Номер 75304.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоXVIII състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
Секретар:АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101472 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за присъждане на имуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 21.07.2017г. около 19:30
часа в с. ***, общ. Полски Тръмбеш, трето за делото лице /***/, при управление на л.а.
„***” с рег. № *** е нарушило правилата за движение по чл. 40 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и
при движение на заден ход допуска ПТП, в резултат на което причинява по
непредпазливост смъртта на майката на ищеца. Последният сочи, че с влязла в сила
присъда № 97 по НОХД № 276/2019г. на ВТОС водача на л.а. е признат за виновен за
извършеното от него престъпление против транспорта. Изтъква, че виновният водач
към датата на ПТП е бил застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с полица №
BG/02/117000449729, със срок на действие 08.02.2017г. – 07.02.2018г. Ищецът твърди,
че освен неимуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие е претърпял и
имуществени такива в размер на 2096 лв., изразяващи се в разходи за погребение и
траурна церемония. Посочва, че е предявил пред ответния застраховател писмена
претенция по чл. 380 КЗ, по която е заведена щета № **********, но не се стигнало до
извънсъдебно споразумение. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 2096лв., изразяващи се в разходи за погребение и траурна церемония на
починалата му майка вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху
него от датата на деликта до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
1
С отговора на искова молба ответникът признава, че към датата на ПТП между
него и водача на л.а. „***” с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност”. Ответникът оспорва иска с възражения относно механизма
на настъпване на ПТП и относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от починалата. Във връзка с последното твърди, че пострадалата е нарушила правилата
за движение на пешеходци, като внезапно се е появила зад маневриращото МПС.
Отделно от това възразява срещу дължимостта на претендираната сума с доводи, че
заплащането на погребението на близък човек е морален дълг, при изпълнението на
който не следва да бъде заплащано обезщетение. Ответникът отрича наличието на
причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Оспорва размера на
претенцията и дължимостта на обезщетение за забава, поради липсата на писмено
заявление по смисъла на чл. 380 КЗ. С тези доводи се иска от съда да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан с присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
С доклада по делото между страните е обявено за безспорно, че собственикът на
л.а. „***” с рег. № *** към датата на процесното ПТП е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.
С влязла в сила на 18.11.2019г. присъда № 97/31.10.2019г. по НОХД №
276/2019г. на ВТОС застрахованият при ответника водач е признат за виновен в това,
че на 21.07.2017г. в с. ***, при управление на л.а. „***” с рег. № ***, е нарушил
правилата по чл. 40 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП за движение назаден ход и по непредпазливост
причинил смъртта на *** като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а ал. 1 б. „б” вр. чл. 343 ал.
1 б. „в” вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК.
От представеното удостоверение за наследници № 94СС-2805-1/24.07.2017г. се
установява, че ищецът е син на починалата при ПТП *** За погребението й,
включително за траурна церемония, аксесоари, ковчег и транспорт с катафалка, същият
е заплатил сумата от 2096 лв. /фактура № 13/27.07.2017г. и фискален бон от същата
дата/.
От писмо с изх. № НЩ – 3169/15.06.2020г. е видно, че за процесния инцидент
ответният застраховател е образувал пред него преписка по щета № ********** и е
предложил да заплати на ищеца половината от горепосочена сума.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
2
По аргумент от чл. 498 ал. 3 ГПК предявеният иск с правно основание чл. 432
ал. 1 КЗ е допустим, тъй като увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
му застрахователно обезщетение. В тази връзка са твърденията на ищеца, които
кореспондират с изпратеното до него писмо от застрахователя с изх. № НЩ –
3169/15.06.2020г.
В разпоредбата на чл. 432 ал. 1 КЗ законодателят е уредил прекия иск на
увреденото лице за обезщетяване на претърпените от него вреди срещу застрахователя
на деликвента, който по силата на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” обезпечава деликтната отговорност на прекия причинител на вредата.
Увредено е лицето, което има право на обезщетение за вреди, причинени от МПС.
Увреден е й пострадалия, на който е причинена смърт или телесно увреждане /чл. 478
ал. 1 и ал. 2 КЗ/. Уважаването на прекия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ е предпоставено от
установяване по делото, че между деликвента и застрахователя съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, че в срока
на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е
причинено виновно от застрахования, че е налице причина връзка между
противоправното поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Тежестта на
доказване на тези обстоятелства е на ищеца.
Безспорно се установи по делото, че към датата на процесното ПТП
/21.07.2017г./ между ответникът и собственикът на л.а. „***” с рег. № *** е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. Ответникът е направил съдебно признание на този факт,
което обвързва съда да приеме същият за настъпил. По силата на застрахователния
договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между
страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл.
493 ал. 1 КЗ/.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателният съд е
задължителна за гражданския съд, когато разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца. В тази връзка издадената по НОХД № 276/2019г. на ВТОС присъда, която е
добила законна сила на 18.11.2019г., задължава съда да приеме, че на 21.07.2017г. в с.
*** застрахованият при ответника водач, при управление на МПС, е нарушил
правилата за движение на заден ход по чл. 40 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на майката на ищеца. Възражението на ответника, че представените
3
по делото доказателства нямат установителен характер относно механизма на
настъпване на ПТП не държи сметка, че същият е част от изпълнителното деяние на
престъплението, за което застрахованият е признат за виновен с влязлата в сила
присъда. Следователно в настоящото производство предвид задължителния характер
на присъдата на наказателния съд безспорно се установява, че виновният водач е имал
противоправно поведение, изпълващо състава на престъпление против транспорта,
което е довело до смъртта на пострадалата. Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради допуснато от нея нарушение на
правилата за движение на пешеходците е изцяло неоснователно. Поведението на
пострадалия при настъпване на ПТП не е измежду въпросите, по които има
произнасяне с присъдата и подлежи на установяване от гражданския съд, щом се
твърди да е способствало за осъществяване на деликта. В хода на настоящото
производство изобщо не се установи починалата да е имала твърдяното от
застрахователя поведение, което обективно да е допринесло за настъпване на
застрахователното събитие. Доказване наличието на такова поведение е в тежест на
ответника, но същият не е представил никакви доказателства за неговото установяване,
включително не е поискал и назначаването на автотехническа експертиза.
Безспорно доказаното по делото виновно и противоправно поведение на
деликвента, поражда отговорността на ответника да покрие причинените на трети лица
вреди. В случая от представените по делото фактура и фискален бон, двете от
27.07.2017г., категорично се установява, че ищецът е заплатил за погребението на
майка си и свързаните с него услуги и траурни обичаи сумата от 2096 лв. Макар и
същите да са общо описани в счетоводния документ, безспорно се касае за присъщи за
една погребална церемония дейности, поради което платената за тях сума се възприема
от съда като необходима за посрещане на разходите за такъв ритуал. Тези разходи са
пряка последица от непозволеното увреждане, причинено от застрахованото лице, тъй
като те не биха се извършили, ако последният не бе причинил смъртта на
наследодателя на ищеца. В тази връзка с плащането на сумата от 2096 лв. ищецът е
претърпял имуществени вреди в резултат на процесното застрахователно събитие.
Същият като низходящ на пострадалата е материалноправно легитимиран да ги
претендира от ответния застраховател. Възражението на последния, че платената от
ищеца сума не отговаря на средните пазарни цени за погребение е фактическо по
характер и доказването му е в негова тежест. Ответникът обаче не е ангажирал по
делото никакви доказателства в негова подкрепа.
По тези съображения съдът намира, че ответното застрахователно дружество
следва да репарира изцяло платената от ищеца сума за погребение на майка му в
размер на 2096 лв., тъй като по силата на застраховката „Гражданска отговорност” се е
задължил да покрие отговорността на деликвента за причинените от него на трети лица
4
вреди. Възражението му, че не дължи възстановяване на разходите за погребение, тъй
като плащането от ищеца е израз на морален дълг не държи сметка, че изпълнението
на нравствен дълг е основание за изключване претенцията за неоснователно
обогатяване към пострадалия респ. неговите наследници, но не и за изключване на
претенцията за обезщетяване на причинените от непозволеното увреждане вреди
насочена към деликвента респ. неговия застраховател.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание
чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от
настъпило на 21.07.2017г. ПТП следва да се уважи в пълния си размер от 2096 лв. За
разликата от отменения КЗ и общото правило на чл. 84 ал. 3 ЗЗД, в сега действащия КЗ
изпадането на застрахователя в забава е предпоставено от отправянето на покана и
изтичането на определен срок посочен в чл. 497 ал. 1 КЗ. В случая не се твърди и не са
представени доказателства от ищеца за датата на предявяване на писмената му
претенция по чл. 380 ал. 1 КЗ, каквато безспорно е отправена до ответника, предвид
приложеното с исковата молба писмо с изх. № НЩ – 3169/15.06.2020г. От
съдържанието на същото и доколкото не се твърди противното, следва да се приеме, че
застрахователят е отговорил в рамките на указания в чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ срок. В тази
връзка съдът намира, че датата на писмото съвпада с последния момент на този срок и
предвид липсата на плащане на застрахователното обезщетение, от следващия ден –
16.06.2020г. застрахователят е в забава и дължи законната лихва върху него. За
периода от датата на деликта - 21.07.2017г. до 15.06.2020г. претенцията за законна
лихва за забава е неоснователна.
При този изхода на делото претенциите на ищеца за разноски се явява изцяло
основателна. Същият е доказал заплащането на сумата от 400 лв. – възнаграждение за
един адвокат, доколкото представения договор за правна защита и съдействие служи
като разписка за плащането й /т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/. На основание чл. 78
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса върху уважения размер на иска от 83, 84 лв., тъй като
при образуване на делото ищецът е бил освободен от внасянето й в съответствие чл. 83
ал. 1 т. 4 ГПК.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М.
5
Д. , ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД,
СУМАТА от 2096 лв. /две хиляди деветдесет и шест лева/ - главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени разходи за погребение на починалата му майка *** чиято смърт е настъпила в
резултат на пътнотранспортно произшествие от 21.07.2017г., причинено от водача на
застрахования при ответника лек автомобил „***” с рег. № ***, изразява, ведно със
законната лихва върху тази сума от 16.06.2020г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва от датата на деликта - 21.07.2017г. до
16.06.2020г., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса върху уважения
размер на иска от 83, 84 лв. /осемдесет и три лева и 84 стотинки/, както и 5 лв. /пет
лева. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М.
Д. , ЕГН: **********, с адрес *** СУМАТА от 400 лв. /четиристотин лева /,
представляваща сторените от ищеца разноски по делото.
ПОСОЧВА, на основание чл. 236 ал. 1 т. 7 ГПК, банкова сметка с IBAN
BG38FINV91501117395695 при „ПИБ” АД, по която да се преведат присъдените по
делото суми.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6