О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260409 Година 08.02.2021 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми февруари
Година
2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4888 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената
искова молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от страните писмени документи. Въпреки, че ищцата оспорва
верността на констативния протокол, представен от ответника, съдът не следва да
открива производство по чл. 193 ГПК за проверка на неговата вярност, защото е
частен документ, на чиято материална доказателствена
сила съдът не е подчинен (чл. 180 ГПК).
Поради това проверката на верността му не се подчинява на открито преди това
производство по чл. 193 ГПК, а съдът следва да я провери с оглед всички
останали доказателства по делото.
Следва
на ищцата да се предостави възможност, най-късно в насроченото за разглеждане
на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита
в същото в качеството на свидетели, за установяване на посочените в поправената
й искова молба обстоятелства (чл. 164 ГПК).
Следва
да се допусне до разпит в качеството на свидетел и призове за насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание, посоченото в отговора на ответника
лице (чл.
164 ГПК). Поради
това следва и да се задължи ответникът да внесе депозит за разпит на този допуснат
по негово искане свидетел (чл. 76 ГПК), от който в хипотезата на чл. 168 ГПК да
му се заплати възнаграждение.
Следва
да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да
отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за
отговора им съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията,
което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да
се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе
по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на
ответника с приложенията към него. За съдебното заседание следва да се призове и
вещото лице и допуснатия свидетел, след внасяне от ответника на определените от
съда депозити. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по
спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищцата
е основала предявения иск, са посочени в поправената й искова молба и по
същество се изразяват в това, че ответникът бил издал фактура
№ **********/23.06.2020 г. на нейно име и претендирал същата да му я плати. Олихвил сумата, поради изтекъл срок за плащането й. Тя
не била съгласна с така начислената й сума по фактура № **********/23.06.2020 г.
и лихви върху нея и не му ги дължала, поради което и не му я платила. Ответникът
незаконосъобразно й бил начислил процесната сума и то
при изразено категорично становище от страна именно на негови служители за
нищожност на приетите от ДКЕВР ПИКЕЕ. Съгласно изложеното в касационна жалба,
подадена от Е. срещу решение № 12897/01.12.2015 г. по адм.д.
№ 9462/2014 г. на ВАС, IV о., ПИКЕЕ представлявали нищожен подзаконов нормативен
акт, който бил постановен при липса на законодателна компетентност. Според ответното
дружество неправилен бил извода на първоинстанционния
съд, че разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ, във вр.
чл. 2 ЗНА създавала легитимна законова делегация на ДКЕВР за приемане на ПИКЕЕ.
Самата разпоредба на чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ противоречала на КРБ, тоест, самото
разпределително дружество, което било приложило корекционната
процедура, на която се позовавало, подържало, че същата била въз основа на
нищожна правна норма и не следвало да се прилага. Въпреки това била издадена и претендирана спорната фактура. Ответникът претендирал
сумата без правно основание, без наличието на измерване посредством годен и
сертифициран СТИ, по реда на ЗИ, без наличието на доставка в този размер,
установена по реда на лиценза, който изисквал верен и ежемесечен отчет, и без
наличието на валиден договор за доставка на ел.енергия досежно
нея за посочения във фактурата имот гр. Стара Загора 6000, бул. Цар Симеон
Велики № 28, вх. Д, ет. 6, ап. 121. Лицензиантът,
съгласно издадения му лиценз, нямал право да продава и фактурира ел. енергия за
продажба. Ответникът я бил изнудвал да му заплати процесната
сума, възползвайки се от неправомерното поведение на служителите си, което се
изразявало в съставянето на частни документи, които изцяло оспорвала по
съдържание и като съставени без знанието и съгласието й, и в отсъствие на неин
представител. След 05.01.2007 г., ответникът вече нямал правомощия/лиценз да
продава (снабдява със) ел.енергия на населението и съответно да издава фактури
за това. Въпреки че към датата на корекцията
притежавал лиценз само за пренос и разпределение на ел. енергия, същият
си бил позволил да изчисли/начисли процесната сума
без наличието на редовен месечен отчет. Начинът и методиката, по които била
начислена сумата по посочената партида, били неправилни и незаконни.
Доставчикът на ел. енергия не й бил представил конкретни данни и доказателства,
че на процесния адрес електрическата енергия се
измервала от законно монтирано, сертифицирано по реда на ЗИ и Правилата за
измерване СТИ - електромер, който касаел абонатен номер и партида, по която тя
да отговаряла (приложение № 2 към ИМ). Размерът на паричната сума по корекцията
бил произволно определен, при това от лице без пълномощия за това. Също
произволно й била и „начислена” сумата, тоест без каквото и да било правно
основание, и в нарушение на нормите, които уреждали предоставянето и
потреблението на ел. енергия. За нея не съществувала обвързваща действителна
клауза, по силата на която да се дължала процесната
сума, а и тя не се била съгласявала с процедура за едностранно и без нейно
участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и
отчетена посредством СТИ ел. енергия. Ако се приемело обратното, твърдяла, че
на този адрес не била потребена енергия в количество,
което да се равнявало на процесната сума по
одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. Не било възможно да било отчетено от
законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно количество ел.
енергия. Извършената корекция на сметки визирала електромер, който не обслужвал
неин адрес. Потребителите при общи условия дължали заплащане само стойността на
месечно доставена, месечно потребена и месечно
измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер и
само на доставчика - продавач. От потребителя не можело да бъде търсена каквато
и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия,
тъй като нямал задължение да следи за техническата изправност на СТИ, нито те били
негова собственост. Поради това не можело да му се вмени в отговорност
твърдяната неизправност на СТИ, защото с цената, която заплащал редовно за
доставена, измерена и реално потребена ел.енергия,
следвало да си осигури не само качество на доставката, но и на услугата, което
трябвало да се изразява в законно монтиран и сертифициран електромер, който
подлежал на редовни проверки (приложение № 4 към ИМ). Дължимата грижа от
монополиста била най-малкото да отстранял повредата или неизправния електромер
във възможно най-кратък срок, да монтирал сертифициран такъв и да се опитал да
обезщети потребителя, ако той бил пострадал по някакъв начин. Неадекватно било
да се вменява на потребителя отговорност за неизправното функциониране на СТИ,
предвид това, че лицензиантът бил длъжен да положи
необходимите усилия да не допускал неизправно функциониране на собствените си
СТИ. Всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани в отсъствието на неин представител и без негово
знание неизправности на измервателните средства, било неоснователно и
представлявало злоупотреба с монополно положение. Нито
в ЗЕ, нито в договорите за продажба на ответника, не била предвидена твърдяната
отговорност в размер на процесната сума. Доколкото
ответникът се позовял на аналогично правило, прието в общите му условия, същите
били нищожни, противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи
правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи. Освен
това противоречали на интереса на потребителя. Прилаганата от дружеството
процедура за начисляване на „корекционни суми” върху
вече платени месечни сметки била неправомерна и се обосновавала на нищожни
правни норми. Процедурата на едностранните корекции била уредена единствено в
общите условия на лицензианта, които в тази си част били
прогласени за нищожни. С оглед защитата на потребителя било недопустимо
монополист да начислявал дължими суми поради неизпълнение на договорно
задължение, изпълнението на което зависило единствено от волята му и по силата
на приети от него общи условия. Предвидената в чл. 54 ОУ на лицензианта
процедура за едностранно /без участието на потребителя/ коригиране на сметки за
електрическа енергия, противоречала на основният принцип в чл. 2, ал. 2 ЗЕ,
както и на ЗЗП и ЗЗД, поради което била нищожна. Излизането извън границите,
предвидени от закона, при налагането на имуществени санкции при договорно
неизпълнение, водело до нищожност на посочената разпоредба, нарушавало основни
принципи на договорното право и не обвързвало страните със своето съдържание. Претендираната сума била недължима и формирана в нарушение
на чл. 13 на Директива 2006/32/ЕО на ЕП и Съвета от 5 април 2006 г. относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги, която отменяла Директива на Съвета 93/76/ЕИО, която изисквала сметките
да се изготвели въз основа на реалното енергийно потребление, като информацията
следвало да била представена по ясен и разбираем начин. В изпълнение на нормата
месечната сметка следвало да осигурява необходимата информация, която да даде
възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите
енергийни разходи и тяхната стойност. Сметките въз основа на действителното
потребление следвало да бъдат изготвяни толкова често, че да позволят на
потребителите да контролират консумацията си на енергия. В противоречие на тези
императивни разпоредби, монополното предприятие
изготвяло „прогнозни сметки” за презюмирани
количества енергия, която не била месечно доставяна, месечно измервана и
месечно потребена на адреса. Въз основа на
лицензионния режим и решението на ДКЕВР относно месечното отчитане на доставена
и потребена енергия, сумата бил недължима и на това
основание, като съставена в нарушение на законовите изисквания. Оспорва и
общите условия на ответника, тъй като те не били приети по надлежния ред, ищцата
не била запозната със същите и те били неприложими в отношенията между
страните.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи
сумата от 985.48 лева, която била начислена служебно по партидата й с клиентски
№ **********, обективирана във фактура №
**********/23.06.2020 г. за заплащане за периода 30.01.2020 г. - 28.04.2020 г.,
при липса на доставка на стока или услуга на тази стойност и правно основание
за начисляването й. Претендира разноските по делото.
Правна
квалификация на предявения отрицателен установителен
иск е нормата на чл.124, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил неоснователен
и моли да бъде отхвърлен изцяло. На 28.04.2020 г. негови служители извършили
проверка на електромер № *********, който отчитал доставяната ел.енергия в
обекта (чл. 46 ПИКЕЕ ДВ 35/2009 г.). В съответствие с чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ,
служителите му демонтирали процесния електромер,
поставили го в безшевен чувал с пломба за еднократна употреба с № 587538, с цел
да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на
мястото му бил монтиран нов (чл. 49, ал. 7 ПИКЕЕ). За тези действия извършилите
проверката лица съставили констативен протокол за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване № 584561/28.04.2020 г., който бил съставен
от негов представител, в присъствието на свидетел, който не бил негов служител,
като съответно бил и подписан от тези лица (чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ). Протоколът
бил изпратен на клиента с писмо с изх. № 3485/30.04.2020 г., а също бил получен
от същия, което било видно от известие за доставяне № ИД PS 6000 01S2B 9. Процесният електромер впоследствие бил предаден на БИМ за
извършване на метрологична експертиза, като заключението й било, че бил осъществен
достъп до вътрешността на електромера, като през отворите между изводите на
куплунг Х2 била монтирана допълнително П-образна метална скоба, непринадлежаща
към конструкцията на електромера, в резултат на която манипулация електромерът
отчитал по-малко от консумираната електроенергия. Вследствие на описаната
манипулация електромерът отчитал консумираната електроенергия с отклонение
извън границите на допустимото, а именно - 72,44 %. За извършената проверка от
БИМ бил изготвен констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ №
318/01.06.2020 г. С оглед на описаното и като било установено, че били налице
предпоставките НА чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, ответникът бил извършил преизчисление на количеството ел.енергия, при спазване на
чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество ел.енергия на
клиента в размер от 4995 kWh, като стойността й била
изчислена по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покрИ.е на технологичните разходи на ответника за период от
89 дни (чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ) или 985.48 лева с ДДС. Периодът от време, за който
била извършена корекцията, бил 89 дни, като първата дата - 30.01.2020 г., която
била начало на корекционния период, била датата на
предходната проверка на електромера съгласно електронното досие на
измервателната система (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ), а последната дата била на
извършената последваща техническа проверка -
28.04.2020 г. За тази сума издал процесната фактура №
**********/23.06.2020 г., която била изпратена на ищцата с писмо с изх. №
861148/23.06.2020 г. (чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ) и получена лично от нея, което било видно
от известие за доставяне с № ИД PS 4040 01 KNGA N. Съществувало законово
основание за начисляване процесната сума. КЕВР имал
правомощието да приеме ПИКЕЕ, които да регламентирали условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия (вж. чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като раздел IX от тях „Ред и
начини за преизчисляване на количеството електрическа енергия" уредил
случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството ел. енергия от операторите на електрически мрежи. В случая приложение
намирала разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ. Стойността на дължимата
сума пък била изчислена по определената от КЕВР пазарна цена на ел.енергия за покрИ.е на технологичните разходи на ответника, в
качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа (чл. 56, ал. 3
ПИКЕЕ), ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към
обществото (чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ). Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били
и законовото основание за преизчисление на
количеството ел.енергия, която била доставена на клиента през процесния период, като практиката на ВКС в тази връзка била
еднозначна. Ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение от страна
на ищеца. Неоснователни били доводите му, че имало съществено значение кой
точно бил извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се
вмени във вина на него. Установяването на лицето, извършило неправомерно
въздействието върху електромера и неговата вина били от компетентността на
разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на
състава на престъплението по чл. 234в НК. Що се касаело до спора, въпросът кой
бил конкретният извършител, бил ирелевантен, защото в
посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението
на количеството електрическа енергия, не се съдържали изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент. Точно обратното. Единственото условие за упражнявано правото на
оператора на съответната електрическа мрежа да извършел едностранна корекция
било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, за да се пристъпело
към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
електроенергия обаче, правото на мрежовия оператор да извършел едностранно
корекция не било предпоставено от доказването на
виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното
измерване на доставената ел.енергия, тъй като корекционната
процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не отговорност на потребителя за негово виновно поведение. Този
въпрос, също като този за основанието за извършване на корекция на количеството
доставена електрическа енергия, бил разглеждан многократно от ВКС в практиката
му след приемането на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), като съставите били единодушни, че законът давал възможност за извършване
на едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано
неправомерно въздействие върху СТИ, като при подобен род корекции не следвало
да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил неприложим. Считано
от 04.5.2019 г. били в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението
на количеството ел.енергия вече се извършвало от операторите на съответните
електрически мрежи. В изпълнение на правомощията си по чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, КЕВР приела нови ПИКЕЕ, които
били обнародвани в ДВ 35/2019 г. С тях се дала нова регламентация на
обществените отношения, свързани с реда и начините на преизчисление
на количествата електрическа енергия в случаите, когато СТИ не измервало точно
или изобщо не измерва доставените количества електрическа енергия. С новия
подзаконов нормативен акт се детайлизирала уредбата на тези специфични
обществени отношения, като най-същественото изменение, което би следвало да
рефлектира и върху съдебната практика по тези правни спорове, било изключването
от процеса по коригиране на количествата електрическа енергия на крайните
снабдители (вж. § 1, т. 28а, б. „а" от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗЕ) - в случая Е.С. (Е. ЕС). В тази връзка, считано от 04.5.2019 г. Е. ЕС не
издавало фактури за допълнително начислени количества електрическа енергия,
така, както това се правело по реда на отменените ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 2013 г., отм. ДВ, бр. 25 от 2019 г.). Към настоящия момент, както
преизчислението на количествата електрическа енергия,
така и фактурирането им, се извършвали от оператора на съответната електрическа
мрежа, към която бил присъединен конкретният обект на клиент (вж. § 1, т. 346,
б. „а" ДР на ЗЕ) - в случая Е.Ю. - ответник в това производство. С оглед
на това мотивите, с които голяма част от съдебните състави в страната уважавали
подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители с електрическа енергия, а
именно, че в общите условия не бил предвиден изричен ред за уведомяване на
клиентите вече били неотносими, именно поради факта,
че крайните снабдители вече не участвали в процеса по извършване на т. нар.
„корекция на сметка" и логично общите условия конкретно на Е. ЕС вече не
намирали приложение в тези отношения. Монтажът на процесния
електромер с фабричен номер ********* бил извършен на 09.08.2018 г. в
присъствието на свидетели съгласно протокол за подмяна на електромер №
402812/09.02.2018 г. По отношение на измервателната система било поддържано
досие съгласно чл. 33, ал. 1 ПИКЕЕ, за което обстоятелство прилага извадка от
електронния формат на досието в съответствие с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ.
Неоснователни били възраженията на ищеца, че по отношение на измервателната
система не били извършвани проверки на всеки три месеца в съответствие с чл.
42, ал. 5 ПИКЕЕ. Монтажът на процесния електромер с
фабричен номер ********* бил извършен на 09.08.2018 г. След влизане в сила на
ПИКЕЕ - 04.05.2019 г. - Е.Ю. извършвало обслужване на процесния
електромер на всеки три месеца, видно от електронното досие на измервателната
система, с което било изпълнено изискването на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ. Моли съда
да вземе предвид и решение № 649/02.10.2020 г. на КЕВР, което потвърдило
законосъобразността на извършеното преизчисление на
количествата ел. енергия на ищците в административно производство, образувано
по тяхна жалба. Искът бил изцяло неоснователен и като такъв моли да бъде
отхвърлен, като му присъди сторените деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Тежестта
за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се
разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в поправената й искова молба, тъй като на
тях е основала възраженията си за недължимост на отричаното
с иска й вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства,
твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието за
възникването и съществуването му, и неговия размер и изискуемост.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил
като писмени доказателства по делото общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на Е.С. и общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и
доказателства за влизането им в сила.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: фактура №
**********/23.06.2020 г., констативен протокол за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване № 402812/09.02.2018 г., констативен протокол
за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
584561/28.04.2020 г., писмо с изх. № 3485/30.04.2020 г., известие за доставяне
№ ИД PS 6000 01GS2B 9, констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за търговско измерване № 318/01.06.2020 г., електронно досие на
измервателната система, сСправка за корекция на сметка,
писмо с изх. № 8691148/23.06.2020 г., известие за доставяне с номер ИД PS 4040
01 KNGA N и електронното досие на измервателната система.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по
делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени
към тази експертиза в отговора, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд
в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение,
и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, КАТО
МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата
няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на
друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДАВА
възможност на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в
качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в поправената
й искова молба, които иска да доказва с показанията им.
ДОПУСКА
до разпит в качеството на свидетел по делото лицето В.В.С.,
което да се призове за разпит на посочения в отговора негов адрес, за
насроченото заседание за разглеждане на делото, след внасяне от ответника на
определения от съда депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение, да внесе по сметка на
Старозагорския районен съд депозит в размер на 20 лева за призоваване и разпит
на допуснатия по негово искане свидетел, и представи в същия срок по делото
документа, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок
депозита не бъде внесен, свидетелят няма да бъде призован и разпитан, а той ще
загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процеса, освен ако
пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 31.03.2021
г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на
ответника с приложенията към него. За същата дата да се призоват и допуснатия
до разпит свидетел и вещото лице, след внасяне от ответника на определените от
съда депозити.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: