.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БИРС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци”, хотел „Марина Гранд Бийч”, представлявано от Б. Ц. С., сумата 46 000 лева (четиридесет и шест хиляди лева), представляваща общия размер на подлежащ на връщане заем, предоставен по сключен между страните договор за заем от 25.08.2014г., както и сумата 25 231 лева (двадесет и пет хиляди двеста тридесет и един лева), представляваща общия размер на дължимата съгласно чл.11 от сключения между страните договор за заем от 25.08.2014г. неустойка от 0.05% върху стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен ден за периода от 11.06.2015г. до 11.06.2018г., вкл., ведно със законната лихва върху общата главница от 71 231 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2018г., до окончателното й плащане, както и сумата 8 150,48 лева (осем хиляди сто и петдесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: